Archive for the ‘Размисли и страсти’ Category

Маската като презерватив

неделя, май 17th, 2020

Аз съм достатъчно голям да помня времето на .. свободната любов. Хареса ти някой. Харесат те и теб. Искри. И след това скачаш ! С гол в ръката нож ! На гола ножница ! “Ще те пазя!” беше достатъчно. Имаше някакви презервативи. Ама те се използваха само за “онези” момичета (и момчета) за които “се знаеше” че разнасят болести. И не всеки имаше презервативи. Защото ги продаваха само в аптеките. А и се късаха пущините.

След това дойде СПИН-а. И вече стана опасно да се атакува с гола сабя. Човек си го позволяваше, ама само с хора за които беше “сигурен”. Или женен. Стана ненормално да не “носиш гума”. И започна навсякъде да ги има. По аптеките естествено, но и по денонощните магазинчета или по лавките. И започнаха да ги правят всякакви: оребрени, с аромат, със вкус. Като бонбони. И всеки вече носи по един два в джоба.

Супер ! Прогрес !

Ама не е същото !

Да откривате прилики с маските ?!

Чудя се дали ще разправяме на внуците как сме могли просто да се качим на самолета и да пътуваме 20 часа за да отидем на море. И да си хъркаме кротко. С гола уста и нос ! След това закусвахме каквото даде стюардесата. А и не се налагаше да си търкаме ръцете със спирт като докоснем нещо.

Може това да е новото нормално. Прогрес !

Ама не е същото !

Спомени

петък, май 1st, 2020

Спомените на хората са странно нещо.

Остават в тях за много дълго време. Например моя най-ранен еротичен спомен беше от първи клас от салона по физическо. Герганчето правеше мост пред класа. Здрасти, Гери ! Страхотни черни шорти ! Запечатани са навеки в мислите ми. Като че беше днес.

За жалост не всички спомени са така достоверни. В двора на баба ми имаше една наклонена алея и две ниски бетонни колони на края й. Спомням си че бях разбрал как да ги използвам за да излетя. Засилваш се силно, после следва тласъка с две ръце от колоните и после е въпрос на навигация: съсредоточаваш се върху разстоянието между теб и земята и гледаш да го поддържаш. Чак после като голям прочетох нещо подобно в “Пътеводителя на галактическия стопаджия”: че трика при летенето е да пропуснеш земята като падаш. Ама ясно го помня това с летенето. И всички подробности !

Понякога в “картинката” на спомените попадат абсолютно случайни хора. Примерно уморената жена на средна възраст седнала на бара да пияницата в долнопробния бар в Джърси който посещавах. Не че те правеха нещо специално, просто моето настроение след разходката до Манхатън и корабчето до Джърси ме вкара в един режим все едно живея във филм. А и бях в истински бар, като по филмите ! Очаквах поне единия да извади оръжие някакси докато си сръбвах “Сам Адамс”-а.

Ще завърша с един тед талк който слушах: автора твърдеше че хората “живеят” защото са в спомените ни. Няма как да се отличи това което виждаш от това което си спомняш. И нещата не са реални докато някой не ги наблюдава. Тоест ако някой си спомня за вас вие сте точно толкова жив, подпийнал, красив и летящ колкото когато е запомнен спомена.

Така че си носете новите, или шантавите, дрехи ! Не знаете кой кога ви “снима” в спомените си !

Новото нормално

четвъртък, април 2nd, 2020

Кое е “голяма промяна” в обществото ? Как се случва ? Как да усетим когато започне ? Можем ли въобще ? Това са въпросите за които се замислих напоследък.

Ще се опитам да отговоря под ред. По любимия ми начин: гледайки назад.

Какво е “голяма промяна” ? В ретроспекция като се замисля моето поколение стана свидетел на една наистина голяма промяна: падането на Берлинската стена. А и вече изминаха достатъчно години за да излезе тази промяна от политиката и страстите на хората и да се запъти към историята. Поне се надявам че е така 🙂

Да, не беше бурята от поколението на моите дядовци и баби: войната. Но си беше промяна. И то наистина голяма.

Сега, като знаем какво да анализираме, може да започнем. Какво е специалното на падането на стената ? Кое го отличава примерно от това кой е бил социален министър през 1998 ?

