Имате ли си мечта ?
Това беше реторичен въпрос ! Знам че имате. Може да е малка мечтичка. Примерно да вечеряте нещо топло довечера. Може и да е голяяямо мечтище. Световен мир примерно. Ако сте манекенка де. Ако сте, обадете се ! 🙂
Мечтите са чудесно нещо. Карат те да се чувстваш добре. Откъсват те от понякога гадната реалност. Щастие ! Директно в главата ви ! В тях вие сте всеможещ, всезнаещ, истински златен бог !
И трябва толкова малко за да мечтаете. Само малко свободно време.
И тук БААААААААААММММ ! Идва реалността. Великия писател Николай Хайтов написа в „Диви Разкази“: едно е да искаш, друго е да можеш и ТРЕТО И ЧЕТВЪРТО е да го направиш !
Това е лошото на мечтите. Че те покриват само една четвърт от всяко начинание. И обкновено, понеже е толкова лесно да мечтаеш, пречат за изминаването на другите три четвърти от пътя.
Затова и всички вие (сигурен съм) имате много добри извинения защо не осъществявате мечтите си. Обикновено се започва с „нямам време“. Което после прераства в „нямам възможност“. Забележете: не се уточнява каква възможност. Дали е финансова. Или незавършеност на характера.
И така. Седииите си в настоящето което няма нищо общо с мечтите ви. И си мечтаете за да не ви е гадно.
Добре, а какво става като ви свършат извиненията ?!
„Нямам възможност“. Тряяяс ! Получавате купчина пари от някъде ! И при все това вие и всички около вас за здрави като скали !
„Нямам време“. Бууум ! Парите които получавате ви позволяват да не губите време с нищо друго.
И сега какво ?!
Ще постигнем ли този световен мир ?! (И, напомням, ако сте манекенка, звъннете !)
И как човек преминава нататък от фаза 1 ?
И дали, дори и да се насили да изостави розовите облаци и да премине, това всъщност е фаза 2 ? Или е фаза -1 ?
И колко струва неуспешния опит ?
И, и, и ….
Много въпроси.
А отговорите са у всеки един от вас.
Наскоро и аз имах такъв епизод. Имах си една мечта. И в нея бях наистина златен бог. И да, свършиха ми извиненията защо не я осъществявам. И тръгнах по пътя към фаза 2. И установих че това ме прави нещастен. Защото мечтата спря да бъде мечта. И стана задължение което не обичам и не искам да правя. Добре че го осъзнах навреме. Цената за да установя всичко това беше един уикенд. И 150 лв. Според мен си струваше.
Та, кое е по-важно ? Щастието или мечтите ?
.