Archive for the ‘Personal’ Category

Как да пазим хигиена от корона вируса

понеделник, март 16th, 2020
Чрез лайна към оцеляване !

COVID-19 НЕ Е ШЕГА ! Но мисля че ако се поддадем всички на паниката нещата ще се върнат със стотици, ако не и хиляди години назад. Затова аз ще се шегувам и за моя и за ваша сметка. За да има някой да се прави на клоун и да ви разсмива.

Днес ми хрумна как лесно да обясним как да се пази хигиена на някого на когото идеята е чужда:

Кажете им че на другите хора ръцете са омазани с лайна ! И пръдят през устата !

Мисля че това е много по-лесно за възприемане от призивите “мийте си ръцете, това е добре за вас”. Или от картинките на хора които си мият лицето.

Срещате някого: ами естествено че няма да искате да се ръкувате с него ако ръцете му са до лактите в лайна. И дори и да се наложи да го направите веднага ще тичате да се търкате неистово със сапун няколко пъти. Или пък не дай боже да му целунете ръка !

А пък като заговори ще гледате да седите настрана и да не сте му от “подветрената” страна ако мирише на лайна през цялото време !

А ако вие сте един от тези специални хора които харесват аромата … имате нужда от помощ която аз не съм квалифициран да ви осигуря ! Но имате спешна нужда !

Лирично отклонение: знаете ли защо хората не харесват аромата на лайна ? Еволюцията ни е научила да се пазим от тях защото ако не го правим се разболяваме. Така че мислете за себе си като за Х-мен ако успеете да еволюирате до това ниво че да не ви трябва истинския аромат всъщност 🙂

Извинете, продавате ли маски ?

четвъртък, февруари 27th, 2020

ПРЕДИ ДА ПРОДЪЛЖИТЕ: моля прочетете указанията на МЗ по въпроса ! По-специално следния параграф:

4. Маските за лице ефективни ли са в предпазването от коронавирус 2019-nCoV?

Маските за лице помагат да се предотврати по-нататъшното разпространение на инфекция от тези, които са болни към други хора около тях. Маските за лице изглежда не са толкова ефективни за защита на тези, които не са заразени.

https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/02/18/etspkz-vprosi_i_otgovori_otnosno_noviia_koronavirus.pdf

Днес като бях в кварталната аптека поне 3-ма човека минаха да питат за маски. И аптеката нямаше. Не знам, не четат ли тези хора ? Явно този народ има нужда от образование. И, с риск да ме понамразите малко, реших да се включа в образователния процес.

Аз вярвам в силата на “лева” (долара, еврото, тугриците … абе сещате се). И затова реших да се опитам да образовам хората не чрез приказки ами чрез портфейлите им. Преди няколко месеца си бях поръчал кутия с маски от алито. Хубави маски. Идеята беше да ги нося като ходя в София и да се оплаквам снобски колко е мръсен въздуха. Ама както се сещате това отнема една-две маски макс. А в кутията имаше 25.

Та реших да ги използвам за нагледен материал при обучението. Пуснах ги в ОЛХ. На 5 лева парчето ! Сърбеше ме пръста да напиша 50. Ама не искам камъни в прозорците. И затова се спрях на сума която е възпитателна, но не и греховна.

Малко като приложението “аз съм богат”.

Социалния експеримент е заложен. Обявата е активна. Интересно ми е какво ще стане 🙂

Обновление 1: отне само 5 минути за първия купувач ! Уоу ! Май трябваше да напиша тази нула !

Обновление 2 (и последно): Шитнах ги ! Само 6 часа след публикуване на обявата ! Никой дори и не се опита да се пазари ! Мисля че не ни трябва атомна централа: можем да постигнем чудеса със силата на глупостта ! Цена на кутията в Алито: 25 лв. Продажна цена: 100 лв (оставих си няколко). Изкарах си парите тройно ! Чувствам се като колекционер на антики ! 😉
И понеже не съм животно в момента който взема парите от куриерите ще ги даря на БЧК !
Енд оф стори !

ICAL за православния календар, именните дни и официалните празници обновени за 2020

неделя, декември 29th, 2019

За 14 поредна година (от 2007) обнових iCal календарите. Сега съдържат и данни за 2020.

Както обикновено няма нови адреси. Така че ако сте се абонирали за календара просто си запазете абонамента. И не забравяйте да обновите и локалните копия ако имате !

