Archive for the ‘Android’ Category

Моите 30 дни с iOS

сряда, декември 25th, 2019
Image result for ios vs android

Така ме завъртя живота че след 10-на години android (nexus 4, nexus 6, pixel 3) минах обратно на iOS. Последния ми iOS апарат беше 3s. Така че почти нищо не помня. Аз бях свикнал много на android. На чистия андроид. Не на клонингите. И бях и още съм силно инвестиран в google услугите. Аз практически живея в облака: държа си снимките в google photos, държа си документите в google drive/keep/docs, ползвам chrome и го синхронизирам с облака и имам и google home mini и уреди свързани към него. Веднъж като се предадеш всичко в гугълския облак върви прекрасно: google assistant разбира дори моя тежък английски акцент, снимките се качват автоматично в облака и всичко просто си работи. Примерно като пътувам зад граница телефона се сеща сам да ми покаже борд-картите, да ми даде курс за обмяна на валута и дори и времето в къщи като съм в друга часова зона. Google карти с годините стана прекрасна система за навигация която знае за таксита, градски транспорт, работно време и трафик. Не ме е оставяла никъде досега. Само данни да има. Въбще: живота беше супер. Дори може и да се плаща с апарата при добро желание и при наличие на карта от съответната банка. Не че е удобно, но пък може.

Единственото което ме гложди малко е че цента на тази нирвана е че гугъл знае всичко за мен. И имам предвид наистина всичко: къде съм ходил, какво съм правил, какво съм браузвал, какво съм търсил, на кого съм се обаждал и какво съм му писал. И дори и кога си лягам и ставам. Абе: всичко.

А и имаше и едно специфично проблемче което не ми даваше мира. Поради някаква неведома мтелска причина не мога да пращам СМС-си към американски номера. Не знам защо. Но не става. Обаждах се няколко пъти на оператора: никаква полза. Не може.

И последно: поради не много известни причини макар че пиксела ми поддържаше eSIM не можеше да се поддържа dual sim така че и двете карти да са едновременно активни. Имаше някакво сълзливо обяснение на сайта на гугъл че апарата имал само един IMEI. Ама ми се струва странно за т.н. им флагшип да го омацат така.

Така че имах някакви причнички да не се дърпам като ми се предостави шанс да сменя апарата с един чисто нов iphone 11.

И така се започна. Реших да направя правилното нещо и да не опитвам да “мигрирам” от единия апарат към другия.

eSIM неволи

С e-SIM (да, ползвам eSIM) нещата бяха малко странни. Опитах да мина пиксела в самолетен режим и да добавя симката на айфона. Не стана. Даде някаква странна грешка. Обадих се на поддръжката на мтел. Като разбраха че ползвам eSIM на пиксел се опитаха да ме пратят на импулсния им телефон (където едни tech-ита пъшкат за 2 лв на мин). Реших че ще мога да се оправя сам. И смело изтрих eSIM-ката от пиксела. И след това eSIM-ката се добави в айфона. Явно по някакъв начин се обажда на кораба майка всеки път като добавиш или изтриеш eSIM. Човек се учи докато е жив.

Къде ми е приложението ?

По прицип опитвам да ползвам минимум приложения. И да трия тези които не ползвам. Но се оказа че за повечето приложения от гугъл в iOS няма алтерантиви. Да, може да ползвате apple карти. Ама не го препоръчвам. А за кашата с календарите, пощата и синхроницацията с различните облаци и IMAP/CalDAV съвръра в службата не ми се и започва да говоря. Само ще кажа че качих почти всички гугълски неща: gmail, gcal, keep, photos, authenticator, docs. Само за chrome реших да не се предавам и се опитах да мина на сафари. Но заради синхронизацията на букмарките издържах така само няколко седмици и се предадох. И инсталирах и chrome.

Поща/календар/контакти

Чета си личната поща в gmail app. А служебната (IMAP) в apple mail app. Личния календар е в google calendar. Но го гледам през apple ical. Заедно със служебния (calDAV). За да имам всички календари на едно място. И не ги синхорнизирам с iCloud. Защото така или иначе ги имам на други сървъри вече. И ми се струва излишно. Реших че имам къде по-добри начини да си пилея времето вместо да се опитвам да ползвам iCloud календари. Но пък държа и google calendar app. Понеже може да прави някои неща които не може да се правят през apple iCal. Примерно напомняния.

