Posts Tagged ‘работа’

Типове офиси … и аз

вторник, април 16th, 2019

От близо 20 години работя “от къщи”. Поне доколкото работодателя ми знае. По другите държави това може да значи различни неща, но в България, за жителите на градовете, това означава че са готови да плащат известна сума за свободата да избират да не ходят всеки ден до офиса на работодателя.

Работата ми изисква съсредоточаване. И понякога (напоследък доста често за жалост) и многочасови телефонни разговори.

И затова напоследък работя от една къща в едно село: пълно спокойствие и изолираност.

Но това си има и своите лоши страни. Първо: зависим съм от средството си за придвижване (колата). Инфраструктурата ни е такава че да разчиташ на градски транспорт с моето работно време си е авантюризъм. И второ: не виждам никого. Може да звучи и като предимство, но ви уверявам че е така само в първите 2-3 месеца.

Наскоро поради причина номер едно ми се наложи да търся алтернативи докато бях “в бокса”. Можех да си работя наистина от къщи: седнал в хола с крака на масата и лаптоп в скута. Правил съм го, но домашните трябва да пазят абсолютна тишина. Сложно.

За радост напоследък има така наречените офис хотели или коуъркинг спейсове. Идеята е че плащаш на ден една сума (може и на по-големи периоди, но тогава си е офис) и ползваш офис под наем.

В моя град има няколко такива и преди време ги бях опитвал. С не-голям успех 🙂 Ама като се наложи и се налага.

За радост освен изброените в предишния пост имаше и един нов coworking space: Котка и Мишка. Не знам дали сте запознати със Пловдивските потайности, но това е в един от най-интересните квартали на града (Капана) и вечер е бирария за специализирани бири. А през деня кафене. В частта с кафето свири музика. А в т.н. коуъркинг: не. Това е основната разлика между двете. Иначе има маси, пак се използват същите столове и пак едни хора гледат в едни екрани 🙂

Абе интересно. Особено за т.н. лаптопаджии (Legion Etrangere) които се скитат немили недраги. От всякъде гонени и навсякъде приети … и т.н. И искат да се почувстват като майстори от “еснафа” на улицата на занаятите.

Това добре. А сега лошите страни. Не знам кой е измислил т.н. open plan офиси (всъщност знам, слушах planet Money серия за този умник) ама само мога да кажа че не е направил добре. Може и да работи за екстровертите. Ама за доказан интроверт като мен (а и повечето от колегите ми) това изглежда като ада на земята. Защото екстровертите си говорят. Показват си снимки на деца и/или кучета. Въртят се, протягат се. И въобще те разсейват. Големите “кофи” (слушалки закриващи ушите) и гледането лошо помагат донякъде. Ама само донякъде. Защото визуалните стимули остават. А и ти се запотяват ушите от цял ден държане на слушалките 🙂

Освен това за надяващите се на социални контакти: другите хора в това място не са дошли за това обикновено. Така че и това пропада като идея.

Добре че ми направиха колата бързо. Ама реших да споделя изживяването защото беше интересно. И повдига въпроси.

И накрая: ако наистина ви трябва коуъркинг спейс в Пловдив ГОРЕЩО препоръчвам Котка и мишка. Особено ако не сте с кола (паркирането в Капана е невъзможно). Но атмосферата е много добра. А и имат един безплатен пробен ден ако резервираш през coworker.com. Дори и след това цените според мен са поносими и съвместими с това да си наемеш гараж под някоя кооперация на П си М.

Sun купиха MySQL

четвъртък, януари 17th, 2008

Sun купиха фирмата за която работя (MySQL).

Ето как за един миг се озовах във вихъра на истинско американско корпортивно сливане. Със всичките му неща както си се полага : телемост с новия CEO, пълна неяснота кой как кога и какво и големи и малко изкуствено изглеждащи усмивки на лицата на всички.

Не ме разбирайте погрешно : сигурно като се уталожи дима ще се окаже че това е добър ход и за MySQL и за Sun. Просто в момента ври и кипи. А знаете че когато един котел ври и кипи мръсотийките изплуват най-отгоре.

Много силно съжалявам че не можах да пътувам до тази среща на фирмата (пипнах едно леко протичаща и бързо свършваща, но силно заразна болежка точно в деня преди да замина и се наложи да си връщам самолетния билет).

Как да познаем добрия програмист

събота, януари 12th, 2008

Попадна ми една добра статия как да познаем добрия програмист и реших да я споделя с вас.

Като човек който е  провел няколко интервюта и който цял живот е работил в тази сфера мога да кажа че човекът е напипал истината.

Ето списък на признаците които разкриват добрия програмист:

  • Силно желание да се занимава с програмиране
  • Смята програмирането за хоби
  • Говори обстойно и с жар на технически теми
  • Най-разнообразни и често несвързани с работата му “странични проекти”
  • Обича и често учи нови технологии които не са свързани с работата му
  • Винаги има мнение кои технологии са по-добри за дадена цел
  • Не се чувства удобно правейки неща с технология която той смята че не е правилната за целта
  • Интелегентен и може да поддържа интересен разговор на много теми
  • Започнал е да се занимава с програмиране много преди университета или работата си като програмист
  • Има поне един голям проект който е забравил да включи във автобиографията си
  • Разбира от най-различни и несвързани помежду си технологии (някои дори е забравил да упомене в автобиографията си)

А ето и нещата които издават слабия програмист:

  • Смята че програмирането е просто работа
  • Не смята че да се говори за програмиране извън офиса е добра идея
  • Учи нови неща само когато фирмата му го прати на обучение
  • Работи с каквато технология му кажете, понеже смята че е все тази
  • Не изглежда много интелегентен
  • Започнал да се занимава с програмиране в университета по време на лекциите по програмиране
  • Автобиографията му е пълна и съдържа всичко което някога е пипвал
  • Смята себе си за тесен специалист и не поглежда извън това с което се занимава в момента

А ето и един от мен : Обикновенно добрия програмист е толкова разсеян че не може да се ориентира и да дойде до офиса ви на собствен ход и заради това може да закъснее за интервюто с вас 😉

Останалото можете да го прочетете (за жалост на английски) тук.