Днес ми се иска да напиша за “големия брат” в културата.
Имаше едно време една игра по руската телевизия : “Поле чудес”. За неучилите руски: “Полето на чудесата”.
Сетих се за тази игра при последното си посещение в Ню Йорк. За първи път отивах в този град, но толкова филми с него бях изгледал че не ми седеше като непознат град. Знаех от филмите какво е интересно там, горе долу какво да очаквам, какво да търся. Ходейки по улиците се чувствах като в някакъв сън от който съм се събудил, но декора си седи.
Странно, нали ?
После осъзнах че това не е единствения град в който съм се чувствал така. Е, в Ню Йорк чувството беше най-силно. Но излиза че и в друи градове съм го усещал. Примерно Лондон: кой не е гледал поне един филм с Хайд парк ? Или Тауър ? Или пък Москва ? Червения площад ? Кремъл ? А какво ще кажете за Санкт Петербург ? Зимния дворец ? Аврора ?
Не може да не сте гледали поне един хубав филм с тези места без дори да сте ги посетили.
Към списъка бих искал да добавя и Истанбул. Аз лично пак се почувствах като в сън като минах покрай остатъците от Влахернската порта. “Ето Симеон пристига” ? :”Воеводите зове” ? 🙂
Знам че за по-други слоеве от населението това чувство в Истанбул сигурно се предизвиква от сараите покрай Босфора. Там където са снимани всички турски сериали 🙂
Изглежда че предизвикването на това чувство е и основната цел на “износа на култура”. Знам че е малко опростенческо, ама в любимата ми игра “Civilization” всички градове генерират “култура”. И ако противника ви има градове които генерират много култура близо до вашата граница, вашите гранични градове могат да започнат да се бунтуват и в крайна сметка да преминат към съседната цивилизация. Без една пушка да пукне ! И ако си ги искате обратно трябва да воювате с (често по-силната) съседна цивилизация към която са минали.
Горе долу като това което мисля че се случва в Украйна 🙂 Или в Косово. А ако искате и в Сирия.
Така че изглежда че “полето на чудесата” е всъщност доста мощно оръжие. Единственото което ни остана в този ядрен свят.
Първите му удари са много неусетни. Това са евтините филми. После телевизия. Храна. И така докато започнем да говорим на родния си език само с конете си 🙂
Дали всичко това има смисъл в глобалното село ? Не знам.
А дали и глоблното село не е последната модификация на същото оръжие ?
Как мислите ?