Личните контакти ги държа в google contacts. И ги синхронизрам с апарата. Но не и с iCloud. Въобще нищо не синхронизирам с iCloud. Защо да го правя като вече плащам на гугъл за място в облака ?

Звучи като каша. И си е каша. Всеки път мисля кое как да направя. А и се случи няколко пъти да пратя личен email през служебния акаунт. Поради грешно приложение което се отваря като кликна на връзка с пощенски адрес.

Но пък работи малко по-добре от андроида. Там така и не успях да намеря свестен email IMAP клиент. Да, всичко беше на едно място. Но пък аз много използвам ел. поща. И всеки път се вбесявах като трябваше да напиша поща. Да не говорим за кашата със служебния календар. Така и не успях да приема събитие и да го маркирам като прието от телефона. Можех да ги гледам, но само да гледам.

Изглежда на големите компании и през ум не им минава че хората може да имат 2 различни акаунта: служебен и личен. И най-вероятно им се налага да използват различни сървъри за тях.

Останалото: снимки и документи и т.н.

Тук избора беше ясен: плащам ма гугъл годишна такса да ми държи данните. И личните ми снимки и документи са в google photos и в google drive/docs. Реших да продължа да го правя. За радост google drive си работи доста прилично на iOS. Google photos също работи. Ама горе долу. Синхронизира снимките с облака. Но може да синхронизира само всичко. И се налага да трия ръчно от Google Photos всички картинки които си пращаме през приложенията за чат. Тъпо.

Ползвам 2 phase authentication. От онова с 6-цифрените кодове. През google authenticator. Има го и за iOS и си работи супер. Дори по-добре от андроид версията. Трябваше да обиколя всичко услуги и да добавя новия телефон. Но си работи като очаквах.

Оказа се че google приложенията и на iOS се координират и си споделят логина. Така че не се налага да се логвам във всяко поотделно. Приятно.

С подкастите реших да подходя по-кошерно и реших да мина на apple podcasts. Трябваше да се откажа от един от подкастите които слушам защото apple podcasts не може да взима произволен RSS поток. А само този който е в iTunes. Ама … c’est la vie. Приех го. Довиждане PoketCasts. Добре дошли iTunes.

С паролите ми беше проблем малко. Ползвам password manager. И синхронизирам с FTP директория. Клиента за андроид можеше да прави автоматично друпосочно синхронизиране. Клиента за iOS не може. Поне не автоматично. Може да качва и да сваля. Но не знае кое кога трябва да се направи. И със сигурност не може да слива локални и отдалечени промени. Това не е болка за умирачка. Защото така или иначе сменям пароли само на едно място. Или на телефона или на компютъра. Но е досадно да трябва да помниш. И да правиш кое трябва да направиш.

Банкерските приложения и пътешественическите приложения (kayak, uber, spark, lime и т.н.) си работят както се очаква.

Оказа се че и на iOS вградената камера може да разпознава баркодове. Да, не е google camera. И няма разпознаване на образи. Ама за баркодове работи.

И така, пренесох се.

Какво ми хареса в iOS

БАТЕРИЯТА ! Не знам дали е от хардуера или от операционната система. Или от това че отидох в настройките и нарязах достъпа във фонов режим. Но това нещо държи по 3 дни с един заряд ! И то не е като само да нося апарата. Ползвам си го.

iMessage: Най накравя мога да пращам съобщения на колегите с американски номера.

FaceTime: Прилично е. И работи на всички айфони. Без каквито и да са настройки. Като си помисля за кашата от месинджъри под андроид и ме хваща яд.

Apple клавиатура. Опитах google keyboard app за iOS. Еми боклук. Не знам защо но апълската клавиатура е много по-ергономична. Нищо че не може да swype на български. И това преглътнах. Много по-удобна е.

Apple приложението за часовник. Може да нещо малко, но ергономията на това нещо е страховито добра. Може да му настроиш кога си лягаш и кога ставаш. И то ти свири “лека нощ” мелодийка като е време за лягане. И те буди като е време за ставане. МНОГО много удобно. Не мога да го обясня, но разликата между него и приложението на андроид е като това да те буди мама или надзирателя в затвора.

