Posts Tagged ‘закон’

Тъжна история за Квалифициран Електронен Подпис (КЕП)

петък, април 16th, 2021

Наскоро покрай пандемията реших да си подновя квалифицирания електронен подпис за да мога да подписвам неща дистанционно. И ми стана интересно кои са различните доставчици на КЕП и какво предлагат.

Първо да кажа: т.н. електронен подпис е всъщност две поредици от числа. Едната се нарича „таен“ ключ а другата „публичен“. Нещо „подписано“ с тайния ключ може да се провери с публичния. Т.е. всеки който ти има „публичния“ ключ може да провери дали ти си го подписал с „тайния“ си ключ. И ако някой ти има „тайния“ ключ може да се представя за теб. Повече по въпроса тук.

Изглежда, че технически има 2 групи доставчици:

  • Традиционни доставчици: те всички ти дават смарт карта и четец под някаква форма която ти физически притежаваш и която смарт карта съдържа тайния ти ключ. Който ключ не напуска картата. И всеки достъп до него е защитен с ПИН. И браузера (или подписвача на документи) достъпва картата като трябва да подпише нещо.
  • „Облачни“ доставчици. Тук тайния ти ключ се съхранява при доставчика. И е защитен с ПИН, който „само“ ти знаеш. А когато трябва да подпишеш документ го пращаш целия на доставчика, той го подписва на неговия комп и ти го праща обратно.

Да кажа: наистина „облачините“ доставчици са по-удобни. Може от телефона. Може и от компа. От всякъде. Без да инсталираш нищо сложно. Много е готино. За разлика от традиционните където трябва да имаш софтуер който да транслира заявките от браузера до смарт картата на КЕП-а. Който софтуер досега съм успявал да подкарам само на една определена операционна система за компютри.

Не знам дали ще ме наречете параноик, но ми се струва че облачните доставчици могат да ме подпишат без мое участие във всеки един момент. И понеже, според закона, електронния подпис има същата сила като този на хартия, това означава че примерно могат да ми продадат къщата. Или да ми сменят адреса. Без да им се налага да ме питат. Ще кажете: „ами ПИНа“ ? Какво ПИНа? Те питат за него когато подписвам нещо и аз им го пращам. В явен вид. Колко му е да го съхранят някъде. Ще кажете: „ами те минават аудит“. Ами … да кажем че не вярвам много на този „аудит“, имайки предвид други разрешителни режими в България.

Така че, въпреки неудобствата, реших да послушам Бенджамин Франклин който казва: „този който се отказва от свободи заради удобства ще загуби и двете“ и да си запазя пълен контрол върху това кой може да използва подписа ми като си нося тайния ключ за подписа ФИЗИЧЕСКИ в джоба. Т.е. се отказах от „облачните“ доставчици в полза на „традиционните“.

Но тук ме чакаше изненада номер 2: банката ми (Пощенска Банка) не приема удостоверения подписани от тези доставчици. Само от един специален „облачен“ доставчик който изглежда да е свързана фирма с тях.

Изненадаа!

Почетох закона. Не намерих там къде е казано че всички трябва да са валидни. Има само (чл. 13, ал. 4, удебеляването е от мен):

Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис
е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

ЗАКОН за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги

Тоест, аз както го чета: нищо не е задължително. Както се разберете !!!!!!

Дали това означава че в един момент ще ни се наложи да имаме няколко „електронни“ подписа?!

Изпратих запитване до Комисията за регулиране на съобщенията (която според закона регулира издателите на КЕП) относно законността на такъв отказ. Чакаме включване!

Не бързайте с е-винетките. Още не работят !

понеделник, януари 21st, 2019

Днес реших да скоча в дълбокото и да си купя винетка. Реших да използвам сайта. Въведох си данните за колата и за картата и заявих едногодишна винетка. Плащането мина бързо и получих обратна информация.
Обаче какъв беше ужаса ми като видях че съм ударил една допълнителна цифра в номера на автомобила !

Започнах да търся на сайта как да го оправя. НЯМА ИНФОРМАЦИЯ.  Не може и да се откажете от покупката си !

Реших да звънна: 0700 номера който е даден за връзка ме води до едно съобщение „кол центъра е в процес на изграждане“ и затваря. Има и 2 софийски номера, но там никой не вдига.

