Улиците на Ню Йорк

new_york_planeОтдаде ми се възможност да посетя този велик град за един уикенд. Направих си така полетите от Калифорния че вместо да прехвърля веднага си оставих два дена. От много време мислех да дойда в този град, преди няколко години дори бях го и почти уредил но пътуването пропадна.

Както може би знаете града е толкова голям че има 3 големи летища. Първия ми досег с града беше на летището в Нюарк. Обикновено резервирам предварително някакъв транспорт от и до летището, но реших този път да опитам обществения транспорт. Това си беше малко рисковано начинание имайки предвид огромния куфар с който пътувах.

За няколко долара влакчето между терминалите на летището ме докара до специалната ЖП гара. От там взех градския влак (PATH) до Penn Station New Jersey. И от там (понеже в Jersey City няма метро) взех PATH до спирката която беше най-близко до квартирата ми.

Та: квартирата. Обикновено резервирам през booking.com. Но сега реших да направя нещо различно. Така че реших да пробвам квартирите през airbnb.com. Бях чувал само добри неща за този сайт. Е, и лоши, но не за пътниците 🙂 Бях си резервирал няколко месеца предварително “луксозно студио на минути от Манхатън” при домакиня с полско звучщо име. От сайта ми взеха данните на картата и обещаха да вземат парите преди да пристигна и да ги дадат на домакина след като си тръгна. Лесно и ясно. Освен това сайта е пълен с информация за нещата които квартирата предлага и какви са правилата които трябва да се спазват. Друга особеност е че това не е точно резервация. Ти кандидатстваш и домакина трябва да те одобри. И явно услугата е доста популярна. Гледах едно интервю с директора им по Comedy Central. Човека каза че голяма част от запалянковците на световното в Бразилия са резервирали през тях. Оказа се че дори google now на телефона ми засече email-а с потвърждението от сайта и ми даде карта с указания как да стигна дотам и телефона на домакина.

Та, слязох аз на спирката на PATH и си помъкнах куфара през махалата към квартирата. Бях чувал не много възторжени отзиви за Jersey City. Така че се движех в режим на повишено внимание. Но тревогата ми беше напразна. Стигнах до къщата. Типична американска къща на 2 етажа с миниатюрна градинчица пред нея. Домакинята ме посрещна и ми показа стаята която беше точно до входната врата. Стаята се заключваше, имаше достъп до баня. За достъп до кухня се плащаше допълнително, но пък аз и не смятах 🙂 Стаята беше много уютна, с много книги (на полски за жалост), малко бюро и фотьойл. Беше се постарала жената да го направи уютно ! Почувствах се като на гости у приятел. За съжаление, като всички източноевропейци и домакинята не беше от най-приказливите, така че и аз гледах да се придържам към минимално общуване. Мааалко бях нервен за багажа, че имах 2 компютъра в чантата, но реших да не си позволявам да се тревожа.

miss_liberty_nycЗа другия ден имах резервация за корабчето до статуята на свободата в 10:00. Ама бях сглупил и вместо от кея на Jersey City го бях викнал от Battery Park в Manhattan. Така че се налагаше да стана рано, да се добера до Down Town и да съм там навреме за корабчето. PATH има две линии които пресичат реката между Manhattan и New Jersey. Едната е от моята квартира до световния търговски център. А другата е до MidTown (Times Square). Но се оказа (както дочух по-късно) че след трагедията от 11 септември тунела до световния търговски център нещо се е засегнал и от тогава работят върху него, но не успяват напълно да го оправят. И затова затварят тунела през уикендите. Така че избора беше: PATH до Mid Town и метро от там до Down Town или ферибот. Реших да опитам ферибота. Излюпих се в 6:00 и хванах рейса до пристанището (нямах точно пари, но човека ми даде билет за стотинките които имах за да не ми вземе банкнотата от 5 долара). Оказа се че фериботите тръгват в 8:00. Та имах време за типична американска закуска: геврек с крема сирене и кафе в Старбъкса до пристанището. Дори ти дават и отделно опакован пластмасов нож да си размажеш сиренето 🙂

Ферито пътуваше със скоростта на катер. Което беше жалко понеже гледката към DownTown и небостъргачите беше величествена. За жалост малко обаци се бяха събрали. Но пак си беше красиво.

