Posts Tagged ‘пари’

Новите “небанкови” дигитални карти: струва ли си ? Епизод 1: Phyre.

сряда, ноември 6th, 2019

Аз съм в постоянно търсене на нови технологично/финансови продукти. Просто защото обичам технологията и ми е интересно. Но за жалост съм запазил здравия си разум и след известен период на “пиянска” еуфория от новичкото прагматизма надделява и следва безславно отстраняване.

Така се случи навремето с “дигиталните” карти на ПИБ (първата банка в България която предложи токенизирани кредитни карти за през телефон (през NFC). Няма да забравя трепетите на първото плащане с телефон и колко и досега е трудно да обясня на касиера че искам да платя безконтактно ама не с карта. След като еуфорията на това отмина остана сложното за използване приложение (трябва да е отключен телефона, да е отворено приложението и да се натисне бутон за да платиш. И всичко това като не знаеш дали ще сработи под неодобрителните погледи на останалите от опашката) и никавите предимства пред използването на “нормална” безконтактна карта.

Така че БАМ с теслата и приключихме там.

Намерих идеалния заместител: купих си калъфче за телфона с джобче за безконтактната карта на гърба ! Хем си плащам щастливо навсякъде “с телефона” хем не ми се налага да го ръчкам преди да платя. А и бонюс точките се трупат.

Добре ама желанието за нещо новичко не ме напусна така.

Та реших да опитам новите небанкови финансови карти.

Започнах с phyre.

Това е една българска услуга, която “храниш” (зареждаш пари демек) от кредитна карта и след това може да я ползваш през NFC-то на телефона. Да плащаш. Не е особена далавера, защото банката не само не ти дава бонюс точки за “захранването” но и удържа комисионна. Така хем губиш бонюса при плащане (повечето кредитни карти на БГ пазара го дават и той при някои банки не е за подминаване) а и плащаш и пари за “удоволствието”. Не, благодаря !

Остава тегленето на кеш. Повечето банки удържат зверски такси като теглиш кеш от кредитна карта. Не знам каква е логиката да ти дават пари за да плащаш на POS а да те дърварят като теглиш кеш. Лихвата която прибират е същата. Сигурно е заради тези проценти които удържат на търговците при плащане с карта.

А е удобно да слагаш всички разходи на едно място за да може лесно да следиш бюджета. Така че ако имате идея как да се заобиколят тези такси при теглене, давайте насам 🙂

Естествено че опитах с NFC на телефона и с phyre да изтегля пари от банкомат на Булбанката. Каза ми да се махам от там с тоз’ телефон 🙂

След кратък разговор с чата на Phyre (странно че е само чат: няма телефон за поддръжка. Ама поне отговарят бързо) дадох 10 лв за пластмасова карта към Phyre сметката. С нея можеше да се тегли. От всеки банкомат.

Та стана доста удобна система: “+” на Phyre на път към банкомата и след това теглене с картата.

Добре ама след това се оказа че имало лимит за теглене от картата. Дневен, седмичен, лунноцикълен и не знам какъв си. Пак си чатих със съпорта. Махнаха го.

Горе долу добре. Като за нормална дебитна карта 🙂 Със скъпи трансфери между сметката и картата. И без да има къде да отидеш да се оплачеш на някого.

За пастира народен и пастира божий

петък, ноември 9th, 2018

Искам да ви разкажа за 2 срещи със случайни хора които имах в един следобед на връщане от летището които ме накараха да се чеша по главата през целия път до в къщи.

И да ви оставя сами да отсъдите защо и какво. И кой крив. И кой прав. И каква е връзката с хала на който сме.

Та ето:

Народните пастири

Значи, връщах се от командировка във Франкфурт. Реших да мина да оставя нещо на някого в София преди да дръпна към къщи по магистралата. Не познавам целия град, та си пуснах GPS-а и заследвах тънката синя линия. По едно време, малко преди целта ми, в малките квартални улички, чух зад себе си сирена. Погледнах в огледалото: полицейска кола. ОоооК. Спрях. Дойде полицая: “офицер еди кой си, рутинна проверка”. Дадох документи. Провери как са ми документите. И започна да обяснява: на улица н’нам каква си не съм отстъпил предимство и “замалко съм щял да ги смачкам”. Мачкам каскета и муча нещо. След това ме попита дали имам неплатени глоби. Ами нямам. Пауза. Попита ме какво работя. След като получа този въпрос обикновено ми е ясно какво следва. Заопипвах банкнотите в джоба и измрънках ” ‘ми … с компютри”. Попита ме къде живея. Ами в Пловдив. И взе да ми обяснява: “то, сега, трява да напишем акт, ще ти вземат точки”. Пак мачкам каскета и муча. Примирявам се със съдбата демек. Пак обяснения: “ще трябва да пратят талона по вътрешна поща … знаеш как се бави …”. Знам, да. Чакал съм го да си дойде и преди …. Пак пауза. И пак обяснения “Ама то днес е празника на полицията. Така че внимавай друг път…” Пак пауза … и надежда в очите … аз пак мрънкам нещо … Даде ми документите и вика “това е от нас”. Тръгнах си по пътя. Внимателно. С мигач и т.н.

Божия пастир

Аз обичам да качвам стопаджии. Пътувам сам през доста от времето. А и навремето съм се возил и аз. Та обикновено гледам и ако има някой който не изглежда че ще ми забие шило във врата го качвам. На Църна маца обикновено има хора да чакат та винаги гледам. И този път така. Гледам един отец маха. С монашески одежди и брата. И доста слаб. Виждал съм го и друг път да чака. Но сега никой не спираше та реших че е мой ред. Спрях. Човека остави относително нова чанта за лаптоп и сакче на задната седалка. Представи се: отец Х (не помня имена). Извиних се за разхвърляната кола. Тупна ме по главата и каза “важното е тук да е оправено”. Засмях се. Имаше смисъл в това което каза. Попита ме дали искам да ме благослови. Щял само 100 лв да ми вземе. И после вика “майтап бе”. И икони бил рисувал. Не проявих интерес и измрънках нещо че имам само карти в джоба. Редовния ми трик като искам да се отърва от нежелан сейлс пич. Но той спомена че имало банкомат на близката бензиностанция, извади шишенце с вода (надявам се светена), поръси ме и започна да чете благословия. Прекръстих се когато ми каза и целунах кръста. Даде ми и иконка. Ламинирана. 2х2 см. Бръкнах в джоба и дадох 20-те евро които ми бяха останали от командировката. Не че нямах лева. Имах. Ама вече бях смутолевил че имам само карти. Попита ме дали ги давам от сърце. Заявих че да. То и така си и беше. Слезе след около км, преди разклона за едно от баровските софийски предградия. Като не забрави да ми напомни да го изчакам да си вземе чантата. Явно и той ми вярваше толкова колкото и аз на него.