Archive for the ‘Business’ Category

ICAL за православния календар, именните дни и официалните празници обновени за 2020

неделя, декември 29th, 2019

За 14 поредна година (от 2007) обнових iCal календарите. Сега съдържат и данни за 2020.

Както обикновено няма нови адреси. Така че ако сте се абонирали за календара просто си запазете абонамента. И не забравяйте да обновите и локалните копия ако имате !

Ето пак адресите (от предната записка) :

  1. Официални църковни празници: съдържа всички големи църковни празници които не са в неделя
  2. Църковни недели : Празниците в неделите (понеже в печатното издание са с червено, т.е. празници).
  3. Църковни празници : съдържа всички събития от календара които не са в горните категории.
  4. Именни дни : Това е самостоятелен календар, който слага по-често срещаните именни дни в календара.
  5. Официални държавни празници : това са официалните неработни дни от сайта на Парламента плюс отработваниците за всяка година от сайта на правителството.

Значи за да получите пълния Православен календар насложете календари 1-3 (като 2 и 3 ги оцветете в червено при наслагането).

За тези които нямат iCal сложих един web разлиствач на календарите (може да се четат с обикновен browser). Вижте стария пост за това какви iCal клиенти има.

Преписал съм (доста внимателно според мен) целия Православен календар за 2007-2020 на Светия Синод на Българската Православна Църква.
Естествено ако намерите грешки просто ми напишете в кой календар са и къде точно и аз ще ги оправя.

И не на последно място: МОЛЯ НАПРАВЕТЕ ДАРЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИЛИ СИ КУПЕТЕ И ПРАВОСЛАВНИЯ КАЛЕНДАР НА КНИЖКА КОГАТО ПОЛЗВАТЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ !
Да не забравяме че това е едно перо за приходи на църквата и целта ми не е да го затрия.

Моите 30 дни с iOS

сряда, декември 25th, 2019
Image result for ios vs android

Така ме завъртя живота че след 10-на години android (nexus 4, nexus 6, pixel 3) минах обратно на iOS. Последния ми iOS апарат беше 3s. Така че почти нищо не помня. Аз бях свикнал много на android. На чистия андроид. Не на клонингите. И бях и още съм силно инвестиран в google услугите. Аз практически живея в облака: държа си снимките в google photos, държа си документите в google drive/keep/docs, ползвам chrome и го синхронизирам с облака и имам и google home mini и уреди свързани към него. Веднъж като се предадеш всичко в гугълския облак върви прекрасно: google assistant разбира дори моя тежък английски акцент, снимките се качват автоматично в облака и всичко просто си работи. Примерно като пътувам зад граница телефона се сеща сам да ми покаже борд-картите, да ми даде курс за обмяна на валута и дори и времето в къщи като съм в друга часова зона. Google карти с годините стана прекрасна система за навигация която знае за таксита, градски транспорт, работно време и трафик. Не ме е оставяла никъде досега. Само данни да има. Въбще: живота беше супер. Дори може и да се плаща с апарата при добро желание и при наличие на карта от съответната банка. Не че е удобно, но пък може.

Единственото което ме гложди малко е че цента на тази нирвана е че гугъл знае всичко за мен. И имам предвид наистина всичко: къде съм ходил, какво съм правил, какво съм браузвал, какво съм търсил, на кого съм се обаждал и какво съм му писал. И дори и кога си лягам и ставам. Абе: всичко.

А и имаше и едно специфично проблемче което не ми даваше мира. Поради някаква неведома мтелска причина не мога да пращам СМС-си към американски номера. Не знам защо. Но не става. Обаждах се няколко пъти на оператора: никаква полза. Не може.

И последно: поради не много известни причини макар че пиксела ми поддържаше eSIM не можеше да се поддържа dual sim така че и двете карти да са едновременно активни. Имаше някакво сълзливо обяснение на сайта на гугъл че апарата имал само един IMEI. Ама ми се струва странно за т.н. им флагшип да го омацат така.

Така че имах някакви причнички да не се дърпам като ми се предостави шанс да сменя апарата с един чисто нов iphone 11.

И така се започна. Реших да направя правилното нещо и да не опитвам да “мигрирам” от единия апарат към другия.

eSIM неволи

С e-SIM (да, ползвам eSIM) нещата бяха малко странни. Опитах да мина пиксела в самолетен режим и да добавя симката на айфона. Не стана. Даде някаква странна грешка. Обадих се на поддръжката на мтел. Като разбраха че ползвам eSIM на пиксел се опитаха да ме пратят на импулсния им телефон (където едни tech-ита пъшкат за 2 лв на мин). Реших че ще мога да се оправя сам. И смело изтрих eSIM-ката от пиксела. И след това eSIM-ката се добави в айфона. Явно по някакъв начин се обажда на кораба майка всеки път като добавиш или изтриеш eSIM. Човек се учи докато е жив.