Според мен това е факта че се измени идеята ни за “нормално”. Аз бях на 18 като падна стената. Преди това “нормално” беше да говориш с религиозен плам в очите за другаря еди си кой си. И да очакваш “те” (комсомола, партията, държавата, пръвия, директора) да ти кажат какво да правиш.

И изведнъж БАААМ ! Кой не скача е червен ! Никой не може да ми каже какво да правя или да мисля ! Всичко може, стига да може да го направиш. Нормалното се измени радикално. Хората приеха за нормално че има престъпност. Че има бедност. Но и че могат да пътуват. И че всичко може !

Интересен, може би свързан факт: голямата промяна доведе до промяна на световния ред. Една голяма империя се разпадна. А пък нищо не се случи като смениха социалния минстър през 1998 ! Дали и това е признак ?

Да опитам да отговоря на втория въпрос: Как разбираш че промяната идва ?

Май че когато видиш че нещата които са били нормални вчера не ти се струват вече толкова нормални. Примерно питайте някой тийнейджър дали е ОК да ходи да бере чушки за един месец за жълти стотинки ?! Не е нормално ! Или пък питайте майките сега дали правят “голи снимки” на младенците и ги показват на всеки който видят ? Съвсем откачено !

Как се “усеща” това ? Хората които живеят ден за ден няма как да го усетят. Ако сложиш жаба в съд със студена вода и започнеш да нагряваш водата жабата ще се свари. А няма да скочи, както когато я сложиш в съд с вряла вода. Ама ако жабата има термометър ? Или знае термодинамика и поне чертае резки до къде е била водата предната минута ? Може и да се усети преди да се е сварила.

Мндааа.

А я сега се огледайте наоколо !

Какво се случва в момента с “короната” ? Да виждате симптомите ?

Чудя се коя ли империя е на ред !

Как да пазим хигиена от корона вируса

понеделник, март 16th, 2020
Чрез лайна към оцеляване !

COVID-19 НЕ Е ШЕГА ! Но мисля че ако се поддадем всички на паниката нещата ще се върнат със стотици, ако не и хиляди години назад. Затова аз ще се шегувам и за моя и за ваша сметка. За да има някой да се прави на клоун и да ви разсмива.

Днес ми хрумна как лесно да обясним как да се пази хигиена на някого на когото идеята е чужда:

Кажете им че на другите хора ръцете са омазани с лайна ! И пръдят през устата !

Мисля че това е много по-лесно за възприемане от призивите “мийте си ръцете, това е добре за вас”. Или от картинките на хора които си мият лицето.

Срещате някого: ами естествено че няма да искате да се ръкувате с него ако ръцете му са до лактите в лайна. И дори и да се наложи да го направите веднага ще тичате да се търкате неистово със сапун няколко пъти. Или пък не дай боже да му целунете ръка !

А пък като заговори ще гледате да седите настрана и да не сте му от “подветрената” страна ако мирише на лайна през цялото време !

А ако вие сте един от тези специални хора които харесват аромата … имате нужда от помощ която аз не съм квалифициран да ви осигуря ! Но имате спешна нужда !

Лирично отклонение: знаете ли защо хората не харесват аромата на лайна ? Еволюцията ни е научила да се пазим от тях защото ако не го правим се разболяваме. Така че мислете за себе си като за Х-мен ако успеете да еволюирате до това ниво че да не ви трябва истинския аромат всъщност 🙂

Извинете, продавате ли маски ?

четвъртък, февруари 27th, 2020

ПРЕДИ ДА ПРОДЪЛЖИТЕ: моля прочетете указанията на МЗ по въпроса ! По-специално следния параграф:

4. Маските за лице ефективни ли са в предпазването от коронавирус 2019-nCoV?

Маските за лице помагат да се предотврати по-нататъшното разпространение на инфекция от тези, които са болни към други хора около тях. Маските за лице изглежда не са толкова ефективни за защита на тези, които не са заразени.

https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/02/18/etspkz-vprosi_i_otgovori_otnosno_noviia_koronavirus.pdf

Днес като бях в кварталната аптека поне 3-ма човека минаха да питат за маски. И аптеката нямаше. Не знам, не четат ли тези хора ? Явно този народ има нужда от образование. И, с риск да ме понамразите малко, реших да се включа в образователния процес.

