Archive for the ‘Смешки’ Category

411 скамерите се са научили да ползват Google Translate

понеделник, ноември 22nd, 2010

Ето какво кацна в пощенската ми кутия. Ето че започваме да берем плодовете на глобализацията :

From: “petersonjames129@gmail.com” <james.gerard@virgilio.it>
Reply-To: patchan1142@yahoo.com.hk
Subject:
Вашият добър отговор е задължително.

Вашият добър отговор е задължително.
(Изпълнителен директор и главен финансов директор)
Hang Seng Bank Limited
83 Des Voeux Road, централен
Хонг Конг
Email: (patchan1142@yahoo.com.hk)

Вашият добър отговор СЕ ИЗИСКВА

Разбираемо е, че може да сте малко неспокоен, защото не ме познаваш, но имам един доходен бизнес предложение от взаимен интерес да споделя с вас. Имам вашия продукт в търсенето си на някой, който отговаря предложените си бизнес отношения.

Аз съм г-н Патрик Chank изпълнителен директор и главен финансов директор на Hang Seng Bank ООД Имам закриват бизнес предложение за вас. Аз ще трябва да ми помага в изпълнението на бизнес-проект от Хонг Конг на вашата страна. Тя включва прехвърляне на голяма сума пари. Всичко за тази сделка трябва да е правно направено без засечка. Моля стремят да спазват възможно най-дискретен по всички въпроси относно този въпрос.

След като средствата бяха успешно прехвърлени в сметката си, ние си поделят в съотношение да бъде одобрено от двете страни. Аз ще предпочете да ме достигне по лично моя имейл адрес по-долу (E-mail:patchan1142@yahoo.com.hk) и накрая след това ще ви предостави повече информация за тази операция.

Моля, ако не се интересувате изтриване на имейл и не лов мен, защото аз съм пускането си кариера и живота на семейството си на карта с това начинание. Въпреки, че нищо не се осмелил нищо опит.

Вашият първи отговор на това писмо ще бъде оценена.

Поздрави,

Г-н Патрик Chank

Бихте ли се доверили на PR агенция която прави синтактични грешки в рекламите си материали ?

сряда, юли 14th, 2010

Не ме питайте как, но наскоро попаднах на сайта на българския клон на (преполагам) уважаваща себе си PR агенция. Реших да видя какво точно прави една такава организация. За целта реших да почета т.н. case studies (т.е. описания на реални проблеми и решаването им).

Можете да си представите какво беше удивлението ми да открия синтактична грешка в едното от двете такива описания. СИНТАКТИЧНА ГРЕШКА ! И то в рекламните материали на агенция която би трябвало да е толкова добра и професионална в изготвянето на рекламни материали, че други фирми й плащат за това !

Тъжно.

Това означава че или никой не ги е чел “тез’нища”; или те не са нужни никому; или че хората които ги ползват са дори по-неграмотни от хората които ги изготвят.

Обикновенно не се заяждам за синтактични грешки : на всеки се случва. Ама в този случай не мисля че е простимо.

Как данъчната служба прави възможното да прикрие нарушителите

вторник, юни 22nd, 2010

Вчера паркирах на летището (терминал 2 в София). Издадоха ми билетче автоматично. Завериха ми го също автоматично. Ще кажете : прогрес. Да, ама един важен елемент липсваше : касовия бон.

Реших като съвестен гражданин да попитам данъчното в София дали това е законно. Само за да установя че Държавата вместо да реагира на сигнала се опита :

  • да ми продаде електронен подпис
  • да ми каже да си гледам работата и да не рина
  • да ме накара да си купя MS office за да мога да прочета въобще какво ми казва (защото отговориха с прикачен doc файл).

И после ми кажете че няма “чадър” върху нЕкои хора. Добре, разбирам от намеци.

