Archive for the ‘Personal’ Category

Кога ставаш “кестен” ?

петък, октомври 19th, 2018

Чудите се защо “кестен” ?

Има един анекдот за Гай Юлий Цезар. Та този римски император като прочел за живота на Александър Велики и се разплакал. Приятелите му го попитали защо реве. А той казал че на неговата възраст Александър бил постигнал ТОЛКОВА МНОГО ПОВЕЧЕ !

Та ето това е да се чувстваш (или да си си) кестен !

Познато ли ви е ?

Хайде, не се срамувайте !

Интересното е че не само хората могат да са кестени. И нациите могат. Само си помислете за този момент в който гордите римляни са станали италианци !
Вторачени в миналото като единствен повод за гордост и радост.

А това да ви е познато ?!

Аз лично в този момент се сещам за всичките тези възстановки на битки от преди 1000г. Или пък “крепостите” от итонг. И “мъжкото хоро” в зимната река.

И забележете че всичкото това се прави от хора които всъщност нямат нищо друго да покажат за себе си.

Кестени ?

Интересното е че да закестенееш не е задължително. Вижте китайците примерно ! От няколко хиляди години си се борят мъжката и мислят напред !
А се наблюдават и процеси на откестеняване ! Примерно японците са се били покрили с доста зелени бодли преди да дойде външния дразнител под формата на кораба на комодор Пери. И след това какво ?! Изстрелване в орбита ! Мейджи ресторация !

Та това ме навежда на мисълта че всъщност тези външни опасности са катализатор който изважда една нация от летаргията. Или я доубива.

Хмм. Ама аз исках да пиша за закестеняването по хората. Когато започваш да търкаш билетчета от лотарията защото това ти е единствената надежда !

А то какво се получи ?!

Благодаря ви ! Отново приходи от гугъл реклами.

вторник, октомври 2nd, 2018

Отново получих малко пари от рекламите на този сайт. И исках да кажа: БЛАГОДАРЯ ВИ !

Последното плащане от гугъл беше преди 5 години. Т.е. горе долу се падат по 25 лв/година.

Знам че това не е пълната цена на хостинга. Но все пак е нещо и е интересен социален експеримент. Така че благодаря отново че не си изключвате рекламите за този сайт и така ми помагате малко с хостването.

Много неща се промениха с рекламите. Ето малко статистика как изглеждат приходите от тях:

Това са приходите от реклами и импресиите по месеци за последните 8 години.

До преди началото на тази година използвах рекламни карета. Може да видите как развитието на адблокерите по същество изяде този вид реклами. Затова в началото на тази година превключих на “умните” реклами от Гугъл които изглежда успяват да обърнат малко нещата с блокирането.
Интересното е че, с малки изключения, трафика си седи горе долу същия. Но пък “кликванията” (отварянето на връзки от реклами) стабилно вървят надолу.

Ето и още една интересна графика: по тип устройства по месеци.

Червеното са компютри, синьото е смартфони а жълтото таблети.

До към 2015 трафика е основно от компютри. И след това трафика от смартфони задминава този от компютри. А пък таблетите замират.

Как ви е читаемостта на сайта през телефон ? Нещо да ви дразни там ?

Честно да кажа нямам стратегия да изкарвам пари от този блог. Просто ми е интересно как опитите за писане на неща които допадат на вас се отразяват на рекламите.

Още веднъж: благодаря за търпението и се надявам че съм допринесъл поне малко да намерите нещо интересно в потока реклами които ни заливат от всякъде.

На моята Муза

петък, септември 14th, 2018

Ти си болката в сърцето ми,
но и радостта в сълзите.
Ти си мига на утехата
че могъл съм да обичам.

Ти си миналото бъдеще.
Но и бъдещото минало.
Розата в ръцете ми
до душата ми изстинала.

20-годишния “Аз”

петък, юли 13th, 2018

Помните ли 20-годишния си “Аз” ?

Онова време когато моретата бяха до колене ? И когато сънувате че летите ? И когато се чувствахте като златен бог ?

В момента в който забравите за тази ваша версия нещо в живота си отива безвъзвратно !

