Posts Tagged ‘пътуване’

Слънчака. Ама различен.

понеделник, юни 15th, 2020

От около 10-на години ходя на море на Тасос. Близо е, чисто е, готвят добре и е МНОГО спокойно. А и се държат с теб като с клиент, а не като с досадник или куче касичка. Имам много лоши спомени от последните си ходения по бг черноморието очевидно 🙂

Ама със всичката тази карантина и свиване ми се дощя да отида да “топна д-то” … За жалост по границата с Гърция и двете страни засега правят парчета: говорят за карантини, тестове, абе въобще … не е за ходене за момента освен ако не обичате да се отнасят лошо с вас.

Не исках да спя, просто да се изкъпя в морето. Натоварихме се на колата сутринта в неделя и след 2-3 часа скачане по дупките на магистралата наближихме Бургас.

И сега се появи сериозния въпрос: къде точно искаме да отидем. Първо си мислех бургаския централен плаж, ама се отказах понеже реших че ще има хора.

После се промъкнаха “дивите” плажове за които сме чели че са останали. Ама преспективата да се бутаме по черни пътища и да вървим с километри пеша не ми допадна много. Явно не съм достатъчно хипстър 🙂

И така както си говорехме решихме като е гарга да е рошава. И запрашихме към “Слънчака”.

Да си призная честно много пъти съм минавал от там но никога всъщност не бях спирал или не дай си боже ходил до плажа. Дори не знаех къде е плажа и как се стига до него. Google Maps на помощ !

За радост в “кОрорта” нямаше жива душа ! Та лесно се придвижихме.

След едни змейки около хотели и дупки в които се виждаха бъдещи хотели в различни степени на инкубация на едно место се видя малко морски пясък. Добре ама наоколо само синя зона. Която си работеше !Нищо че всички хотели бяха затворени. Завъртях още веднъж с надежда да видя нещо отворено да попитам или някъде да спра. Ядец. Добре поне че “взимаха” едно мобилно приложение което работи и в София та не се наложи да пиша СМС-си като пейзан 🙂

Грабнахме си сака със кърпите и сандвичите в него и започнахме да следваме пътеката от морски пясък между хотелите.

Не знам дали сте ходили “на море” през зимата, ама според мен няма по тъжно и самотно място от морските курорти като са затворени хотелите. Еми сега беше така, ама през юни !

Както и да е, стигнахме на едно място от където се чуваше музика и имаше много шезлонги.

Купихме си фанта от 5 лв и шезлонги и чадъри … от безплатните … по 12 лв 🙂

По “свободната зона” до тях имаше няколко чифтокопитни човека които мъкнеха от незнам къде чадъри и разни други плажни принадлежности. Мъкнал съм и аз, включая и надуваеми животни. Ама не и като ходя за ден 🙂

На плажната ивица като цяло имаше около 50 човека. При положение че в “нормален” сезон сигурно щеше да има 10-на хиляди. И всъщност се видя че плажа е наистина много хубав и много удобен. А и много, много спокоен. Точно от типа на тези на Тасос. Само където не ти се налага да носиш чепици във водата и може спокойно да си ходиш по дъното и по пясъка на плажа.

На плажа всеки искаше да обслужи другия. Успях да покарам малко джет (още едно нещо което не бях правил досега) радвайки се на нераздвоеното внимание на ЦЕЛИЯ екип на провайдъра на джетове. Включително ми направиха и любителски снимки с професионален апарат за 20 лв отгоре 🙂

А и изглежда и доста от останалите посетители бяха или за малко (имаше една жена която се печеше по бял сАтЮен с хърбалички) или бяха от обслужващия персонал. Как иначе да си обясня “девойките” по монокини които се оглеждаха с гладни погледи кой какво прави ? 🙂 Въобще само лев да имаш 🙂

А някои хора явно имаха. Видях на едни паркинг на зоната мейбах, бентли и ролс. Реших обаче да спра другаде, понеже бях без бронежилетка !

Оказа се също че в курорта работел само един ресторант. Някаква фенси история. Та след 2-3 часа спокоен плаж се натоварихме в колата и отпрашихме към морската градина в Бургас да ядем миди и рибена чорба на капаните 🙂

По пътя ме задмина едно ферари. С лого на нещо си на капака. След него веднага се совна и едно бяло ауди. И продължиха да карат с 60 пред мен. Явно шефа ги е пратил да го мият или нещо такова 🙂 Не им завиждам на тези момчета. Мислех да ги наближа отзад и да замигам нервно с фарове че карат бавно. Или да задмина ферарито с моето камионче ! Сега ми е паднало 🙂 Ама се отказах: както казах бях без бронежлиетка и момчетата в аудито изглеждаха доста нервни.