Къде ми е приложението ?

По прицип опитвам да ползвам минимум приложения. И да трия тези които не ползвам. Но се оказа че за повечето приложения от гугъл в iOS няма алтерантиви. Да, може да ползвате apple карти. Ама не го препоръчвам. А за кашата с календарите, пощата и синхроницацията с различните облаци и IMAP/CalDAV съвръра в службата не ми се и започва да говоря. Само ще кажа че качих почти всички гугълски неща: gmail, gcal, keep, photos, authenticator, docs. Само за chrome реших да не се предавам и се опитах да мина на сафари. Но заради синхронизацията на букмарките издържах така само няколко седмици и се предадох. И инсталирах и chrome.

Поща/календар/контакти

Чета си личната поща в gmail app. А служебната (IMAP) в apple mail app. Личния календар е в google calendar. Но го гледам през apple ical. Заедно със служебния (calDAV). За да имам всички календари на едно място. И не ги синхорнизирам с iCloud. Защото така или иначе ги имам на други сървъри вече. И ми се струва излишно. Реших че имам къде по-добри начини да си пилея времето вместо да се опитвам да ползвам iCloud календари. Но пък държа и google calendar app. Понеже може да прави някои неща които не може да се правят през apple iCal. Примерно напомняния.

Личните контакти ги държа в google contacts. И ги синхронизрам с апарата. Но не и с iCloud. Въобще нищо не синхронизирам с iCloud. Защо да го правя като вече плащам на гугъл за място в облака ?

Звучи като каша. И си е каша. Всеки път мисля кое как да направя. А и се случи няколко пъти да пратя личен email през служебния акаунт. Поради грешно приложение което се отваря като кликна на връзка с пощенски адрес.

Но пък работи малко по-добре от андроида. Там така и не успях да намеря свестен email IMAP клиент. Да, всичко беше на едно място. Но пък аз много използвам ел. поща. И всеки път се вбесявах като трябваше да напиша поща. Да не говорим за кашата със служебния календар. Така и не успях да приема събитие и да го маркирам като прието от телефона. Можех да ги гледам, но само да гледам.

Изглежда на големите компании и през ум не им минава че хората може да имат 2 различни акаунта: служебен и личен. И най-вероятно им се налага да използват различни сървъри за тях.

Останалото: снимки и документи и т.н.

Тук избора беше ясен: плащам ма гугъл годишна такса да ми държи данните. И личните ми снимки и документи са в google photos и в google drive/docs. Реших да продължа да го правя. За радост google drive си работи доста прилично на iOS. Google photos също работи. Ама горе долу. Синхронизира снимките с облака. Но може да синхронизира само всичко. И се налага да трия ръчно от Google Photos всички картинки които си пращаме през приложенията за чат. Тъпо.

Ползвам 2 phase authentication. От онова с 6-цифрените кодове. През google authenticator. Има го и за iOS и си работи супер. Дори по-добре от андроид версията. Трябваше да обиколя всичко услуги и да добавя новия телефон. Но си работи като очаквах.

Оказа се че google приложенията и на iOS се координират и си споделят логина. Така че не се налага да се логвам във всяко поотделно. Приятно.

С подкастите реших да подходя по-кошерно и реших да мина на apple podcasts. Трябваше да се откажа от един от подкастите които слушам защото apple podcasts не може да взима произволен RSS поток. А само този който е в iTunes. Ама … c’est la vie. Приех го. Довиждане PoketCasts. Добре дошли iTunes.

С паролите ми беше проблем малко. Ползвам password manager. И синхронизирам с FTP директория. Клиента за андроид можеше да прави автоматично друпосочно синхронизиране. Клиента за iOS не може. Поне не автоматично. Може да качва и да сваля. Но не знае кое кога трябва да се направи. И със сигурност не може да слива локални и отдалечени промени. Това не е болка за умирачка. Защото така или иначе сменям пароли само на едно място. Или на телефона или на компютъра. Но е досадно да трябва да помниш. И да правиш кое трябва да направиш.

Банкерските приложения и пътешественическите приложения (kayak, uber, spark, lime и т.н.) си работят както се очаква.

Оказа се че и на iOS вградената камера може да разпознава баркодове. Да, не е google camera. И няма разпознаване на образи. Ама за баркодове работи.

И така, пренесох се.