Аз вярвам в силата на “лева” (долара, еврото, тугриците … абе сещате се). И затова реших да се опитам да образовам хората не чрез приказки ами чрез портфейлите им. Преди няколко месеца си бях поръчал кутия с маски от алито. Хубави маски. Идеята беше да ги нося като ходя в София и да се оплаквам снобски колко е мръсен въздуха. Ама както се сещате това отнема една-две маски макс. А в кутията имаше 25.

Та реших да ги използвам за нагледен материал при обучението. Пуснах ги в ОЛХ. На 5 лева парчето ! Сърбеше ме пръста да напиша 50. Ама не искам камъни в прозорците. И затова се спрях на сума която е възпитателна, но не и греховна.

Малко като приложението “аз съм богат”.

Социалния експеримент е заложен. Обявата е активна. Интересно ми е какво ще стане 🙂

Обновление 1: отне само 5 минути за първия купувач ! Уоу ! Май трябваше да напиша тази нула !

Обновление 2 (и последно): Шитнах ги ! Само 6 часа след публикуване на обявата ! Никой дори и не се опита да се пазари ! Мисля че не ни трябва атомна централа: можем да постигнем чудеса със силата на глупостта ! Цена на кутията в Алито: 25 лв. Продажна цена: 100 лв (оставих си няколко). Изкарах си парите тройно ! Чувствам се като колекционер на антики ! 😉
И понеже не съм животно в момента който взема парите от куриерите ще ги даря на БЧК !
Енд оф стори !

Цената на мечтите

сряда, септември 4th, 2019
Имате ли си мечта ?

Това беше реторичен въпрос ! Знам че имате. Може да е малка мечтичка. Примерно да вечеряте нещо топло довечера. Може и да е голяяямо мечтище. Световен мир примерно. Ако сте манекенка де. Ако сте, обадете се ! 🙂

Мечтите са чудесно нещо. Карат те да се чувстваш добре. Откъсват те от понякога гадната реалност. Щастие ! Директно в главата ви ! В тях вие сте всеможещ, всезнаещ, истински златен бог !

И трябва толкова малко за да мечтаете. Само малко свободно време.

И тук БААААААААААММММ ! Идва реалността. Великия писател Николай Хайтов написа в “Диви Разкази”: едно е да искаш, друго е да можеш и ТРЕТО И ЧЕТВЪРТО е да го направиш !

Това е лошото на мечтите. Че те покриват само една четвърт от всяко начинание. И обкновено, понеже е толкова лесно да мечтаеш, пречат за изминаването на другите три четвърти от пътя.

Затова и всички вие (сигурен съм) имате много добри извинения защо не осъществявате мечтите си. Обикновено се започва с “нямам време”. Което после прераства в “нямам възможност”. Забележете: не се уточнява каква възможност. Дали е финансова. Или незавършеност на характера.

И така. Седииите си в настоящето което няма нищо общо с мечтите ви. И си мечтаете за да не ви е гадно.

Добре, а какво става като ви свършат извиненията ?!

“Нямам възможност”. Тряяяс ! Получавате купчина пари от някъде ! И при все това вие и всички около вас за здрави като скали !

“Нямам време”. Бууум ! Парите които получавате ви позволяват да не губите време с нищо друго.

И сега какво ?!

Ще постигнем ли този световен мир ?! (И, напомням, ако сте манекенка, звъннете !)

И как човек преминава нататък от фаза 1 ?

И дали, дори и да се насили да изостави розовите облаци и да премине, това всъщност е фаза 2 ? Или е фаза -1 ?

И колко струва неуспешния опит ?

И, и, и ….

Много въпроси.

А отговорите са у всеки един от вас.

Наскоро и аз имах такъв епизод. Имах си една мечта. И в нея бях наистина златен бог. И да, свършиха ми извиненията защо не я осъществявам. И тръгнах по пътя към фаза 2. И установих че това ме прави нещастен. Защото мечтата спря да бъде мечта. И стана задължение което не обичам и не искам да правя. Добре че го осъзнах навреме. Цената за да установя всичко това беше един уикенд. И 150 лв. Според мен си струваше.