Жестовете. iOS има много и много полезни жестове (демек плъзвания по екрана). Примерно дърпане от долу нагоре работи горе долу като бутона “назад” в андроид. То това го има и в андроид, но не е толкова удобно. Освен това има и други жестове. От средата надолу отваря търсенето. От дясно наляво е като другата част на бутона “назад” в андроид. И от ляво на дясно отваря контекстно меню. Горе долу като бутона “меню” в андроид. Малко е сложно да се усвоят, защото трябва да ви влязат в мускулната памет. Но веднъж като свикне човек е много лесно и удобно. Мислех че ще ми липсват системните бутони. Но всъщност не е така.

Apple Pay: За разлика от Андроидския вариант който не работи за България Apple Pay си работи. И дори взима карти от 2 български банки. И е много много бързо. Доста по-бързо от google pay. Платих едни дъвки за да видя как става. И става. Но за жалост от банката в която ми е кредитната карта (postbank.bg) нямат намерение да поддържат модерни начини на плащане. Питах. Учтиво ми казаха че ще го поддържат, ама друг път ! Засега не ми е проблем, но ако реша да взема и часовника може да стане сериозен проблем.

Обновяванията: iOS просто си се обновява. Включително и приложенията. И не ти губи времето да се хвали с този факт. Още по-малко с ВСИЧКИ детайли от процеса. Така и трябва да е според мен.

FaceID: нещото наистина работи. Въпреки скептицизма ми. Да, не може да се отключи като е легнал апарата. И има таймаут. Но при нормално използване работи страшно удобно. Дори и от приложения ако го поддържат !

Триенето на системите приложения. В iOS може да се махнат системните приложения които човек не използва. Това започва да се прави и в андроид, но по съвсем друг начин: там се отделя системна функционалност в приложения които после се обновяват през appstore-а. Докато в iOS просто си ги махате и си свиркате.

Какво не ми харесва в iOS

Siri. В сравнение с Google Assistant е все едно да говориш с бавно развиващ се. Не разбира почти нищо. И компенсира като с прави на умна и цепи лафове.

Безумното меню настройки за всяко приложение в настройките: В Андроид всичко за приложението: интерфейс и настройки са си в приложението. В системните настройки има само акаунти. Да но не и в iOS. Някой гений на ергономията е решил че ще раздели настройките от функционалността в приложенията и ще ги сложи в “контролния панел”: приложението за системни настройки. В това има някакъв смисъл. Настройваш веднъж и след това само използва. Ако се спазваше. Всяко приложение се чувства свободно да слага настройки където му скимне. И в основния интерфейс и в настройките в контролния панел. Да не говорим че някои настройки на приложенията са примерно в други панели от контролния панел. И се получава една КАША. Като трябва да настроиш нещо и ходиш и гледаш на 3 места вместо само на едно. Може и да има някаква логика във всичко това. Но аз не съм я намерил все още. Просто влошена използваемост.

Въвеждането на емоджита. В iOS това е отделна клавиатура. И не може да се търси емоджи в нея. Точно бях взел да му “хващам цаката” на google keyboard. Но сега като трябва да използвам ново емоджи и трябва да прелиствам. През миниатюрите на емоджитата. Хиляди миниатюри !

Не може да се задават различни звукови сигнали за приложенията. На андроид мога да настроя служебната поща да “свири” по един начин. А личната по друг. И само като свирне нотификацията и знам горе долу какво е и колко е спешно. Не успях да постигна същия ефект на iOS.

Липсата на настройки. В Андроид има мнооого настройки. Дори повече от колкото трябва. Но това е по-малкото зло. Много по-зле е като липсват настройки когато му трябват на човек. Да, знам за тиранията на избора и за това как многото избор е по-зле. Но ако човек знае какво иска и не му се разрешава да го прави резултата е вбесяване. Примерно в iOS има само “руминг” и “домашна мрежа”. Както беше в андроид пред 5 години. Няма я идеята за руминг в рамките на ЕС. И всеки път като се пресича граница започва едно чудене дали да включа руминга или не. Имам чувството че операционната система ме третира като идиот и не ми дава да правя неща които знам че искам.

Вместо обобщение

И двете операционни системи са толкова еднакви че вече разликите трудно се намират. Изглежда че хората ще предпочетат едната пред другата заради 3 неща: мускулна памет/навици, облачни услуги и приложения за които човек вече е платил.

