Как и защо се махнах от Feedly. И с какво го замених.

Аз чета новините си като RSS потоци. Защото не обичам някой освен източниците на новини да ми казва какво е новина и какво си струва да чета. А и обичам сам да си подбирам източниците на новини. Че в този свят не знае човек на кого да вярва вече.

Има един проблем с RSS потоците. Трябва ти четец. А и е добре да знаеш какво си прочел и какво още не. Четеца иди дойди: не е толкова трудно. Но това със знаенето до къде си стигнал е проблем.

Особено когато искаш да можеш да четеш новините си от всичките си устройства: таблет, телефон, лаптоп и т.н. Тогава четец на новини който си записва докъде си стигнал локално не върши много работа. Трябва такъв който записва в мрежата и синхронизира (тегаво: трябват версии за всички устройства които имаш и ще имаш). Или web услуга която само отваряш в браузър от всякъде.

Аз лично сметнах че последното е по-добре. И затова бях много радостен когато Google пуснаха Google Reader. Да си ме анализрат колкото искат. Те така или иначе сигурно го правят през браузера ми (Google Chrome). Аз си четях новините и ми беше добре.

Добре ама без много обяснения Google решиха да опитат да ми казват какво да чета. И понеже това в RSS потоците няма как да стане просто спряха Google Reader услугата и от тогава се опитват да пуснат какви ли не заместители с редактирано съдържание. То не беше google news, google inbox, google now и т.н.

И затова аз нямах друга алтерантива тогава освен да търся заместители на Google Reader. Доброто нещо с RSS потоците е че е лесно да се “изнесеш”. Има специален формат за описване на списъци с RSS потоци, който се нарича OPML. И всички четци го поддържат и за четене и за писане. Ако видите че четеца ви не го поддържа, бягайте от там. Това е т.н. хотел за хлебарки: тоест място където искат да си сложите данните и да ви държат заложник с тях след това.

Но обратно към спирането на Google Reader. По това време много хора като мен търсеха къде да мигрират. Google Reader беше популярна услуга с много потребители. И се нароиха нещо като 100-ци алтернативни услуги които се бореха да поемат потребителите. След малко време по-странните замряха и останаха няколко. И накрая само една: feedly.com. Тогава по новините ги представяха като рицар на бяла броня. Който с опън сорс технологии ще спаси хората от големия лош гугъл. И то без пари. И хората, аз включително, си взеха OPML файловете и мигрираха към feedly.

Добре, но както пее Жоро Минчев (лека му пръст), “ето минаха години и рокенрола не умря. Само струва ми се малко остаря”. Та и feedly така: събраха ни много хора с обещание за безплатен хостинг и след това се сетиха че това струва пари: сървъри, трафик, място за съхранение и т.н. И явно колкото и да са продавали данните ни в един момент шведската маса е свършила. И затова малко по малко feedly се опитват да започват да “монетизират” (т.е. да изкарват пари от) потребителите си.

Добре де, ама то стана малко като във вица за митничаря и контрабандиста (който се опитвал да прави икономии и решил да намали подкупа който давал всеки път на митничаря): Защо с нашите пари ?!

Т.е. много е трудно да дадеш нещо безплатно и след това да се опитваш да искаш пари за него. По-лесно е като добавиш нови опции. Тогава има психологическото чувство че се купуват някакви екстри. Но да се опитваш да намаляваш досега безплатната програма или да искаш пари за нея е изгубена кауза.

Та и feedly така: първо започнаха да предлагат платен абонамент с няколко допълнителни неща. Но като им е достатъчна на повечето хора безплатната услуга (явно, щом сме мигрирали в нея) е трудно да се продават екстрите.

И явно законите на икономиката са ги накарали да посегнат и на безплатната услуга. И да започнат с ограниченията.

Аз съм голям фен на google signals: това е услуга на гугъл която периодично търси в интернет по критериите които сте й задали и ви добавя новите неща които намери в RSS поток. Тоест ако се интересувате примерно от марионетки от месо може да си добавите сигнал “марионетки от месо” и всеки път когато се появи нова страница за тези марионетки ви се добавя новина в RSS потока. И понеже няма много новини за марионетки от месо всяка секунда ще получавате новина в четеца си всеки път когато гугъл открие нова статия за тях. Тоест може да ви върши прекрасна работа ако се задали конретно условие което не ви показва хиляди нови страници на ден.

Имам няколко сигнала и ми вършат чудесна работа. Забележете че всъщност Google върши работата по тях: търсенето, съпоставянето кое е ново и връщането на RSS потока. За четеца това е просто поредния RSS поток.

Наскоро се опитах да добавя четвърти такъв към feedly. Ами имам си интереси ! 🙂

И каква беше изненадата ми да открия че, въпреки че това са обикновени RSS потоци, feedly са им сложили отделно ограничение: позволяват само 3 в безплатната услуга. Сравнете със ограничението за потоци: 100. И това при положение че за тях и двете са потоци. Няма допълнителна работа или кой знае каква разлика.

Не се прави така !

И ето че бях изправен пред алтернативите:

  • Да дам 6 долара на месец за feedly без лимит на сигналите
  • Да си намеря друг начин да ги чета.

Реших че не получавам услуга струваща 6 долара на месец. И затърсих алтернативи.

Не ми се пробваше още някой такъв доставчик. Не се знае след 6 месеца дали камилата или камиларя.

Затова реших да подходя радикално и да се “преместя” на моя сайт (от който четете това). Т.е. да инсталирам някакъв web четец и да си го чета него вместо feedly.

Това ще ми струва само малко време и нерви. Хостинга на този сайт така или иначе го плащам. Трафика не се очаква да е голям. И не е трудно да се качват web приложения, нали ?

Речено сторено. За радост доставчика ми има “каталог” на web приложения които те могат да качат за мен с натискане на бутон. Там имаше секция RSS четци ! Гледах, четох, сравнявах и се спрях на tiny tiny RSS. Проект с отворен код, активна общност на потребители и разработчици, не товари много хостинга. Въобще: нирвана.

Качих от tt-RSS каталога на моя доставчик и .. почти тръгна. Интерфейса си работеше, само където не искаше да ходи и да смуче новини от RSS потоците. Не много добре.

На този етап реших да се заема сериозно. И в такива случаи обикновено гледам първо да взема най-новата версия. За радост обновяването не беше трудно: просто слагаш новите файлове на уеб сървъра и то си се сеща че трябва да обнови базата следващия път като го отвориш с браузер. И си я обновява правилно.

Научих се и плъгини да слагам: имаше един който го прави да изглежда като feedly !

Имаше и андроид приложение. И това успях да го пусна.

Само да идваха новиничките ! 🙂

Проблема се оказа че е неправилен път и версия на PHP в cron задачата. Като го поправих това и всичко тръгна.

Сега не съм отварял feedly от няколко седмици. И си работи чудесно tiny tiny RSS-а !

Затова реших да използвам формата за дарения и да им пратя някой лев !

Препоръчвам го и на вас това: особено ако си имате хостинг някъде. Майната му на feedly ! Да живее опен-сорса ! И направи си сам ! 😉

Между другото има и още една екстра на tt-RSS: поддържа много потребители. Т.е. ако реша да дам услуга на някого само с цъкане по интерфейса става 🙂

И още по-между другото: този блог също има RSS потоци: примерно за статиите. Не че нещо: ама защо не се абонирате ? 🙂

Comments are closed.