Така че ако искате да ходите на БГ черноморието: СЕГА МУ Е ВРЕМЕТО !

Слънчака е спокоен и уединен курорт ! Я си помислете кога пак ще е такъв !

До Цариград и назад … с влак

вторник, октомври 30th, 2018

Истанбул. Цариград. Константинопул. Изберете си име. Аз ще се придържам към сегашното 🙂

Харесва ли ви или не но това е Града в нашия край на света. И съм сигурен че много от предците ви са предприемали това пътуване. Или са искали да го предприемат.

Аз летя относително често. И понеже Турските авиолинии са голяма и развиваща се авиокомпания често се намират много добри полети от Истанбул. И, макар че понякога е по-евтино да се лети от София през Истанбул, сега (явно с евтината турска лира) е по-евтино да се лети от Истанбул без да се минава през София.

Лети се от летището в европейската част на града: Ататюрк. Мога да се похваля че само пеша не съм ходил до това летище: ходил съм с кола и с автобус и съм летял през София.

Но в този случай реших да пробвам линията която дори и премиера похвали и да пътувам с влак. Единствената ми база за сравнение на по-дългите пътувания с влак със спални вагони е едно пътуване от Москва до Ижевск през 2012.

Билети се купуват от гарата. Онлайн продажби няма. Продажбите на билети започват най-рано 1 месец преди пътуването. Трябва да си носите валиден международен паспорт. Поне на гишето в централна гара Пловдив взимаха банкови карти. И ми дадоха билет 2-ра класа с место в първа класа. Обадих се отново да питам но грешка нямаше. Струваше към 140 лв.

В уречената петъчна вечер (влака тръгва от гара Пловдив в 23:40) си стегнах куфара и отидох до гарата. Оказва се че по това време на гарата нищо не работи: няма кафенета, няма НИЩО за хапване и дори няма и вода. Само машините за кафе работеха без грешка.

По някаква причина назначиха влака на 3-ти коловоз. До там се стига като си изтътриш куфара по едни доста стръмни стълби и след това го затътриш обратно нагоре пак по също толкова стръмни стълби. Ескалатор има. Но не работи. И от другата страна на същата платформа имаше влак за Варна. Защо не го вкараха на празния 1-ви коловоз (със директен достъп от гарата) така и не разбрах.

Както и да е, затътрих си куфара и седнах и зачаках. Пристигна един турски локомотив и няколко турски спални вагона. Български състав нямаше. Или имаше отзад от старите конски вагони 2-ра класа: не знам.

За разлика от БДЖ-то и 2-ра класа всеки от спалните вагони си имаше шафнер: по един турчин с бяла риза и вратовръзка. Шафнера е като стюард на вагона: има задължение да те буди, да ти провери билета, да ти носи неща от които имаш нужда и да ти пази багажа докато си извън купето. Много полезни, а и много любезни хора. Та, шафнера ми провери билета и ме изпроводи до купето ми. Оказа се че ще ползвам сам купе което е за двама. Купето е доста прилично: има 2 сгъваеми койки (достатъчно широки дори и за мен), чемичка до която имаше и диспенсер за течен сапун (дори имаше и сапун в нея), дупка за боклуци (с найлонов чувал с нея), бюро с две чекмедженца, контакт, етажерка и закачалки и огледало и навес на багаж. На пода е постлано с много мек и чист килим: може да се ходи по чорапи. Чисто перденце на прозореца (защото все пак спиш вътре и колкото и да са затъмнени стъклата все пак като свети лампа от вътре отвън се вижда). Има 3 лампи (силна, слаба, дежурно остветление) и контрол на температурата (от 1 до 5: мисля че от 20 до 25 градуса беше). Вратата на купето е непрозрачна.

Има и тоалетни в двата края на вагона. Имаше и помещение за баня, но то не работеше и го използваха за склад.

Шафнера даде пакет с горен, долен чаршаф и калъфка за възглавница. И всяка койка си има на нея одеало и възглавница на която да ги сложиш. Освен това пак шафнера даде и пакет бисквитки, сокче и водичка. Каквото се полага. За жалост нямаше нищо да се продава във влака: нямаше вагон ресторант или нещо такова. Така че добре че си бях направил сандвичи: масло със салам. Много обичам !