Опитах да звънна и на НАПИ на кол центъра. Казаха ми добродушно да им се махам от главата. Като че ли не те издават винетките !

Писах на всички email-и. Чакаме отговор. От единия препратиха на другия с молба за „съдействие“.

Хаоса е пълен !

Да не говорим че и закона е нарушен. Чл. 50 от закона за защита на потребителите гласи:

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на: 1. сключване на договора – при договор за услуги;

А да виждате на сайта на НАПИ възможност да се откажете от сделката ?!?

Тоест държавата не спазва собствените си закони ! Подадох жалба в КЗП. Чакам отговор. Можете и вие да следите статуса на жалбата от линка.

За пастира народен и пастира божий

петък, ноември 9th, 2018

Искам да ви разкажа за 2 срещи със случайни хора които имах в един следобед на връщане от летището които ме накараха да се чеша по главата през целия път до в къщи.

И да ви оставя сами да отсъдите защо и какво. И кой крив. И кой прав. И каква е връзката с хала на който сме.

Та ето:

Народните пастири

Значи, връщах се от командировка във Франкфурт. Реших да мина да оставя нещо на някого в София преди да дръпна към къщи по магистралата. Не познавам целия град, та си пуснах GPS-а и заследвах тънката синя линия. По едно време, малко преди целта ми, в малките квартални улички, чух зад себе си сирена. Погледнах в огледалото: полицейска кола. ОоооК. Спрях. Дойде полицая: „офицер еди кой си, рутинна проверка“. Дадох документи. Провери как са ми документите. И започна да обяснява: на улица н’нам каква си не съм отстъпил предимство и „замалко съм щял да ги смачкам“. Мачкам каскета и муча нещо. След това ме попита дали имам неплатени глоби. Ами нямам. Пауза. Попита ме какво работя. След като получа този въпрос обикновено ми е ясно какво следва. Заопипвах банкнотите в джоба и измрънках “ ‘ми … с компютри“. Попита ме къде живея. Ами в Пловдив. И взе да ми обяснява: „то, сега, трява да напишем акт, ще ти вземат точки“. Пак мачкам каскета и муча. Примирявам се със съдбата демек. Пак обяснения: „ще трябва да пратят талона по вътрешна поща … знаеш как се бави …“. Знам, да. Чакал съм го да си дойде и преди …. Пак пауза. И пак обяснения „Ама то днес е празника на полицията. Така че внимавай друг път…“ Пак пауза … и надежда в очите … аз пак мрънкам нещо … Даде ми документите и вика „това е от нас“. Тръгнах си по пътя. Внимателно. С мигач и т.н.

Божия пастир

Аз обичам да качвам стопаджии. Пътувам сам през доста от времето. А и навремето съм се возил и аз. Та обикновено гледам и ако има някой който не изглежда че ще ми забие шило във врата го качвам. На Църна маца обикновено има хора да чакат та винаги гледам. И този път така. Гледам един отец маха. С монашески одежди и брата. И доста слаб. Виждал съм го и друг път да чака. Но сега никой не спираше та реших че е мой ред. Спрях. Човека остави относително нова чанта за лаптоп и сакче на задната седалка. Представи се: отец Х (не помня имена). Извиних се за разхвърляната кола. Тупна ме по главата и каза „важното е тук да е оправено“. Засмях се. Имаше смисъл в това което каза. Попита ме дали искам да ме благослови. Щял само 100 лв да ми вземе. И после вика „майтап бе“. И икони бил рисувал. Не проявих интерес и измрънках нещо че имам само карти в джоба. Редовния ми трик като искам да се отърва от нежелан сейлс пич. Но той спомена че имало банкомат на близката бензиностанция, извади шишенце с вода (надявам се светена), поръси ме и започна да чете благословия. Прекръстих се когато ми каза и целунах кръста. Даде ми и иконка. Ламинирана. 2х2 см. Бръкнах в джоба и дадох 20-те евро които ми бяха останали от командировката. Не че нямах лева. Имах. Ама вече бях смутолевил че имам само карти. Попита ме дали ги давам от сърце. Заявих че да. То и така си и беше. Слезе след около км, преди разклона за едно от баровските софийски предградия. Като не забрави да ми напомни да го изчакам да си вземе чантата. Явно и той ми вярваше толкова колкото и аз на него.