Archive for декември, 2019

ICAL за православния календар, именните дни и официалните празници обновени за 2020

неделя, декември 29th, 2019

За 14 поредна година (от 2007) обнових iCal календарите. Сега съдържат и данни за 2020.

Както обикновено няма нови адреси. Така че ако сте се абонирали за календара просто си запазете абонамента. И не забравяйте да обновите и локалните копия ако имате !

Ето пак адресите (от предната записка) :

  1. Официални църковни празници: съдържа всички големи църковни празници които не са в неделя
  2. Църковни недели : Празниците в неделите (понеже в печатното издание са с червено, т.е. празници).
  3. Църковни празници : съдържа всички събития от календара които не са в горните категории.
  4. Именни дни : Това е самостоятелен календар, който слага по-често срещаните именни дни в календара.
  5. Официални държавни празници : това са официалните неработни дни от сайта на Парламента плюс отработваниците за всяка година от сайта на правителството.

Значи за да получите пълния Православен календар насложете календари 1-3 (като 2 и 3 ги оцветете в червено при наслагането).

За тези които нямат iCal сложих един web разлиствач на календарите (може да се четат с обикновен browser). Вижте стария пост за това какви iCal клиенти има.

Преписал съм (доста внимателно според мен) целия Православен календар за 2007-2020 на Светия Синод на Българската Православна Църква.
Естествено ако намерите грешки просто ми напишете в кой календар са и къде точно и аз ще ги оправя.

И не на последно място: МОЛЯ НАПРАВЕТЕ ДАРЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИЛИ СИ КУПЕТЕ И ПРАВОСЛАВНИЯ КАЛЕНДАР НА КНИЖКА КОГАТО ПОЛЗВАТЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ !
Да не забравяме че това е едно перо за приходи на църквата и целта ми не е да го затрия.

Моите 30 дни с iOS

сряда, декември 25th, 2019
Image result for ios vs android

Така ме завъртя живота че след 10-на години android (nexus 4, nexus 6, pixel 3) минах обратно на iOS. Последния ми iOS апарат беше 3s. Така че почти нищо не помня. Аз бях свикнал много на android. На чистия андроид. Не на клонингите. И бях и още съм силно инвестиран в google услугите. Аз практически живея в облака: държа си снимките в google photos, държа си документите в google drive/keep/docs, ползвам chrome и го синхронизирам с облака и имам и google home mini и уреди свързани към него. Веднъж като се предадеш всичко в гугълския облак върви прекрасно: google assistant разбира дори моя тежък английски акцент, снимките се качват автоматично в облака и всичко просто си работи. Примерно като пътувам зад граница телефона се сеща сам да ми покаже борд-картите, да ми даде курс за обмяна на валута и дори и времето в къщи като съм в друга часова зона. Google карти с годините стана прекрасна система за навигация която знае за таксита, градски транспорт, работно време и трафик. Не ме е оставяла никъде досега. Само данни да има. Въбще: живота беше супер. Дори може и да се плаща с апарата при добро желание и при наличие на карта от съответната банка. Не че е удобно, но пък може.

Единственото което ме гложди малко е че цента на тази нирвана е че гугъл знае всичко за мен. И имам предвид наистина всичко: къде съм ходил, какво съм правил, какво съм браузвал, какво съм търсил, на кого съм се обаждал и какво съм му писал. И дори и кога си лягам и ставам. Абе: всичко.

А и имаше и едно специфично проблемче което не ми даваше мира. Поради някаква неведома мтелска причина не мога да пращам СМС-си към американски номера. Не знам защо. Но не става. Обаждах се няколко пъти на оператора: никаква полза. Не може.

И последно: поради не много известни причини макар че пиксела ми поддържаше eSIM не можеше да се поддържа dual sim така че и двете карти да са едновременно активни. Имаше някакво сълзливо обяснение на сайта на гугъл че апарата имал само един IMEI. Ама ми се струва странно за т.н. им флагшип да го омацат така.

Така че имах някакви причнички да не се дърпам като ми се предостави шанс да сменя апарата с един чисто нов iphone 11.

И така се започна. Реших да направя правилното нещо и да не опитвам да “мигрирам” от единия апарат към другия.

eSIM неволи

С e-SIM (да, ползвам eSIM) нещата бяха малко странни. Опитах да мина пиксела в самолетен режим и да добавя симката на айфона. Не стана. Даде някаква странна грешка. Обадих се на поддръжката на мтел. Като разбраха че ползвам eSIM на пиксел се опитаха да ме пратят на импулсния им телефон (където едни tech-ита пъшкат за 2 лв на мин). Реших че ще мога да се оправя сам. И смело изтрих eSIM-ката от пиксела. И след това eSIM-ката се добави в айфона. Явно по някакъв начин се обажда на кораба майка всеки път като добавиш или изтриеш eSIM. Човек се учи докато е жив.

Къде ми е приложението ?

