Archive for the ‘Personal’ Category

От Пловдив до Клуж и назад с автомобил

петък, май 18th, 2018

Имах път към Клуж. Избора беше между скучен полет през Мюнхен или (въздълго) пътуване с кола 🙂

Тоест, имайки предвид че ОБИЧАМ да шофирам избора беше само един: с кола.

Гугъл казва че от Пловдив до Клуж се минава през София, след това по магистралата до където може и след това има избор: или с ферито в Оряхово или през новия Дунав мост 2 във Видин.

По принцип гугъл беше еднодушен че предпочита маршрута през Оряхово. Доообре ! Реших да следвам тънката синя линия.

Стартирах в 5:30 сутринта.

Пловдив-София няма да го коментирам. Там е ясно. Магистрала. От магистрала “Тракия” се минава по околовръстното към магистрала “Хемус”. Не спрях и продължих да карам. По продължението на цялата магистрала “Хемус” имаше рекламни пана на ферито в Оряхово: как работело 24 часа, как тръгвало на четните часове и как се спестявали 200 км. 200 км към кое ?! Както и да е. Имаше и много добра сигнализация около Враца къде и как да отбиеш. Последвах я.

Пътя от там на север е ОК: не е магистрала но е прав и нямаше много коли.

253 км.

По едно време ми свърши горивото та спрях да заредя. Не бях напълнил до пробката като тръгнах, та докъдето стигна. Спрях на “Петрол”. Взимаха карти. Използвах и възможността малко да се разтъпча. Все пак 3 часа бях карал.

300 км, Ферито

След още 45 мин и малко каране покрай Дунава бях на ферито. Пътя покрай Дунава е много красив. Има и рибарски фургончета. Директно последвах синята линия до пристанището. Личеше си че е видяло и по-добри времена това пристанище. Имаше масивна сграда, голям ограден асфалтиран двор, митничар в будка и 3 линии за коли и тирове. А, и ресторантче ! С МНОГО вкусен боб с наденица ! Само аз бях с кола. Имаше 10-на тира и един румънски автобус. А, и една немска двойка велосипедисти. Знаете ги: от онези хората магарета които пътуват с дни на велосипед. Купува се билетче за ферито. Слизаш от колата, влизаш в една зала с 2 гишета и мачкаш каскета. Взеха ми 20-на лв но каката се суети 20 минути да издаде фактура. Да ми била въведяла името на фирмата “правилно” че не било както трябва. Вместо абревиатура се опита да въведе цялото име, ама не стигна мястото. Почувствах се като по соц време. Добре че поне имаха ПОС устройства и можех да платя с карта !

Наредих се зад автобуса. И зачакахме ферито. Аз и един рейс доста мургави хора. А, и онези същите 10-на тира ! После дойде още един румънски автобус. Същата клиентела. Добре че поне не чаках много: 40-на минути максимум.

Самото фери не беше много голямо. За разлика от гръцките си седиш в колата. И е открито и само с една палуба. Има 2 големи железни трапа който скърцат ужасно при вдигане и спускане. Качването беше много ефективно, явно хората знаеха какво правят. Сложиха ме на пол позишън: точно до траповете, така че да изляза първи. Цялото плаване отне 30-на минути. Приятно: гледаш водата.

Румънското селце (Бекет)

не е на самия Дунав, а малко по-навътре. Така че “пристанището” (всъщност един заграден двор) е в полето. Настилката в това нещо затрудни дори и моите високи 4х4 гуми: друсаше ужасно. И тамън да изляза на пътя и гледам: бариера. Излезе един чичак в черно с надписи на охранителна фирма и вика “6 евро”. Понечих да му дам. Не ! Упъти ме към гишенце с една кака и кочан. Било пристанищна такса !!! Не ми се разправяше та, им дадох еврата (само кеш взимаха: леи и евро, та добре че имам в къщи в буркана малко евра) и дадох газ по пътя. Или така се надявах.

