Archive for май, 2020

Маската като презерватив

неделя, май 17th, 2020

Аз съм достатъчно голям да помня времето на .. свободната любов. Хареса ти някой. Харесат те и теб. Искри. И след това скачаш ! С гол в ръката нож ! На гола ножница ! “Ще те пазя!” беше достатъчно. Имаше някакви презервативи. Ама те се използваха само за “онези” момичета (и момчета) за които “се знаеше” че разнасят болести. И не всеки имаше презервативи. Защото ги продаваха само в аптеките. А и се късаха пущините.

След това дойде СПИН-а. И вече стана опасно да се атакува с гола сабя. Човек си го позволяваше, ама само с хора за които беше “сигурен”. Или женен. Стана ненормално да не “носиш гума”. И започна навсякъде да ги има. По аптеките естествено, но и по денонощните магазинчета или по лавките. И започнаха да ги правят всякакви: оребрени, с аромат, със вкус. Като бонбони. И всеки вече носи по един два в джоба.

Супер ! Прогрес !

Ама не е същото !

Да откривате прилики с маските ?!

Чудя се дали ще разправяме на внуците как сме могли просто да се качим на самолета и да пътуваме 20 часа за да отидем на море. И да си хъркаме кротко. С гола уста и нос ! След това закусвахме каквото даде стюардесата. А и не се налагаше да си търкаме ръцете със спирт като докоснем нещо.

Може това да е новото нормално. Прогрес !

Ама не е същото !

Спомени

петък, май 1st, 2020

Спомените на хората са странно нещо.

Остават в тях за много дълго време. Например моя най-ранен еротичен спомен беше от първи клас от салона по физическо. Герганчето правеше мост пред класа. Здрасти, Гери ! Страхотни черни шорти ! Запечатани са навеки в мислите ми. Като че беше днес.

За жалост не всички спомени са така достоверни. В двора на баба ми имаше една наклонена алея и две ниски бетонни колони на края й. Спомням си че бях разбрал как да ги използвам за да излетя. Засилваш се силно, после следва тласъка с две ръце от колоните и после е въпрос на навигация: съсредоточаваш се върху разстоянието между теб и земята и гледаш да го поддържаш. Чак после като голям прочетох нещо подобно в “Пътеводителя на галактическия стопаджия”: че трика при летенето е да пропуснеш земята като падаш. Ама ясно го помня това с летенето. И всички подробности !

Понякога в “картинката” на спомените попадат абсолютно случайни хора. Примерно уморената жена на средна възраст седнала на бара да пияницата в долнопробния бар в Джърси който посещавах. Не че те правеха нещо специално, просто моето настроение след разходката до Манхатън и корабчето до Джърси ме вкара в един режим все едно живея във филм. А и бях в истински бар, като по филмите ! Очаквах поне единия да извади оръжие някакси докато си сръбвах “Сам Адамс”-а.

Ще завърша с един тед талк който слушах: автора твърдеше че хората “живеят” защото са в спомените ни. Няма как да се отличи това което виждаш от това което си спомняш. И нещата не са реални докато някой не ги наблюдава. Тоест ако някой си спомня за вас вие сте точно толкова жив, подпийнал, красив и летящ колкото когато е запомнен спомена.

Така че си носете новите, или шантавите, дрехи ! Не знаете кой кога ви “снима” в спомените си !