Новите “небанкови” дигитални карти: струва ли си ? Епизод 1: Phyre.

сряда, ноември 6th, 2019

Аз съм в постоянно търсене на нови технологично/финансови продукти. Просто защото обичам технологията и ми е интересно. Но за жалост съм запазил здравия си разум и след известен период на “пиянска” еуфория от новичкото прагматизма надделява и следва безславно отстраняване.

Така се случи навремето с “дигиталните” карти на ПИБ (първата банка в България която предложи токенизирани кредитни карти за през телефон (през NFC). Няма да забравя трепетите на първото плащане с телефон и колко и досега е трудно да обясня на касиера че искам да платя безконтактно ама не с карта. След като еуфорията на това отмина остана сложното за използване приложение (трябва да е отключен телефона, да е отворено приложението и да се натисне бутон за да платиш. И всичко това като не знаеш дали ще сработи под неодобрителните погледи на останалите от опашката) и никавите предимства пред използването на “нормална” безконтактна карта.

Така че БАМ с теслата и приключихме там.

Намерих идеалния заместител: купих си калъфче за телфона с джобче за безконтактната карта на гърба ! Хем си плащам щастливо навсякъде “с телефона” хем не ми се налага да го ръчкам преди да платя. А и бонюс точките се трупат.

Добре ама желанието за нещо новичко не ме напусна така.

Та реших да опитам новите небанкови финансови карти.

Започнах с phyre.

Това е една българска услуга, която “храниш” (зареждаш пари демек) от кредитна карта и след това може да я ползваш през NFC-то на телефона. Да плащаш. Не е особена далавера, защото банката не само не ти дава бонюс точки за “захранването” но и удържа комисионна. Така хем губиш бонюса при плащане (повечето кредитни карти на БГ пазара го дават и той при някои банки не е за подминаване) а и плащаш и пари за “удоволствието”. Не, благодаря !

Остава тегленето на кеш. Повечето банки удържат зверски такси като теглиш кеш от кредитна карта. Не знам каква е логиката да ти дават пари за да плащаш на POS а да те дърварят като теглиш кеш. Лихвата която прибират е същата. Сигурно е заради тези проценти които удържат на търговците при плащане с карта.

А е удобно да слагаш всички разходи на едно място за да може лесно да следиш бюджета. Така че ако имате идея как да се заобиколят тези такси при теглене, давайте насам 🙂

Естествено че опитах с NFC на телефона и с phyre да изтегля пари от банкомат на Булбанката. Каза ми да се махам от там с тоз’ телефон 🙂

След кратък разговор с чата на Phyre (странно че е само чат: няма телефон за поддръжка. Ама поне отговарят бързо) дадох 10 лв за пластмасова карта към Phyre сметката. С нея можеше да се тегли. От всеки банкомат.

Та стана доста удобна система: “+” на Phyre на път към банкомата и след това теглене с картата.

Добре ама след това се оказа че имало лимит за теглене от картата. Дневен, седмичен, лунноцикълен и не знам какъв си. Пак си чатих със съпорта. Махнаха го.

Горе долу добре. Като за нормална дебитна карта 🙂 Със скъпи трансфери между сметката и картата. И без да има къде да отидеш да се оплачеш на някого.

Навигация с виртуална реалност с Google Maps

четвъртък, март 7th, 2019

Едно от предимствата да имаш телефон от производителя на операционната му система е че получаваш всички обновления веднага и те са пробвани на твоя апарат. Реших да пробвам навигацията с вирутална реалност през google maps на моя пиксел. Това не е първия опит на гугъл в това отношение. Преди също имаше един вариант който показваше срелки върху изображението на камерата. Но нека да видим дали новия е по-добър.

Засега това работи само с пешеходна навигация. Така че реших да се разходя из града и да видя дали ще работи.

След като изберете посока има един нов бутон който стартира новия режим:

Като го натиснете апарата включва камерата и се опитва да се ориентира по сградите:

Както пише трябва да го насочите към нещо характерно. Дървета и храсти го объркват, но контури на сгради помагат много. Включва се режим подобен на google lens: т.е. разпознаването на образи. И така явно се разпознава контура и се (предполагам) търси в базата данни със снимки от google maps. На моя пиксел това упражнение отне по-малко от 2 секунди и след това ме вкара в режим навигация:

Излиза точица която показва накъде да се върви.
Много е готино със завоите: излиза една голяма поредица от стрелки която мига. не може да го объркаш.
Табелките с указания. Много е смешно, очаквам скоро време и реклами така.
Дава и имената на улиците. При нашата липса на истински табелки с тази информация това е супер !

