Archive for the ‘Business’ Category

Booking.com experiences: добре за първа итерация, но има още работа

събота, април 7th, 2018

Наскоро ми се случи да пътувам до Лондон във ваканция. И както обикновено правя в тези случаи си резервирах хотел през booking.com. И точно обмислях дали да взема The London Pass и в пощата пристигна моя QR код от booking experiences.
Идеята е следната: вместо да предплащате и след това атракциите да са безплатни както при лондонския пропуск просто получавате някаква отстъпка при посещение на атракциите. А, и понякога редене на опашката за бърз достъп.

Добра идея !

Но за жалост изпълнението оставя доста какво да се желае.

Няма лесен начин да потърсиш дали атракцията пред която стоите е включена или не. Така че настава едно цъкане по телефона седейки пред атракцията. Добре че поне Великобритания все още е в ЕС та важат правилата за ЕС руминг на данни ! 🙂

Поради това успях да използвам услугата само на Лондонското око (защото знаех че е в програмата предварително). Но се оказа че това всъщност работи като ваучер и пак трябваше да се редя на опашката за билети. А не като с лондонския пропуск където просто си влизаш !

Другото неудобство беше че QR кода не беше достъпен от booking.com приложението. И трябваше да си пазя пощата която ми бяха пратили с линка в нея. Още изнервящо цъкане на телефона пред атракцията.

И последно: нямаше всъщност много участващи атракции. Защо примерно не работеше това нещо в лабораторията Greenwich ?

Та, като цяло много добра идея, но иска още няколко итерации преди да стане удобна за ползване !

Как не (може да) се прави защита от хакери !

сряда, март 28th, 2018

Клиент съм на една (относително голяма) българска банка. Днес забелязах че съм получил phishing поща представяща се за идваща от тази банка:

скъпи клиенти,

Вашата електронна сметка в xxx е временно заключена от съображения за сигурност.

Ако искате да активирате профила си, следвайте инструкциите по-долу.

можете да го направите тук: 


Отключване на профила


С уважение,

Обслужване на клиенти 

Стандартен phishing ! На чист български 🙂
Моята пощенска кутия правилно го беше маркирала като спам заради съмнителния пощенски сървър от който идва:

Received: from pulsar.univ-valenciennes.fr (pulsar.univ-valenciennes.fr. [293.350.492.531])
        by xxx with ESMTPS id 12si632797wru.372.2018.03.27.01.56.14
        for 
        (version=TLS1_2 cipher=ECDHE-RSA-AES128-GCM-SHA256 bits=128/128);
        Tue, 27 Mar 2018 01:56:14 -0700 (PDT)
Received-SPF: softfail (xxx: domain of transitioning gbzay222@outlook.fr does not designate 293.350.492.531 as permitted sender) client-ip=293.350.492.531;
Authentication-Results: xxx;
       spf=softfail (xxx: domain of transitioning gbzay222@outlook.fr does not designate 293.350.492.531 as permitted sender) smtp.mailfrom=Gbzay222@outlook.fr
Received: from [885.313.636.729] (srv418.firstheberg.net [985.513.636.829]) by pulsar.univ-valenciennes.fr (Postfix) with ESMTPSA id 406B03074D2 for ; Tue, 27 Mar 2018 10:48:20 +0200 (CEST)

Но в списъка с емейли в потребителския интерфейс си изглеждаше напълно редовен. И бих го отворил ако не знаех че не трябва 🙂

Стана ми интересно и реших да сигнализирам банката която се използваше като претекст. Какво би направил всеки съвестен гражданин надявам се !

Препратих им оригиналното писмо, копие от служебните хедъри и малък текст обясняващ от къде и как съм се сдобил с това.

Нямаха специален адрес, така че използвах адреса за контакти от сайта им.

И ето какво получих като отговор:

Отговорът от отдалечения сървър бе:
554 5.7.1 This message has been blocked because ASE reports it as spam. 