До Карачал

“пътищата” до първото градче са силно казано пътища, тесни пълни с дупки и бабуни селски пътища преминаващи през доста селца където ограничението е 50. То не че и извън тях може да се вдигне повече, ама аз нали съм с високопроходима кола и настаях. Почувствах се като на рали Дакар ! Но пък селяните покрай пътя продаваха картофи по 1 лея килото ! И свинско разбира се. И МНОГО ягоди. Дори по едно време един черен шопар къмто 100-на кила притича през пътя. Отне ми повече от 30 минути да се измъкна от този ад ! И много здрави бъбреци заради друсането !

Тази ситуация с пътя се промени чак когато стигнах в първия по-голям град Карачал. Типично малко градче, каквото има почти по целите северни и централни балкани. Спокойно можеше да е в Сърбия или дори и в Хърватия. Е, единствената разлика е че двете улици в центъра бяха сериозно задръстени. Това всъщност е много характерна особеност за ВСИЧКИ румънски градове през които съм минавал. Винаги има задръстване. Дори и в това малко градче традицията се спазваше. Не знам как го постигат. Може би си определят смени кой кога безцелно да обикаля с колата из града.

Хубавото е че почти всички румънци които познавам знаят за задръстванията и ползват Waze. Waze е ОГРОМНО в Румъния. Така че ако и вие искате да правите като римляните смело го инсталирайте !

И гугъл мапс става (те нали Гугъл купиха waze и ползват данните му за трафика), но Waze рутира по-агресивно около задръстванията.

След това селце хванах през равнината на север. Гладки и относително прави пътища. Има едни много резки завои от изневиделица. Има сигнализация, но никой не я спазва. И като се комбинира това със завоите видях няколко обърнати настрани тира. Просто явно бяха влезли в завоя с голяма скорост и дум настрани до завоя ! Така че имайте едно на ум. А, и села. Много села. Намаляваш до 50. Румънците те изпреварват и гледат лошо. След това пак ускоряваш до 90. В едно от тези села бяха решили да разкопаят главния път. И се наложи да мина по страничните селски пътища. Няма асфалт: чакъл и утъпкана пръст. Не ми се мисли какво става като завали. След около 200 км от това се видяха

Карпатите

Преди началото на прохода (всъщност някаква река) се минава през едно относително голямо градче. Като Асеновград горе долу. След него имаше една голяма бензиностанция OMV. Имах гориво но понеже имах само 8 леи в джоба реших да спра на нея защото бях сигурен че взимат карти.

Имаше много приятен изглед към реката и местенца за сядане. И да, взимаха карти и имаха сандвичи. И кафе. И сокчета.

Пътя през планината

не беше много лош. Равен и относително прав. И добре регулиран. Не го усетих. Не е като нашите проходи със сигурност. След това се качих на една магистрала за малко и после пак много селца по първокласен път: 100 км/час средна скорост. След 3 часа и половина (към 18:30) бях в хотела в

Клуж

Клуж е столицата на Трансилвания. Тази област са я дали на Румъния великите сили след първата световна. За вярна служба явно. Преди точно 100 г. Но самата област няма много общо с останалата част на Румъния. Още си носи духа на Австроунгарската империя. Католически църкви и характерна архитектура и дух на града. Повече няма да кажа, това си е тяхна работа и вече са минали доста години. Само едно ще кажа: на един строж в града миеха гумите на излизащите коли да не вдигат прах ! Опитайте да намерите такова нещо в Букурещ примерно.

Но пък и доста се е балканизирало градчето за тези 100 г. Примерно в хотела най-добрите места за пакриране седяха празни с надпис резервирано. Питах дали не мога да вляза на едно от тях. Казаха “не може. На Шефа е”. И това в хотел на голяма верига. Не се сещам за друг хотел по света където клиентите не могат да паркират заради персонала !

Кухнята е някаква смесица между типичната румънска кухня и това което съм ял във Виена примерно. И имат прилично местно вино.

Свърших си работата и стана време за

Връщане

Този път реших да се наспя и да закуся правилно преди да тръгна. А и освен това реших да мина да видя дунав мост 2 до Видин.