Влака седя около 10-на минути на гарата и потегли. Веднага си постлах на долната койка, легнах, загасих лампите и се загледах в преминаващите светлини. Има нещо много особено в лежането във влак: лежиш си, гледаш си светлинките а влака те клати на всички посоки. И трака приспивно. Аз по принцип не мога да спя в транспорт. Но бях отнесъл плувката 15-минути след качването. Купето се заключва отвътре така че само шафнера със специален ключ може да го отвори. Така че спете спокойно.

До границата са 3-4 часа. Влака караше с към 90 км/ч и спря на 2-3 гари преди границата: Димитровград и Свиленград мисля. От време на време придърпваше: явно са закачвали и откачвали вагони. Не си направих труда да стана да видя.

На границата първо се спира на Капитан Андреево (от българска страна). Шафнера мина и ни събуди 10-на минути преди това с чукане на вратата.

Имаше огради с бодлива тел около коловоза. Явно тези хора живеят още с идеята че желязната завеса е още там. На тази гара минават полицаи по купетата и проверяват паспортите. Много мило. И много ретро. Сигурно така са проверявали и Поаро в Ориент експрес ! И те първо чукат на вратата ! Самата проверка не отнема много време и ако няма насрещен влак след 15-20 минути се поема към друга подобна гаричка но от турска страна: Капъкуле.

Тука историята е друга: взимаш си паспортчето, слизаш и се редиш на опашка с другите пътници на едно гишенце в специална зала за паспортен контрол. Отмятат те по списък който шафнера попълва със всеки пътник при качване. И седиш и чакаш на гарата докато всички минат през контрола. След това се качи митничар. Накара ме да си отворя куфара. Защото беше в купето. Не се сети да провери чекмедженцата където си бях прибрал компютърната чанта.

Сума сумарум отне около час цялата церемнония. Изхрупах солените бисквитки и изпих водичката докато чаках. И влака се понесе покрай Одрин към Истанбул. Затворих вратата и перденцето и пак отмърках. В просъница помня че май спираше тук и там влака. Мисля че дори спря на Чаталджа. Ама не ми се ставаше.

Събудих се на разсъмване. Беше преди Истанбул някъде. Изядох си сандвичите и изпих сокчето. Вишни ! Облякох се и затворих койката за да може да седна на седалките които бяха под нея. Спряхме на още няколко малки гарички в някакви предградия преди да стигнем гара Халкали.

Гара Халкали е може би най-неприятната част от пътуването. Намира се в един от кварталите на Истанбул. Точно до огромен строеж на (до колкото разбрах) метрото. И изглежда като кръстоска между сточна гара и селска гара: има някакви рампи в процес на строеж, поне 6 коловоза от които се ползват само 2-3. Слизах от влака и си тътрузиш куфара поне 500 м през мостчета над недействащите коловози по чакъла покрай някакъв склад до дупка в оградата която се води врата. До дупката чака “сервис”: бусче което е безплатно за пътуващите с влака (не че ми провериха билета де, явно им е по-лесно да качат всички вместо да се занимават с проверки) и (до колкото разбрах) пътува до Ширкечи (ценралната гара на Истанбул).

Обаче аз не исках да ходя то Ширкечи. То е в центъра на града и е далече и от Халкали и от летището. А от Халкали до летището гугъл мапс каза че е около 5-6 км ! Но пак гугъл мапс каза че няма обществен транспорт от Халкали до летището. Огледах се за таксита и алтернативен транспорт, но освен някаква автобусна спирка в далечината друго не видях. Така че се качих на сервиза с идеята да попитам дали могат да ме оставят до летището и ако не да му мисля като стигнем Ширкечи. Имах време до полета : 4 часа така че не бързах.

Сервиза тръгна по градските магистрали. Гледах знаците и видях че се насочваме към летището. И наистина сервиза мина точно пред входа на летището. Мислех че ще спрат, но те продължиха около летището. Отидох да попитам шофьора и те помърмориха малко, но ме спряха на един паркинг до морето (близо до някакво яхтено пристанище) с идеята че мога да хвана такси от стоянката отсреща до летището.

И да, наистина стана работата след като примъкнах куфара по една рампа над магистралата за да стигна до обратната посока. Такиста взе 20 и малко лири до летището. Дадох му до 30 бакшиш. Човека ми даде бележка за разхода !