Та, кое е по-важно ? Щастието или мечтите ?

Национален Събор “Guilt Trip 2019”

събота, юли 20th, 2019

ФЕЙЛЕТОН !

Фейлетон (на френски feuilleton, от feuille -лист) – жанр на публицистиката и на документалистиката. Основава се на актуални събития, прояви и теми, отличава се с критика и въздействен език, насочен предимно към интересите и вълненията на градското население. Фейлетонът има за цел да заклейми даден обществен проблем със средствата на сатирата.

Днес в слезката на Родопа планина започна националния събор Guilt Trip 2019. Програмата на събора е публикувана в сайта на село Долно Уйно и във вестник Пустиняшки Глас. Но феновете имат и всякакви версии в официалните си фейсбук страници.

Министерството на масовите безредици създаде специална организация на движение. Автомобилите ще се отбиват през специален шпалир от отдела за борба с честните граждани в пълно бойно снаряжение: ски шапки, кенове с лют спрей и свирки. Освен 20-годишните мергели: те ще се насочват директно към сцената. През тълпата. Посетителите ще преминават през специално обособени КПП-та на който ще им се раздават противогази за да се пазят от гъстия мазен дим който се стеле от сутринта.

Създаден е и Палатков Лагер със всички удобства: вомитории, закътани храсти с мека трева за страдащите от диария, 3-тонни чугунени барбекюта, тонколони от по 3000 вата и рибарски пръти за закачване на знамената.

ХЕИ организира и фуд корт, където различните видове е.коли са внимателно селектирани и изложени в пластмасови тарелки.

А пък местни бизнесмени от джамбазкия бизнес в съдружие с нощните приватизатори на дървесина поддържат несъразмерно големи скари от които се носят гъсти облаци мазен дим.

Програмата ще се открие с надсвирване на 1001 диджеридута, които всъщност са само 376 и половината само надуват без да вадят звук.

След това Националния укулеле ансамбъл към читалището в село Кочово ще изнесе 15-часов концерт докато хората плюскат, пият и повръщат.

Според данните публикувани от НАП се очаква събора да бъде посетен от 12 242 12334 българи. Пардон: БЪЛГАРИ ! Като поне половината ще носят одежди на тракийски авиатори, а другата част ще са облечени като близкоизточни чалъмбашии. И двете носии включват официалните анцузи и оставят оголени мръвки за да се виждат татуировките на народни будители по тях.

На неудобно място ще има и цяла кавалкада от сергии на които ще се продават продукти на народното творчество и занаяти. Ама на китайския народ.

Ще се проведе и фестивал на народните мурафети: бабите от кулТУРНИЯ клуб към село Горно Уйно ще обучават внучките от Италия как се вдига … самолета на самотни дядовци за които полагаме медицински грижи иначе. А пък дедовците от кръчмата ще обясняват как се пие ракия без да се гримасничи на бабаити от селата по южната граница.

А вечерта, като изтрезнее, популярен български майстор-шеф на кремвирши ще вари 300 кила традиционно имам баялдъ по провансалски. С шафран. И след това ще го зестне !

Всичко това е един чудесен начин да се запази българщината по строежите в Германия и Англия, по полята на Андалусия и Апенините и в малките улички с големите витрини по цяла Европа. И да се стимулира най-големия инвеститор в държавата да инвестира още малко в парите за оцеляване на старите си родители.

Типове офиси … и аз

вторник, април 16th, 2019

От близо 20 години работя “от къщи”. Поне доколкото работодателя ми знае. По другите държави това може да значи различни неща, но в България, за жителите на градовете, това означава че са готови да плащат известна сума за свободата да избират да не ходят всеки ден до офиса на работодателя.

Работата ми изисква съсредоточаване. И понякога (напоследък доста често за жалост) и многочасови телефонни разговори.

И затова напоследък работя от една къща в едно село: пълно спокойствие и изолираност.

Но това си има и своите лоши страни. Първо: зависим съм от средството си за придвижване (колата). Инфраструктурата ни е такава че да разчиташ на градски транспорт с моето работно време си е авантюризъм. И второ: не виждам никого. Може да звучи и като предимство, но ви уверявам че е така само в първите 2-3 месеца.