Първите 100-на км

бяха същите като на идване. Чак до градчето СЕБЕШ ! Почти се изкушавам да сложа апостроф ! От там вместо към Сибиу на изток се хваща на запад покрай реката Муреш. От там, след като се заобиколи големия масив на Карпатите, се хваща на юг по ниското към СантаМария-Орлеа. След това се минава по невисок проход: планински път с малки селца тук там. Взе да ми привършва горивото та малко се бях поизнервил и не гледах наоколо много. Но лисицата присичаща пътя я видях 🙂

Имаше някаква буря в този район на Балканите. И се мушнах един облак. И започна да вали яко.

След 4 часа каране

и като попреминах прохода в едно от селцата видях 2 колонки на Лукойл ! Не вярвах да вземат карти и реших да заредя за 100 леи (имах 120 в джоба) и да питам за карти. Оказа се че вземат, но трябваше първо да платя първото зареждане кеш и след това да дозаредя :/ Отидоха ми парите за чорба в крайпътните капанчета ! Но пък поне резервоара беше пълен с 95 ! След още малко каране стигнах до градчето КаранСЕБЕШ ! Пак се изкушавам за пунктуация ! Запонаха да се виждат коли с български номера. И МНОГО ТИР-ове. Оказа се че съм попаднал на

Пътя на Българските Автоджамбази

Явно доста от търговците на коли втора ръка се опитват да избягнат магистралите в Сърбия, че се минава митница и т.н. Докато ако карат през Унгария и Румъния са си в ЕС и само паспортен контрол. Явно и за тировете има нещо такова също. Та относително тесния и доста виещ се планински път е пълен с ТИР-ове и микробусчета и джипове теглещи платформички с по 1, 2 или 4 коли втора употреба. И всички тези хора не спазват никакви ограничения, изпреварват се като луди по планинския път и натискат яко. В проливния дъжд. Като се разминаваш с ТИР от водата който той изтласква за около 1-2 сеунди не виждаш НИЩО. Докато наваксат чистачките. Ако искате да играте шофьорска игра ама на живо ТОВА Е МЯСТОТО ! Поиграх и аз. Дори се наложи да изключа климатика за да има ряз колата 🙂 И така 2 часа: до

Дунава.

За жалост този път излиза малко по- на запад от Видин. На Оршова. Мястото а МНОГО красиво. Вижда се Дунава и пътя минава над него по скалите ! Красота. Има и отбивки ако искаш да спреш да погледаш. Но пък за да се стигне Видин трябва да се покара малко (около 150 км) на изток покрай Дунав. Минава се и покрай моста (дигата ?) по който може да се мине в Сърбия. Пак започна да вали. Яко ! Толкова дъжд за толкова време не бях виждал в живота си ! Ще го запомня дунавския румънски дъжд !

Турну Северин !

Ако се малко по-големи като мен може би си спомняте емисиите “об уровня реке Дуная в сантиметрах” които Радио Хоризонт излъчваше всеки ден в 15 часа в цялата страна (незнайно защо). Бяха на български, руски и френски ! Соншонжмо ! И се споменаваха разни екзотични имена. Които са ми се набили в главата. И Турну Северин беше едно от тях ! Не вярвах че ще стигна до едно от тези екзотични дестинации като дете когато слушах Хоризонт на селото на баба ми ! Ама на !

Тези последни 150 км са през гадни второстепенни пътища пълни с тирове и разни други комбинатори. И местни с 20 годишни дачии пърпорещи с бясна скорост. Използвах клаксона. Доста ! Най-накрая се добрах до Калафат. От там не се влиза в града а по околовръстното се отива към

Дунав мост 2

Моста наистина е красив. И много нов и удобен. Имаше български митничари от румънска страна. Взеха ми 6 евро такса. Само кеш. Може и леи. За жалост не взимаха лева. Но пък 6 евро ! На българския край на моста на изхода не се спира ! Впечатлен съм. Излиза се на околовръстното на