Какво ми хареса в iOS

БАТЕРИЯТА ! Не знам дали е от хардуера или от операционната система. Или от това че отидох в настройките и нарязах достъпа във фонов режим. Но това нещо държи по 3 дни с един заряд ! И то не е като само да нося апарата. Ползвам си го.

iMessage: Най накравя мога да пращам съобщения на колегите с американски номера.

FaceTime: Прилично е. И работи на всички айфони. Без каквито и да са настройки. Като си помисля за кашата от месинджъри под андроид и ме хваща яд.

Apple клавиатура. Опитах google keyboard app за iOS. Еми боклук. Не знам защо но апълската клавиатура е много по-ергономична. Нищо че не може да swype на български. И това преглътнах. Много по-удобна е.

Apple приложението за часовник. Може да нещо малко, но ергономията на това нещо е страховито добра. Може да му настроиш кога си лягаш и кога ставаш. И то ти свири “лека нощ” мелодийка като е време за лягане. И те буди като е време за ставане. МНОГО много удобно. Не мога да го обясня, но разликата между него и приложението на андроид е като това да те буди мама или надзирателя в затвора.

Жестовете. iOS има много и много полезни жестове (демек плъзвания по екрана). Примерно дърпане от долу нагоре работи горе долу като бутона “назад” в андроид. То това го има и в андроид, но не е толкова удобно. Освен това има и други жестове. От средата надолу отваря търсенето. От дясно наляво е като другата част на бутона “назад” в андроид. И от ляво на дясно отваря контекстно меню. Горе долу като бутона “меню” в андроид. Малко е сложно да се усвоят, защото трябва да ви влязат в мускулната памет. Но веднъж като свикне човек е много лесно и удобно. Мислех че ще ми липсват системните бутони. Но всъщност не е така.

Apple Pay: За разлика от Андроидския вариант който не работи за България Apple Pay си работи. И дори взима карти от 2 български банки. И е много много бързо. Доста по-бързо от google pay. Платих едни дъвки за да видя как става. И става. Но за жалост от банката в която ми е кредитната карта (postbank.bg) нямат намерение да поддържат модерни начини на плащане. Питах. Учтиво ми казаха че ще го поддържат, ама друг път ! Засега не ми е проблем, но ако реша да взема и часовника може да стане сериозен проблем.

Обновяванията: iOS просто си се обновява. Включително и приложенията. И не ти губи времето да се хвали с този факт. Още по-малко с ВСИЧКИ детайли от процеса. Така и трябва да е според мен.

FaceID: нещото наистина работи. Въпреки скептицизма ми. Да, не може да се отключи като е легнал апарата. И има таймаут. Но при нормално използване работи страшно удобно. Дори и от приложения ако го поддържат !

Триенето на системите приложения. В iOS може да се махнат системните приложения които човек не използва. Това започва да се прави и в андроид, но по съвсем друг начин: там се отделя системна функционалност в приложения които после се обновяват през appstore-а. Докато в iOS просто си ги махате и си свиркате.

Какво не ми харесва в iOS

Siri. В сравнение с Google Assistant е все едно да говориш с бавно развиващ се. Не разбира почти нищо. И компенсира като с прави на умна и цепи лафове.

Безумното меню настройки за всяко приложение в настройките: В Андроид всичко за приложението: интерфейс и настройки са си в приложението. В системните настройки има само акаунти. Да но не и в iOS. Някой гений на ергономията е решил че ще раздели настройките от функционалността в приложенията и ще ги сложи в “контролния панел”: приложението за системни настройки. В това има някакъв смисъл. Настройваш веднъж и след това само използва. Ако се спазваше. Всяко приложение се чувства свободно да слага настройки където му скимне. И в основния интерфейс и в настройките в контролния панел. Да не говорим че някои настройки на приложенията са примерно в други панели от контролния панел. И се получава една КАША. Като трябва да настроиш нещо и ходиш и гледаш на 3 места вместо само на едно. Може и да има някаква логика във всичко това. Но аз не съм я намерил все още. Просто влошена използваемост.

Въвеждането на емоджита. В iOS това е отделна клавиатура. И не може да се търси емоджи в нея. Точно бях взел да му “хващам цаката” на google keyboard. Но сега като трябва да използвам ново емоджи и трябва да прелиствам. През миниатюрите на емоджитата. Хиляди миниатюри !

Не може да се задават различни звукови сигнали за приложенията. На андроид мога да настроя служебната поща да “свири” по един начин. А личната по друг. И само като свирне нотификацията и знам горе долу какво е и колко е спешно. Не успях да постигна същия ефект на iOS.