Ето пак адресите (от предната записка) :

  1. Официални църковни празници: съдържа всички големи църковни празници които не са в неделя
  2. Църковни недели : Празниците в неделите (понеже в печатното издание са с червено, т.е. празници).
  3. Църковни празници : съдържа всички събития от календара които не са в горните категории.
  4. Именни дни : Това е самостоятелен календар, който слага по-често срещаните именни дни в календара.
  5. Официални държавни празници : това са официалните неработни дни от сайта на Парламента плюс отработваниците за всяка година от сайта на правителството.

Значи за да получите пълния Православен календар насложете календари 1-3 (като 2 и 3 ги оцветете в червено при наслагането).

За тези които нямат iCal сложих един web разлиствач на календарите (може да се четат с обикновен browser). Вижте стария пост за това какви iCal клиенти има.

Преписал съм (доста внимателно според мен) целия Православен календар за 2007-2020 на Светия Синод на Българската Православна Църква.
Естествено ако намерите грешки просто ми напишете в кой календар са и къде точно и аз ще ги оправя.

И не на последно място: МОЛЯ НАПРАВЕТЕ ДАРЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИЛИ СИ КУПЕТЕ И ПРАВОСЛАВНИЯ КАЛЕНДАР НА КНИЖКА КОГАТО ПОЛЗВАТЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ !
Да не забравяме че това е едно перо за приходи на църквата и целта ми не е да го затрия.

Моите 30 дни с iOS

сряда, декември 25th, 2019
Image result for ios vs android

Така ме завъртя живота че след 10-на години android (nexus 4, nexus 6, pixel 3) минах обратно на iOS. Последния ми iOS апарат беше 3s. Така че почти нищо не помня. Аз бях свикнал много на android. На чистия андроид. Не на клонингите. И бях и още съм силно инвестиран в google услугите. Аз практически живея в облака: държа си снимките в google photos, държа си документите в google drive/keep/docs, ползвам chrome и го синхронизирам с облака и имам и google home mini и уреди свързани към него. Веднъж като се предадеш всичко в гугълския облак върви прекрасно: google assistant разбира дори моя тежък английски акцент, снимките се качват автоматично в облака и всичко просто си работи. Примерно като пътувам зад граница телефона се сеща сам да ми покаже борд-картите, да ми даде курс за обмяна на валута и дори и времето в къщи като съм в друга часова зона. Google карти с годините стана прекрасна система за навигация която знае за таксита, градски транспорт, работно време и трафик. Не ме е оставяла никъде досега. Само данни да има. Въбще: живота беше супер. Дори може и да се плаща с апарата при добро желание и при наличие на карта от съответната банка. Не че е удобно, но пък може.

Единственото което ме гложди малко е че цента на тази нирвана е че гугъл знае всичко за мен. И имам предвид наистина всичко: къде съм ходил, какво съм правил, какво съм браузвал, какво съм търсил, на кого съм се обаждал и какво съм му писал. И дори и кога си лягам и ставам. Абе: всичко.

А и имаше и едно специфично проблемче което не ми даваше мира. Поради някаква неведома мтелска причина не мога да пращам СМС-си към американски номера. Не знам защо. Но не става. Обаждах се няколко пъти на оператора: никаква полза. Не може.

И последно: поради не много известни причини макар че пиксела ми поддържаше eSIM не можеше да се поддържа dual sim така че и двете карти да са едновременно активни. Имаше някакво сълзливо обяснение на сайта на гугъл че апарата имал само един IMEI. Ама ми се струва странно за т.н. им флагшип да го омацат така.

Така че имах някакви причнички да не се дърпам като ми се предостави шанс да сменя апарата с един чисто нов iphone 11.

И така се започна. Реших да направя правилното нещо и да не опитвам да “мигрирам” от единия апарат към другия.

eSIM неволи

С e-SIM (да, ползвам eSIM) нещата бяха малко странни. Опитах да мина пиксела в самолетен режим и да добавя симката на айфона. Не стана. Даде някаква странна грешка. Обадих се на поддръжката на мтел. Като разбраха че ползвам eSIM на пиксел се опитаха да ме пратят на импулсния им телефон (където едни tech-ита пъшкат за 2 лв на мин). Реших че ще мога да се оправя сам. И смело изтрих eSIM-ката от пиксела. И след това eSIM-ката се добави в айфона. Явно по някакъв начин се обажда на кораба майка всеки път като добавиш или изтриеш eSIM. Човек се учи докато е жив.

Къде ми е приложението ?