Final-Recipient: rfc822; xxxx@xxxbank.bg
Action: failed
Status: 5.7.1
Remote-MTA: dns; xxxxxbank.bg. (222.345.332.812, the server for the domain xxxxxbank.bg.)
Diagnostic-Code: smtp; 554 5.7.1 This message has been blocked because ASE reports it as spam.
Last-Attempt-Date: Wed, 28 Mar 2018 05:00:59 -0700 (PDT)

Тоест толкова се бяха защитили че чак не приемат и информация за атаките от съвестни граждани като мен !

Хмм !

Корд-кътинг по Български: довиждане на кабелната !

петък, март 9th, 2018

Знаете ли какво е cord-cutting ? Ами да си спреш кабелната телевизия.

Но не защото не можеш да си платиш сметката за нея. А защото виждаш че те зомбира и искаш нещо по-добро.

Знам че в България това е странно понятие. И особено за по-възрастното поколение. Особено при тези “оферти” за 10 милиона канала за 120 стотинки на месец от страна на многобройните и всеобхващащи кабелни оператори. А и защото е много лесно да включиш телевизията, да си сипеш една ракия, да изключиш мозъка и да попържаш “онези от телевизията”.

И аз бях така. Имах пакет “троен шампион”! 180 канала ! За 50 лв/месец ! И се чувствах като император докато “цъках каналите” през 5 минути. Дори отделях време да гледам как вехтошари се състезават за предмети скрити в гаражи ! Лукс !

Но едно от новогодишните ми пожелания беше да успея да се отърся от това. Сега ще ви обясня с какво го замених и до къде го докарах.

Наясно бях че искам в къщи да “влиза” само интернет. След това го обсъдих със семейството. Децата така или иначе не гледат нищо освен неща по интернет: Netflix, youtube … А жена ми въобще не гледа телевзия. А и вече имам Netflix абонамент за цялата фамилия.

След това се посъветвах с познати. Получих една купчина идеи за ipTV (телевизия “на живо” през интернет). Това ми се стори като мамене. Аз не искам да се отърва от физическия кабел а от идеята да гледам “жива” телевизия.

И най-накрая си направих рекапитулация без какво по живата телевизия не мога аз лично. Развил съм странна зависимост към новините в 20:00 и към сутрешния блок на bTV. А, и към История.БГ. Другото мога да го прежаля по всяко време.

За радост БНТ стриймва История.БГ и мога да го прожектирам на chromecast-а на телевизора. Остават само новините и сутрешния блок. Решението се оказа една малка ефирна антена (Една педя пръчка с кабелче) която, включена на местото на кабела ми даде 5 канала ефирна телевизия: БНТ, БТВ, Нова, БНТ HD и България он Еър.

Но за жалост Netflix няма превод на български (е, има, ама е с google translate). Не че е голям проблем в къщи, но аз съм българин. Така че това го използвам само в краен случай.

А и щеше да ми липсва game of thrones по HBO.

Представете си радостта ми като разбрах че на людете от HBO най-накрая им е дошъл акъла и са започнали да предлагат HBO.GO стрийминг услугата си не само като екстра към кабелен абонамент а и отделно, срещу месечна такса. Абонирах се.

И така: chromecast на телевизора, HBO GO пак на телевизора (имам смартТВ), Netflix и стрийминга на БНТ от телефона и ефирната антена. А, и youtube където открих огромни залежи от хубави стари български филми: примерно Васко Да Гама от село Рупча. Или Капитан Петко Войвода.

Въоръжен с това реших да изтръгна кабела 20 дена преди да ми изтече абонамента и да видя дали ще изкарам.

Ами изкарах. И съм по-щастлив като цяло. Вместо да гледам часове от безсмислени викторини и състезания си пускам по някой добър филм или от тубата или от HBO. А ако ми се пригледат часове телевизия бинджвам (гледам един след друг) някой сериал по Netflix (рекорда ми е всичките “Приятели” за седмица и нещо !). А ако искам телевизора да ми “шуми” докато правя нещо друго превключвам на ефирната телевзия и готово.

Като цяло не плащам по-малко от кабела: 20-на лв за Netflix и 10-на лв за HBO.GO на месец. А, и 30-на лв за наистина добър Нет ! Но аз решавам какво и кога. И това ме прави по-щастлив.