Липсата на настройки. В Андроид има мнооого настройки. Дори повече от колкото трябва. Но това е по-малкото зло. Много по-зле е като липсват настройки когато му трябват на човек. Да, знам за тиранията на избора и за това как многото избор е по-зле. Но ако човек знае какво иска и не му се разрешава да го прави резултата е вбесяване. Примерно в iOS има само “руминг” и “домашна мрежа”. Както беше в андроид пред 5 години. Няма я идеята за руминг в рамките на ЕС. И всеки път като се пресича граница започва едно чудене дали да включа руминга или не. Имам чувството че операционната система ме третира като идиот и не ми дава да правя неща които знам че искам.

Вместо обобщение

И двете операционни системи са толкова еднакви че вече разликите трудно се намират. Изглежда че хората ще предпочетат едната пред другата заради 3 неща: мускулна памет/навици, облачни услуги и приложения за които човек вече е платил.

Новите “небанкови” дигитални карти: струва ли си ? Епизод 1: Phyre.

сряда, ноември 6th, 2019

Аз съм в постоянно търсене на нови технологично/финансови продукти. Просто защото обичам технологията и ми е интересно. Но за жалост съм запазил здравия си разум и след известен период на “пиянска” еуфория от новичкото прагматизма надделява и следва безславно отстраняване.

Така се случи навремето с “дигиталните” карти на ПИБ (първата банка в България която предложи токенизирани кредитни карти за през телефон (през NFC). Няма да забравя трепетите на първото плащане с телефон и колко и досега е трудно да обясня на касиера че искам да платя безконтактно ама не с карта. След като еуфорията на това отмина остана сложното за използване приложение (трябва да е отключен телефона, да е отворено приложението и да се натисне бутон за да платиш. И всичко това като не знаеш дали ще сработи под неодобрителните погледи на останалите от опашката) и никавите предимства пред използването на “нормална” безконтактна карта.

Така че БАМ с теслата и приключихме там.

Намерих идеалния заместител: купих си калъфче за телфона с джобче за безконтактната карта на гърба ! Хем си плащам щастливо навсякъде “с телефона” хем не ми се налага да го ръчкам преди да платя. А и бонюс точките се трупат.

Добре ама желанието за нещо новичко не ме напусна така.

Та реших да опитам новите небанкови финансови карти.

Започнах с phyre.

Това е една българска услуга, която “храниш” (зареждаш пари демек) от кредитна карта и след това може да я ползваш през NFC-то на телефона. Да плащаш. Не е особена далавера, защото банката не само не ти дава бонюс точки за “захранването” но и удържа комисионна. Така хем губиш бонюса при плащане (повечето кредитни карти на БГ пазара го дават и той при някои банки не е за подминаване) а и плащаш и пари за “удоволствието”. Не, благодаря !

Остава тегленето на кеш. Повечето банки удържат зверски такси като теглиш кеш от кредитна карта. Не знам каква е логиката да ти дават пари за да плащаш на POS а да те дърварят като теглиш кеш. Лихвата която прибират е същата. Сигурно е заради тези проценти които удържат на търговците при плащане с карта.

А е удобно да слагаш всички разходи на едно място за да може лесно да следиш бюджета. Така че ако имате идея как да се заобиколят тези такси при теглене, давайте насам 🙂

Естествено че опитах с NFC на телефона и с phyre да изтегля пари от банкомат на Булбанката. Каза ми да се махам от там с тоз’ телефон 🙂

След кратък разговор с чата на Phyre (странно че е само чат: няма телефон за поддръжка. Ама поне отговарят бързо) дадох 10 лв за пластмасова карта към Phyre сметката. С нея можеше да се тегли. От всеки банкомат.

Та стана доста удобна система: “+” на Phyre на път към банкомата и след това теглене с картата.

Добре ама след това се оказа че имало лимит за теглене от картата. Дневен, седмичен, лунноцикълен и не знам какъв си. Пак си чатих със съпорта. Махнаха го.

Горе долу добре. Като за нормална дебитна карта 🙂 Със скъпи трансфери между сметката и картата. И без да има къде да отидеш да се оплачеш на някого.

Типове офиси … и аз

вторник, април 16th, 2019

От близо 20 години работя “от къщи”. Поне доколкото работодателя ми знае. По другите държави това може да значи различни неща, но в България, за жителите на градовете, това означава че са готови да плащат известна сума за свободата да избират да не ходят всеки ден до офиса на работодателя.

Работата ми изисква съсредоточаване. И понякога (напоследък доста често за жалост) и многочасови телефонни разговори.