По принцип Истанбулските таксита не взимат карти, така че освен ако не искате да хванете Убер (и да платите близо 6 лв/мб руминг на мтел) си вземете някоя и друга лира. Аз обмених 100 лв и ми дадоха 330 лири !

На връщане излязох от митницата на летището в понеделник към 16:00. Влака тръгваше в 22:40. Имах време. Но, знаейки че Халкали е една гола поляна, се запасих със сандвичи и айран от Симит Сарай будката в зала пристигащи. Според WikiTravel всичко в летището е по-скъпо, но реших да не рискувам и да ходя до града за да не си изпусна влака. Така че платих 40 лири за 2 айрана, един сандвич, един цигар бюрек и едно шишенце с водица. Понеже бяха ми останали лири плана беше да хвана такси от летището до Халкали. Отидох до опашката, стоварих куфара в едно такси и като седнах вътре и колата тръгна се оказа че “Халкали Гари” (като се казва на турски гара Халакали според wikipedia) не говори абсолютно нищо на шофьора. Той тръгна в движение (!) да се обажда на някакъв авер да го пита къде е. С видео разговор (!). Добре че се бях сетил да забия един пин на гугъл мапс на мястото където хванах сервиза на идване. Въздъхнах, включих данните и пуснах гугъл мапс да рутира до пина. За жалост гугъл говореше на български, та не можеше да оставя апарата на шофьора директно. Ама то дори и да бях успял да го завъртя на английски нямаше много полза: според мен шофьора не рабираше нищо на английски освен напред, наляво и надясно. Така че се направих на каката от телефона и му казвах накъде да кара. А и показвах с ръка. Човека караше бавно и ме слушаше. За да съм честен се постара доста въпреки ситуацията и в крайна сметка ме закара. Поиска 30 и няколко лири. Дадох му 50 за усилието. И пак взех бележка за разходите. Добре че поназнайвам малко турски думички та като ме пита дали да ме остави “бурда” казах да 🙂

Един интересен факт за Истанбулските таксита: таксиметрите им са в огледалата. Много удобно ! И освен това няма като едно време да не ги включват: качваш се и цифричките тръгват !

Както и да е: оказах се на безумната гара Халкали в 19:00. Нямаше кой да ме спре, та стигнах до перона без грижи ако не броим мъките с пълния куфар по лабиринта. На перона имаше няколко служители с различни на цвят светлоотразителни жилетки. Питах дали тук ще дойде влака на английски. Казаха “бурда”. И аз седнах на пейката и зачаках. Пейките са на открито: добре че не валеше че няма къде да се скрие човек там. И никакъв вендинг ! Един от жилеткаджиите донесе чайче от някъде но с 20 кг куфар не ми се разглеждаше около гарата. По едно време като се скри слънцето започна да духа един тънък студен вятър. Та се наложи да извадя от куфара яке и шапка. Добре поне че перона беше осветен и относително чист. По едно време дойде един комютър трейн (демек електричка по нашенски). Изсипаха се едни местни люде с чанти и кашони. Изядох си всичките сандвичи, изпих си всичките течности и изхабих батерията на лаптопа докато си играех на игра да убия времето. И все пак седях и си общувах със себе си около час преди към 22:00 да дойдат шафнерите и да отворят вагоните.

Пак бях сам в купе. И пак получих същия пакет: бисквитки, водичка и сок от вишни. До колкото разбрах в 3 вагона имаше 10-на човека общо. Минаха пак и ни записаха имената на списъка за границата. Интересното беше че в моя край на вагона тоалетната беше с дупка. Нямаше трон. Само желязна дупка с клапа. И място за краката. Е, и бутон за клапата като този в тоалетните в самолета. Влака тръгна в 22:40 и в 22:50 парното бумтеше, часовника беше навит за границата според разписанието и аз бях завит и заспивах 🙂

Като звънна часовника (към 2:00) се оказа че не сме на Капъкуле ами някъде из пътя. Захрупах бисквитките и сокчето. След около 30 мин стигнахме на гарата в Капъкуле. Познатата процедура: слизане, паспорт контрол и качване обратно. Оказа се че имало и фришоп на гаричката. Бях го пропуснал на отиване.