Така че носете я в себе си. Черпете от огъня й ! Тя е вашето динамо което ще ви преведе през годините !

Това всъщност е и причината най-добрите приятелства да се формират в тази възраст. Като погледна приятелите си от това време аз ги виждам на по 20: туфа непокорна коса тук, тяло на сърничка там, най-сладката усмивка, гмуркащи се с кислородни бутилки и шнорхел в езерцето пред заведение и цъфващи посред нощ в зимната хижа само и само да те видят ! Златни богове !

Това искам да виждам аз, не чички и лелки.

Пазете 20-годишния си “аз” ! И го обичайте !

Социална Cold Turkey !

вторник, юни 19th, 2018

Реших да си закрия (пак) фейсбук и туитър профилите.

Марк Твен казва че да откажеш цигарите е най-лесното нещо и той го е правил хиляди пъти. Та и аз така.

Но този път съм сериозен и смятам да удържа.

Това е голяма загуба на време и енергия. Без особена полза. И е пристрастяващо като цигарите. А тях ги отказах. Мисля че мога и това да откажа.

Така че който иска да общува с мен да го направи по старомодния начин: телефон, писмо или на живо 🙂

Клетата ни здравна система ! Кога ще дойде реформата ?

понеделник, юни 11th, 2018

Papyrus text; fragment of Hippocratic oath. Wellcome L0034090.jpgδιαιτήμασί τε χρήσομαι ἐπ᾽ ὠφελείῃ καμνόντων κατὰ δύναμιν καὶ κρίσιν ἐμήν, ἐπὶ δηλήσει δὲ καὶ ἀδικίῃ εἴρξειν.

Това е част от най-ранния известен текст на Хипократовата клетва. В свободен превод (според wikipedia) това значи

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

 

Според познанията си ! Хмм …

До колкото знам всеки който получава лиценз да практикува медицина, поне в България, е полагал тази клетва !

Ама по някакви си техни причини изглежда че някои са забравили какво точно са се заклели …

Ето ви един случай с доктор Доц. Нарцис Калева-Ходжева к.м.н.

От днес.

Обадих й се по телефона за консултация. Насочи ме да си запазя час на някакъв шантав уеб адрес. Не можело по телефона. ОООК. Отидох. Най ранния час беше за след 10 дни. В учебно и работно време. Явно е натоварена дамата. ОК. Запазих си час и ЗАЧАКАХ !

Като дойде заветния ден се обадих на класната че ще отсъстваме от училище и излязох от офиса си на средата на работния ден. Всичко в името на заветния час. Шофирах около 70 минути в градския трафик и след това чаках и 50 минути пред кабинета: 45 мин защото обичам да си оставям резерв и да не закъснявам и още пет защото според лекарката “било много важно” едни приходящи хора без час “да минели”. “За консулатция само” !

Стиснах зъби и изчаках.

Най-накрая ни извикаха. Започнах да описвам проблема. На второто изречение докторката ме прекъсна: “Направлението къде е?”. Казах че нямам и смятам да заплатя за услугите. На което тя отговори: “без направление не може”

Излязох мълчаливо като се опитвах всячески да запазя за себе си пороя от думи които ми дойдоха на ум. На илизане дори успяха да ми се и скарат че не съм бил се сбогувал ! Не беше лесно да не избухна.

Първо ми стана обидно. Заради хипократовата клетва по горе основно. Ние сме отишли с проблем. И, според българския лекарски съюз поне, дамата имаше нужните познания !

С какво моите левчета са по-лоши от тези които ще вземе след месец от касата (т.е. пак от моите левчета) ?!?

Първо да ви вметна: аз съм с непрекъснати здравни права. Осигурявам се на максималната възможна ставка. От 15 години. И не съм взел едно едничко направление за този период. Не че съм толкова здрав, а понеже фирмата ми е така добра да ми прави допълнително здравно осигуряване. И заради това мога да си позволя да си спестя 2-та часа чакане и шофиране за да отида да взема направление от GP-то.

Някои хора пестят пари като влагат време:

  • Да отидат до GP-то
  • Да чакат примерно 1 час на опашка през 4-те часа всеки ден в който GP-то е благоволило да приема пациенти
  • Да се препират с GP-то да ги изпрати на специалист а не примерно да им предпише хапчета за кръвно при хормонални проблеми.
  • Да уговорят час, да чакат още неизвестно количество време и да отидат на специалист.

