Archive for the ‘Смешки’ Category

Национален Събор “Guilt Trip 2019”

събота, юли 20th, 2019

ФЕЙЛЕТОН !

Фейлетон (на френски feuilleton, от feuille -лист) – жанр на публицистиката и на документалистиката. Основава се на актуални събития, прояви и теми, отличава се с критика и въздействен език, насочен предимно към интересите и вълненията на градското население. Фейлетонът има за цел да заклейми даден обществен проблем със средствата на сатирата.

Днес в слезката на Родопа планина започна националния събор Guilt Trip 2019. Програмата на събора е публикувана в сайта на село Долно Уйно и във вестник Пустиняшки Глас. Но феновете имат и всякакви версии в официалните си фейсбук страници.

Министерството на масовите безредици създаде специална организация на движение. Автомобилите ще се отбиват през специален шпалир от отдела за борба с честните граждани в пълно бойно снаряжение: ски шапки, кенове с лют спрей и свирки. Освен 20-годишните мергели: те ще се насочват директно към сцената. През тълпата. Посетителите ще преминават през специално обособени КПП-та на който ще им се раздават противогази за да се пазят от гъстия мазен дим който се стеле от сутринта.

Създаден е и Палатков Лагер със всички удобства: вомитории, закътани храсти с мека трева за страдащите от диария, 3-тонни чугунени барбекюта, тонколони от по 3000 вата и рибарски пръти за закачване на знамената.

ХЕИ организира и фуд корт, където различните видове е.коли са внимателно селектирани и изложени в пластмасови тарелки.

А пък местни бизнесмени от джамбазкия бизнес в съдружие с нощните приватизатори на дървесина поддържат несъразмерно големи скари от които се носят гъсти облаци мазен дим.

Програмата ще се открие с надсвирване на 1001 диджеридута, които всъщност са само 376 и половината само надуват без да вадят звук.

След това Националния укулеле ансамбъл към читалището в село Кочово ще изнесе 15-часов концерт докато хората плюскат, пият и повръщат.

Според данните публикувани от НАП се очаква събора да бъде посетен от 12 242 12334 българи. Пардон: БЪЛГАРИ ! Като поне половината ще носят одежди на тракийски авиатори, а другата част ще са облечени като близкоизточни чалъмбашии. И двете носии включват официалните анцузи и оставят оголени мръвки за да се виждат татуировките на народни будители по тях.

На неудобно място ще има и цяла кавалкада от сергии на които ще се продават продукти на народното творчество и занаяти. Ама на китайския народ.

Ще се проведе и фестивал на народните мурафети: бабите от кулТУРНИЯ клуб към село Горно Уйно ще обучават внучките от Италия как се вдига … самолета на самотни дядовци за които полагаме медицински грижи иначе. А пък дедовците от кръчмата ще обясняват как се пие ракия без да се гримасничи на бабаити от селата по южната граница.

А вечерта, като изтрезнее, популярен български майстор-шеф на кремвирши ще вари 300 кила традиционно имам баялдъ по провансалски. С шафран. И след това ще го зестне !

Всичко това е един чудесен начин да се запази българщината по строежите в Германия и Англия, по полята на Андалусия и Апенините и в малките улички с големите витрини по цяла Европа. И да се стимулира най-големия инвеститор в държавата да инвестира още малко в парите за оцеляване на старите си родители.

Догберт за блоговете

вторник, април 30th, 2019

Не знам дали следите Дилберт. Но днешния комикс е много верен. И за подкастите и за блоговете 🙂

Dogbert Starts A Podcast - Dilbert by Scott Adams
https://dilbert.com/strip/2019-04-29

Българска Политическа Партия HOWTO

понеделник, февруари 18th, 2019
Сатира. Или не съвсем. 

Ползата от Българска политическа партия е безспорна. Тя основно се върти около икономическите облаги. Присвояването на държавни пари е май единствената все още работеща златна мина в България. Така че е хубаво да си имаш партия.

Трудното е как да си проимаш. И в духа на истинския опън сорс реших да напиша едно HOWTO:

Стъпка първа: Намерете си спонсор

Учередяването на партия е скъпо удоволствие. И, освен ако нямате отнякъде едни пари за изпиране, пардон, инвестиране, ще се наложи да намерите някой който иска да инвестира във вас. За радост или за съжаление желаещи не е трудно да се намерят. Има офшорни инвеститори. Има и други държави които са готови да доят и (понякога и без това обеднелите си) граждани в името на (мухлясали) имперски идеали. Или просто корпорации които си имат държави. Или нямат балами. Избора е голям. Имате и какво да им предложите: 8 (хм, май вече по-малко) милиона наивници. И малко територия. Ама на важно място. Локейшън. Локейшън. Локейшън ! Но за жалост и предлагането не е малко. Комбинаторите в тази територия с лопата (или със ски) да ги ринеш. Затова успеха на тази стъпка зависи от търговските ви умения.

Така че слагайте най-добрия си костюм и най-добрата си усмивка, грабвайте тези библи..пардон, проспекти и тръгвайте да продавате. И не забравяте: ABC ! Always Be Closing !