Единствения недостатък е че превключването между отделните неща не е лесно. Едното е от компютъра, другото от телефона, третото от дистанционното на телевизора … Дори и така наречените “умни” (смарт)ТВ-та не помагат особено. Замислил съм се за нещо като Amazon Alexa или Google Home. Ама не искам да разговарям на английски с телевизора си. А тези неща за момента български не разбират. Но не е болка за умирачка всъщност. Веднъж пуснато на телевизора или през chromecast-а бутоните пауза, старт и стоп на дистанционното на телевизора си работят. Какво друго му трябва на човек ! 🙂

Така че не му мислете много и късайте връвта !

Защо е лош банковия картел и как точно печели той на наш гръб ?

вторник, февруари 27th, 2018

Ще се опитам да ви обясня колко всъщност струват междубанковите преводи в ЕС, за колко време се изпълняват и защо българските банки взимат в пъти повече от тази цена.

За тези които не са се сблъсквали с обработка на плащания плащанията се състоят от 2 основни компонента:

  • Техническо съобщение
  • Прехвърляне на пари

Да преположим че Пенка иска да плати на Марианка 10 евро. Пенка нарежда на банката си, като посочва сметката и банката на Марианка. Банката на Пенка генерира едно електронно съобщение (в реално време в повечето случаи) до банката на Марианка да завери сметката й с 10 евро. Дотук Марианка си е получила парите. И те са излезли от сметката на Пенка. Доколкото двете дами могат да кажат трансфера е прикличил.

Обаче не. Банката на Пенка дължи на банката на Марианка 10 евро.

Това се урежда с втория компонент на трансфера.

Естествено би било малко трудно да банката на Пенка да ходи да брои 10 евро на банката на Марианка. Основно защото на този свят има много Пенки и Марианки. Затова банките използват нещо което наричат сетълмент. Идеята е че всички плащания от банката на Пенка към банката на Марианка се сумират, изважа се сумата на всички плащания от банката на Марианка към банката на Пенка и след това чистите суми се прехвърят от сметката на едната банка в сметката на другата.

Този втория компонент е и интересната част. Защото той основно формира и цените на плащанията. Техническите съобщения не са кой знае колко скъпи на фона на останалото.

Исторически за международните плащания има 2 начина да се изпълни втория компонент:

  • Loro/Nostro сметки. Или Банки кореспонденти. В тази схема банката на Пенка и банката на Марианка си откриват сметки в 3-та банка и й нареждат да прави вътрешни трансфери. Затова повечето банки в България имат такива банки кореспонденти посочени на сайтовете им. За да знае банката на Пенка в коя от кореспондентските си банки да нареди превода към банката на Марианка.
  • Сетълмент процесори. Обиковено централните банки на дъжавите. Всички участници си откриват сметки в съответния процесор и след това си прехвърлят парите там.

Каква е разликата между S.W.I.F.T. и SEPA ?

S.W.I.F.T. е световна система за разплащания която дефинира технически формат за изпращане на платежно съобщение и не се занимава да регулира сетълмента и разчита на банките да се оправят с това.  Участници в S.W.I.F.T. са индивидуалните банки.

Когато в България се каже междубанков превод обикновено се има предвид S.W.I.F.T.

За разлика от него SEPA е спогодба на страни която освен техническите съобщения има и амбицията да регулира и следи и сетълмент процесорите и поради това може да гарантира и време на обработка на транзакциите. Според сайта на БНБ ЕС регулация 260/2012 задължава всички страни от Еврозоната приели да се присъединят към SEPA да заменят националните си сетълмент системи със SEPA. Освен страните в еврозоната към тази инициатива се присъединяват и повечето страни от ЕС (Включително България) които, макар че на са заменили националния си сетълмент със SEPA могат да са страни и да участват в обработката на SEPA плащания.

Кой обработва плащанията в SEPA ?

В сайта на Европейския платежен съвет има списък на сетълмент организациите които всеки участник може да използва. За България това е … Борика 🙂

 

Борика е организацията която традиционно прави сетълмента в България. Тя (според организацията която е контролира: БНБ) трябва да осигурява и плащания В РЕАЛНО ВРЕМЕ.