Видин

Мислех да вляза в града. Но беше вече към 15:30 и реших да натискам към Пловдив. Пътя минава през относително равен терен. И покрай него има изоставени порутени сгради, малки обезлюдени селца със стари разцепени къщи където мръсни на вид деца се къпеха в легени тук так по буренясалите дворове. И всичко това на фона на ПРЕКРАСНА природа ! Много тъжно ми стана. И разбрах защо наричат Северозапада най-бедния регион в Европа. Трябва нещо да се направи там ! Мястото е прекрасно, но изглежа хората са го напуснали. Дано новия път който планират за там да го посъживи.

Иначе пътя не беше лош: прав и относително широк. Като стигнах преди първия сериозно изглеждащ баир спрях на една крайпътна кръчмичка където една много любезна кака ме нахрани с домашна пилешка супа и пълнени чушки с кисело мляко. И ми взе 6 лв за удоволствието !

От там се започна

Балкански път

Завои и фиби дори. Ама се караше. Само трябваше един два стари автобуса да позадмина. За радост планинския път бързо свърши. И от там почти до Враца се кара по равното. След това се качих на

Магистралата

Първо Хемус, след това малко бензин и кафе до София и след това Тракия. И така !

1700 км общо: на отиване 808 и останалото на връщане.

Тоест в моя случай Оряхово ми спести 100 км, но пък като време беше повече. Това, комбирирано със селските номера с пристанищните такси ме кара да кажа:

Избягвайте ферито в Оряхово. Пътя през Дунав мост 2 не е много по-лош а пък е по-интересен.

Плащане за метро в Лондон с българска безконтантна карта

вторник, април 10th, 2018

Oyster Card

Ако сте ходили в Лондон знаете че е много по-удобно и по-евтино да плащате в метрото с безконтантна карта. Преди години алтернативата беше или хартиени билети или т.н. Oyster (стрида) карта. Билетите бяха горе-долу 2 пъти по-скъпи при пътуване. А пък картата се издаваше само по гарите в Лондон, чакаше се на едни опашки и се вкарваше поне 20 паунда депозит.

Но за радост от известно време има и опцията да се плаща с безконтактна банкова карта. Идеята е проста – вместо Oyster картата се доближава банковата карта до жълтото поле и на влизане и на излизане. И сайта на метрото си води статистика и на края на деня си взима парите от картата.

И, макар че България не е много спомената в сайта на Лондонското метро, изглежда че карти издадени от български банки си работят. Аз лично пробвах с една кредитна MasterCard, с една кредитно/дебитна MasterCard и с една дебитна VISA Electron. Всички си работеха без грижи навсякъде. За жалост не се сетих да пробвам и дигиталната NFC карта на ПИБ, но не виждам причина и тя да не работи.

А, между другото картите си работеха и на корабчетата по Темза ! Качихме се от Greenwitch до Лондонската крепост и си беше по-бързо от метрото 🙂

Единствения проблем ми направи с влака към летище Лутън: там ни пусна на гарата в Лондон (St. Pancras) но на излизане в Лутън един служител ме накара да си купя билети от него, но пък взе карта.

Така че смело си ползвайте българските банкови карти като посещавате Лондон. Работят си. Трябват ви билети само за влаковете от летищата до центъра.

И не забравяйте да докоснете на излизане ! Иначе пише че надчислява максималната сума за пътуване.

Ако искате да видите разбивка на дневната сума по пътувания можете да се регистрирате на сайта на метрото в Лондон. Има слухове по форумите че това ще ви повиши шанса картата да работи. Аз лично не си направих труда и пак си работеше ОК. Ако ползвате дигитална карта от ПИБ със сигурност няма да можете да я регистрирате в този сайт защото регистрацията става с номер карта, а според поддържката на ПИБ “картата нямала номер” ! Смях се от сърце, ама като не дават не дават 🙂

Booking.com experiences: добре за първа итерация, но има още работа

събота, април 7th, 2018

Наскоро ми се случи да пътувам до Лондон във ваканция. И както обикновено правя в тези случаи си резервирах хотел през booking.com. И точно обмислях дали да взема The London Pass и в пощата пристигна моя QR код от booking experiences.
Идеята е следната: вместо да предплащате и след това атракциите да са безплатни както при лондонския пропуск просто получавате някаква отстъпка при посещение на атракциите. А, и понякога редене на опашката за бърз достъп.