И затова напоследък работя от една къща в едно село: пълно спокойствие и изолираност.

Но това си има и своите лоши страни. Първо: зависим съм от средството си за придвижване (колата). Инфраструктурата ни е такава че да разчиташ на градски транспорт с моето работно време си е авантюризъм. И второ: не виждам никого. Може да звучи и като предимство, но ви уверявам че е така само в първите 2-3 месеца.

Наскоро поради причина номер едно ми се наложи да търся алтернативи докато бях “в бокса”. Можех да си работя наистина от къщи: седнал в хола с крака на масата и лаптоп в скута. Правил съм го, но домашните трябва да пазят абсолютна тишина. Сложно.

За радост напоследък има така наречените офис хотели или коуъркинг спейсове. Идеята е че плащаш на ден една сума (може и на по-големи периоди, но тогава си е офис) и ползваш офис под наем.

В моя град има няколко такива и преди време ги бях опитвал. С не-голям успех 🙂 Ама като се наложи и се налага.

За радост освен изброените в предишния пост имаше и един нов coworking space: Котка и Мишка. Не знам дали сте запознати със Пловдивските потайности, но това е в един от най-интересните квартали на града (Капана) и вечер е бирария за специализирани бири. А през деня кафене. В частта с кафето свири музика. А в т.н. коуъркинг: не. Това е основната разлика между двете. Иначе има маси, пак се използват същите столове и пак едни хора гледат в едни екрани 🙂

Абе интересно. Особено за т.н. лаптопаджии (Legion Etrangere) които се скитат немили недраги. От всякъде гонени и навсякъде приети … и т.н. И искат да се почувстват като майстори от “еснафа” на улицата на занаятите.

Това добре. А сега лошите страни. Не знам кой е измислил т.н. open plan офиси (всъщност знам, слушах planet Money серия за този умник) ама само мога да кажа че не е направил добре. Може и да работи за екстровертите. Ама за доказан интроверт като мен (а и повечето от колегите ми) това изглежда като ада на земята. Защото екстровертите си говорят. Показват си снимки на деца и/или кучета. Въртят се, протягат се. И въобще те разсейват. Големите “кофи” (слушалки закриващи ушите) и гледането лошо помагат донякъде. Ама само донякъде. Защото визуалните стимули остават. А и ти се запотяват ушите от цял ден държане на слушалките 🙂

Освен това за надяващите се на социални контакти: другите хора в това място не са дошли за това обикновено. Така че и това пропада като идея.

Добре че ми направиха колата бързо. Ама реших да споделя изживяването защото беше интересно. И повдига въпроси.

И накрая: ако наистина ви трябва коуъркинг спейс в Пловдив ГОРЕЩО препоръчвам Котка и мишка. Особено ако не сте с кола (паркирането в Капана е невъзможно). Но атмосферата е много добра. А и имат един безплатен пробен ден ако резервираш през coworker.com. Дори и след това цените според мен са поносими и съвместими с това да си наемеш гараж под някоя кооперация на П си М.

Не бързайте с е-винетките. Още не работят !

понеделник, януари 21st, 2019

Днес реших да скоча в дълбокото и да си купя винетка. Реших да използвам сайта. Въведох си данните за колата и за картата и заявих едногодишна винетка. Плащането мина бързо и получих обратна информация.
Обаче какъв беше ужаса ми като видях че съм ударил една допълнителна цифра в номера на автомобила !

Започнах да търся на сайта как да го оправя. НЯМА ИНФОРМАЦИЯ.  Не може и да се откажете от покупката си !

Реших да звънна: 0700 номера който е даден за връзка ме води до едно съобщение “кол центъра е в процес на изграждане” и затваря. Има и 2 софийски номера, но там никой не вдига.

Опитах да звънна и на НАПИ на кол центъра. Казаха ми добродушно да им се махам от главата. Като че ли не те издават винетките !

Писах на всички email-и. Чакаме отговор. От единия препратиха на другия с молба за “съдействие”.

Хаоса е пълен !

Да не говорим че и закона е нарушен. Чл. 50 от закона за защита на потребителите гласи:

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на: 1. сключване на договора – при договор за услуги;

А да виждате на сайта на НАПИ възможност да се откажете от сделката ?!?

Тоест държавата не спазва собствените си закони ! Подадох жалба в КЗП. Чакам отговор. Можете и вие да следите статуса на жалбата от линка.

ICAL за православния календар, именните дни и официалните празници обновени за 2019

понеделник, януари 7th, 2019

За 13 поредна година (от 2007) обнових iCal календарите. Сега съдържат и данни за 2019.