Има и интересни моменти:

Докато вървите ако свалите телефона да е хоризонтално (както нормално се държи) и навигацията през камерата изчезва. И си се връщате към нормалия навигационен екран през карти. Това е добре измислено за да не хаби батерия и интернет предполагам.

А пък ако упорствате и държите телефона вертикално с екрана към вас излиза ето такава подкана:

Гениално !

Тоест нормалния режим на навигация е ходите по правите с екран надолу или с телефона в джоба и като наближите завой или като се объркате вдигате апарата, той вижда къде сте и ви казва със големи мигащи знаци как да продължите.

Аз често ползвам пешеходна навигация като пътувам. Обичам да ходя пеша и така намирам неща. Но досега държах апарата в джоба и слушах на слушалки инструкциите. И като се омотам вадех апарата и се опитвах да разбера къде съм. С този нов режим това става значително по-лесно и е много по-забавно.

Не знам колко данни хаби това, но в ЕС това няма особено значение в наши дни. Така че със сигурност ще го ползвам !

Какво да правите ако мобилното приложение на ПИБ рязко ви каже че телефона ви не струва ?

понеделник, януари 16th, 2017

От известно време имам т.н. “дигитална безконтактна MasterCard” на верния си Nexus 6. Изпозвал съм я със смесен успех у нас и по света. Предната седмица приложението на ПИБ се обнови до 2.2.5. Пишеше “оправени грешки с дигитални кредитни карти”. ОК.

И тази неделя като се опитах да платя за покупките си в магазина ме блъсна един екран “телефона Ви не отговаря на минималните изисквания на MasterCard”. Сериозно ?!? При положение че бях плащал с него предната седмица ?

Дадох си физическата карта на касиерката и прекратих спора че “и с телефона става”.

Реших че е някава новогодишна изненада от MasterCard. В екрана имаше линк. Кликнах и се оказа че телефончето ми е все още в него. Както казва Доналд Дък: !@%^#!%&@^#^%!* !

Днес се обадих на поддръжката на ПИБ. Оказа се че “колегите” били обновили приложението, но в него имало грешки и го били обновили пак. За жалост не по правилния начин. И грешната, и правилната версия били 2.2.5 !!!!!!
И сега се налагало да си преинсталирам приложението и да го препотвърдя с банката !

Не, така “колеги” !!! Заради вашите грешки ми се наложи да се занимавам с бюрокрация и да мачкам каскета по касите !

Но да си знаете де: ако нещо не стане: пре-инсталирайте приложението и ще тръгне ! Аз не затрих данните но рестартирах апарата след премахването на приложението.
А, и да не забравите да “отрегистрирате” стария ключ ! Не знам какъв риск е да го оставите, ама аз лично се изприщвам като видя активни ключове които нямам и не ползвам.

Първото ми плащане с телефон ! Стъпка по стъпка

понеделник, май 30th, 2016

Вчера платих за първи път с телефона си.

В нормален магазин. На нормална физическа каса с нормален POS. Но без физическа карта. Само с телефон ! В България. Сега !

И хубавото е че това има потенциала да работи на повечето места в Европа и на много места по света.

Почувствах се все едно че живея в бъдещето !

Ето как и вие да го направите на Андроид телефон (за да избегнете разочарования).