Добра идея !

Но за жалост изпълнението оставя доста какво да се желае.

Няма лесен начин да потърсиш дали атракцията пред която стоите е включена или не. Така че настава едно цъкане по телефона седейки пред атракцията. Добре че поне Великобритания все още е в ЕС та важат правилата за ЕС руминг на данни ! 🙂

Поради това успях да използвам услугата само на Лондонското око (защото знаех че е в програмата предварително). Но се оказа че това всъщност работи като ваучер и пак трябваше да се редя на опашката за билети. А не като с лондонския пропуск където просто си влизаш !

Другото неудобство беше че QR кода не беше достъпен от booking.com приложението. И трябваше да си пазя пощата която ми бяха пратили с линка в нея. Още изнервящо цъкане на телефона пред атракцията.

И последно: нямаше всъщност много участващи атракции. Защо примерно не работеше това нещо в лабораторията Greenwich ?

Та, като цяло много добра идея, но иска още няколко итерации преди да стане удобна за ползване !

Глобализъм в чиния: бахур масала

понеделник, март 12th, 2018

Обикновенно не пиша какво съм вечерял. Основно защото това интересува само мен. Но искам да направя изключение тази вечер. Дано да ви засмее както и мен ме засмя. И да ви замисли !

Рецепта за бахур масала

  1. Загряваме малко хубав Тасоски зехтин в тиганче
  2. Добавяме половинка лук от Полша нарязан на ситно
  3. Слагаме и малко хималайска чевена сол
  4. След това и 2 скилидки чесън на ситно. От братски Китай
  5. Добавяме щедра поръска от Mumbai Pav Bhaji и запържваме докато се “облажи” подправката
  6. Добавяме хубав български бахур от транжорната в Ново Село нарязан на колелца и запържваме докато се затопли. Нямам снимка 🙂
  7. Добавяме консерва италиански пица домати (на кубчета)
  8. Оставяме да къкри докато се редуцира влагата в доматите и те станат хомогенни. Разбъркваме от време на време с руска дървена лъжица.
  9. Поръсваме с пресен кориандър нарязан на ситно (и аз не знам от къде е, но не е местен със сигурност)
  10. Сервираме с филии намазани с испанско крема сирене
  11. А ако обичате по-люто може да добавите и турски Биберли Туршу

Наздраве ! Я да видим кой преброи държавите ? 🙂

Корд-кътинг по Български: довиждане на кабелната !

петък, март 9th, 2018

Знаете ли какво е cord-cutting ? Ами да си спреш кабелната телевизия.

Но не защото не можеш да си платиш сметката за нея. А защото виждаш че те зомбира и искаш нещо по-добро.

Знам че в България това е странно понятие. И особено за по-възрастното поколение. Особено при тези “оферти” за 10 милиона канала за 120 стотинки на месец от страна на многобройните и всеобхващащи кабелни оператори. А и защото е много лесно да включиш телевизията, да си сипеш една ракия, да изключиш мозъка и да попържаш “онези от телевизията”.

И аз бях така. Имах пакет “троен шампион”! 180 канала ! За 50 лв/месец ! И се чувствах като император докато “цъках каналите” през 5 минути. Дори отделях време да гледам как вехтошари се състезават за предмети скрити в гаражи ! Лукс !

Но едно от новогодишните ми пожелания беше да успея да се отърся от това. Сега ще ви обясня с какво го замених и до къде го докарах.

Наясно бях че искам в къщи да “влиза” само интернет. След това го обсъдих със семейството. Децата така или иначе не гледат нищо освен неща по интернет: Netflix, youtube … А жена ми въобще не гледа телевзия. А и вече имам Netflix абонамент за цялата фамилия.