Да предположим че намерите спонсор. Следва

Стъпка втора: Намерете си кауза

Трябва да се позиционирате някъде. Обикновено това би била стъпка първа. Ама понеже зависи от спонсора го слагам като втора стъпка. Сега трябва да увиете лайн..изненадата която сте приготвили на избирателите в нещо по-приемливо и немиришещо. Тук е мястото където ако сте били апаратчик ще имате предимство. Може да е спасете късокракия горски езерен бегач. Особено ако имате амбиции в строителството и курортното дело. Може да е да направим Европейски Път на Югоизток. Това пък ви позицонира в бизнеса с цигари и лекарства. Или пък да направим от София първокласен австралийски град. Това върви ако сте в АйТито и ви трябват сгради. А пък ако съвсем блокирате може винаги да метнете един юмурлук, да си татурирате някой национален герой на бицата и да викате България юбер алес. Това издава амбиции към посланнически или евродепутатски пост. А пък ако и това ви се струва сложно заложете на евъргрийна “не на корупията”. ДА БЕ !

Можете (ако спонсора се навие) да направите една “конференция” в някой от хотелите му за да “представите” програмата на случайни минувачи. Които да примамите с обещание за напиване и оргия след това ъф корц.

След като изтрезнеете минаваме към

Стъпка трета: регистрирайте се

Това може да стане по два начина. Първия начин е моно-спектакъла: отивате при някой овчар…влиятелен човек и искате нужните подписи. Примерно мешерето. Или синдикатите. Или някоя църква. Или някакви протестъри.

Втория начин е по-класически. Наемате едни пенсионери да седят на будка по оживени места по градовете със списъци. И с кебабчета и/или шапки. А ако бързате добавете и червено вино.

И в двата случая работата става много много бързо. Та докато се усетите стигате и до

Стъпка четвърта: рекламирайте

Привличайте души. Рекламирайте. Харчете пари. Наемайте селските читалища и говорете глупости. Плащайте на телевизии и говорете глупости. Плашете хората. Очерняйте конкуренцията. Ако сте пиян или друсан ще помогне. Защото кой нормален човек може да го изтърпи това ?!

И така, докато дойде време за избори. Тогава преминавате към

Последната стъпка: Бай Ганьо прави избори

Запазете телефоните на пенсионерите с кебабчетата и ги направете членове на избирателни комисии. За по-сигурно ги заведете на “обучение” (виж по-горе за оргии..конференциите по-горе). И ги инструктирайте да прецакват бюлетините на хората които не са гласували за вас по време на броенето. А пък вие отидете пак при овчар..влиятелния човек и си купете малко гласове. Или много. Това пак зависи от спонсора.

И стискайте палци !

Глобализъм в чиния: бахур масала

понеделник, март 12th, 2018

Обикновенно не пиша какво съм вечерял. Основно защото това интересува само мен. Но искам да направя изключение тази вечер. Дано да ви засмее както и мен ме засмя. И да ви замисли !

Рецепта за бахур масала

  1. Загряваме малко хубав Тасоски зехтин в тиганче
  2. Добавяме половинка лук от Полша нарязан на ситно
  3. Слагаме и малко хималайска чевена сол
  4. След това и 2 скилидки чесън на ситно. От братски Китай
  5. Добавяме щедра поръска от Mumbai Pav Bhaji и запържваме докато се “облажи” подправката
  6. Добавяме хубав български бахур от транжорната в Ново Село нарязан на колелца и запържваме докато се затопли. Нямам снимка 🙂
  7. Добавяме консерва италиански пица домати (на кубчета)
  8. Оставяме да къкри докато се редуцира влагата в доматите и те станат хомогенни. Разбъркваме от време на време с руска дървена лъжица.
  9. Поръсваме с пресен кориандър нарязан на ситно (и аз не знам от къде е, но не е местен със сигурност)
  10. Сервираме с филии намазани с испанско крема сирене
  11. А ако обичате по-люто може да добавите и турски Биберли Туршу

Наздраве ! Я да видим кой преброи държавите ? 🙂

За интернет скоростите “до”. И други ноти. И за Гошко.

петък, декември 2nd, 2016

Да ви представя Гошко.

Гошко е подписал 2-годишен договор с доставчика на интернет Х. Гошко е платил премиум цена за плана на Х който се рекламира като “СКОРОСТ до Y”. Зашото му е важен “нет”-а на Гошко. Ама понеже “до”-то е с мънички букви (и обикновено скатано някъде по допълнителните условия) Гошко го е пропуснал. А и да го е видял цената на X е една такава неустоима. А и Гошко е чувал добри неща за X.

Гошко си ползва “бързия нет”. Радва си му се.

Докато един ден, примерно след 5 месеца, скоростта Y изчезва. Става една по-малка буква от азбуката. МНОГО по-малка.

Гошко започва да се чуди какво да прави. Звъни на поддръжката на Y. От там му напомнят за “до”-то. Гошко им крещи в горно “ла”. Ама нищо от това.

