Archive for the ‘Размисли и страсти’ Category

Живота ни е web сайт

четвъртък, януари 31st, 2019

Днес се замислих кое е било последното нещо което не съм направил през web сайт. Не, не таксито. Не и хотела в който съм. Не и самолетния билет … хммм.

За всяко нещо си има сайт.

Ремонти в къщи: цък. Напредък в кариерата на кинорежисьора: цък. Място където да се похвалиш ако се роди дете в семейството: цък. Любов: цък ! Да видиш какво прави онзи съученик който не си виждал от 20 години: цък ! Да видиш новия сериал: цък !

Изглежда да живеем за да храним тези сайтове. С проблемите си. С парите си. С радостите си. И най-вече с времето си. Според мен отдавна отмина времето когато семействата се събираха в хола за да правят нещо заедно. Сега всеки е залепен за неговия си екран. Храни сайтовете. Дори и по заведенията и в градския транспорт. Дори и докато си на среща с някого. Сайта иска. Настоява. Зове те. И не може да чака. ЦЪК !

Интересното е че и “новата” икономика го насърчава. Никой който произвежда старомоден физически продукт не печели толкова колкото производителите на битове и байтове. А пък собствениците на тези сайтове са новата аристокрация. И знаменитости. И новите богаташи. Хората към които гледаме за съвет и насока.

Помислете върху това ! Офлайн ! С главата си ! И отидете и кажете на важния човек в живота си че го обичате. Лично. В очите !

Благодаря на бардовете от Ъпсурт за идеята !

Кога ставаш “кестен” ?

петък, октомври 19th, 2018

Чудите се защо “кестен” ?

Има един анекдот за Гай Юлий Цезар. Та този римски император като прочел за живота на Александър Велики и се разплакал. Приятелите му го попитали защо реве. А той казал че на неговата възраст Александър бил постигнал ТОЛКОВА МНОГО ПОВЕЧЕ !

Та ето това е да се чувстваш (или да си си) кестен !

Познато ли ви е ?

Хайде, не се срамувайте !

Интересното е че не само хората могат да са кестени. И нациите могат. Само си помислете за този момент в който гордите римляни са станали италианци !
Вторачени в миналото като единствен повод за гордост и радост.

А това да ви е познато ?!

Аз лично в този момент се сещам за всичките тези възстановки на битки от преди 1000г. Или пък “крепостите” от итонг. И “мъжкото хоро” в зимната река.

И забележете че всичкото това се прави от хора които всъщност нямат нищо друго да покажат за себе си.

Кестени ?

Интересното е че да закестенееш не е задължително. Вижте китайците примерно ! От няколко хиляди години си се борят мъжката и мислят напред !
А се наблюдават и процеси на откестеняване ! Примерно японците са се били покрили с доста зелени бодли преди да дойде външния дразнител под формата на кораба на комодор Пери. И след това какво ?! Изстрелване в орбита ! Мейджи ресторация !

Та това ме навежда на мисълта че всъщност тези външни опасности са катализатор който изважда една нация от летаргията. Или я доубива.

Хмм. Ама аз исках да пиша за закестеняването по хората. Когато започваш да търкаш билетчета от лотарията защото това ти е единствената надежда !

А то какво се получи ?!