След това се посъветвах с познати. Получих една купчина идеи за ipTV (телевизия “на живо” през интернет). Това ми се стори като мамене. Аз не искам да се отърва от физическия кабел а от идеята да гледам “жива” телевизия.

И най-накрая си направих рекапитулация без какво по живата телевизия не мога аз лично. Развил съм странна зависимост към новините в 20:00 и към сутрешния блок на bTV. А, и към История.БГ. Другото мога да го прежаля по всяко време.

За радост БНТ стриймва История.БГ и мога да го прожектирам на chromecast-а на телевизора. Остават само новините и сутрешния блок. Решението се оказа една малка ефирна антена (Една педя пръчка с кабелче) която, включена на местото на кабела ми даде 5 канала ефирна телевизия: БНТ, БТВ, Нова, БНТ HD и България он Еър.

Но за жалост Netflix няма превод на български (е, има, ама е с google translate). Не че е голям проблем в къщи, но аз съм българин. Така че това го използвам само в краен случай.

А и щеше да ми липсва game of thrones по HBO.

Представете си радостта ми като разбрах че на людете от HBO най-накрая им е дошъл акъла и са започнали да предлагат HBO.GO стрийминг услугата си не само като екстра към кабелен абонамент а и отделно, срещу месечна такса. Абонирах се.

И така: chromecast на телевизора, HBO GO пак на телевизора (имам смартТВ), Netflix и стрийминга на БНТ от телефона и ефирната антена. А, и youtube където открих огромни залежи от хубави стари български филми: примерно Васко Да Гама от село Рупча. Или Капитан Петко Войвода.

Въоръжен с това реших да изтръгна кабела 20 дена преди да ми изтече абонамента и да видя дали ще изкарам.

Ами изкарах. И съм по-щастлив като цяло. Вместо да гледам часове от безсмислени викторини и състезания си пускам по някой добър филм или от тубата или от HBO. А ако ми се пригледат часове телевизия бинджвам (гледам един след друг) някой сериал по Netflix (рекорда ми е всичките “Приятели” за седмица и нещо !). А ако искам телевизора да ми “шуми” докато правя нещо друго превключвам на ефирната телевзия и готово.

Като цяло не плащам по-малко от кабела: 20-на лв за Netflix и 10-на лв за HBO.GO на месец. А, и 30-на лв за наистина добър Нет ! Но аз решавам какво и кога. И това ме прави по-щастлив.

Единствения недостатък е че превключването между отделните неща не е лесно. Едното е от компютъра, другото от телефона, третото от дистанционното на телевизора … Дори и така наречените “умни” (смарт)ТВ-та не помагат особено. Замислил съм се за нещо като Amazon Alexa или Google Home. Ама не искам да разговарям на английски с телевизора си. А тези неща за момента български не разбират. Но не е болка за умирачка всъщност. Веднъж пуснато на телевизора или през chromecast-а бутоните пауза, старт и стоп на дистанционното на телевизора си работят. Какво друго му трябва на човек ! 🙂

Така че не му мислете много и късайте връвта !

Когато гръм удари

четвъртък, февруари 15th, 2018

Виждали ли сте как удря гръм ? Тази неприемаща никакви обяснения природна стихия ? Разразяваща се за миг ? И идваща ОТ ЯСНО НЕБЕ ?
Какво величествено противоречие има в това бедствие !

Първо чуваш тътена. И се чудиш дали е сърцето или кръвта в ушите ти. Или е земята и нещо ще се роди от нея след като се разтвори да те погълне …

След това идва Светлината! От небето ! Двете най почитани от хората неща … И нещо в тебе се задвижва … Иска да ДУМКА на нещо и да ПОДСКАЧА … Нещо от онази прашна част на мозъка ти която ти е служила вярно когато си бил ВЛЕЧУГО !

И .. точно да се зарадваш и тогава природата решава да думка на нейното си нещо вместо теб !

