Блога на Жоро за нещата такива, каквито ги виждам

06.07.2017

Споделен офис (co-working space) по Пловдивски

Filed under: Business,Общество,Suppliers — Жоро @ 11:34

Реших да се опитам да бъда малко по-социален и да работя от т.н. споделен офис. Да съм сред хора и т.н. За моя радост намерих 3 такива в Пловдив.

И трите места предлагаха стандартния пакет:

  • бюро в обща стая с наем на ден
  • “фиксирано бюро”: бюро в обща стая със шкафче в което може да си оставиш неща.
  • Конферентна зала: място което се наема само на час.

Добре: писах и на 3-те места. Казах им че ми се налага често да говоря по телефона. И че ми трябва компютър в това време. Т.е. варианта “бюро в обща стая” не е много удачен.

След 2 дена отговориха от първото. Нямали варианти за отделна стая. Да съм бил използвал конферентната зала. Но предложиха да отида на “пробен ден”. Приех.

След още 2-3 дена се обадиха от второто място. Имали били варианти с отделни стаи. Но щели да ги имат “от септември”. Дадоха ми и цена. Уговорих си среща в офиса им да се разберем. В последния момент я отказаха и ми казаха че “ще ми се обадят”.

Отидох в първото място на “пробен ден”. Първо Човека го нямаше. Отвориха ми някакви каки които “били наематели”. И ме накараха да се обадя на Човека за да потвърдя че съм аз. Обадих се. Човека каза да влизам. Влязох. Дадоха ми картонче с паролата за нета и ми посочиха празна стая в която освен двете каки друг нямаше. Имаше още една стая с надпис “фиксирани бюра” и със затворена врата с допълнителен пропуск. Не успях да видя какво е там. Седнах настрани от каките и си включих лаптопа. Нета беше ОК. Може би защото бяхме 4 човека в цялото място. Ама беше ок.

И изненада: нямаше климатик в общата стая. Това в Пловдив. Посред лято ! Така определено не се правят нещата !

Но пък бяха отворили вратите, а и аз като един истински пловдичанин съм свикнал на жегата. Реших да се примиря. Но това което ме накара да избягам с писъци след около час бяха каките които ми отвориха. Явно работата в България на каки като тях се състои основно в приказки: по телефона, една с друга и сами на себе си. Едната кака се мъчеше като родилка първескиня да напише писмо на word. А другата го раздаваше Йода и й даваше съвети. Постоянно. И обикновено пасивно-агресивни: “аз така го правя, ама ти си реши”. След това и двете започнаха да говорят по телефоните. И после пак една с друга. Как не спряха за момент цял час ! И слушалките ми с успокояваща музика от google play music не помогнаха много. Може би зашото ми запотяваха ушите поради липсата на климатик.

В резюме: издъжах един час ! И избягах с писъци !

Но все още съм решен да пробвам и другото място. А и третото, ако си видят пощата 🙂

Така че очаквайте продължение !

Няма коментари »

No comments yet.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URL

Leave a comment

Powered by WordPress