Говорим за поне 2 дена загубено работно време сумарно. И планиране за около месец напред.

Но пък нищо не се плаща ! Е, само потребителска такса де. 2 билетчета за автобус или половин кутия цигари.

А има и едни други хора, които искат да пестят време и да дадат някой лев вместо да загубят време, печалби, нерви и възможностти.

Да, ама не и според доктор Доц. Нарцис Калева-Ходжева к.м.н.

Споед нея тези вторите хора сме гадни буржоа които се опитват да прецакат честните пациенти с направления и честните доктори които могат след това гордо да заявят че “не взимат пари” ! При положение че и в двата случая те си знаят тяхното от касата. Тоест пак от пациентите !

Това дали е криво разбрана робин-худовщина или е прекомпенсация за гузна съвест ?

Но и в двата случая е нечовешко да те изгонят като мръсно коте от кабинета само защото не си довидял един текст в уеб сайта за резервации “топнат” дълбоко в профила на дамата !

Ако е толкова важен този текст ами да го показват на екрана за запазване на час ! И да питат:

Вие направихте ли така и така ? Защото иначе ще ви изритаме от кабинета ако не сте. Нищо че дамата тук не продава краставици или прави прически ами лекува. Или поне би трябвало. Но без тази определена хартия не. Защото тя е по-силна от хипократовата клетва !

Жалко !

И един съвет. Не ходете при Доц. Нарцис Калева-Ходжева к.м.н. !

Освен ако не искате да ви третират като мръсно коте.

Сещам се за една история от Библията. Онази в която Мойсей 40 години водил божия народ из пустинята. На хората им поомръзнало да върят и го питали до кога ще се лутат. А той казал: докато не умре и последния човек роден в робство.

Много ми е мъчно но май това е едиствения възможен начин да се направи реформа в здравеопазването.

И според мен трява да се започне от това с финансирането ! С огнехвъргачка !

От Пловдив до Клуж и назад с автомобил

петък, май 18th, 2018

Имах път към Клуж. Избора беше между скучен полет през Мюнхен или (въздълго) пътуване с кола 🙂

Тоест, имайки предвид че ОБИЧАМ да шофирам избора беше само един: с кола.

Гугъл казва че от Пловдив до Клуж се минава през София, след това по магистралата до където може и след това има избор: или с ферито в Оряхово или през новия Дунав мост 2 във Видин.

По принцип гугъл беше еднодушен че предпочита маршрута през Оряхово. Доообре ! Реших да следвам тънката синя линия.

Стартирах в 5:30 сутринта.

Пловдив-София няма да го коментирам. Там е ясно. Магистрала. От магистрала “Тракия” се минава по околовръстното към магистрала “Хемус”. Не спрях и продължих да карам. По продължението на цялата магистрала “Хемус” имаше рекламни пана на ферито в Оряхово: как работело 24 часа, как тръгвало на четните часове и как се спестявали 200 км. 200 км към кое ?! Както и да е. Имаше и много добра сигнализация около Враца къде и как да отбиеш. Последвах я.

Пътя от там на север е ОК: не е магистрала но е прав и нямаше много коли.

253 км.

По едно време ми свърши горивото та спрях да заредя. Не бях напълнил до пробката като тръгнах, та докъдето стигна. Спрях на “Петрол”. Взимаха карти. Използвах и възможността малко да се разтъпча. Все пак 3 часа бях карал.

300 км, Ферито

След още 45 мин и малко каране покрай Дунава бях на ферито. Пътя покрай Дунава е много красив. Има и рибарски фургончета. Директно последвах синята линия до пристанището. Личеше си че е видяло и по-добри времена това пристанище. Имаше масивна сграда, голям ограден асфалтиран двор, митничар в будка и 3 линии за коли и тирове. А, и ресторантче ! С МНОГО вкусен боб с наденица ! Само аз бях с кола. Имаше 10-на тира и един румънски автобус. А, и една немска двойка велосипедисти. Знаете ги: от онези хората магарета които пътуват с дни на велосипед. Купува се билетче за ферито. Слизаш от колата, влизаш в една зала с 2 гишета и мачкаш каскета. Взеха ми 20-на лв но каката се суети 20 минути да издаде фактура. Да ми била въведяла името на фирмата “правилно” че не било както трябва. Вместо абревиатура се опита да въведе цялото име, ама не стигна мястото. Почувствах се като по соц време. Добре че поне имаха ПОС устройства и можех да платя с карта !