Негово величество Гръмотевицата ! Още един бог ! Ама строг! И Властен ! Нищо общо с миличките богчета на ритъма и светлината …
И ти остава само да наведеш глава ! И да се молиш ! За себе си .. и срещу другите …

И после да се преструваш на нормален и смел !

Качество на въздуха за дишане

вторник, февруари 13th, 2018

Много се изписа и изговори напоследък за качеството на въздуха в Българските градове. Мен това винаги ме е вълнувало още след като започна да се налага да си мия дограмите на прозорците веднъж месечно заради улицата под тях.

Затова и бях заинтересувано лице по иска срещу община Пловдив който се загуби някъде в дебрите на милата ни родна съдебна система.

Наскоро ми попадна и поредния опит да се обърне внимание на проблема: https://airbg.info/

И реших да “гласувам с портфейла си” и да си направя станция за измерване.

Сайта има наистина много добро ръководство: https://airbg.info/how-to/ за това как да го направите, включително и връзките към онлайн магазина където може да купите частите.

Аз взех по едно от всичко (само от ардуиното трябваше да взема 2 защото не шипваха само по едно) и зачаках месеца който обикновено отнема да пристигнат от Китай. За жалост всичко пристигна по отделно: кабелче днес, датчик утре и т.н. Но не е голям проблем защото ми ги носят в къщи.

Най-накрая всичко пристигна и се захванах с “направи си сам” проекта 🙂
Ето го и резултата: 

 

Дотук добре. Първоначално се оказа че успях да “изпържа” едното ардуино и датчиците си светеха, но като вързах USB-то към компютъра и нищо. Само платката грееше 🙂

Добре че бях поръчал две. Вързах другото и то тръгна.

Ардуиното е много интересна платка. Има си и wifi на нея !

За жалост USB порта на лаптопа ми не беше достатъчно мощен за да захрани ардуиното за да мога да го флашна. Така че препоръчвам да се флашва през настолен компютър !

А, и освен това Windows 10 по някаква причина не успя да се върже към wifi access point-а на Ардуиното ! Наложи се да бутна LiveCD с линукс и тогава си стана от раз.

След цялото флашване и настройки се оказа че само датчика за финните прахови частици проработи. Този за температурата, налягането и влажността го нямаше. А не грееше 🙂
Проблема беше с това че фърмуера по подразбиране не го разрешава (и разрешава някакъв друг който го нямаше в списъка за пазаруване). След цъкване на правилните настройки и втория датчик заработи.

Това е крайния продукт, който работи и в момента. Ще му взема и пластмасова тръба да го скрия, но исках да видя че тръгвам първо.

Ето ги и адресите където може да се видят стойносттите:

Надявам се скоро да ме “има” и на airbg.info.

Като цяло едно голямо БЛАГОДАРЯ на хората от https://airbg.info ! Много бяха отзивчиви и наистина ми помогнаха с идеи как да го завърша. А и ръководството е МНОГО  ДОБРО !

Освен това ми беше наистина приятно да се занимая с този проект и чувствам че измайсторих нещо с ръцете си и това е много много приятно. А и мисля че помагам и за въздуха донякъде.

Горещо ви препоръчвам да се включите и вие !

ICAL за православния календар, именните дни и официалните празници обновени за 2018

сряда, януари 24th, 2018

За 12 поредна година (от 2007) обнових iCal календарите. Сега съдържат и данни за 2018.

Както обикновено няма нови адреси. Така че ако сте се абонирали за календара просто си запазете абонамента. И не забравяйте да обновите и локалните копия ако имате !

Ето пак адресите (от предната записка) :

  1. Официални църковни празници: съдържа всички големи църковни празници които не са в неделя
  2. Църковни недели : Празниците в неделите (понеже в печатното издание са с червено, т.е. празници).
  3. Църковни празници : съдържа всички събития от календара които не са в горните категории.
  4. Именни дни : Това е самостоятелен календар, който слага по-често срещаните именни дни в календара.
  5. Официални държавни празници : това са официалните неработни дни от сайта на Парламента плюс отработваниците за всяка година от сайта на правителството.