Както обикновено няма нови адреси. Така че ако сте се абонирали за календара просто си запазете абонамента. И не забравяйте да обновите и локалните копия ако имате !

Ето пак адресите (от предната записка) :

  1. Официални църковни празници: съдържа всички големи църковни празници които не са в неделя
  2. Църковни недели : Празниците в неделите (понеже в печатното издание са с червено, т.е. празници).
  3. Църковни празници : съдържа всички събития от календара които не са в горните категории.
  4. Именни дни : Това е самостоятелен календар, който слага по-често срещаните именни дни в календара.
  5. Официални държавни празници : това са официалните неработни дни от сайта на Парламента плюс отработваниците за всяка година от сайта на правителството.

Значи за да получите пълния Православен календар насложете календари 1-3 (като 2 и 3 ги оцветете в червено при наслагането).

За тези които нямат iCal сложих един web разлиствач на календарите (може да се четат с обикновен browser). Вижте стария пост за това какви iCal клиенти има.

Преписал съм (доста внимателно според мен) целия Православен календар за 2007-2019 на Светия Синод на Българската Православна Църква.
Естествено ако намерите грешки просто ми напишете в кой календар са и къде точно и аз ще ги оправя.

И не на последно място: МОЛЯ НАПРАВЕТЕ ДАРЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИЛИ СИ КУПЕТЕ И ПРАВОСЛАВНИЯ КАЛЕНДАР НА КНИЖКА КОГАТО ПОЛЗВАТЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ !
Да не забравяме че това е едно перо за приходи на църквата и целта ми не е да го затрия.

Моето решение за безконтактни плащания с телефон

сряда, декември 26th, 2018

Аз съм привърженик на новите технологии. Това включва и използването на телефона ми като кредитна карта. Но за жалост ние живеем в един от краищата на света където естественото решение за това (Google Pay) не се поддържа.

Сигурно по-постоянните читатели ще се сетят че опитвах наличните заместители: по специално дигиталните карти на ПИБ. Но това не винаги работи както го очаквах: телефона трябва да се отключи за да работи NFC, не всички ПОС устройства го поддържат, могат да се правят само 5 транзакции без да има връзка с интернет (а и аз така и не успях да направя плащане по този начин) и освен това е малко трудно да се обясни на касиера че искаш да плащаш с телефон.

Но въпреки всичко това държах дигиталната карта на телефона за резервен вариант. Но наскоро си смених телефона. И се оказа че дигиталните карти трябва да се преиздават (!) като се смени апарата. А и списъка на MasterCard от поддържаните апарати не е обновяван от пролетта на 2017 !

Това се оказа камъчето което обърна тази кола.

И ето го моето “нискотехнологично” решение (на снимката): калъфче с джоб за кредитна карта. Безконтактна кредитна карта.

Не страда от нито един от изброените проблеми с дигиталните карти и освен това има и допълнителен бонюс: може да се използва и като нормална кредитна карта 🙂

И калъфчето ми струва 4 лв. Еднократно. Не като дигиталните карти на ПИБ 5 лв/година.

Добавяне на 2nd factor authentication към wordpress

вторник, декември 11th, 2018
  • Защо трябва да го направите ? Ето заради това. И то веднага. 
  • Какво ви трябва ? Телефон с Андроид и google authenticator.
  • Работи ли на wordpress 5.0: да
  • Какво да инсталирате ? Ето този плъгин.

Минаха години и т.н. 2-ри фактор (поне 2 от някое от тези три: нещо което си, нещо което знаеш и нещо което имаш) си е вече де-факто стандарт при повечето инсталации. Използвам го почти навсякъде за данните които са ми важни. Като основно е нещо което знам (парола) и нещо което имам (андроид телефон). Работи много добре с приложението на гугъл: то си генерира кодовете и само трябва да се въведат на съответното място. Не съм имал грижи засега. А и е стандартен интерфейс и се поддържа от много други сайтове.

Ето че настана време да инсталирам това и на моя блог. Ако и вие сте изправени пред същото горещо препоръчвам плъгина по-горе. Работи супер ! Единственото нещо което няма в сравнение с примерно гугъл е т.н. кодове за възстановяване (нещо което използвате ако сте си загубили телефона примерно). Но пък има начин да врътнеш малко базата данни и ефекта е същия (надявам се че няма да ми трябва де, но знам какво да правя).

Така че не мислете: инсталирайте и активирайте. Безплантно е.

И оставете ревю на автора на плъгина. Това е най-малкото което може да направите.

Благодаря ви ! Отново приходи от гугъл реклами.