Наредих се зад автобуса. И зачакахме ферито. Аз и един рейс доста мургави хора. А, и онези същите 10-на тира ! После дойде още един румънски автобус. Същата клиентела. Добре че поне не чаках много: 40-на минути максимум.

Самото фери не беше много голямо. За разлика от гръцките си седиш в колата. И е открито и само с една палуба. Има 2 големи железни трапа който скърцат ужасно при вдигане и спускане. Качването беше много ефективно, явно хората знаеха какво правят. Сложиха ме на пол позишън: точно до траповете, така че да изляза първи. Цялото плаване отне 30-на минути. Приятно: гледаш водата.

Румънското селце (Бекет)

не е на самия Дунав, а малко по-навътре. Така че “пристанището” (всъщност един заграден двор) е в полето. Настилката в това нещо затрудни дори и моите високи 4х4 гуми: друсаше ужасно. И тамън да изляза на пътя и гледам: бариера. Излезе един чичак в черно с надписи на охранителна фирма и вика “6 евро”. Понечих да му дам. Не ! Упъти ме към гишенце с една кака и кочан. Било пристанищна такса !!! Не ми се разправяше та, им дадох еврата (само кеш взимаха: леи и евро, та добре че имам в къщи в буркана малко евра) и дадох газ по пътя. Или така се надявах.

До Карачал

“пътищата” до първото градче са силно казано пътища, тесни пълни с дупки и бабуни селски пътища преминаващи през доста селца където ограничението е 50. То не че и извън тях може да се вдигне повече, ама аз нали съм с високопроходима кола и настаях. Почувствах се като на рали Дакар ! Но пък селяните покрай пътя продаваха картофи по 1 лея килото ! И свинско разбира се. И МНОГО ягоди. Дори по едно време един черен шопар къмто 100-на кила притича през пътя. Отне ми повече от 30 минути да се измъкна от този ад ! И много здрави бъбреци заради друсането !

Тази ситуация с пътя се промени чак когато стигнах в първия по-голям град Карачал. Типично малко градче, каквото има почти по целите северни и централни балкани. Спокойно можеше да е в Сърбия или дори и в Хърватия. Е, единствената разлика е че двете улици в центъра бяха сериозно задръстени. Това всъщност е много характерна особеност за ВСИЧКИ румънски градове през които съм минавал. Винаги има задръстване. Дори и в това малко градче традицията се спазваше. Не знам как го постигат. Може би си определят смени кой кога безцелно да обикаля с колата из града.

Хубавото е че почти всички румънци които познавам знаят за задръстванията и ползват Waze. Waze е ОГРОМНО в Румъния. Така че ако и вие искате да правите като римляните смело го инсталирайте !

И гугъл мапс става (те нали Гугъл купиха waze и ползват данните му за трафика), но Waze рутира по-агресивно около задръстванията.

След това селце хванах през равнината на север. Гладки и относително прави пътища. Има едни много резки завои от изневиделица. Има сигнализация, но никой не я спазва. И като се комбинира това със завоите видях няколко обърнати настрани тира. Просто явно бяха влезли в завоя с голяма скорост и дум настрани до завоя ! Така че имайте едно на ум. А, и села. Много села. Намаляваш до 50. Румънците те изпреварват и гледат лошо. След това пак ускоряваш до 90. В едно от тези села бяха решили да разкопаят главния път. И се наложи да мина по страничните селски пътища. Няма асфалт: чакъл и утъпкана пръст. Не ми се мисли какво става като завали. След около 200 км от това се видяха

Карпатите

Преди началото на прохода (всъщност някаква река) се минава през едно относително голямо градче. Като Асеновград горе долу. След него имаше една голяма бензиностанция OMV. Имах гориво но понеже имах само 8 леи в джоба реших да спра на нея защото бях сигурен че взимат карти.