Дотук добре. Ама след това ни разкачиха вагончетата (тока в контакта на кабината спря) и така един час. Легнах да погледам малко нетфликс (вече се хващаха бг мобилните оператори). И така един час. По едно време дойде един много сърдит униформен. Не разбрах митничар ли беше или полицай. Пак ми провери паспорта. И ме пита какво работя. Казах му. Поне говореше английски. След малко вагоните притракаха (явно ни закачиха на локомотив), тока дойде и потеглихме към гарата в Капитан Андреево. Докато се движеше влака мина един с пуловер “Митница”. На Български. И ме попита какво имам в куфара. Казах: дрехи. Попита дали имам нещо да за деклариране: “цигари, нещо от фришопа”. Казах че нямам и че не пуша. Дори не ме накара да отворя куфара.

След това, на гарата, мина една женица с карта БДЖ и ми провери билета. Защо и аз не разбрах. Говореше ми на “ти” и ми каза че щяла да ме събуди на Пловдив. Минаха и полицаите и ми провериха паспорта. На гарата пред влака имаше един с яке “жандармерия” на пост. Пак се зачудих дали минавам от една натовска държава в друга или през чекпойнт чарли.

Този път изкарахме повече от 2 часа на границата общо ! Досадно !

След това турския шафнер ми каза че може да се спи и че ще ме събуди на Пловдив. И аз загасих лампите и се отнесох. И така 3 часа докато човека действително дойде да ме събуди на влизане в града. Беше по пижама !

Слязох на гарата и установих че ескалатора на платформата е включен, но на обратната посока. И пак трябваше да си мъкна куфара по стълбите. А и таксита нямаше. Та трябваше да се обаждам да поръчвам.

Като обобщение:

Пътуването с влак изисква доста инфраструктура: таксита и услуги по гарите главно. Докато това го няма дори и привлекателността да можеш да спиш нормално докато пътуваш не може да оправдае мъките на отиване и връщане от/до гарата. Цената е ок: с около 30-на лв по-скъпо от автобуса. И горе долу колкото горивото за колата. И услугата във влака е ОК (е, можеше да има кафе или поне вода за чай както в Русия).  Но това недоразумение гара Халкали проваля цялата идея. Може би ако бях хванал сервиза до Ширкечи шеше да е друга работата. Ама как може да не се сетиш че хората ще искат да отидат до летището от гарата и обратно !

Така че, освен ако не сте от типа хипарлив авантюрист-магаре (да си носите всичко в раница и да можете да ходите и търпите като камила) изживяването Халкали не е нещо което бих препоръчал дори на враговете си ! Особено ако не сте привилегирован бял мъж на средна възраст като мен а, не дай си боже, жена или човек с ограничени възможности за придвижване или мъкнене на тежки предмети през лабиринт.

Гордо мога да кажа че съм ходил до летище Истанбул с всички възможни видове транспорт: влак, кола, рейс и самолет. От тези аз лично избирам колата или рейса. Влака си има чар, но виж по-горе за инфраструктурата. А пък със самолета е много анонимно: седиш в летището и не разбираш нищо за града през който минаваш.

Струваше ли си изживяването ? ОПРЕДЕЛЕНО !

Ще го направя ли пак: не и ако не е за изживяването !

Booking.com experiences: добре за първа итерация, но има още работа

събота, април 7th, 2018

Наскоро ми се случи да пътувам до Лондон във ваканция. И както обикновено правя в тези случаи си резервирах хотел през booking.com. И точно обмислях дали да взема The London Pass и в пощата пристигна моя QR код от booking experiences.
Идеята е следната: вместо да предплащате и след това атракциите да са безплатни както при лондонския пропуск просто получавате някаква отстъпка при посещение на атракциите. А, и понякога редене на опашката за бърз достъп.

Добра идея !

Но за жалост изпълнението оставя доста какво да се желае.

Няма лесен начин да потърсиш дали атракцията пред която стоите е включена или не. Така че настава едно цъкане по телефона седейки пред атракцията. Добре че поне Великобритания все още е в ЕС та важат правилата за ЕС руминг на данни ! 🙂

Поради това успях да използвам услугата само на Лондонското око (защото знаех че е в програмата предварително). Но се оказа че това всъщност работи като ваучер и пак трябваше да се редя на опашката за билети. А не като с лондонския пропуск където просто си влизаш !

Другото неудобство беше че QR кода не беше достъпен от booking.com приложението. И трябваше да си пазя пощата която ми бяха пратили с линка в нея. Още изнервящо цъкане на телефона пред атракцията.

И последно: нямаше всъщност много участващи атракции. Защо примерно не работеше това нещо в лабораторията Greenwich ?

Та, като цяло много добра идея, но иска още няколко итерации преди да стане удобна за ползване !

