Блога на Жоро за нещата такива, каквито ги виждам

06.07.2017

Споделен офис (co-working space) по Пловдивски

Filed under: Business,Общество,Suppliers — Жоро @ 11:34

Реших да се опитам да бъда малко по-социален и да работя от т.н. споделен офис. Да съм сред хора и т.н. За моя радост намерих 3 такива в Пловдив.

И трите места предлагаха стандартния пакет:

  • бюро в обща стая с наем на ден
  • “фиксирано бюро”: бюро в обща стая със шкафче в което може да си оставиш неща.
  • Конферентна зала: място което се наема само на час.

Добре: писах и на 3-те места. Казах им че ми се налага често да говоря по телефона. И че ми трябва компютър в това време. Т.е. варианта “бюро в обща стая” не е много удачен.

След 2 дена отговориха от първото. Нямали варианти за отделна стая. Да съм бил използвал конферентната зала. Но предложиха да отида на “пробен ден”. Приех.

След още 2-3 дена се обадиха от второто място. Имали били варианти с отделни стаи. Но щели да ги имат “от септември”. Дадоха ми и цена. Уговорих си среща в офиса им да се разберем. В последния момент я отказаха и ми казаха че “ще ми се обадят”.

Отидох в първото място на “пробен ден”. Първо Човека го нямаше. Отвориха ми някакви каки които “били наематели”. И ме накараха да се обадя на Човека за да потвърдя че съм аз. Обадих се. Човека каза да влизам. Влязох. Дадоха ми картонче с паролата за нета и ми посочиха празна стая в която освен двете каки друг нямаше. Имаше още една стая с надпис “фиксирани бюра” и със затворена врата с допълнителен пропуск. Не успях да видя какво е там. Седнах настрани от каките и си включих лаптопа. Нета беше ОК. Може би защото бяхме 4 човека в цялото място. Ама беше ок.

И изненада: нямаше климатик в общата стая. Това в Пловдив. Посред лято ! Така определено не се правят нещата !

Но пък бяха отворили вратите, а и аз като един истински пловдичанин съм свикнал на жегата. Реших да се примиря. Но това което ме накара да избягам с писъци след около час бяха каките които ми отвориха. Явно работата в България на каки като тях се състои основно в приказки: по телефона, една с друга и сами на себе си. Едната кака се мъчеше като родилка първескиня да напише писмо на word. А другата го раздаваше Йода и й даваше съвети. Постоянно. И обикновено пасивно-агресивни: “аз така го правя, ама ти си реши”. След това и двете започнаха да говорят по телефоните. И после пак една с друга. Как не спряха за момент цял час ! И слушалките ми с успокояваща музика от google play music не помогнаха много. Може би зашото ми запотяваха ушите поради липсата на климатик.

В резюме: издъжах един час ! И избягах с писъци !

Но все още съм решен да пробвам и другото място. А и третото, ако си видят пощата 🙂

Така че очаквайте продължение !

26.07.2016

Искам закон който ме освобождава от задължението да платя ако не ми издадат касова бележка

Чета си аз новинките в reddit.

Оказва се че и Румъния, и Гърция имат ЗАКОН който освобождава купувачите от задължението да платят за стоки и услуги ако не им се издаде касова бележка !

Искам такъв закон и в България !

Защо аз да си плащам данъците, а търговците не ?!

Затова отворих онлайн петиция тук.

Моля подпишете петицията ако сте съгласни !

06.05.2016

България трябва да премахне двойното гражданство

Да, България трябва да премахне двойното гражданство във вида в който то съществува днес.

Защо ?

Ами защото не работи. Както е очевидно от скорошните дебати относно избирателния кодекс. Едната страна по този дебат иска да премахне манипулациите на чужди държави върху политиката на България. А другата страна иска да решава какво да се прави в страна която са напуснали (обикновено) отдавна и в която (обикновено) нямат намерение да се върнат. А пък хората в страната чуват неща от лидерите си които не могат да приемат, като например че хората които са избрали да избягат са “цвета на нацията”.

Не ме разбирайте погрешно. Това не цели да омаловажи националните чувства на емигрантите. Добре е да ги има и те много помагат на близките си в България. Някои от най-добрите ми приятели живеят в чубжина. Всъщност по-голяма част от връстниците ми са в чужбина. Нито цели да омаловажи интелектуалния капацитет на тези хора. Това би било генерализация което е глупава сама по себе си.

Но да се преструваме че хора които не плащат данъци в тази държава и които са избягали от нея имат право да казват как да се управлява тя е … просто грешно.

Да, идеята е че ако оставим българските паспорти на тези хора те ще се чувстват по-привързани към държавата. И може и да решат да допринесат към нея един ден евентуално.

Но аз мисля че има начин това да се направи по по-добър начин. Примерно Индия има специална категория: човек с индийско потекло. Това са хора родени или емигрирали в чужда държава които се чувстват индийци и искат да запазят връзки с Индия. Те получават специален статут, който им разрешава да посещават страната когато решат и предлага улеснения ако решат да се установят обратно в страната.

НО не им дава пълни граждански права (право на глас и т.н.) докато не решат да споделят и гражданските задължения които вървят в комплект с правата. Като плащане на данъци и местожителство примерно.

Този нов статут според мен ще помогне и на хората с българско самосъзнание навсякъде където ги има, примерно бесарабските българи. Или българите в западните покрайнини.

Powered by WordPress