Archive for the ‘Размисли и страсти’ Category

Българска Политическа Партия HOWTO

понеделник, февруари 18th, 2019
Сатира. Или не съвсем. 

Ползата от Българска политическа партия е безспорна. Тя основно се върти около икономическите облаги. Присвояването на държавни пари е май единствената все още работеща златна мина в България. Така че е хубаво да си имаш партия.

Трудното е как да си проимаш. И в духа на истинския опън сорс реших да напиша едно HOWTO:

Стъпка първа: Намерете си спонсор

Учередяването на партия е скъпо удоволствие. И, освен ако нямате отнякъде едни пари за изпиране, пардон, инвестиране, ще се наложи да намерите някой който иска да инвестира във вас. За радост или за съжаление желаещи не е трудно да се намерят. Има офшорни инвеститори. Има и други държави които са готови да доят и (понякога и без това обеднелите си) граждани в името на (мухлясали) имперски идеали. Или просто корпорации които си имат държави. Или нямат балами. Избора е голям. Имате и какво да им предложите: 8 (хм, май вече по-малко) милиона наивници. И малко територия. Ама на важно място. Локейшън. Локейшън. Локейшън ! Но за жалост и предлагането не е малко. Комбинаторите в тази територия с лопата (или със ски) да ги ринеш. Затова успеха на тази стъпка зависи от търговските ви умения.

Така че слагайте най-добрия си костюм и най-добрата си усмивка, грабвайте тези библи..пардон, проспекти и тръгвайте да продавате. И не забравяте: ABC ! Always Be Closing !

Да предположим че намерите спонсор. Следва

Стъпка втора: Намерете си кауза

Трябва да се позиционирате някъде. Обикновено това би била стъпка първа. Ама понеже зависи от спонсора го слагам като втора стъпка. Сега трябва да увиете лайн..изненадата която сте приготвили на избирателите в нещо по-приемливо и немиришещо. Тук е мястото където ако сте били апаратчик ще имате предимство. Може да е спасете късокракия горски езерен бегач. Особено ако имате амбиции в строителството и курортното дело. Може да е да направим Европейски Път на Югоизток. Това пък ви позицонира в бизнеса с цигари и лекарства. Или пък да направим от София първокласен австралийски град. Това върви ако сте в АйТито и ви трябват сгради. А пък ако съвсем блокирате може винаги да метнете един юмурлук, да си татурирате някой национален герой на бицата и да викате България юбер алес. Това издава амбиции към посланнически или евродепутатски пост. А пък ако и това ви се струва сложно заложете на евъргрийна “не на корупията”. ДА БЕ !

Можете (ако спонсора се навие) да направите една “конференция” в някой от хотелите му за да “представите” програмата на случайни минувачи. Които да примамите с обещание за напиване и оргия след това ъф корц.

След като изтрезнеете минаваме към

Стъпка трета: регистрирайте се

Това може да стане по два начина. Първия начин е моно-спектакъла: отивате при някой овчар…влиятелен човек и искате нужните подписи. Примерно мешерето. Или синдикатите. Или някоя църква. Или някакви протестъри.

Втория начин е по-класически. Наемате едни пенсионери да седят на будка по оживени места по градовете със списъци. И с кебабчета и/или шапки. А ако бързате добавете и червено вино.

И в двата случая работата става много много бързо. Та докато се усетите стигате и до

Стъпка четвърта: рекламирайте

Привличайте души. Рекламирайте. Харчете пари. Наемайте селските читалища и говорете глупости. Плащайте на телевизии и говорете глупости. Плашете хората. Очерняйте конкуренцията. Ако сте пиян или друсан ще помогне. Защото кой нормален човек може да го изтърпи това ?!

И така, докато дойде време за избори. Тогава преминавате към

Последната стъпка: Бай Ганьо прави избори

Запазете телефоните на пенсионерите с кебабчетата и ги направете членове на избирателни комисии. За по-сигурно ги заведете на “обучение” (виж по-горе за оргии..конференциите по-горе). И ги инструктирайте да прецакват бюлетините на хората които не са гласували за вас по време на броенето. А пък вие отидете пак при овчар..влиятелния човек и си купете малко гласове. Или много. Това пак зависи от спонсора.

И стискайте палци !

Живота ни е web сайт

четвъртък, януари 31st, 2019

Днес се замислих кое е било последното нещо което не съм направил през web сайт. Не, не таксито. Не и хотела в който съм. Не и самолетния билет … хммм.

За всяко нещо си има сайт.

Ремонти в къщи: цък. Напредък в кариерата на кинорежисьора: цък. Място където да се похвалиш ако се роди дете в семейството: цък. Любов: цък ! Да видиш какво прави онзи съученик който не си виждал от 20 години: цък ! Да видиш новия сериал: цък !

Изглежда да живеем за да храним тези сайтове. С проблемите си. С парите си. С радостите си. И най-вече с времето си. Според мен отдавна отмина времето когато семействата се събираха в хола за да правят нещо заедно. Сега всеки е залепен за неговия си екран. Храни сайтовете. Дори и по заведенията и в градския транспорт. Дори и докато си на среща с някого. Сайта иска. Настоява. Зове те. И не може да чака. ЦЪК !

Интересното е че и “новата” икономика го насърчава. Никой който произвежда старомоден физически продукт не печели толкова колкото производителите на битове и байтове. А пък собствениците на тези сайтове са новата аристокрация. И знаменитости. И новите богаташи. Хората към които гледаме за съвет и насока.

Помислете върху това ! Офлайн ! С главата си ! И отидете и кажете на важния човек в живота си че го обичате. Лично. В очите !

Благодаря на бардовете от Ъпсурт за идеята !

Кога ставаш “кестен” ?

петък, октомври 19th, 2018

Чудите се защо “кестен” ?

Има един анекдот за Гай Юлий Цезар. Та този римски император като прочел за живота на Александър Велики и се разплакал. Приятелите му го попитали защо реве. А той казал че на неговата възраст Александър бил постигнал ТОЛКОВА МНОГО ПОВЕЧЕ !

Та ето това е да се чувстваш (или да си си) кестен !

Познато ли ви е ?

Хайде, не се срамувайте !

Интересното е че не само хората могат да са кестени. И нациите могат. Само си помислете за този момент в който гордите римляни са станали италианци !
Вторачени в миналото като единствен повод за гордост и радост.

А това да ви е познато ?!

Аз лично в този момент се сещам за всичките тези възстановки на битки от преди 1000г. Или пък “крепостите” от итонг. И “мъжкото хоро” в зимната река.

И забележете че всичкото това се прави от хора които всъщност нямат нищо друго да покажат за себе си.

Кестени ?

Интересното е че да закестенееш не е задължително. Вижте китайците примерно ! От няколко хиляди години си се борят мъжката и мислят напред !
А се наблюдават и процеси на откестеняване ! Примерно японците са се били покрили с доста зелени бодли преди да дойде външния дразнител под формата на кораба на комодор Пери. И след това какво ?! Изстрелване в орбита ! Мейджи ресторация !

Та това ме навежда на мисълта че всъщност тези външни опасности са катализатор който изважда една нация от летаргията. Или я доубива.

Хмм. Ама аз исках да пиша за закестеняването по хората. Когато започваш да търкаш билетчета от лотарията защото това ти е единствената надежда !

А то какво се получи ?!