вторник, октомври 2nd, 2018

Отново получих малко пари от рекламите на този сайт. И исках да кажа: БЛАГОДАРЯ ВИ !

Последното плащане от гугъл беше преди 5 години. Т.е. горе долу се падат по 25 лв/година.

Знам че това не е пълната цена на хостинга. Но все пак е нещо и е интересен социален експеримент. Така че благодаря отново че не си изключвате рекламите за този сайт и така ми помагате малко с хостването.

Много неща се промениха с рекламите. Ето малко статистика как изглеждат приходите от тях:

Това са приходите от реклами и импресиите по месеци за последните 8 години.

До преди началото на тази година използвах рекламни карета. Може да видите как развитието на адблокерите по същество изяде този вид реклами. Затова в началото на тази година превключих на “умните” реклами от Гугъл които изглежда успяват да обърнат малко нещата с блокирането.
Интересното е че, с малки изключения, трафика си седи горе долу същия. Но пък “кликванията” (отварянето на връзки от реклами) стабилно вървят надолу.

Ето и още една интересна графика: по тип устройства по месеци.

Червеното са компютри, синьото е смартфони а жълтото таблети.

До към 2015 трафика е основно от компютри. И след това трафика от смартфони задминава този от компютри. А пък таблетите замират.

Как ви е читаемостта на сайта през телефон ? Нещо да ви дразни там ?

Честно да кажа нямам стратегия да изкарвам пари от този блог. Просто ми е интересно как опитите за писане на неща които допадат на вас се отразяват на рекламите.

Още веднъж: благодаря за търпението и се надявам че съм допринесъл поне малко да намерите нещо интересно в потока реклами които ни заливат от всякъде.

Как и защо се махнах от Feedly. И с какво го замених.

вторник, септември 4th, 2018

Аз чета новините си като RSS потоци. Защото не обичам някой освен източниците на новини да ми казва какво е новина и какво си струва да чета. А и обичам сам да си подбирам източниците на новини. Че в този свят не знае човек на кого да вярва вече.

Има един проблем с RSS потоците. Трябва ти четец. А и е добре да знаеш какво си прочел и какво още не. Четеца иди дойди: не е толкова трудно. Но това със знаенето до къде си стигнал е проблем.

Особено когато искаш да можеш да четеш новините си от всичките си устройства: таблет, телефон, лаптоп и т.н. Тогава четец на новини който си записва докъде си стигнал локално не върши много работа. Трябва такъв който записва в мрежата и синхронизира (тегаво: трябват версии за всички устройства които имаш и ще имаш). Или web услуга която само отваряш в браузър от всякъде.

Аз лично сметнах че последното е по-добре. И затова бях много радостен когато Google пуснаха Google Reader. Да си ме анализрат колкото искат. Те така или иначе сигурно го правят през браузера ми (Google Chrome). Аз си четях новините и ми беше добре.

Добре ама без много обяснения Google решиха да опитат да ми казват какво да чета. И понеже това в RSS потоците няма как да стане просто спряха Google Reader услугата и от тогава се опитват да пуснат какви ли не заместители с редактирано съдържание. То не беше google news, google inbox, google now и т.н.

И затова аз нямах друга алтерантива тогава освен да търся заместители на Google Reader. Доброто нещо с RSS потоците е че е лесно да се “изнесеш”. Има специален формат за описване на списъци с RSS потоци, който се нарича OPML. И всички четци го поддържат и за четене и за писане. Ако видите че четеца ви не го поддържа, бягайте от там. Това е т.н. хотел за хлебарки: тоест място където искат да си сложите данните и да ви държат заложник с тях след това.

Но обратно към спирането на Google Reader. По това време много хора като мен търсеха къде да мигрират. Google Reader беше популярна услуга с много потребители. И се нароиха нещо като 100-ци алтернативни услуги които се бореха да поемат потребителите. След малко време по-странните замряха и останаха няколко. И накрая само една: feedly.com. Тогава по новините ги представяха като рицар на бяла броня. Който с опън сорс технологии ще спаси хората от големия лош гугъл. И то без пари. И хората, аз включително, си взеха OPML файловете и мигрираха към feedly.

Добре, но както пее Жоро Минчев (лека му пръст), “ето минаха години и рокенрола не умря. Само струва ми се малко остаря”. Та и feedly така: събраха ни много хора с обещание за безплатен хостинг и след това се сетиха че това струва пари: сървъри, трафик, място за съхранение и т.н. И явно колкото и да са продавали данните ни в един момент шведската маса е свършила. И затова малко по малко feedly се опитват да започват да “монетизират” (т.е. да изкарват пари от) потребителите си.