Имаше много приятен изглед към реката и местенца за сядане. И да, взимаха карти и имаха сандвичи. И кафе. И сокчета.

Пътя през планината

не беше много лош. Равен и относително прав. И добре регулиран. Не го усетих. Не е като нашите проходи със сигурност. След това се качих на една магистрала за малко и после пак много селца по първокласен път: 100 км/час средна скорост. След 3 часа и половина (към 18:30) бях в хотела в

Клуж

Клуж е столицата на Трансилвания. Тази област са я дали на Румъния великите сили след първата световна. За вярна служба явно. Преди точно 100 г. Но самата област няма много общо с останалата част на Румъния. Още си носи духа на Австроунгарската империя. Католически църкви и характерна архитектура и дух на града. Повече няма да кажа, това си е тяхна работа и вече са минали доста години. Само едно ще кажа: на един строж в града миеха гумите на излизащите коли да не вдигат прах ! Опитайте да намерите такова нещо в Букурещ примерно.

Но пък и доста се е балканизирало градчето за тези 100 г. Примерно в хотела най-добрите места за пакриране седяха празни с надпис резервирано. Питах дали не мога да вляза на едно от тях. Казаха “не може. На Шефа е”. И това в хотел на голяма верига. Не се сещам за друг хотел по света където клиентите не могат да паркират заради персонала !

Кухнята е някаква смесица между типичната румънска кухня и това което съм ял във Виена примерно. И имат прилично местно вино.

Свърших си работата и стана време за

Връщане

Този път реших да се наспя и да закуся правилно преди да тръгна. А и освен това реших да мина да видя дунав мост 2 до Видин.

Първите 100-на км

бяха същите като на идване. Чак до градчето СЕБЕШ ! Почти се изкушавам да сложа апостроф ! От там вместо към Сибиу на изток се хваща на запад покрай реката Муреш. От там, след като се заобиколи големия масив на Карпатите, се хваща на юг по ниското към СантаМария-Орлеа. След това се минава по невисок проход: планински път с малки селца тук там. Взе да ми привършва горивото та малко се бях поизнервил и не гледах наоколо много. Но лисицата присичаща пътя я видях 🙂

Имаше някаква буря в този район на Балканите. И се мушнах един облак. И започна да вали яко.

След 4 часа каране

и като попреминах прохода в едно от селцата видях 2 колонки на Лукойл ! Не вярвах да вземат карти и реших да заредя за 100 леи (имах 120 в джоба) и да питам за карти. Оказа се че вземат, но трябваше първо да платя първото зареждане кеш и след това да дозаредя :/ Отидоха ми парите за чорба в крайпътните капанчета ! Но пък поне резервоара беше пълен с 95 ! След още малко каране стигнах до градчето КаранСЕБЕШ ! Пак се изкушавам за пунктуация ! Запонаха да се виждат коли с български номера. И МНОГО ТИР-ове. Оказа се че съм попаднал на

Пътя на Българските Автоджамбази

Явно доста от търговците на коли втора ръка се опитват да избягнат магистралите в Сърбия, че се минава митница и т.н. Докато ако карат през Унгария и Румъния са си в ЕС и само паспортен контрол. Явно и за тировете има нещо такова също. Та относително тесния и доста виещ се планински път е пълен с ТИР-ове и микробусчета и джипове теглещи платформички с по 1, 2 или 4 коли втора употреба. И всички тези хора не спазват никакви ограничения, изпреварват се като луди по планинския път и натискат яко. В проливния дъжд. Като се разминаваш с ТИР от водата който той изтласква за около 1-2 сеунди не виждаш НИЩО. Докато наваксат чистачките. Ако искате да играте шофьорска игра ама на живо ТОВА Е МЯСТОТО ! Поиграх и аз. Дори се наложи да изключа климатика за да има ряз колата 🙂 И така 2 часа: до

Дунава.