Настройка

  1. Вземете си Андроид смартфон, който има NFC сертифициранo от MasterCard и има версия на Андроид поне 4.4. Аз бих препоръчал Nexus телефоните !
  2. Не си “рутвайте” апарата !
    Сигурността на приложенията зависи от възможността им да пазят данни от несанкциониран достъп. Рутването премахва тази граница. Не го правете.
  3. Винаги инсталирайте последната официална версия на Андроид за устройството ви !
    Да, къстъм фърмуерите са готини, но те страдат от същия проблем със сигурността както рутването. А и обновяванията поправят грешки които може да нарушават сигурността на устройството
  4. Криптирайте си данните на телефона и сложете сигурен код за заключване.
    Знам че звучи като досада. Но вие смятате да разрешите плащания през този апарат. Ами ако го загубите ?! Новите апарати имат отключване с палец. Неудобствата са сведени до минимум.
  5. Издайте си карта в Първа инвестиционна банка
    Eдинствената банка която предлага тази опция за момента.
    Може дебитна, може и кредитна. Но аз препоръчвам кредитните, защото според мен има ред неудобства когато дебитна карта се ползва като кредитна. В един такъв случай ми бяха блокирали парите в банката.
  6. Регистрирайте се за мобилното приложение на ПИБ.
    Става на фронт офис в клон.
  7. Пуснете си “активно банкиране” в мобилното приложение на ПИБ.
    Най-вероятно става и през виртуалния банков клон. Но аз го направих в банката. И след това и през виртуалния клон. Така че не знам кое “хвана”
  8. Регистрирайте си телефона като доверено устройство.
    Процеса се състои в стартиране на мобилното приложение, намиране на един особено дълъг идентификатор на устройство в него и написването му е една бланка която фронт офиса ще ви даде. Най-вероятно става и през виртуалния банков клон. Но аз го направих в банката. И след това през виртуалния клон. След като устройството ви се регистрира се вижда като потвърдено във виртуалния банков клон, но не и в съответния списък на приложението. Това изглежда като грешка, но така работи в момента.
  9. От мобилното приложение пуснете заявка за дигитална карта.
    Това е допълнителна карта към някоя от другите ви карти и използва същата сметка. Но има отделни лимити !
  10. Изчакайте да ви я потвърдят от банката.
    Отнема около ден-два ако всичко е наред.
  11. Активирайте си виртуалната карта.
    Става от мобилното приложение, от списъка на картите. Виртуалната карта има триточие (контекстно меню). Там има активиране, задаване като карта по подразбиране и показване на ПИН. Аз направих и трите. Цвета на картата в списъка се променя след това.
  12. Научете си наизуст ПИН-а на виртуалната карта. Понякога трябва а не може да се сменя !
  13. Уверете се че NFC e включено.
    Прави се от настройките.
  14. Задайте приложението на ПИБ като приложение по подразбиране за безконтактни плащания.
    Като натиснете първия път червения бутон за плащане от мобилното приложение на ПИБ Андроид ще ви пита дали искате приложението на ПИБ да стане приложение за плащане по подразбиране. Съгласете се ! Приложението на ПИБ не ползва Android Pay (приложението по подразбиране) и Android Pay не работи с български карти към този момент !
  15. Разберете къде точно е антената на NFC на телефона ви. Особено ако е от по-големите има значение, понеже NFC е с много ниска радио мощност. Това ще ви спести неудобни моменти когато всички на опашката и касиера ви гледат укорително докато вие размахвате телефон пред POS-а !

Плащане

  1. Уверете се че имате достъп до данни на мястото на плащане.
    В рекламите пише че работи и без данни, ама не съм го пробвал още.
  2. Преди да платите отключете телефона, стартирайте приложението на ПИБ на телефона, логнете се и натиснете червения бутон за безжични плащания.
    Екрана трябва да е син като поднесете телефона към POS-а. Казват че ставало и без това, ама знам че при заключен апарат NFC не работи. А и понеже приложението на ПИБ се задава като приложение за плащане по подразбиране може и да работи без да трябва да се стартира и да се логне човек. Ще го пробвам.
  3. Когато плащате уверете се че POS-a поддържа безконтактни плащания: трябва да има лого на Paypass/Paywave.
    Обикновено има и едни (четири) диодчета на частта на POS-а към вас където се слага безжичната карта.
  4. Кажете РАНО на касиера че ще платите безконтактно.
    Той трябва да въведе сумата като първа стъпка (за разлика от нормалното плащане в което първо се слага картата в POS-а). Споменете и рекламите на ПИБ за виртуална карта ! Това помага за да не се учудват касиерите !
  5. Ако сумата е по-голяма ще ви поиска ПИН. Това е нормално и означава че операцията е в прогрес. Вижте по-горе за ПИН-а !

Може и да изглежда сложно, ама настройката се прави само веднъж и след това остава само удобството да не бъркаш за карта като свикнеш ! А и за малки суми е по-бързо понеже не изисква “връзка с центъра”.