По прицип опитвам да ползвам минимум приложения. И да трия тези които не ползвам. Но се оказа че за повечето приложения от гугъл в iOS няма алтерантиви. Да, може да ползвате apple карти. Ама не го препоръчвам. А за кашата с календарите, пощата и синхроницацията с различните облаци и IMAP/CalDAV съвръра в службата не ми се и започва да говоря. Само ще кажа че качих почти всички гугълски неща: gmail, gcal, keep, photos, authenticator, docs. Само за chrome реших да не се предавам и се опитах да мина на сафари. Но заради синхронизацията на букмарките издържах така само няколко седмици и се предадох. И инсталирах и chrome.

Поща/календар/контакти

Чета си личната поща в gmail app. А служебната (IMAP) в apple mail app. Личния календар е в google calendar. Но го гледам през apple ical. Заедно със служебния (calDAV). За да имам всички календари на едно място. И не ги синхорнизирам с iCloud. Защото така или иначе ги имам на други сървъри вече. И ми се струва излишно. Реших че имам къде по-добри начини да си пилея времето вместо да се опитвам да ползвам iCloud календари. Но пък държа и google calendar app. Понеже може да прави някои неща които не може да се правят през apple iCal. Примерно напомняния.

Личните контакти ги държа в google contacts. И ги синхронизрам с апарата. Но не и с iCloud. Въобще нищо не синхронизирам с iCloud. Защо да го правя като вече плащам на гугъл за място в облака ?

Звучи като каша. И си е каша. Всеки път мисля кое как да направя. А и се случи няколко пъти да пратя личен email през служебния акаунт. Поради грешно приложение което се отваря като кликна на връзка с пощенски адрес.

Но пък работи малко по-добре от андроида. Там така и не успях да намеря свестен email IMAP клиент. Да, всичко беше на едно място. Но пък аз много използвам ел. поща. И всеки път се вбесявах като трябваше да напиша поща. Да не говорим за кашата със служебния календар. Така и не успях да приема събитие и да го маркирам като прието от телефона. Можех да ги гледам, но само да гледам.

Изглежда на големите компании и през ум не им минава че хората може да имат 2 различни акаунта: служебен и личен. И най-вероятно им се налага да използват различни сървъри за тях.

Останалото: снимки и документи и т.н.

Тук избора беше ясен: плащам ма гугъл годишна такса да ми държи данните. И личните ми снимки и документи са в google photos и в google drive/docs. Реших да продължа да го правя. За радост google drive си работи доста прилично на iOS. Google photos също работи. Ама горе долу. Синхронизира снимките с облака. Но може да синхронизира само всичко. И се налага да трия ръчно от Google Photos всички картинки които си пращаме през приложенията за чат. Тъпо.

Ползвам 2 phase authentication. От онова с 6-цифрените кодове. През google authenticator. Има го и за iOS и си работи супер. Дори по-добре от андроид версията. Трябваше да обиколя всичко услуги и да добавя новия телефон. Но си работи като очаквах.

Оказа се че google приложенията и на iOS се координират и си споделят логина. Така че не се налага да се логвам във всяко поотделно. Приятно.

С подкастите реших да подходя по-кошерно и реших да мина на apple podcasts. Трябваше да се откажа от един от подкастите които слушам защото apple podcasts не може да взима произволен RSS поток. А само този който е в iTunes. Ама … c’est la vie. Приех го. Довиждане PoketCasts. Добре дошли iTunes.

С паролите ми беше проблем малко. Ползвам password manager. И синхронизирам с FTP директория. Клиента за андроид можеше да прави автоматично друпосочно синхронизиране. Клиента за iOS не може. Поне не автоматично. Може да качва и да сваля. Но не знае кое кога трябва да се направи. И със сигурност не може да слива локални и отдалечени промени. Това не е болка за умирачка. Защото така или иначе сменям пароли само на едно място. Или на телефона или на компютъра. Но е досадно да трябва да помниш. И да правиш кое трябва да направиш.

Банкерските приложения и пътешественическите приложения (kayak, uber, spark, lime и т.н.) си работят както се очаква.

Оказа се че и на iOS вградената камера може да разпознава баркодове. Да, не е google camera. И няма разпознаване на образи. Ама за баркодове работи.

И така, пренесох се.

Какво ми хареса в iOS

БАТЕРИЯТА ! Не знам дали е от хардуера или от операционната система. Или от това че отидох в настройките и нарязах достъпа във фонов режим. Но това нещо държи по 3 дни с един заряд ! И то не е като само да нося апарата. Ползвам си го.

iMessage: Най накравя мога да пращам съобщения на колегите с американски номера.

