Полето на чудесата

Днес ми се иска да напиша за “големия брат” в културата.

Имаше едно време една игра по руската телевизия : “Поле чудес”. За неучилите руски: “Полето на чудесата”.

Сетих се за тази игра при последното си посещение в Ню Йорк. За първи път отивах в този град, но толкова филми с него бях изгледал че не ми седеше като непознат град. Знаех от филмите какво е интересно там, горе долу какво да очаквам, какво да търся. Ходейки по улиците се чувствах като в някакъв сън от който съм се събудил, но декора си седи.

Странно, нали ?

После осъзнах че това не е единствения град в който съм се чувствал така. Е, в Ню Йорк чувството беше най-силно. Но излиза че и в друи градове съм го усещал. Примерно Лондон: кой не е гледал поне един филм с Хайд парк ? Или Тауър ?  Или пък Москва ? Червения площад ? Кремъл ? А какво ще кажете за Санкт Петербург ? Зимния дворец ? Аврора ?

Не може да не сте гледали поне един хубав филм с тези места без дори да сте ги посетили.

Към списъка бих искал да добавя и Истанбул. Аз лично пак се почувствах като в сън като минах покрай остатъците от Влахернската порта. “Ето Симеон пристига” ? :”Воеводите зове” ? 🙂

Знам че за по-други слоеве от населението това чувство в Истанбул сигурно се предизвиква от сараите покрай Босфора. Там където са снимани всички турски сериали 🙂

Изглежда че предизвикването на това чувство е и основната цел на “износа на култура”. Знам че е малко опростенческо, ама в любимата ми игра “Civilization” всички градове генерират “култура”. И ако противника ви има градове които генерират много култура близо до вашата граница, вашите гранични градове могат да започнат да се бунтуват и в крайна сметка да преминат към съседната цивилизация. Без една пушка да пукне ! И ако си ги искате обратно трябва да воювате с (често по-силната) съседна цивилизация към която са минали.

Горе долу като това което мисля че се случва в Украйна 🙂 Или в Косово. А ако искате и в Сирия.

Така че изглежда че “полето на чудесата” е всъщност доста мощно оръжие. Единственото което ни остана в този ядрен свят.

Първите му удари са много неусетни. Това са евтините филми. После телевизия. Храна. И така докато започнем да говорим на родния си език само с конете си 🙂

Дали всичко това има смисъл в глобалното село ? Не знам.

А дали и глоблното село не е последната модификация на същото оръжие ?

Как мислите ?

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.