По прицип опитвам да ползвам минимум приложения. И да трия тези които не ползвам. Но се оказа че за повечето приложения от гугъл в iOS няма алтерантиви. Да, може да ползвате apple карти. Ама не го препоръчвам. А за кашата с календарите, пощата и синхроницацията с различните облаци и IMAP/CalDAV съвръра в службата не ми се и започва да говоря. Само ще кажа че качих почти всички гугълски неща: gmail, gcal, keep, photos, authenticator, docs. Само за chrome реших да не се предавам и се опитах да мина на сафари. Но заради синхронизацията на букмарките издържах така само няколко седмици и се предадох. И инсталирах и chrome.

Поща/календар/контакти

Чета си личната поща в gmail app. А служебната (IMAP) в apple mail app. Личния календар е в google calendar. Но го гледам през apple ical. Заедно със служебния (calDAV). За да имам всички календари на едно място. И не ги синхорнизирам с iCloud. Защото така или иначе ги имам на други сървъри вече. И ми се струва излишно. Реших че имам къде по-добри начини да си пилея времето вместо да се опитвам да ползвам iCloud календари. Но пък държа и google calendar app. Понеже може да прави някои неща които не може да се правят през apple iCal. Примерно напомняния.

Личните контакти ги държа в google contacts. И ги синхронизрам с апарата. Но не и с iCloud. Въобще нищо не синхронизирам с iCloud. Защо да го правя като вече плащам на гугъл за място в облака ?

Звучи като каша. И си е каша. Всеки път мисля кое как да направя. А и се случи няколко пъти да пратя личен email през служебния акаунт. Поради грешно приложение което се отваря като кликна на връзка с пощенски адрес.

Но пък работи малко по-добре от андроида. Там така и не успях да намеря свестен email IMAP клиент. Да, всичко беше на едно място. Но пък аз много използвам ел. поща. И всеки път се вбесявах като трябваше да напиша поща. Да не говорим за кашата със служебния календар. Така и не успях да приема събитие и да го маркирам като прието от телефона. Можех да ги гледам, но само да гледам.

Изглежда на големите компании и през ум не им минава че хората може да имат 2 различни акаунта: служебен и личен. И най-вероятно им се налага да използват различни сървъри за тях.

Останалото: снимки и документи и т.н.

Тук избора беше ясен: плащам ма гугъл годишна такса да ми държи данните. И личните ми снимки и документи са в google photos и в google drive/docs. Реших да продължа да го правя. За радост google drive си работи доста прилично на iOS. Google photos също работи. Ама горе долу. Синхронизира снимките с облака. Но може да синхронизира само всичко. И се налага да трия ръчно от Google Photos всички картинки които си пращаме през приложенията за чат. Тъпо.

Ползвам 2 phase authentication. От онова с 6-цифрените кодове. През google authenticator. Има го и за iOS и си работи супер. Дори по-добре от андроид версията. Трябваше да обиколя всичко услуги и да добавя новия телефон. Но си работи като очаквах.

Оказа се че google приложенията и на iOS се координират и си споделят логина. Така че не се налага да се логвам във всяко поотделно. Приятно.

С подкастите реших да подходя по-кошерно и реших да мина на apple podcasts. Трябваше да се откажа от един от подкастите които слушам защото apple podcasts не може да взима произволен RSS поток. А само този който е в iTunes. Ама … c’est la vie. Приех го. Довиждане PoketCasts. Добре дошли iTunes.

С паролите ми беше проблем малко. Ползвам password manager. И синхронизирам с FTP директория. Клиента за андроид можеше да прави автоматично друпосочно синхронизиране. Клиента за iOS не може. Поне не автоматично. Може да качва и да сваля. Но не знае кое кога трябва да се направи. И със сигурност не може да слива локални и отдалечени промени. Това не е болка за умирачка. Защото така или иначе сменям пароли само на едно място. Или на телефона или на компютъра. Но е досадно да трябва да помниш. И да правиш кое трябва да направиш.

Банкерските приложения и пътешественическите приложения (kayak, uber, spark, lime и т.н.) си работят както се очаква.

Оказа се че и на iOS вградената камера може да разпознава баркодове. Да, не е google camera. И няма разпознаване на образи. Ама за баркодове работи.

И така, пренесох се.

Какво ми хареса в iOS

БАТЕРИЯТА ! Не знам дали е от хардуера или от операционната система. Или от това че отидох в настройките и нарязах достъпа във фонов режим. Но това нещо държи по 3 дни с един заряд ! И то не е като само да нося апарата. Ползвам си го.

iMessage: Най накравя мога да пращам съобщения на колегите с американски номера.

FaceTime: Прилично е. И работи на всички айфони. Без каквито и да са настройки. Като си помисля за кашата от месинджъри под андроид и ме хваща яд.