FaceTime: Прилично е. И работи на всички айфони. Без каквито и да са настройки. Като си помисля за кашата от месинджъри под андроид и ме хваща яд.

Apple клавиатура. Опитах google keyboard app за iOS. Еми боклук. Не знам защо но апълската клавиатура е много по-ергономична. Нищо че не може да swype на български. И това преглътнах. Много по-удобна е.

Apple приложението за часовник. Може да нещо малко, но ергономията на това нещо е страховито добра. Може да му настроиш кога си лягаш и кога ставаш. И то ти свири “лека нощ” мелодийка като е време за лягане. И те буди като е време за ставане. МНОГО много удобно. Не мога да го обясня, но разликата между него и приложението на андроид е като това да те буди мама или надзирателя в затвора.

Жестовете. iOS има много и много полезни жестове (демек плъзвания по екрана). Примерно дърпане от долу нагоре работи горе долу като бутона “назад” в андроид. То това го има и в андроид, но не е толкова удобно. Освен това има и други жестове. От средата надолу отваря търсенето. От дясно наляво е като другата част на бутона “назад” в андроид. И от ляво на дясно отваря контекстно меню. Горе долу като бутона “меню” в андроид. Малко е сложно да се усвоят, защото трябва да ви влязат в мускулната памет. Но веднъж като свикне човек е много лесно и удобно. Мислех че ще ми липсват системните бутони. Но всъщност не е така.

Apple Pay: За разлика от Андроидския вариант който не работи за България Apple Pay си работи. И дори взима карти от 2 български банки. И е много много бързо. Доста по-бързо от google pay. Платих едни дъвки за да видя как става. И става. Но за жалост от банката в която ми е кредитната карта (postbank.bg) нямат намерение да поддържат модерни начини на плащане. Питах. Учтиво ми казаха че ще го поддържат, ама друг път ! Засега не ми е проблем, но ако реша да взема и часовника може да стане сериозен проблем.

Обновяванията: iOS просто си се обновява. Включително и приложенията. И не ти губи времето да се хвали с този факт. Още по-малко с ВСИЧКИ детайли от процеса. Така и трябва да е според мен.

FaceID: нещото наистина работи. Въпреки скептицизма ми. Да, не може да се отключи като е легнал апарата. И има таймаут. Но при нормално използване работи страшно удобно. Дори и от приложения ако го поддържат !

Триенето на системите приложения. В iOS може да се махнат системните приложения които човек не използва. Това започва да се прави и в андроид, но по съвсем друг начин: там се отделя системна функционалност в приложения които после се обновяват през appstore-а. Докато в iOS просто си ги махате и си свиркате.

Какво не ми харесва в iOS

Siri. В сравнение с Google Assistant е все едно да говориш с бавно развиващ се. Не разбира почти нищо. И компенсира като с прави на умна и цепи лафове.

Безумното меню настройки за всяко приложение в настройките: В Андроид всичко за приложението: интерфейс и настройки са си в приложението. В системните настройки има само акаунти. Да но не и в iOS. Някой гений на ергономията е решил че ще раздели настройките от функционалността в приложенията и ще ги сложи в “контролния панел”: приложението за системни настройки. В това има някакъв смисъл. Настройваш веднъж и след това само използва. Ако се спазваше. Всяко приложение се чувства свободно да слага настройки където му скимне. И в основния интерфейс и в настройките в контролния панел. Да не говорим че някои настройки на приложенията са примерно в други панели от контролния панел. И се получава една КАША. Като трябва да настроиш нещо и ходиш и гледаш на 3 места вместо само на едно. Може и да има някаква логика във всичко това. Но аз не съм я намерил все още. Просто влошена използваемост.

Въвеждането на емоджита. В iOS това е отделна клавиатура. И не може да се търси емоджи в нея. Точно бях взел да му “хващам цаката” на google keyboard. Но сега като трябва да използвам ново емоджи и трябва да прелиствам. През миниатюрите на емоджитата. Хиляди миниатюри !

Не може да се задават различни звукови сигнали за приложенията. На андроид мога да настроя служебната поща да “свири” по един начин. А личната по друг. И само като свирне нотификацията и знам горе долу какво е и колко е спешно. Не успях да постигна същия ефект на iOS.