За жалост този път излиза малко по- на запад от Видин. На Оршова. Мястото а МНОГО красиво. Вижда се Дунава и пътя минава над него по скалите ! Красота. Има и отбивки ако искаш да спреш да погледаш. Но пък за да се стигне Видин трябва да се покара малко (около 150 км) на изток покрай Дунав. Минава се и покрай моста (дигата ?) по който може да се мине в Сърбия. Пак започна да вали. Яко ! Толкова дъжд за толкова време не бях виждал в живота си ! Ще го запомня дунавския румънски дъжд !

Турну Северин !

Ако се малко по-големи като мен може би си спомняте емисиите “об уровня реке Дуная в сантиметрах” които Радио Хоризонт излъчваше всеки ден в 15 часа в цялата страна (незнайно защо). Бяха на български, руски и френски ! Соншонжмо ! И се споменаваха разни екзотични имена. Които са ми се набили в главата. И Турну Северин беше едно от тях ! Не вярвах че ще стигна до едно от тези екзотични дестинации като дете когато слушах Хоризонт на селото на баба ми ! Ама на !

Тези последни 150 км са през гадни второстепенни пътища пълни с тирове и разни други комбинатори. И местни с 20 годишни дачии пърпорещи с бясна скорост. Използвах клаксона. Доста ! Най-накрая се добрах до Калафат. От там не се влиза в града а по околовръстното се отива към

Дунав мост 2

Моста наистина е красив. И много нов и удобен. Имаше български митничари от румънска страна. Взеха ми 6 евро такса. Само кеш. Може и леи. За жалост не взимаха лева. Но пък 6 евро ! На българския край на моста на изхода не се спира ! Впечатлен съм. Излиза се на околовръстното на

Видин

Мислех да вляза в града. Но беше вече към 15:30 и реших да натискам към Пловдив. Пътя минава през относително равен терен. И покрай него има изоставени порутени сгради, малки обезлюдени селца със стари разцепени къщи където мръсни на вид деца се къпеха в легени тук так по буренясалите дворове. И всичко това на фона на ПРЕКРАСНА природа ! Много тъжно ми стана. И разбрах защо наричат Северозапада най-бедния регион в Европа. Трябва нещо да се направи там ! Мястото е прекрасно, но изглежа хората са го напуснали. Дано новия път който планират за там да го посъживи.

Иначе пътя не беше лош: прав и относително широк. Като стигнах преди първия сериозно изглеждащ баир спрях на една крайпътна кръчмичка където една много любезна кака ме нахрани с домашна пилешка супа и пълнени чушки с кисело мляко. И ми взе 6 лв за удоволствието !

От там се започна

Балкански път

Завои и фиби дори. Ама се караше. Само трябваше един два стари автобуса да позадмина. За радост планинския път бързо свърши. И от там почти до Враца се кара по равното. След това се качих на

Магистралата

Първо Хемус, след това малко бензин и кафе до София и след това Тракия. И така !

1700 км общо: на отиване 808 и останалото на връщане.

Тоест в моя случай Оряхово ми спести 100 км, но пък като време беше повече. Това, комбирирано със селските номера с пристанищните такси ме кара да кажа:

Избягвайте ферито в Оряхово. Пътя през Дунав мост 2 не е много по-лош а пък е по-интересен.

Плащане за метро в Лондон с българска безконтантна карта

вторник, април 10th, 2018

Oyster Card

Ако сте ходили в Лондон знаете че е много по-удобно и по-евтино да плащате в метрото с безконтантна карта. Преди години алтернативата беше или хартиени билети или т.н. Oyster (стрида) карта. Билетите бяха горе-долу 2 пъти по-скъпи при пътуване. А пък картата се издаваше само по гарите в Лондон, чакаше се на едни опашки и се вкарваше поне 20 паунда депозит.

Но за радост от известно време има и опцията да се плаща с безконтактна банкова карта. Идеята е проста – вместо Oyster картата се доближава банковата карта до жълтото поле и на влизане и на излизане. И сайта на метрото си води статистика и на края на деня си взима парите от картата.

И, макар че България не е много спомената в сайта на Лондонското метро, изглежда че карти издадени от български банки си работят. Аз лично пробвах с една кредитна MasterCard, с една кредитно/дебитна MasterCard и с една дебитна VISA Electron. Всички си работеха без грижи навсякъде. За жалост не се сетих да пробвам и дигиталната NFC карта на ПИБ, но не виждам причина и тя да не работи.