И според публикуваната пак от БНБ информация цената на едно плащане е от 0.6 до 0.2 EUR (според обема на транзакции).

Тоест, с други думи, един превод в SEPA струва на банката максимум 1.20 лв !

Ако добавим и цената на обработка на автоматизираната информация цялата работа илиза под 2 лв. със сигурност. И е в реално време !

Хайде сега си погледнете цените на изходящи преводи за чужбина в банката която ползвате !

Поне в моята минималната цена е 20 евра. И има и процент от сумата !

А, и моята банка е със сигурност част от SEPA. Както и повечето български банки всъщност. Дори според тази статия от вестник Капитал обемите на плащанията на българските банки през SEPA са сериозни.

Т.е. в момента, по мои скромни сметки българските банки печелят минимум 2000% от всеки превод ! Това е един процент на който много престъпни организации биха завидяли !

Има и изключения: примерно Прокредит имат цена на 5 евро за превод. Но това все още е една солидна печалжа от 250% !

А, и освен това преводите отнемат ден-два ! Вместо да са моментални !

 

Качество на въздуха за дишане

вторник, февруари 13th, 2018

Много се изписа и изговори напоследък за качеството на въздуха в Българските градове. Мен това винаги ме е вълнувало още след като започна да се налага да си мия дограмите на прозорците веднъж месечно заради улицата под тях.

Затова и бях заинтересувано лице по иска срещу община Пловдив който се загуби някъде в дебрите на милата ни родна съдебна система.

Наскоро ми попадна и поредния опит да се обърне внимание на проблема: https://airbg.info/

И реших да “гласувам с портфейла си” и да си направя станция за измерване.

Сайта има наистина много добро ръководство: https://airbg.info/how-to/ за това как да го направите, включително и връзките към онлайн магазина където може да купите частите.

Аз взех по едно от всичко (само от ардуиното трябваше да взема 2 защото не шипваха само по едно) и зачаках месеца който обикновено отнема да пристигнат от Китай. За жалост всичко пристигна по отделно: кабелче днес, датчик утре и т.н. Но не е голям проблем защото ми ги носят в къщи.

Най-накрая всичко пристигна и се захванах с “направи си сам” проекта 🙂
Ето го и резултата: 

 

Дотук добре. Първоначално се оказа че успях да “изпържа” едното ардуино и датчиците си светеха, но като вързах USB-то към компютъра и нищо. Само платката грееше 🙂

Добре че бях поръчал две. Вързах другото и то тръгна.

Ардуиното е много интересна платка. Има си и wifi на нея !

За жалост USB порта на лаптопа ми не беше достатъчно мощен за да захрани ардуиното за да мога да го флашна. Така че препоръчвам да се флашва през настолен компютър !

А, и освен това Windows 10 по някаква причина не успя да се върже към wifi access point-а на Ардуиното ! Наложи се да бутна LiveCD с линукс и тогава си стана от раз.

След цялото флашване и настройки се оказа че само датчика за финните прахови частици проработи. Този за температурата, налягането и влажността го нямаше. А не грееше 🙂
Проблема беше с това че фърмуера по подразбиране не го разрешава (и разрешава някакъв друг който го нямаше в списъка за пазаруване). След цъкване на правилните настройки и втория датчик заработи.

Това е крайния продукт, който работи и в момента. Ще му взема и пластмасова тръба да го скрия, но исках да видя че тръгвам първо.

Ето ги и адресите където може да се видят стойносттите:

Надявам се скоро да ме “има” и на airbg.info.

Като цяло едно голямо БЛАГОДАРЯ на хората от https://airbg.info ! Много бяха отзивчиви и наистина ми помогнаха с идеи как да го завърша. А и ръководството е МНОГО  ДОБРО !

Освен това ми беше наистина приятно да се занимая с този проект и чувствам че измайсторих нещо с ръцете си и това е много много приятно. А и мисля че помагам и за въздуха донякъде.

Горещо ви препоръчвам да се включите и вие !