Apple клавиатура. Опитах google keyboard app за iOS. Еми боклук. Не знам защо но апълската клавиатура е много по-ергономична. Нищо че не може да swype на български. И това преглътнах. Много по-удобна е.

Apple приложението за часовник. Може да нещо малко, но ергономията на това нещо е страховито добра. Може да му настроиш кога си лягаш и кога ставаш. И то ти свири “лека нощ” мелодийка като е време за лягане. И те буди като е време за ставане. МНОГО много удобно. Не мога да го обясня, но разликата между него и приложението на андроид е като това да те буди мама или надзирателя в затвора.

Жестовете. iOS има много и много полезни жестове (демек плъзвания по екрана). Примерно дърпане от долу нагоре работи горе долу като бутона “назад” в андроид. То това го има и в андроид, но не е толкова удобно. Освен това има и други жестове. От средата надолу отваря търсенето. От дясно наляво е като другата част на бутона “назад” в андроид. И от ляво на дясно отваря контекстно меню. Горе долу като бутона “меню” в андроид. Малко е сложно да се усвоят, защото трябва да ви влязат в мускулната памет. Но веднъж като свикне човек е много лесно и удобно. Мислех че ще ми липсват системните бутони. Но всъщност не е така.

Apple Pay: За разлика от Андроидския вариант който не работи за България Apple Pay си работи. И дори взима карти от 2 български банки. И е много много бързо. Доста по-бързо от google pay. Платих едни дъвки за да видя как става. И става. Но за жалост от банката в която ми е кредитната карта (postbank.bg) нямат намерение да поддържат модерни начини на плащане. Питах. Учтиво ми казаха че ще го поддържат, ама друг път ! Засега не ми е проблем, но ако реша да взема и часовника може да стане сериозен проблем.

Обновяванията: iOS просто си се обновява. Включително и приложенията. И не ти губи времето да се хвали с този факт. Още по-малко с ВСИЧКИ детайли от процеса. Така и трябва да е според мен.

FaceID: нещото наистина работи. Въпреки скептицизма ми. Да, не може да се отключи като е легнал апарата. И има таймаут. Но при нормално използване работи страшно удобно. Дори и от приложения ако го поддържат !

Триенето на системите приложения. В iOS може да се махнат системните приложения които човек не използва. Това започва да се прави и в андроид, но по съвсем друг начин: там се отделя системна функционалност в приложения които после се обновяват през appstore-а. Докато в iOS просто си ги махате и си свиркате.

Какво не ми харесва в iOS

Siri. В сравнение с Google Assistant е все едно да говориш с бавно развиващ се. Не разбира почти нищо. И компенсира като с прави на умна и цепи лафове.

Безумното меню настройки за всяко приложение в настройките: В Андроид всичко за приложението: интерфейс и настройки са си в приложението. В системните настройки има само акаунти. Да но не и в iOS. Някой гений на ергономията е решил че ще раздели настройките от функционалността в приложенията и ще ги сложи в “контролния панел”: приложението за системни настройки. В това има някакъв смисъл. Настройваш веднъж и след това само използва. Ако се спазваше. Всяко приложение се чувства свободно да слага настройки където му скимне. И в основния интерфейс и в настройките в контролния панел. Да не говорим че някои настройки на приложенията са примерно в други панели от контролния панел. И се получава една КАША. Като трябва да настроиш нещо и ходиш и гледаш на 3 места вместо само на едно. Може и да има някаква логика във всичко това. Но аз не съм я намерил все още. Просто влошена използваемост.

Въвеждането на емоджита. В iOS това е отделна клавиатура. И не може да се търси емоджи в нея. Точно бях взел да му “хващам цаката” на google keyboard. Но сега като трябва да използвам ново емоджи и трябва да прелиствам. През миниатюрите на емоджитата. Хиляди миниатюри !

Не може да се задават различни звукови сигнали за приложенията. На андроид мога да настроя служебната поща да “свири” по един начин. А личната по друг. И само като свирне нотификацията и знам горе долу какво е и колко е спешно. Не успях да постигна същия ефект на iOS.

Липсата на настройки. В Андроид има мнооого настройки. Дори повече от колкото трябва. Но това е по-малкото зло. Много по-зле е като липсват настройки когато му трябват на човек. Да, знам за тиранията на избора и за това как многото избор е по-зле. Но ако човек знае какво иска и не му се разрешава да го прави резултата е вбесяване. Примерно в iOS има само “руминг” и “домашна мрежа”. Както беше в андроид пред 5 години. Няма я идеята за руминг в рамките на ЕС. И всеки път като се пресича граница започва едно чудене дали да включа руминга или не. Имам чувството че операционната система ме третира като идиот и не ми дава да правя неща които знам че искам.

Вместо обобщение

И двете операционни системи са толкова еднакви че вече разликите трудно се намират. Изглежда че хората ще предпочетат едната пред другата заради 3 неща: мускулна памет/навици, облачни услуги и приложения за които човек вече е платил.