Наскоро поради причина номер едно ми се наложи да търся алтернативи докато бях “в бокса”. Можех да си работя наистина от къщи: седнал в хола с крака на масата и лаптоп в скута. Правил съм го, но домашните трябва да пазят абсолютна тишина. Сложно.

За радост напоследък има така наречените офис хотели или коуъркинг спейсове. Идеята е че плащаш на ден една сума (може и на по-големи периоди, но тогава си е офис) и ползваш офис под наем.

В моя град има няколко такива и преди време ги бях опитвал. С не-голям успех 🙂 Ама като се наложи и се налага.

За радост освен изброените в предишния пост имаше и един нов coworking space: Котка и Мишка. Не знам дали сте запознати със Пловдивските потайности, но това е в един от най-интересните квартали на града (Капана) и вечер е бирария за специализирани бири. А през деня кафене. В частта с кафето свири музика. А в т.н. коуъркинг: не. Това е основната разлика между двете. Иначе има маси, пак се използват същите столове и пак едни хора гледат в едни екрани 🙂

Абе интересно. Особено за т.н. лаптопаджии (Legion Etrangere) които се скитат немили недраги. От всякъде гонени и навсякъде приети … и т.н. И искат да се почувстват като майстори от “еснафа” на улицата на занаятите.

Това добре. А сега лошите страни. Не знам кой е измислил т.н. open plan офиси (всъщност знам, слушах planet Money серия за този умник) ама само мога да кажа че не е направил добре. Може и да работи за екстровертите. Ама за доказан интроверт като мен (а и повечето от колегите ми) това изглежда като ада на земята. Защото екстровертите си говорят. Показват си снимки на деца и/или кучета. Въртят се, протягат се. И въобще те разсейват. Големите “кофи” (слушалки закриващи ушите) и гледането лошо помагат донякъде. Ама само донякъде. Защото визуалните стимули остават. А и ти се запотяват ушите от цял ден държане на слушалките 🙂

Освен това за надяващите се на социални контакти: другите хора в това място не са дошли за това обикновено. Така че и това пропада като идея.

Добре че ми направиха колата бързо. Ама реших да споделя изживяването защото беше интересно. И повдига въпроси.

И накрая: ако наистина ви трябва коуъркинг спейс в Пловдив ГОРЕЩО препоръчвам Котка и мишка. Особено ако не сте с кола (паркирането в Капана е невъзможно). Но атмосферата е много добра. А и имат един безплатен пробен ден ако резервираш през coworker.com. Дори и след това цените според мен са поносими и съвместими с това да си наемеш гараж под някоя кооперация на П си М.

Българска Политическа Партия HOWTO

понеделник, февруари 18th, 2019
Сатира. Или не съвсем. 

Ползата от Българска политическа партия е безспорна. Тя основно се върти около икономическите облаги. Присвояването на държавни пари е май единствената все още работеща златна мина в България. Така че е хубаво да си имаш партия.

Трудното е как да си проимаш. И в духа на истинския опън сорс реших да напиша едно HOWTO:

Стъпка първа: Намерете си спонсор

Учередяването на партия е скъпо удоволствие. И, освен ако нямате отнякъде едни пари за изпиране, пардон, инвестиране, ще се наложи да намерите някой който иска да инвестира във вас. За радост или за съжаление желаещи не е трудно да се намерят. Има офшорни инвеститори. Има и други държави които са готови да доят и (понякога и без това обеднелите си) граждани в името на (мухлясали) имперски идеали. Или просто корпорации които си имат държави. Или нямат балами. Избора е голям. Имате и какво да им предложите: 8 (хм, май вече по-малко) милиона наивници. И малко територия. Ама на важно място. Локейшън. Локейшън. Локейшън ! Но за жалост и предлагането не е малко. Комбинаторите в тази територия с лопата (или със ски) да ги ринеш. Затова успеха на тази стъпка зависи от търговските ви умения.

Така че слагайте най-добрия си костюм и най-добрата си усмивка, грабвайте тези библи..пардон, проспекти и тръгвайте да продавате. И не забравяте: ABC ! Always Be Closing !