ICAL за православния календар, именните дни и официалните празници обновени за 2018

сряда, януари 24th, 2018

За 12 поредна година (от 2007) обнових iCal календарите. Сега съдържат и данни за 2018.

Както обикновено няма нови адреси. Така че ако сте се абонирали за календара просто си запазете абонамента. И не забравяйте да обновите и локалните копия ако имате !

Ето пак адресите (от предната записка) :

  1. Официални църковни празници: съдържа всички големи църковни празници които не са в неделя
  2. Църковни недели : Празниците в неделите (понеже в печатното издание са с червено, т.е. празници).
  3. Църковни празници : съдържа всички събития от календара които не са в горните категории.
  4. Именни дни : Това е самостоятелен календар, който слага по-често срещаните именни дни в календара.
  5. Официални държавни празници : това са официалните неработни дни от сайта на Парламента плюс отработваниците за всяка година от сайта на правителството.

Значи за да получите пълния Православен календар насложете календари 1-3 (като 2 и 3 ги оцветете в червено при наслагането).

За тези които нямат iCal сложих един web разлиствач на календарите (може да се четат с обикновен browser). Вижте стария пост за това какви iCal клиенти има.

Преписал съм (доста внимателно според мен) целия Православен календар за 2007/2008/2009/2010/2011/2012/2013/2014/2015/2016/2017/2018 на Светия Синод на Българската Православна Църква.
Естествено ако намерите грешки просто ми напишете в кой календар са и къде точно и аз ще ги оправя.

И не на последно място: МОЛЯ НАПРАВЕТЕ ДАРЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИЛИ СИ КУПЕТЕ И ПРАВОСЛАВНИЯ КАЛЕНДАР НА КНИЖКА КОГАТО ПОЛЗВАТЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ !
Да не забравяме че това е едно перо за приходи на църквата и целта ми не е да го затрия.

Аз се абонирах за Прас Прес. А вие ?

сряда, януари 24th, 2018

Онлайн версията е Тук

Споделен офис (co-working space) по Пловдивски

четвъртък, юли 6th, 2017

Реших да се опитам да бъда малко по-социален и да работя от т.н. споделен офис. Да съм сред хора и т.н. За моя радост намерих 3 такива в Пловдив.

И трите места предлагаха стандартния пакет:

  • бюро в обща стая с наем на ден
  • “фиксирано бюро”: бюро в обща стая със шкафче в което може да си оставиш неща.
  • Конферентна зала: място което се наема само на час.

Добре: писах и на 3-те места. Казах им че ми се налага често да говоря по телефона. И че ми трябва компютър в това време. Т.е. варианта “бюро в обща стая” не е много удачен.

След 2 дена отговориха от първото. Нямали варианти за отделна стая. Да съм бил използвал конферентната зала. Но предложиха да отида на “пробен ден”. Приех.

След още 2-3 дена се обадиха от второто място. Имали били варианти с отделни стаи. Но щели да ги имат “от септември”. Дадоха ми и цена. Уговорих си среща в офиса им да се разберем. В последния момент я отказаха и ми казаха че “ще ми се обадят”.

Отидох в първото място на “пробен ден”. Първо Човека го нямаше. Отвориха ми някакви каки които “били наематели”. И ме накараха да се обадя на Човека за да потвърдя че съм аз. Обадих се. Човека каза да влизам. Влязох. Дадоха ми картонче с паролата за нета и ми посочиха празна стая в която освен двете каки друг нямаше. Имаше още една стая с надпис “фиксирани бюра” и със затворена врата с допълнителен пропуск. Не успях да видя какво е там. Седнах настрани от каките и си включих лаптопа. Нета беше ОК. Може би защото бяхме 4 човека в цялото място. Ама беше ок.

И изненада: нямаше климатик в общата стая. Това в Пловдив. Посред лято ! Така определено не се правят нещата !