След кратка разходка покрай брега на Хъдсън (и внимаване да не ме удари някой от стотиците хора бягащи покрай реката) стигнах до специалния кей с корабчетата до статуята на свободата. Бях забравил да си разпечатам билета, но нямаше проблем: просто си показах билета на екрана на телефона и ми дадоха хартиено копие. Имаше проверка за сигурност преди да се качим на корабчето. В стила на летищата. След това корабчето тръгна към Liberty Island. На слизане от корабчето валеше като из ведро. Но ни вкараха в постамента на статуята. И пак ни провериха в стил “летище”. След това ни дадоха по един аудио гайд. И ни пуснаха да се разхождаме из музея на постамента. Оказа се че статуята е куха. И вътре има торби пясък за да я крепят. И че са я направили и сглобили в Париж, преди да я разглобят и превозят до Америка. Интересно си беше. Постамента много ми заприлича на паметника на Шипка. Е, малко по-голям, но уредбата беше подобна. За жалост валеше много силно и не успях да видя нищо като от терасата на горния край на постамента.

ellis_island_nycСлед това обратно на корабчето и беж към града. Корабчето мина покрай Елис Айлънд. Това е било мястото където са държали под карантина новопристигналите имигранти. Нещо като бежански лагер. Но много по-голямо. И много хора бяха горди че предците им са минали от там. Това ме накара да се замисля за Америка и за хората които живеят там. Значи явно има начин да претопиш, или дори и не съвсем да претопиш, а да прегърнеш културата на всички тези имигранти, да я фокусираш в единно културно пространство и да позволиш на всички тези хора да допринесат за това общество спред максимума на възможностите си. Това е една задачка закачка която и на нас българите вече ни се налага да решаваме. И може би трябва да се поучим от държавите които са я решили вече.

bull_balls_nycС тези мисли стигнах обратно до Манхатън. Отидох естествено да почеша топките на бика на Broadway. Аз и стотиците китайски и френски туристи. И на Wall Street. И да се снимам пред NYSE (борсата). И пред American Express (заедно с картата ми естествено).

money_dust_nycНо понеже валеше като из ведро се шмугнах в музея на банковото дело. Мндааа, старата любов ръжда не хваща 🙂 Там видях прах от пари. И научих че в Америка има тонове злато на други държави. И че правят златен сетълмент като просто местят кюлчетата от една клетка в друга. И че обезпечаването на валутата с ценни метали било зле за икономиката. И че дълга на Америка е някаква астрономическа сума. Само не разбрах на кого ги дължи тези пари. Струваше си.

След това тръгнах по Broadway. Поразходих се още малко. Последната ми цел за деня беше Times Square. Беше поспряло да вали. Стигнах до там с метрото. Самия “площад” е образуван от пресичането под ъгъл на 2 улици. Както знаете улиците в американските градове са прави и се пресичат под прав ъгъл. Да, ама не и Broadway. Тя се вие през мрежата от прави и перпендикулярни улици и внася смут в системата. И част от този смут е Times Square. Там Broadway се пресича под много малък ъгъл с една от улиците от мрежата. Готино беше. Имаше възможност да се поседне на площада. Имаше я и топката на шиша с която отбелязват Нова Година. И хилядите магазини и неонови табла наоколо. И странните хора в различни костюми с които туристите се снимат. И станцията за набиране на новобранци на американската армия. Абе точно както е по филмите.

След площада понеже бях подгизнал а и вече беше късен следобед реших да се прибирам към квартирата. Хванах PATH понеже не ми се ходеше обратно до корабчето.

Прогнозата за следващия ден беше слънце. Плана ми беше Mid-Town. Първо Central Park, после 5-то авеню. И за следобеда Empire State Building. Не трябваше да бързам, така че се наспах и тръгнах по светло. Наистина имаше много слънце и никакви облаци, но пък беше доста студено. Пак ми трябваше якето. Лесно стигнах до Central Park. Там ВСИЧКИ алеи бяха пълни с бягащи хора. От всякакви възрасти, раси и форми. Сетих се как един бивш колега се опитваше да регистрира бягането като религиозна секта. Според мен най-истинския храм на тази секта трябва да се обособи в Central Park. Наистина беше изумително как тези хора по фанелки и къси гащи бягаха в (според мен) 10-15 градусовия студ. Дори имаше и някакъв организиран пробег: затворени алеи, доброволци подвикващи на участниците, маси с картонени чаши с вода, номера на гърдите на всички. Абе както си трябва. Дори видях един човек с апмутиран крак който тичаше с една от тези пружиниращи протези. И това ми се стори много нормално на фона на другите хора. Чак и на мен ми се прибяга ! Ама не бях с маратонки а и беше студено за мен.