Липсата на настройки. В Андроид има мнооого настройки. Дори повече от колкото трябва. Но това е по-малкото зло. Много по-зле е като липсват настройки когато му трябват на човек. Да, знам за тиранията на избора и за това как многото избор е по-зле. Но ако човек знае какво иска и не му се разрешава да го прави резултата е вбесяване. Примерно в iOS има само “руминг” и “домашна мрежа”. Както беше в андроид пред 5 години. Няма я идеята за руминг в рамките на ЕС. И всеки път като се пресича граница започва едно чудене дали да включа руминга или не. Имам чувството че операционната система ме третира като идиот и не ми дава да правя неща които знам че искам.

Вместо обобщение

И двете операционни системи са толкова еднакви че вече разликите трудно се намират. Изглежда че хората ще предпочетат едната пред другата заради 3 неща: мускулна памет/навици, облачни услуги и приложения за които човек вече е платил.

Фалшивите новини като глобални избори

вторник, октомври 15th, 2019

‘If I’d lived in Roman times, I’d have lived in Rome. Today, America is the Roman empire, and New York is Rome itself. New York is the center of the earth.’

John Lennon

Може би защото е изборно време това горното ме накара да се замисля.

Ако Ню Йорк наистина е съвременната римска империя (приемам го като символ на глобализма) то тогава ние всички трябва да сме граждани на тази империя. И е естествено да се стремим да имаме нормални граждански права в нея.

Да, дори и по времето на римската империя не всички поданници са били граждани на Рим. Но пък всички са се стремели да бъдат. И провинциите са участвали в решенията на римското правителство.

Очевидно това не е разрешено от закона в съвременната римска империя. Но пък не съм първия който се сеща че може би е добра идея. Дори бях видял някъде сайт който приемаше “гласове” от хората по света за американските избори.

Та явно нуждата я има.

И, както е казал поета, където има нужда има и решение.

Примерно това: да платиш на хората които имат право да гласуват да гласуват в твой интерес.

Или пък това: да манипулираш същите тези хора да гласуват в твой интерес. Т.е. пак да им платиш, но в щастие и сигурност.

Напоследък се наслушах на много гласовити хора които да се изказват как горните два начина били “лоши” и трябвало било да се борим с тях.

Но “лошо” и “добро” са морални понятия. А морала не е абсолютно понятие. И има различни морални системи. Така че “лошо” за кого ?

И дали няма да е “по-добре” да се разреши основния проблем (който изглежда дори и преди 2 хиляди години са успели да разрешат): правото на глас на глобалните поданници ?

Помислете !

Цената на мечтите

сряда, септември 4th, 2019
Имате ли си мечта ?

Това беше реторичен въпрос ! Знам че имате. Може да е малка мечтичка. Примерно да вечеряте нещо топло довечера. Може и да е голяяямо мечтище. Световен мир примерно. Ако сте манекенка де. Ако сте, обадете се ! 🙂

Мечтите са чудесно нещо. Карат те да се чувстваш добре. Откъсват те от понякога гадната реалност. Щастие ! Директно в главата ви ! В тях вие сте всеможещ, всезнаещ, истински златен бог !

И трябва толкова малко за да мечтаете. Само малко свободно време.

И тук БААААААААААММММ ! Идва реалността. Великия писател Николай Хайтов написа в “Диви Разкази”: едно е да искаш, друго е да можеш и ТРЕТО И ЧЕТВЪРТО е да го направиш !

Това е лошото на мечтите. Че те покриват само една четвърт от всяко начинание. И обкновено, понеже е толкова лесно да мечтаеш, пречат за изминаването на другите три четвърти от пътя.

Затова и всички вие (сигурен съм) имате много добри извинения защо не осъществявате мечтите си. Обикновено се започва с “нямам време”. Което после прераства в “нямам възможност”. Забележете: не се уточнява каква възможност. Дали е финансова. Или незавършеност на характера.

И така. Седииите си в настоящето което няма нищо общо с мечтите ви. И си мечтаете за да не ви е гадно.

Добре, а какво става като ви свършат извиненията ?!

“Нямам възможност”. Тряяяс ! Получавате купчина пари от някъде ! И при все това вие и всички около вас за здрави като скали !

“Нямам време”. Бууум ! Парите които получавате ви позволяват да не губите време с нищо друго.

И сега какво ?!

Ще постигнем ли този световен мир ?! (И, напомням, ако сте манекенка, звъннете !)

И как човек преминава нататък от фаза 1 ?

И дали, дори и да се насили да изостави розовите облаци и да премине, това всъщност е фаза 2 ? Или е фаза -1 ?

И колко струва неуспешния опит ?

И, и, и ….

Много въпроси.

А отговорите са у всеки един от вас.