Дисклеймър: не съм рекламен агент на ПИБ. Просто те в момента са единствената банка която предлага тази услуга.
Преди време работех там, но това беше мноооооого отдавна !

Google Now, Големия Брат, удобствата и свободите

неделя, май 3rd, 2015

На първото си пътуване с новия Nexus 6 съм.

Досега не виждах много полза от Google Now.

Единственото което правеше е да ми напомня че е време за работа или за фитнес. И да ми дава графика от календара.

Едното ме караше да се чувствам виновен. А другото си го гледам така или иначе. Може би просто живота ми е скучен. Или пък Google Now да не се интересува от нашия край на света. Не знам. Ама не виждах смисъл заради горните неща да си купувам скъп и тежък часовник който да ми ги показва.

Но в момента в който тръгнете на път Google Now сякаш оживява !

Изведнъж започва да ви напомня че е време за летището. Дава ви състоянието на полета. Включително и изхода на който трябва да отидете. И това по-точно и по-бързо от специализираното приложение на авиокомпанията. Дава ви и интересните неща в града в който отивате. Предупреждава ви кога трябва да се настаните и освободите хотела. Като дори дава и снимка на стандартна стая от хотела която поразително напомня истинската ! Въобще една истинска утопия в стил 1984 !

И всичко това само заради получаването на email-ите от хотелите и авиокомпанията в gmail 🙂

За жалост трябва и руминг на данни. Без връзка с Центъра android е като риба на сухо. Но хубавото е че вече всички (или почти всички) наши оператори предлагат руминг на корем в ЕС за фиксирана (и достъпна) дневна цена ! Мръднете ли извън ЕС ви чака секира както и преди. Но поне в “махалата” това работи супер 🙂

Започнах да разбирам защо бих си наложил да нося Android wear часовник ако пътувах често 🙂

И понеже съм на open source конфенерция се замислих отново върху знаменитата мисъл на Бенджамин Франклин че този който заменя свободи срещу удобства не заслужава нито едното нито другото.

Как да накараме хората да не използат този очевадно по-удобен и най важното безплатен (в смисъл на пари) продукт заради някакви илюзорни на този етап принципи.

Аз от моя си край на света не съм видял никого който е пострадал заради това че е оставял данни в Google. А пък дори и аз мога да видя удобствата на услугата която получавам срещу това: удивителен апарат, интелегентна услуга, и най-важното без месечни такси.

Чудя се дали в момента не сме благословени да живеем в едно време в което от тази услуга има само ползи а вредите още са в бъдеще време ?

И дали и гласувалите за национал-социалистите не са си мислили по същия начин през 30-те години на 20-век ?

Къде започва параноята и къде свършват принципите ?

И дали на някого в момента му пука за тези принципи след като може да получи таква добра услуга ако не мисли за тях.

Честита ни google навигация за България !

сряда, април 3rd, 2013

navi

Работи ! Навигацията в google maps работи ! За iOS и Андроид !

Има и street view поддръжка !

Да ни е честита !

 

Google Maps с възможност за запазване на карти : не сме поканени

четвъртък, юни 28th, 2012

Гледах новините от Google I/O. И реших да пробвам картите в офлайн режим на моя андроид телефон.

Да, ама не ! Пак не сме поканени в България !

Mtel Test Zone среща ! И аз съм поканен !

понеделник, юни 25th, 2012

След всичките тези години в които съм се опитвал да пиша за нещата които ме вълнуват в света на джаджите най-накрая някоя фирма от бранша да ме вземе насериозно.

Ето какво кацна в пощенската ми кутия :

 

Нямам думи ! Това е като да те ръкоположи папата ! 🙂 И всичко това заради факта че написах едно кадърно ревю на мобилно приложение 🙂

А ! И не можете да дойдете ! Само с покани е ! 🙂 Ама ще разказвам след това.

