Fedora 18 : края на една дълга връзка

Първия ми red hat беше 5.2. Дойде на няколко диска в едно компютърно списание. Черни надписи. Ярко червена шапка. Грабна ме. И оттогава до сега така. Преглътнах появата на федора. Трябва да се яде. И, дори и бидейки основно мак потребител, все пазех по една виртуална машинчица с федора. И така до 17. Като излезе 18-ката реших да отделя един два часа да я кача. Особено ме зарадва факта че май нямаше да се наложи да правя резервни копия на файловете си и да възстановявам след това. И преди го бях правил с yum. Ама не беше за хвалене. Преинсталирах след това.  Четох и интересния блог на създателя на новата система за обновяване. Помислих си : “готин човек ! Разбира ги”.

След като обявиха новата версия веднага опитах да пробвам новата команда за обновяване на място. Дълга и неразбираема. За истински админи. Изчетках се че разбирам дотолкова. В едно ъгълче на съзнанието ми един ужасен усер крещеше “това е линукс за немитите маси. НЕ МОЖЕ ДА Е ТОЛКОВА СЛОЖНО ! Все пак сме 2013 и ги има макос, уиндоус 8 и  убунту !”. Игнорирах го за момент и се понесох на вълните на нарцисизма. Да, ама не ! През мрежата не стана дори и със завъртяната команда. Писах на Автора. Изхъхля нещо че не били се обновили още мирорите. Сетих се за бръснача на Окъм. И за майка му. Ама се бях навил. А и самоилюзията ми за голям админ страдаше. Свалих DVD-то. Добре че сме 2013, защото ми отне минути, а не дни както преди.

Кичнах го в една директория на virtualbox, така че виртуалната машина да го “вижда” в една от споделените папки и пак пробвах съответния вариант на заклинателската команда. Ядец ! Не било знаело какъв тип е двд файла. Глупости ! Яснооо : ще се копира файла във виртуалната машина. Добре че ми е бърз диска. След още няколко споменавания на роднините на автора отново опитах заклинанието, този път от локален за машината файл. Тръгна. Минимизирах прозореца на виртуалната машина и се опитах да свърша нещо смислено.

След някое време и след полагащата се доза рестарирания и чегъртане на диска каза ‘готово’. Рестаритах машината. И …. (Барабани) … Линукса влезе в boot loop !

Тука вече изпратих финални салюти от добри мисли към роднините на автора и отидох да свалям убунту.

Жалко ! Винаги е тъжно когато една дълга връзка приключва. И то не поради изневяра, а поради невъзможност да се примириш със начина по който партньора ти се е променил без да го забележиш !

One Response to “Fedora 18 : края на една дълга връзка”

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.