Наскоро и аз имах такъв епизод. Имах си една мечта. И в нея бях наистина златен бог. И да, свършиха ми извиненията защо не я осъществявам. И тръгнах по пътя към фаза 2. И установих че това ме прави нещастен. Защото мечтата спря да бъде мечта. И стана задължение което не обичам и не искам да правя. Добре че го осъзнах навреме. Цената за да установя всичко това беше един уикенд. И 150 лв. Според мен си струваше.

Та, кое е по-важно ? Щастието или мечтите ?

Национален Събор “Guilt Trip 2019”

събота, юли 20th, 2019

ФЕЙЛЕТОН !

Фейлетон (на френски feuilleton, от feuille -лист) – жанр на публицистиката и на документалистиката. Основава се на актуални събития, прояви и теми, отличава се с критика и въздействен език, насочен предимно към интересите и вълненията на градското население. Фейлетонът има за цел да заклейми даден обществен проблем със средствата на сатирата.

Днес в слезката на Родопа планина започна националния събор Guilt Trip 2019. Програмата на събора е публикувана в сайта на село Долно Уйно и във вестник Пустиняшки Глас. Но феновете имат и всякакви версии в официалните си фейсбук страници.

Министерството на масовите безредици създаде специална организация на движение. Автомобилите ще се отбиват през специален шпалир от отдела за борба с честните граждани в пълно бойно снаряжение: ски шапки, кенове с лют спрей и свирки. Освен 20-годишните мергели: те ще се насочват директно към сцената. През тълпата. Посетителите ще преминават през специално обособени КПП-та на който ще им се раздават противогази за да се пазят от гъстия мазен дим който се стеле от сутринта.

Създаден е и Палатков Лагер със всички удобства: вомитории, закътани храсти с мека трева за страдащите от диария, 3-тонни чугунени барбекюта, тонколони от по 3000 вата и рибарски пръти за закачване на знамената.

ХЕИ организира и фуд корт, където различните видове е.коли са внимателно селектирани и изложени в пластмасови тарелки.

А пък местни бизнесмени от джамбазкия бизнес в съдружие с нощните приватизатори на дървесина поддържат несъразмерно големи скари от които се носят гъсти облаци мазен дим.

Програмата ще се открие с надсвирване на 1001 диджеридута, които всъщност са само 376 и половината само надуват без да вадят звук.

След това Националния укулеле ансамбъл към читалището в село Кочово ще изнесе 15-часов концерт докато хората плюскат, пият и повръщат.

Според данните публикувани от НАП се очаква събора да бъде посетен от 12 242 12334 българи. Пардон: БЪЛГАРИ ! Като поне половината ще носят одежди на тракийски авиатори, а другата част ще са облечени като близкоизточни чалъмбашии. И двете носии включват официалните анцузи и оставят оголени мръвки за да се виждат татуировките на народни будители по тях.

На неудобно място ще има и цяла кавалкада от сергии на които ще се продават продукти на народното творчество и занаяти. Ама на китайския народ.

Ще се проведе и фестивал на народните мурафети: бабите от кулТУРНИЯ клуб към село Горно Уйно ще обучават внучките от Италия как се вдига … самолета на самотни дядовци за които полагаме медицински грижи иначе. А пък дедовците от кръчмата ще обясняват как се пие ракия без да се гримасничи на бабаити от селата по южната граница.

А вечерта, като изтрезнее, популярен български майстор-шеф на кремвирши ще вари 300 кила традиционно имам баялдъ по провансалски. С шафран. И след това ще го зестне !

Всичко това е един чудесен начин да се запази българщината по строежите в Германия и Англия, по полята на Андалусия и Апенините и в малките улички с големите витрини по цяла Европа. И да се стимулира най-големия инвеститор в държавата да инвестира още малко в парите за оцеляване на старите си родители.

Типове офиси … и аз

вторник, април 16th, 2019

От близо 20 години работя “от къщи”. Поне доколкото работодателя ми знае. По другите държави това може да значи различни неща, но в България, за жителите на градовете, това означава че са готови да плащат известна сума за свободата да избират да не ходят всеки ден до офиса на работодателя.

Работата ми изисква съсредоточаване. И понякога (напоследък доста често за жалост) и многочасови телефонни разговори.

И затова напоследък работя от една къща в едно село: пълно спокойствие и изолираност.

Но това си има и своите лоши страни. Първо: зависим съм от средството си за придвижване (колата). Инфраструктурата ни е такава че да разчиташ на градски транспорт с моето работно време си е авантюризъм. И второ: не виждам никого. Може да звучи и като предимство, но ви уверявам че е така само в първите 2-3 месеца.