Но пък бяха отворили вратите, а и аз като един истински пловдичанин съм свикнал на жегата. Реших да се примиря. Но това което ме накара да избягам с писъци след около час бяха каките които ми отвориха. Явно работата в България на каки като тях се състои основно в приказки: по телефона, една с друга и сами на себе си. Едната кака се мъчеше като родилка първескиня да напише писмо на word. А другата го раздаваше Йода и й даваше съвети. Постоянно. И обикновено пасивно-агресивни: “аз така го правя, ама ти си реши”. След това и двете започнаха да говорят по телефоните. И после пак една с друга. Как не спряха за момент цял час ! И слушалките ми с успокояваща музика от google play music не помогнаха много. Може би зашото ми запотяваха ушите поради липсата на климатик.

В резюме: издъжах един час ! И избягах с писъци !

Но все още съм решен да пробвам и другото място. А и третото, ако си видят пощата 🙂

Така че очаквайте продължение !

Лайфхак: По-евтино теглене на пари от кредитна карта на ПИБ

сряда, март 29th, 2017

За жалост страната ни е такава че без кеш на много места не може. Така че предполагам на всеки се е налагало да тегли кеш от кредитна карта. И му е ставало неприятно от таксата която е трябвало да плати.

Но има начин да се намали тази такса поне малко !

Аз имам кредитна карта mastercard на ПИБ. По тарифата на банката теглене на 400 лв на банкомат на ПИБ от тази карта излиза 7 лв (1% от сумата + 3 лв). За теглене от друг банкомат цената е 11 лв (1.5% от сумата + 5 лв).

Такаа. Ето и трика:

  1. Пускате си една дебитна карта.
  2. Регистрирате си кредитната карта в epay.bg.
  3. Превеждате си пари от кредитната карта в сметката на дебитната карта.
  4. Теглите си парите от дебитната карта

Колко излиза това: Цената на превода на същите тези 400 лв през epay.bg според тяхната тарифа е 5.60 лв (1.2% от сумата + таксата за междубанков превод в размер на 0.80 лв). Ако използвате дебитна карта от ЦКБ примерно цената пада на 5.20 лв. заради вътрешния превод. И обикновено тегленето на банкомат на банката с дебитна карта на банката е безплатно.

Тоест: спестявате 1.40 лв или 2.40 лв на операция !

А ако сте с VISA има още спестявания !

Edit: Само да кажа: към сметки на карти от ЦКБ превода през epay.bg отнема минути.

Дигиталните карти на ПИБ: След като еуфорията отшуми

вторник, март 7th, 2017

Не мисля че има човек който смята че е готино да може да плаща с телефона си. И двете големи операционни системи за телефони поддържат плащания. Обаче засега и Apple Pay и Android Pay не работят с карти издадени на изток от Трънско. Така че единствената реална алтернатива с която можете всъщност да платите нещо са т.н. дигитални MasterCard на ПИБ.

Аз съм фен на мобилните технологии. И затова се наредих за дигитална карта в момента в който излязоха на пазара. И реших да полагам съвестни усилия да я използвам.

Минаха няколко месеца откато я имам. И еуфорията взе да поотшумява малко. Та реших да споделя опита си като предупреждение за нови евентуални потребители.

“Подкарването” на картата НЕ Е ЛЕСНО ! Трябва да имаш правилния апарат, с правилната версия на операционната система, да инсталираш и да *активираш* картата. Активирането е многостъпков процес, който в общия случай включва ходене до клон на банката и подписване на хартии. Има и начини това да се направи през електронното банкиране, но ви трябва активно електронно банкиране, за което пак трябва да отидете в офис.

Но, бидейки на крилете на еуфорията, изтърпях целия процес и като резултат имах активна карта в телефона си.

Картата се оказа допълнителна карта към основната ми кредитна карта. С отделно извлечение (?!?!) и отделна сметка за бонюс точки (още по-голямо !?!?)

И без никакви разлики в разходите за използване. Поне прословутата такса за плащане на ПОС в чужбина да бяха решили да махнат … Не смея и да си помисля за повече бонюс точки 🙂

Както и да е, все още движен от намаляващата еуфория реших да се опитвам да използвам дигиталната карта навсякъде където мога.

Препятствие Първо: безконтактните ПОС-ове (поне в града ми) не са много ! Да, има ги тук и там, но като цяло шанса е 50-50.