Да предположим че намерите спонсор. Следва

Стъпка втора: Намерете си кауза

Трябва да се позиционирате някъде. Обикновено това би била стъпка първа. Ама понеже зависи от спонсора го слагам като втора стъпка. Сега трябва да увиете лайн..изненадата която сте приготвили на избирателите в нещо по-приемливо и немиришещо. Тук е мястото където ако сте били апаратчик ще имате предимство. Може да е спасете късокракия горски езерен бегач. Особено ако имате амбиции в строителството и курортното дело. Може да е да направим Европейски Път на Югоизток. Това пък ви позицонира в бизнеса с цигари и лекарства. Или пък да направим от София първокласен австралийски град. Това върви ако сте в АйТито и ви трябват сгради. А пък ако съвсем блокирате може винаги да метнете един юмурлук, да си татурирате някой национален герой на бицата и да викате България юбер алес. Това издава амбиции към посланнически или евродепутатски пост. А пък ако и това ви се струва сложно заложете на евъргрийна “не на корупията”. ДА БЕ !

Можете (ако спонсора се навие) да направите една “конференция” в някой от хотелите му за да “представите” програмата на случайни минувачи. Които да примамите с обещание за напиване и оргия след това ъф корц.

След като изтрезнеете минаваме към

Стъпка трета: регистрирайте се

Това може да стане по два начина. Първия начин е моно-спектакъла: отивате при някой овчар…влиятелен човек и искате нужните подписи. Примерно мешерето. Или синдикатите. Или някоя църква. Или някакви протестъри.

Втория начин е по-класически. Наемате едни пенсионери да седят на будка по оживени места по градовете със списъци. И с кебабчета и/или шапки. А ако бързате добавете и червено вино.

И в двата случая работата става много много бързо. Та докато се усетите стигате и до

Стъпка четвърта: рекламирайте

Привличайте души. Рекламирайте. Харчете пари. Наемайте селските читалища и говорете глупости. Плащайте на телевизии и говорете глупости. Плашете хората. Очерняйте конкуренцията. Ако сте пиян или друсан ще помогне. Защото кой нормален човек може да го изтърпи това ?!

И така, докато дойде време за избори. Тогава преминавате към

Последната стъпка: Бай Ганьо прави избори

Запазете телефоните на пенсионерите с кебабчетата и ги направете членове на избирателни комисии. За по-сигурно ги заведете на “обучение” (виж по-горе за оргии..конференциите по-горе). И ги инструктирайте да прецакват бюлетините на хората които не са гласували за вас по време на броенето. А пък вие отидете пак при овчар..влиятелния човек и си купете малко гласове. Или много. Това пак зависи от спонсора.

И стискайте палци !

Живота ни е web сайт

четвъртък, януари 31st, 2019

Днес се замислих кое е било последното нещо което не съм направил през web сайт. Не, не таксито. Не и хотела в който съм. Не и самолетния билет … хммм.

За всяко нещо си има сайт.

Ремонти в къщи: цък. Напредък в кариерата на кинорежисьора: цък. Място където да се похвалиш ако се роди дете в семейството: цък. Любов: цък ! Да видиш какво прави онзи съученик който не си виждал от 20 години: цък ! Да видиш новия сериал: цък !

Изглежда да живеем за да храним тези сайтове. С проблемите си. С парите си. С радостите си. И най-вече с времето си. Според мен отдавна отмина времето когато семействата се събираха в хола за да правят нещо заедно. Сега всеки е залепен за неговия си екран. Храни сайтовете. Дори и по заведенията и в градския транспорт. Дори и докато си на среща с някого. Сайта иска. Настоява. Зове те. И не може да чака. ЦЪК !

Интересното е че и “новата” икономика го насърчава. Никой който произвежда старомоден физически продукт не печели толкова колкото производителите на битове и байтове. А пък собствениците на тези сайтове са новата аристокрация. И знаменитости. И новите богаташи. Хората към които гледаме за съвет и насока.

Помислете върху това ! Офлайн ! С главата си ! И отидете и кажете на важния човек в живота си че го обичате. Лично. В очите !

Благодаря на бардовете от Ъпсурт за идеята !