Наскоро поради причина номер едно ми се наложи да търся алтернативи докато бях “в бокса”. Можех да си работя наистина от къщи: седнал в хола с крака на масата и лаптоп в скута. Правил съм го, но домашните трябва да пазят абсолютна тишина. Сложно.

За радост напоследък има така наречените офис хотели или коуъркинг спейсове. Идеята е че плащаш на ден една сума (може и на по-големи периоди, но тогава си е офис) и ползваш офис под наем.

В моя град има няколко такива и преди време ги бях опитвал. С не-голям успех 🙂 Ама като се наложи и се налага.

За радост освен изброените в предишния пост имаше и един нов coworking space: Котка и Мишка. Не знам дали сте запознати със Пловдивските потайности, но това е в един от най-интересните квартали на града (Капана) и вечер е бирария за специализирани бири. А през деня кафене. В частта с кафето свири музика. А в т.н. коуъркинг: не. Това е основната разлика между двете. Иначе има маси, пак се използват същите столове и пак едни хора гледат в едни екрани 🙂

Абе интересно. Особено за т.н. лаптопаджии (Legion Etrangere) които се скитат немили недраги. От всякъде гонени и навсякъде приети … и т.н. И искат да се почувстват като майстори от “еснафа” на улицата на занаятите.

Това добре. А сега лошите страни. Не знам кой е измислил т.н. open plan офиси (всъщност знам, слушах planet Money серия за този умник) ама само мога да кажа че не е направил добре. Може и да работи за екстровертите. Ама за доказан интроверт като мен (а и повечето от колегите ми) това изглежда като ада на земята. Защото екстровертите си говорят. Показват си снимки на деца и/или кучета. Въртят се, протягат се. И въобще те разсейват. Големите “кофи” (слушалки закриващи ушите) и гледането лошо помагат донякъде. Ама само донякъде. Защото визуалните стимули остават. А и ти се запотяват ушите от цял ден държане на слушалките 🙂

Освен това за надяващите се на социални контакти: другите хора в това място не са дошли за това обикновено. Така че и това пропада като идея.

Добре че ми направиха колата бързо. Ама реших да споделя изживяването защото беше интересно. И повдига въпроси.

И накрая: ако наистина ви трябва коуъркинг спейс в Пловдив ГОРЕЩО препоръчвам Котка и мишка. Особено ако не сте с кола (паркирането в Капана е невъзможно). Но атмосферата е много добра. А и имат един безплатен пробен ден ако резервираш през coworker.com. Дори и след това цените според мен са поносими и съвместими с това да си наемеш гараж под някоя кооперация на П си М.

Българска Политическа Партия HOWTO

понеделник, февруари 18th, 2019
Сатира. Или не съвсем. 

Ползата от Българска политическа партия е безспорна. Тя основно се върти около икономическите облаги. Присвояването на държавни пари е май единствената все още работеща златна мина в България. Така че е хубаво да си имаш партия.

Трудното е как да си проимаш. И в духа на истинския опън сорс реших да напиша едно HOWTO:

Стъпка първа: Намерете си спонсор

Учередяването на партия е скъпо удоволствие. И, освен ако нямате отнякъде едни пари за изпиране, пардон, инвестиране, ще се наложи да намерите някой който иска да инвестира във вас. За радост или за съжаление желаещи не е трудно да се намерят. Има офшорни инвеститори. Има и други държави които са готови да доят и (понякога и без това обеднелите си) граждани в името на (мухлясали) имперски идеали. Или просто корпорации които си имат държави. Или нямат балами. Избора е голям. Имате и какво да им предложите: 8 (хм, май вече по-малко) милиона наивници. И малко територия. Ама на важно място. Локейшън. Локейшън. Локейшън ! Но за жалост и предлагането не е малко. Комбинаторите в тази територия с лопата (или със ски) да ги ринеш. Затова успеха на тази стъпка зависи от търговските ви умения.

Така че слагайте най-добрия си костюм и най-добрата си усмивка, грабвайте тези библи..пардон, проспекти и тръгвайте да продавате. И не забравяте: ABC ! Always Be Closing !