Препятствие Второ: Някои търговци са се изхитрили и дори на безконтактен ПОС не приемат безконтактни плащания. Не знам дали е само с дигиталните карти или и с нормални безконтактни карти (основната ми карта не е безконтактна), но има проблеми. Примерно в кино CinemaCity доскоро беше така. Дори си го и казваха.

Препятствие Трето: ПОС-овете на повечето търговци са отделни електронни устройства и след като касиера ти каже сумата започваш да правиш знаци към ПОС устройството и да използваш мучене и непонятни за касиера думички като “безконтактно” и т.н. Повечето касиери реагират правилно като дадеш физическа карта. Но голяма част от тях се объркват като покажеш телефона си. И са готови да ти откажат. Да не говорим че процедурата по плащането е различна за контактна и безконтактна карта. В единия случай се “топва” картата в устроството и тогава се пише сумата. В другия случай е обратно: първо сумата после картата. И това трябва да го кажеш на касиера ти. Предварително !

Препятствие Четвърто: ПИН-а а дигиталната карта е несменяем ! Каквото ти генерира системата това е. И нямаш друга опция освен да го запаметиш. Специално попитах поддръжката 🙂

Препятствие Пето: Преди всяко плащане с телефона трябва:

  1. Да се увериш че ПОС-а поддържа безконтактни плащания. Нищо че касиера може да твърди обратното 🙂
  2. да го извадиш от джоба си
  3. да го откючиш. Това при мен включва въвеждане на фигура
  4. да намериш иконката на приложението fibank и да го стартираш
  5. Да се увериш че иконката за плащане е червена
  6. Да удариш върху иконката за плащане
  7. Да чакаш въртящата се емблема на смъртта да се извърти
  8. Да се увериш че касиерката е пуснала правилно безконтактно плащане на ПОС-а
  9. Да се увериш че ПОС-а не се е отказал да те чака и първата от четирите светлинки все още свети
  10. Да знаеш къде точно е NFC антената за да доближиш това място до ПОС-а
  11. Да погледнеш на екрана на телефона дали няма да се появи диалог бокс че плащането не е минало.
  12. Ако не е минало да обясниш на касиера че трябва да спре плащането или да “опитаме пак”
  13. Ако е минало трябва да махнеш телефона от ПОСа и да погледнеш на екрана на ПОС-а дали иска ПИН.

И това всичкото докато обясняваш на касиера как искаш точно да платиш. И да се молиш да има Нет или не знам точно какво за да мине цялата работа.

Препятствие шесто: Трябва ти Нет !! Не знам как не съм се опитвал. Но досега без активна и използваема връзка с интернет на телефона не съм успявал да платя. Това може да звучи като лесна работа, но не е. Особено когато си в местния кауфланд и от желязната конструкция губиш сигнал на мобилния в края на халето. Или когато пътуваш в чужбина и макар че имаш руминг местните оператори те изритват при първа възможност или нужда да обслужат техните си клиенти. А по летищата и по местата където аз ходя в чужбина броя техни клиенти не е малък.

Препятствие седмо: По едно време приложението за андроид отказа да работи на телефона ми след поредното си обновяване. И ме прати да чета списъка с поддържаните апарати. Ами, имаше го моя апарат. След няколкодневни разговори със поддръжката които ме караха да си преинсталирам приложението (!?!!?!) стигнах до някого който знаеше какво да прави. Та този юнак ме посъветва да съм си бил махнел заключването на телефона. На апарат който може да се използва за плащане (!?!?!!!). За да поддържам разговора опитах. И се оказа че приложението бърка под полата на сигурността в андроид да чете нещо по файловата система. И понеже моята е криптирана се получава спукано гърнето. Оправиха го 🙂

Та така ! 

От всичките месеци в които имам картата и въпреки всичките ми усилия не успявам да мина 30% от плащанията през дигиталната карта. Независимо дали съм в България или в чужбина.

И започвам да си задавам въпроса струва ли си всичкото това заради единия ентусиазъм.

Колко по-лесно щеше да е да се говори с гугъл или епъл вместо да откриваме топлата вода.

Предупреждение: аз използвам Nexus 6. На вашия телефон нещата може и да са различни !