Пресякох парка и тръгнах по т.н. Миля на музеите на 5-то авеню. Нямах време да разглеждам музеите, понеже един бивш колега който живее в Ню Йорк видял снимките ми от предния ден в фейсбук и решил да ми се обади. Та се бяхме разбрали да се видим на обед с него. Така че просто повърях по 5-то авеню (и да, покрай всичките богаташки сгради там) и си купих хот дог от една от стотиците колички по милята на музеите.

Този богаташки квартал ми остави много добро впечатление. Там явно живееха много богати хора. Но за разлика от Москва или София примерно техните сгради не бяха оградени с 2 ката огради, кучета и въоръжени пазачи. Най-много по един портиер и едно въженце. Което казва много неща според мен. В Москва и у нас явно богатите хора се страхуват от народа и се опитват да се опазят от народната любов. И същевременно се опитват неистово да навират богатството си в очите на същия този народ под формата на невъзможно скъпи коли и изчанчена архитектура. Това не го видях в Ню Йорк. Там всичко е много дискретно. Да, удобно за живеещите сигурно. Но не бутафорно и парадно. Просто удобно. Има един израз който използват в английския за да опишат тези хора, който според мен казва много. Наричат ги “captains of our industry”. Капитаните на индустрията ни. Нашата индустрия. Нищо че сигурно тази същата индустрия се притежава от тези капитани. Тя е нашата индустрия. И тези хора са водачите й. Ами според мен това не са просто празни фрази. Наистина го почувствах това на тази улица !

След това се върнах при бика за да се срещна с този колега. Той е единствения човек със зелена карта който не смята да подава документи за американски паспорт когото познавам 🙂

miss_poland_nycОбядвахме в мексикански ресторант на Times Square. И след това се запътихме към Empire State Building. Оказа се че и той не беше ходил там. Така че се получи добре. По пътя се натъкнахме на парад на поляците в Америка. Бяха блокирали няколко големи улици. Имаше полски знамена навсякъде, мис Полша Манхатън в открита кола, икони на прътове, много мазурка, и важни джентълмени препасани с ленти с полския флаг. Точно като италианския парад в “Кръстника”. Само дето не гръмнаха никого. Или поне аз не чух 😉

empire_state_nycМалко си променихме маршрута да избегнем парада. Но все пак стигнахме в ранния следобед до Empire State Building. Имаше 2 опции за публичен достъп : 86-тия етаж или на върха на иглата на 102 етаж. Решихме да не рискуваме и взехме билети за 86-тия. Понеже това е много полулярна сграда очаквах повече опашки. Но не беше толкова зле. Качиха ни на скоростния асансьор който не спира на всички етажи а само на някои. И с него до 80-тия етаж. Можех да почувствам как ми пукат тъпанчетата на ушите 🙂 Но явно бяха много добре направени асансьорите понеже не усетих ускорение или забавяне. От там ни качиха на локален асансьор до 86-тия етаж. И се озовахме на откритата платформа за наблюдение. Понеже бяхме на сграда която седеше стабилно и нямаше възможност да погледна директно надолу страха ми от високото не се отключи и успях наистина да се насладя на невероятната гледка към града, залива и небостъргачите. А и беше прекрасен ясен слънчев следобед, който много допринесе за ясната видимост. Въобще това е място което наистина всеки трябва да посети !

С това и този ден завърши. Изпратих колегата до терминала на феритата и след това отидох пеша до кея за ферито към Джърси. Вече се беше стъмнило, така че имах възможността да се полюбувам на осветените небостъргачи на Down Town и шантавите сгради на Mid Town на фона на нощното небе.

Приключих вечерта в един махленски бар който бях намерил предната вечер. От тоя тип в който човек му се иска да си е сложил бронежилетката 🙂 С татуиран барман. И само с бар, без масички. Въобще идеалното място за 1-2 Samuel Adams. Ако нещо ще ми липсва от това пътуване то е този тип барове. Ние все някак ги израждаме в ресторанти. Или механи. С масички и сепарета … пфу !

Та това е. Днес си стягам багажа и беж към летището и към дома.Както винаги към края на всяко пътуване дома започва много да ми липсва !

Но Ню Йорк е място което всеки трябва да посети. И не заради туристическите места. А за да усети духа на Америка. И да се почувства у дома в тази невероятна бърканица от нации и култури. И да почувства как няма ограничение на това което може да се постигне с труд и талант. Ако има такова нещо като световна столица то Ню Йорк определено е тази столица !

Още снимки тук.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.