Значи за да получите пълния Православен календар насложете календари 1-3 (като 2 и 3 ги оцветете в червено при наслагането).

За тези които нямат iCal сложих един web разлиствач на календарите (може да се четат с обикновен browser). Вижте стария пост за това какви iCal клиенти има.

Преписал съм (доста внимателно според мен) целия Православен календар за 2007/2008/2009/2010/2011/2012/2013/2014/2015/2016/2017/2018 на Светия Синод на Българската Православна Църква.
Естествено ако намерите грешки просто ми напишете в кой календар са и къде точно и аз ще ги оправя.

И не на последно място: МОЛЯ НАПРАВЕТЕ ДАРЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИЛИ СИ КУПЕТЕ И ПРАВОСЛАВНИЯ КАЛЕНДАР НА КНИЖКА КОГАТО ПОЛЗВАТЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ !
Да не забравяме че това е едно перо за приходи на църквата и целта ми не е да го затрия.

Аз се абонирах за Прас Прес. А вие ?

сряда, януари 24th, 2018

Онлайн версията е Тук

Споделен офис (co-working space) по Пловдивски

четвъртък, юли 6th, 2017

Реших да се опитам да бъда малко по-социален и да работя от т.н. споделен офис. Да съм сред хора и т.н. За моя радост намерих 3 такива в Пловдив.

И трите места предлагаха стандартния пакет:

  • бюро в обща стая с наем на ден
  • “фиксирано бюро”: бюро в обща стая със шкафче в което може да си оставиш неща.
  • Конферентна зала: място което се наема само на час.

Добре: писах и на 3-те места. Казах им че ми се налага често да говоря по телефона. И че ми трябва компютър в това време. Т.е. варианта “бюро в обща стая” не е много удачен.

След 2 дена отговориха от първото. Нямали варианти за отделна стая. Да съм бил използвал конферентната зала. Но предложиха да отида на “пробен ден”. Приех.

След още 2-3 дена се обадиха от второто място. Имали били варианти с отделни стаи. Но щели да ги имат “от септември”. Дадоха ми и цена. Уговорих си среща в офиса им да се разберем. В последния момент я отказаха и ми казаха че “ще ми се обадят”.

Отидох в първото място на “пробен ден”. Първо Човека го нямаше. Отвориха ми някакви каки които “били наематели”. И ме накараха да се обадя на Човека за да потвърдя че съм аз. Обадих се. Човека каза да влизам. Влязох. Дадоха ми картонче с паролата за нета и ми посочиха празна стая в която освен двете каки друг нямаше. Имаше още една стая с надпис “фиксирани бюра” и със затворена врата с допълнителен пропуск. Не успях да видя какво е там. Седнах настрани от каките и си включих лаптопа. Нета беше ОК. Може би защото бяхме 4 човека в цялото място. Ама беше ок.

И изненада: нямаше климатик в общата стая. Това в Пловдив. Посред лято ! Така определено не се правят нещата !

Но пък бяха отворили вратите, а и аз като един истински пловдичанин съм свикнал на жегата. Реших да се примиря. Но това което ме накара да избягам с писъци след около час бяха каките които ми отвориха. Явно работата в България на каки като тях се състои основно в приказки: по телефона, една с друга и сами на себе си. Едната кака се мъчеше като родилка първескиня да напише писмо на word. А другата го раздаваше Йода и й даваше съвети. Постоянно. И обикновено пасивно-агресивни: “аз така го правя, ама ти си реши”. След това и двете започнаха да говорят по телефоните. И после пак една с друга. Как не спряха за момент цял час ! И слушалките ми с успокояваща музика от google play music не помогнаха много. Може би зашото ми запотяваха ушите поради липсата на климатик.

В резюме: издъжах един час ! И избягах с писъци !

Но все още съм решен да пробвам и другото място. А и третото, ако си видят пощата 🙂

Така че очаквайте продължение !