А, между другото картите си работеха и на корабчетата по Темза ! Качихме се от Greenwitch до Лондонската крепост и си беше по-бързо от метрото 🙂

Единствения проблем ми направи с влака към летище Лутън: там ни пусна на гарата в Лондон (St. Pancras) но на излизане в Лутън един служител ме накара да си купя билети от него, но пък взе карта.

Така че смело си ползвайте българските банкови карти като посещавате Лондон. Работят си. Трябват ви билети само за влаковете от летищата до центъра.

И не забравяйте да докоснете на излизане ! Иначе пише че надчислява максималната сума за пътуване.

Ако искате да видите разбивка на дневната сума по пътувания можете да се регистрирате на сайта на метрото в Лондон. Има слухове по форумите че това ще ви повиши шанса картата да работи. Аз лично не си направих труда и пак си работеше ОК. Ако ползвате дигитална карта от ПИБ със сигурност няма да можете да я регистрирате в този сайт защото регистрацията става с номер карта, а според поддържката на ПИБ “картата нямала номер” ! Смях се от сърце, ама като не дават не дават 🙂

Booking.com experiences: добре за първа итерация, но има още работа

събота, април 7th, 2018

Наскоро ми се случи да пътувам до Лондон във ваканция. И както обикновено правя в тези случаи си резервирах хотел през booking.com. И точно обмислях дали да взема The London Pass и в пощата пристигна моя QR код от booking experiences.
Идеята е следната: вместо да предплащате и след това атракциите да са безплатни както при лондонския пропуск просто получавате някаква отстъпка при посещение на атракциите. А, и понякога редене на опашката за бърз достъп.

Добра идея !

Но за жалост изпълнението оставя доста какво да се желае.

Няма лесен начин да потърсиш дали атракцията пред която стоите е включена или не. Така че настава едно цъкане по телефона седейки пред атракцията. Добре че поне Великобритания все още е в ЕС та важат правилата за ЕС руминг на данни ! 🙂

Поради това успях да използвам услугата само на Лондонското око (защото знаех че е в програмата предварително). Но се оказа че това всъщност работи като ваучер и пак трябваше да се редя на опашката за билети. А не като с лондонския пропуск където просто си влизаш !

Другото неудобство беше че QR кода не беше достъпен от booking.com приложението. И трябваше да си пазя пощата която ми бяха пратили с линка в нея. Още изнервящо цъкане на телефона пред атракцията.

И последно: нямаше всъщност много участващи атракции. Защо примерно не работеше това нещо в лабораторията Greenwich ?

Та, като цяло много добра идея, но иска още няколко итерации преди да стане удобна за ползване !

Глобализъм в чиния: бахур масала

понеделник, март 12th, 2018

Обикновенно не пиша какво съм вечерял. Основно защото това интересува само мен. Но искам да направя изключение тази вечер. Дано да ви засмее както и мен ме засмя. И да ви замисли !

Рецепта за бахур масала

  1. Загряваме малко хубав Тасоски зехтин в тиганче
  2. Добавяме половинка лук от Полша нарязан на ситно
  3. Слагаме и малко хималайска чевена сол
  4. След това и 2 скилидки чесън на ситно. От братски Китай
  5. Добавяме щедра поръска от Mumbai Pav Bhaji и запържваме докато се “облажи” подправката
  6. Добавяме хубав български бахур от транжорната в Ново Село нарязан на колелца и запържваме докато се затопли. Нямам снимка 🙂
  7. Добавяме консерва италиански пица домати (на кубчета)
  8. Оставяме да къкри докато се редуцира влагата в доматите и те станат хомогенни. Разбъркваме от време на време с руска дървена лъжица.
  9. Поръсваме с пресен кориандър нарязан на ситно (и аз не знам от къде е, но не е местен със сигурност)
  10. Сервираме с филии намазани с испанско крема сирене
  11. А ако обичате по-люто може да добавите и турски Биберли Туршу

Наздраве ! Я да видим кой преброи държавите ? 🙂