Българин да се наричам …

неделя, август 14th, 2011

Миналата седмица се върнахме от море. Халкидики. Не защото не опитахме на Българското черноморие. Опитаме. Ама в последния момент ни отказаха резервацията. Както и да е. Хотела беше супер. Но това което ме накара да се гордея с родината си беше интернета. Понеже хотела предлагаше wifi на безбожни цени реших да приложа изпитания трик с предплатената сим карта и тетеринга от телефона ми. Като цена се търпеше : 5 евро за картата и пакети от по 60 мб за по 3 евро.
Да де ама в хотела ни покритието беше … 0 чертички. И това при положение че изрично попитах търговеца дето ми продаде картата кой оператор има най-голямо покритие. И това в сравнително урбанизиран район като Халкдики.
Отдавна не съм ходил по българското черноморие но съдейки по останалите места през които съм пътувал из България борбата отдавна не е за чертичките. Да, има edge и дори gprs тук там, ама трябва да си в някое село с 50 човека из планините за да няма покритие на нито един от операторите. Как да не си горд с държавата си ?

Още по света и у нас

четвъртък, март 13th, 2008

Днес ми е дълъг ден : станал съм в 6:00 Ижевско време (бг + 2часа) и последния ми полет каца в София в 23:55. Това прави 20 часа мотане по летищата.

Добре че се навих този път да пътувам през Виена : на виенското летище има безплатен интернет и за притежателите на карти Diners Club има и друга изненада : има специална (много тиха и добре климатизирана) зала ! Веднъж да има някаква полза и от тази карта (дори и в момента пиша от нея).

Иначе какво да кажа за Русия : това е една страна дето хем ме изумява, хем ме кара да се чувствам като у дома.  На моменти все едно че виждам България (един по-добър модел от моето детство). Но има едни моменти в които все едно познатите ми хора от едно време си дърпат маските и отдолу изскачат пипала на извънземни : толкова са чужди и различни.

Иначе успях да надпия един истински руснак ! Стигнахме до фазата “ти мене ужааш ли мъ”, а пък аз си бях трезвен като кисела краставичка.

Но този път освен напразното разкараване и приказки успяхме да  отметнем доста работа. Никога не бях се връщал от командировка с чувството че не съм си загубил времето досега ! Хубавото беше че дойдоха доста хора с които исках да говоря : прекия ми началник и едни “големи хора” от Sun. Така че се получиха чудесни разговори и решихме доста проблеми.

“Големите хора” от Sun дойдоха с частен самолет ! И ние ги посрешнахме както подобава : инструктирахме русите да им наемат лимузина. Оказа се че към лимузината вървят и двама “слуги” с ливреи и червен килим !  А пък и после единия русин си призна че са му предлагали и интимни услуги към лимузината, ама той будалата отказал ! 🙂  Абе майтап. И се оказа че не излезе и скъпо : нещо като 200-на EUR за целия салтанат.

Дааа : голямата фирма си има някои предимства !

Вече официално сме част от Sun

събота, март 1st, 2008

Сделката вече е финализирана. Няма 6-5  : официално сме част от Sun.

Преживях първото си корпоративно сливане. Надявам се в целия този вихър на промени да успея да хвана някое листенце и за мен лично.

Макар че вятъра не престава да духа : примерно мен ще ме издуха другата седмица до Ижевск в Русия да чакам фирмения самолет с няколко баровци в него. Но пък за утешение руските колеги ми обещаха да ме заведат до музея “Калашников” ! Дано да има интернет ! Ще има много снимки за блога 🙂

Не знам какво им става на тези руснаци. Но го приеха като лична обида като попитах за хотел. Не можело : идвали сме им на гости : как така ще спим на хотел !?? Затова ще трябва да се разходя до Министерство Внутренных Дел за да си регистрирам визата : нещо което хотела би направил за мен иначе автоматично. Май само в Москва не е така (там този обичай явно е замрял).

А след това отивам на MySQL Users conference and Expo. Можете да се обзaложите че тази година (със Sun и т.н.) ще е доста интересно. А и няколко много интересни и умни хора ще говорят (тук, тук и тук). Така че ако някога сте си мислили да отидете на конференцията, сега е много добър момент.

А, за малко да забравя : назначили са ни SunVisor-и : на всеки човек от MySQL назначиха по един от Sun : да можем да го питаме разни неща които нормално бихме питали колегите си. Моя се казва Paul Sandoz: много свестен човек, който живее във Франция.