Един ден с Samsung galaxy tab 10.1

петък, януари 13th, 2012

Днес си направих експеримент. След близо 2 месеца използване на таблета като устройство за четене на новини и гледане на филми в къщи реших да опитам да изкарам един пълен работен ден с него.
Естествено че и дума не става за писане на програми. Това ми е ясно че няма как да се случи. Но днес ми беше ден за четене, така че реших да опитам.
При работа в разпределен екип комуникацията е всичко. Ако не си на фирмения jabber не си на работа. Или ако не отговаряш на  емайли. Или на Skype.
Дори и само това поставя пред горкия android повече отколкото може да преглътне. Няколко програми едновременно, бълващи събития. Имах невероятно неприятно преживяване опитвайки се да говоря с някого през jabiru докато друг ми пишеше в Skype. Горкия android постоянно и без предупреждение превключваше към екрана на скайпа, като ми оставяше да напиша само по една две букви в jabiru-то.
Освен това не видях начин да накарам jabiru-то да генерира нотификации когато някой ме спомене в group chat. А и да вляза едновременно в повече от един групов чат. Ще кажете има и други jabber клиенти. Да, опитах повечето от тях и само jabiru успя да се логне в сървъра ни.
След това опитах да попиша малко email. Дори и не помислих да ползвам вградения клиент. Толкова е лош. Няма дори и да си правя труда да обяснявам защо. По всеобщо мнение k9mail е най доброто. Затова опитах него. Господи колко е грозен ! И неинтуитивен ! Има поне сто опции наврени на най-невероятни места (включая натискане и задържане върху списъка с папки). Но няма просто действие като създаване и изтриване на imap папка ! А как само ще ви вбеси необходимостта да натискате клавиша за опции в екрана за писане на писма за да можете да си изпратите писмото ! Като че ли изпращането на писмото е едно наистина рядко явление ! Или може би програмата ви дава възможност да размислите !?!? Бляяях ! А дори не ме карайте да започвам да говоря по липсата на търсене в ldap на кореспондентите. Ще кажете: ами добави си ги в адресната книга. Но не знаете простичкия факт че в нашата фирма работят повече от 30000 човека. От тях в нашия отдел над 300. И постоянно идват и си отиват. Дори не съм си и помислял да направя нещо такова с горкичката адресна книга на таблетчето. А да не говорим че не е и редно поради съображения за сигурност. Можете да си представите какво удоволствие изпитах пишейки адресите на ръка.
Разочарован реших да изгледам една презентация в YouTube. Казах си : какво може да се обърка ? Има специален клиент. Той трябва да работи добре ! Та смело чукнах на връзката от пощата в k9mail. Дотук добре ! Клиента си се отвори и изглеждаше дори красиво на екрана.
Но в този момент получих нотификация за един важен емейл който чаках. Викам си : ще чукна набързо в нотификацията, ще прочета емейла и обратно в останалите 15 мин. на презентацията. Емейла прочетох. Но това с обратното не страна много. Оказа се че понеже съм бил стартирал YouTube клиента чрез чукане на връзка в емейл клиента четенето на новопостъпилия емайл е накарало андроида да забрави до къде съм стигнал с презентацията. И ми се наложи да изгубя време да търся ръчно до къде бях стигнал. Загледах се пак. Пристигна още един емейл. Но аз устоях на изкушението да го прочета 🙂
След това ми се наложи да използвам flash поддръжката. Заради една система за   webcast-и която използваме. Работния флаш екран показваше webcast-а. Но нищо повече. Нито бутоните в него работеха, нито беше там където трябва да е в останалата web страница. Но пък съдържанието се виждаше. Заех поза лотус и с медитация наум не посмях да шавна за да не разваля магията и да си догледам webcast-а.
И всичко това гарнирано с неприятния навик на swype ту да ми яде последните 3 букви от всяка дума, ту да покрива текста който пиша когато го превключих в мини режим за да не търкам с пръст по целите 10 инча на екрана. Не че имах кой знае какъв избор с клавиатурите де : системната не поддържа кирилица (благодаря ти самсунг !), а нямах нерви за повече екперименти като swiftkey !

Може и да е заради петък 13-ти. Може и да е заради миналогодишния сняг. Факта е че android таблетите не стават за нищо друго освен за четене на прости интернет страници и за гледане на видео. И това ме кара да разбирам защо толкова много хора си купиха kindle fire за $199. А не Samsung galaxy tab за $499. И да съжалявам че аз го направих. Когато купувах таблета от BestBuy девойката от щанда на епъл ме изгледа доста учудено като настоях че не искам iPad 2. „На същата цена е”, казва. Но аз подминах. Сега започвам да се чудя защо.