Добре де, ама то стана малко като във вица за митничаря и контрабандиста (който се опитвал да прави икономии и решил да намали подкупа който давал всеки път на митничаря): Защо с нашите пари ?!

Т.е. много е трудно да дадеш нещо безплатно и след това да се опитваш да искаш пари за него. По-лесно е като добавиш нови опции. Тогава има психологическото чувство че се купуват някакви екстри. Но да се опитваш да намаляваш досега безплатната програма или да искаш пари за нея е изгубена кауза.

Та и feedly така: първо започнаха да предлагат платен абонамент с няколко допълнителни неща. Но като им е достатъчна на повечето хора безплатната услуга (явно, щом сме мигрирали в нея) е трудно да се продават екстрите.

И явно законите на икономиката са ги накарали да посегнат и на безплатната услуга. И да започнат с ограниченията.

Аз съм голям фен на google signals: това е услуга на гугъл която периодично търси в интернет по критериите които сте й задали и ви добавя новите неща които намери в RSS поток. Тоест ако се интересувате примерно от марионетки от месо може да си добавите сигнал “марионетки от месо” и всеки път когато се появи нова страница за тези марионетки ви се добавя новина в RSS потока. И понеже няма много новини за марионетки от месо всяка секунда ще получавате новина в четеца си всеки път когато гугъл открие нова статия за тях. Тоест може да ви върши прекрасна работа ако се задали конретно условие което не ви показва хиляди нови страници на ден.

Имам няколко сигнала и ми вършат чудесна работа. Забележете че всъщност Google върши работата по тях: търсенето, съпоставянето кое е ново и връщането на RSS потока. За четеца това е просто поредния RSS поток.

Наскоро се опитах да добавя четвърти такъв към feedly. Ами имам си интереси ! 🙂

И каква беше изненадата ми да открия че, въпреки че това са обикновени RSS потоци, feedly са им сложили отделно ограничение: позволяват само 3 в безплатната услуга. Сравнете със ограничението за потоци: 100. И това при положение че за тях и двете са потоци. Няма допълнителна работа или кой знае каква разлика.

Не се прави така !

И ето че бях изправен пред алтернативите:

  • Да дам 6 долара на месец за feedly без лимит на сигналите
  • Да си намеря друг начин да ги чета.

Реших че не получавам услуга струваща 6 долара на месец. И затърсих алтернативи.

Не ми се пробваше още някой такъв доставчик. Не се знае след 6 месеца дали камилата или камиларя.

Затова реших да подходя радикално и да се “преместя” на моя сайт (от който четете това). Т.е. да инсталирам някакъв web четец и да си го чета него вместо feedly.

Това ще ми струва само малко време и нерви. Хостинга на този сайт така или иначе го плащам. Трафика не се очаква да е голям. И не е трудно да се качват web приложения, нали ?

Речено сторено. За радост доставчика ми има “каталог” на web приложения които те могат да качат за мен с натискане на бутон. Там имаше секция RSS четци ! Гледах, четох, сравнявах и се спрях на tiny tiny RSS. Проект с отворен код, активна общност на потребители и разработчици, не товари много хостинга. Въобще: нирвана.

Качих от tt-RSS каталога на моя доставчик и .. почти тръгна. Интерфейса си работеше, само където не искаше да ходи и да смуче новини от RSS потоците. Не много добре.

На този етап реших да се заема сериозно. И в такива случаи обикновено гледам първо да взема най-новата версия. За радост обновяването не беше трудно: просто слагаш новите файлове на уеб сървъра и то си се сеща че трябва да обнови базата следващия път като го отвориш с браузер. И си я обновява правилно.

Научих се и плъгини да слагам: имаше един който го прави да изглежда като feedly !

Имаше и андроид приложение. И това успях да го пусна.

Само да идваха новиничките ! 🙂

Проблема се оказа че е неправилен път и версия на PHP в cron задачата. Като го поправих това и всичко тръгна.

Сега не съм отварял feedly от няколко седмици. И си работи чудесно tiny tiny RSS-а !

Затова реших да използвам формата за дарения и да им пратя някой лев !

Препоръчвам го и на вас това: особено ако си имате хостинг някъде. Майната му на feedly ! Да живее опен-сорса ! И направи си сам ! 😉

Между другото има и още една екстра на tt-RSS: поддържа много потребители. Т.е. ако реша да дам услуга на някого само с цъкане по интерфейса става 🙂

И още по-между другото: този блог също има RSS потоци: примерно за статиите. Не че нещо: ама защо не се абонирате ? 🙂