Ето текста на e-mail-а ми и отговора на данъчните който беше бърз и решителен (отне им само 2 часа) :

Subject: Не се издават касови бележки на паркинга на летище София (терминал 2)

Здравейте,

Вчера ми се наложи да паркирам на подземния паркинг на летище София (терминал 2). Издадоха ми електронен пропуск който ми завериха на излизане. Но не ми издадоха касова бележка.

Това законно ли е ?

Поздрави, Георги Кодинов,

И отговора на данъчните (в .doc файл):

Уважаеми г-н/г-жо,

Изпратеното от Вас писмо не е подписано с електронен подпис и не съдържа данни идентифициращи подателя, т.е. не са спазени разпоредбите на чл.85 от ДОПК. За да бъде разгледано запитването следва да посочите:

за физическите лица – трите имена, ЕГН / личен номер на чужденец, а за ЕТ – и ЕИК по БУЛСТАТ, наименование на регистрираното лице; постоянен адрес или за ЕТ – вписан в регистър БУЛСТАТ друг адрес за кореспонденция;

за останалите регистрирани в регистър БУЛСТАТ лица – наименованието на лицето/фирмата/, ЕИК по БУЛСТАТ, адрес на управление/по място на извършване на дейността и адрес по чл. 8 от ДОПК.

Уведомяваме Ви, че когато исканата от Вас информация представлява информация по смисъла на чл.72, ал.1 от ДОПК, изпратеното от Вас запитване / писмо следва да бъде подписано с електронен подпис или да използвате друг начин за кореспонденция / на място в ТД на НАП или офис на НАП, по пощата /.

Моля, в 7-дневен срок от получаване на настоящето писмо, да отстраните допуснатите пропуски. В случай, че същите не бъдат отстранени в срок, Вие няма да получите отговор на изпратеното от Вас писмо.

Барби Програмистка !

събота, февруари 13th, 2010

Не е истина : новата професия на Барби е …. компютърен инженер.

До колкото си спомням от собствените си ученически години момичетата не бяха много очаровани от необходимостта да седиш в молитвена поза пред компютъра с часове. И това правеше лагер-школите по програмиране да приличат на мъжки тибетски манастир.

Толкова се радвам че следващото поколение geek-ове ще има шанс да общува с истински последователки на Барби 🙂 И няма да вижда момичетата само в JPEG.

Ето я и цялата история.

Пак ми “хакнаха” блога

петък, януари 29th, 2010

Някой юнак пак беше сложил един кош скрити линкове в блога ми (по-специално в footer.php в темата). Нищо че съм с последния модел wordpress.

Или хостинга, или wordpress нещичко са омазали. Изчистих ги. Не е лошо да проверите и вашите блогове ако имате.

Аз не се ядосвам от това всъщност : това е знак че ми е популярен блога. 🙂

Как различните програмисти виждат езиците

сряда, декември 23rd, 2009

Някой го прати това във пощенските списъци на фирмата !

Нямам думи !

Чалга метъл !

сряда, ноември 11th, 2009

Бате Бойко ша на упраи и ша ни и хуубу !

петък, октомври 2nd, 2009

И предния премиер ни обещаваше че ша на упраи. Ама с този и ще ни е хуубу !

Бат Бойко, дай газ !

четвъртък, юли 23rd, 2009

Ето какво ми изпрати един приятел. Голям смях ! Явно чалгата (за жалост) е новата народна музика.

Виц за оправяне на настроението в края на седмицата

четвъртък, юли 16th, 2009
“Из бюлетина на Комисията за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки”
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен “недооценяване на обстоятелствата”. Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката.
Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мен. Това обяснява и двата счупени крака.
Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.”

Из бюлетина на Комисията за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:

“Уважаеми господине,

Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен “недооценяване на обстоятелствата”. Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.

По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.

Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката.

Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.

Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мен. Това обяснява и двата счупени крака.

Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.”

Един приятел ми го прати. Сълзи ми изскочиха докато го четох.