Да предположим че намерите спонсор. Следва

Стъпка втора: Намерете си кауза

Трябва да се позиционирате някъде. Обикновено това би била стъпка първа. Ама понеже зависи от спонсора го слагам като втора стъпка. Сега трябва да увиете лайн..изненадата която сте приготвили на избирателите в нещо по-приемливо и немиришещо. Тук е мястото където ако сте били апаратчик ще имате предимство. Може да е спасете късокракия горски езерен бегач. Особено ако имате амбиции в строителството и курортното дело. Може да е да направим Европейски Път на Югоизток. Това пък ви позицонира в бизнеса с цигари и лекарства. Или пък да направим от София първокласен австралийски град. Това върви ако сте в АйТито и ви трябват сгради. А пък ако съвсем блокирате може винаги да метнете един юмурлук, да си татурирате някой национален герой на бицата и да викате България юбер алес. Това издава амбиции към посланнически или евродепутатски пост. А пък ако и това ви се струва сложно заложете на евъргрийна “не на корупията”. ДА БЕ !

Можете (ако спонсора се навие) да направите една “конференция” в някой от хотелите му за да “представите” програмата на случайни минувачи. Които да примамите с обещание за напиване и оргия след това ъф корц.

След като изтрезнеете минаваме към

Стъпка трета: регистрирайте се

Това може да стане по два начина. Първия начин е моно-спектакъла: отивате при някой овчар…влиятелен човек и искате нужните подписи. Примерно мешерето. Или синдикатите. Или някоя църква. Или някакви протестъри.

Втория начин е по-класически. Наемате едни пенсионери да седят на будка по оживени места по градовете със списъци. И с кебабчета и/или шапки. А ако бързате добавете и червено вино.

И в двата случая работата става много много бързо. Та докато се усетите стигате и до

Стъпка четвърта: рекламирайте

Привличайте души. Рекламирайте. Харчете пари. Наемайте селските читалища и говорете глупости. Плащайте на телевизии и говорете глупости. Плашете хората. Очерняйте конкуренцията. Ако сте пиян или друсан ще помогне. Защото кой нормален човек може да го изтърпи това ?!

И така, докато дойде време за избори. Тогава преминавате към

Последната стъпка: Бай Ганьо прави избори

Запазете телефоните на пенсионерите с кебабчетата и ги направете членове на избирателни комисии. За по-сигурно ги заведете на “обучение” (виж по-горе за оргии..конференциите по-горе). И ги инструктирайте да прецакват бюлетините на хората които не са гласували за вас по време на броенето. А пък вие отидете пак при овчар..влиятелния човек и си купете малко гласове. Или много. Това пак зависи от спонсора.

И стискайте палци !

Късче от рая в Брюксел

четвъртък, февруари 7th, 2019
Гара Брюксел Север

Искам да ви разкажа за това как намерих място на абсолютно щастие на най-неочакваното място: в центъра на Брюксел.

И не, това не е разказ за евро-нещо си. А за града. И хората в него.

Слизате на гара Брюксел Север. Излизате от гарата. Вървите малко в посока наляво. И стигате до място където улицата по която вървите се пресича под кос ъгъл с една друга. И ето: точно на правилното място сте.

Сега погледнете назад към двете улици.

Улицата по която дойдохте води към т.н. квартал на червените фенери. Интересното на този е че закона в Белгия не разрешава проституцията. Но са си намерили вратичка хората. Както и да е: стандартното северно-европейско “оборудване”: каки по гащи на столчета зад витрини. За 25 или за 50 евро.

Я сега погледнете към другата улица: пазар. Но не някакъв скъп пазар. Боклуци: пластмасови неща, ярки безвкусни дрехи за по 10-на евро, нарглиета, ползатена ламарина и дюнерджийници. Стандартен близкоизточен уличен базар.

А щастието къде е ?

Ами точно където сте застанали.

Представете си че сте семейство емигранти. Бъхтате се здраво в чуждата студена държава. Карате такси или чистите тоалетни. Всичко в името на децата. А тези деца в чието име го правите са при бабите им на хиляди километри. Виждате ги само на скайпа. Делите си наема (че скъпо) и пестите всяко евро. Интимноста помежду ви отдавна си е отишла, някъде между нощните смени, немотията, тъгата и умората. Как се издържа така ?!

Ами не се издържа.

И тогава идва тази пресечка на двете улици. Хващате влака. Заедно. Всеки стиснал по едни 50 евра в ръка. И заставате на тази пресечна точка. Единия поема към пазара. А другия … по другата улица. Уговяряте се да се видите след час. С по 50 евро по-бедни. Но много по-щастливи ! С нови сили да звъните по скайпа, да чистите тоалетните и да карате такси. Да бъдете семейство и отговорни родители.

Ето това е рай !