Гошко започва да си препрочита договора. И открива че в 10-те страници със ситен юридически текст които се променят всеки 3 месеца също е пропуснал че няма скорост “от”. И няма никакви задължения на доставчика X да поддържа скорост Y. Или каквато и да е скорост Z.

Има само неустойка N ако Гошко си прекрати договора. С големи букви. И N е едно число клонящо към безкрайност.

Гошко пише на комисията по защита на потребителите. Смеят му се с глас и издевателстват още над него. Искат му крак от жаба и пот от гущер за да потвърди жалбата.

БЪДЕТЕ УМНИ ! НЕ ПРАВЕТЕ КАТО ГОШКО !

Официално доказателство че ВСИЧКИ в Бангалор разбират Java

понеделник, януари 27th, 2014

india-java

Това е снимка от официалната страница на летището на Бангалор.

Постига се лесно. Избира се авиокомпания която в момента не лети до това летище и се натиска жълтото бутонче за търсене.

До тук добре.

Но вместо да се изпише очевидното съобщение за грешка (няма намерени полети) се появява мило модално диалогово прозорче с очевидно ясния за всички използващи сайта текст java.lang.NullPointerExeption !

Чувал бях че Бангалор е “силиконовата долина” на Индия. Знам също че там живеят мнооооого програмисти. Но тази страница е официално доказателство че всички в този град се чувстват комфортно и разбират както означава java.lang.NullPointerException 🙂

ПаЕка иде !

петък, ноември 16th, 2012

image

Искам я тази фанелкаааа !

вторник, юни 21st, 2011

 

Фанелка

Ужасии с електронен подпис и банкиране на ПИБ

понеделник, юни 20th, 2011

Както може би сте прочели наскоро си поднових сертификата от Инфонотари. И ходенето по мъките започна 🙂

Днес установих че няма начин да вляза в електронното банкиране на ПИБ с обновения си сертификат. До колкото съм чел за PKI нормалния начин за проверка на сертификат е да видиш дали самия сертификат не изтича, дали CNAME-а му съвпада и дали подписа на организацията която го издава е валиден и е такъв на когото ти вярваш.

Да ама не ! Явно титаните на мисълта в ПИБ са “хакнали” и една проверка по fingerprint на самия сертификат в добавка. Че колко му е. Сигурно си мислят че така е и по-сигурно 🙂 Така ще разходят бедния клиент то офиса на ПИБ всяка година. Може нещо upsell-че да стане ! Че нали ще е радостен клиента че му се е наложило да се разходи и да се види с девойките (нищо лошо за служителките на ПИБ : напротив, срещата с тях в повечето случаи е действително приятна !).

Да вметна само че всичко си работи ОК с epay.bg. Там явно хората проверят това което трябва и не се правят на хитри.

Ще се научим, ама иска чакане !

Дали си струва според вас да звънна на поддръжката на ПИБ според вас ? Дали ще ме разберат какво им обяснявам ? 🙂

Аз лично не смятам че има полза да си хабя въздуха. Ще мина да видя какви са летните модни тенденции в офисите на ПИБ, това е доста по-приятно прекарване на времето според мен 🙂

За ябълките и лимоните

понеделник, май 2nd, 2011

Може би сте чували приказката че не бива да се сравняват ябълки с лимони (или други плодове).

Да ама има случаи в които това сравнение е приложимо. И тези случаи са предимно в областта на “customer satisfaction”, т.е. колко са доволни клиентите от обслужването (мамка му, на български дори нямаме дума за това. Да се сещате колко често срещано е това доволство по нашите ширини ?! 🙂 ).

Сега ще ви разкажа една приказка.

Имало едно време една Ябълка (Apple). бял макбук, за да бъдем по точни :). Тя пристигнала със самолет от отвъд голямата вода. И много й се радвали : големи, деца и дори животни. Не щеш ли един ден на светлата ябълка се появило тъмно петно. (colorization defect както го знаят хората дето отглеждат ябълки). Стопанина на ябълката я завел при агроном (оторизирания сервиз на Apple) да види как може да й се помогне. Агрономите (applecenter.net) не само избърсали петното от ябълката, ами и направили и присадка на един от най-важните клони (сменили целия панел заедно с клавиатурата). Безплатно ! И нищо че ябълката не била засадена от тях (продадена) от тях. Освен това не трябвал сертификат за произход на ябълката (гаранционна карта): агронома си знаел коя е само като я видел и освен това се грижел за всички ябълки независимо какви документи имали стопаните. И така ябълката отново била като нова и радвала всички още дълги години.

Сега да сравним това с историята на един лимон (Acer Ferrari One). Лимона бил засаден лично от местния агроном (Техномаркет). Издали му и сертификат за произход, който стопанина трябвало да пази като очите си, нищо че лимона си имал специален номер по който всеки агроноим в света можел да го разпознае. Малко се натъжил стопанина че освен лимона ще трябва да отглежда и серификат за произход, ама децата му много искали да пият от лимоновия сок и той се съгласил. Не щеш ли, само след 10-на месеца лимона спрял да расте (започнал да се изключва по случаен начин). Тогава стопанина установил че е загубил сертификата за произход и не знаел кой агроном ще се съгласи да погледне лимона. Нищо че в съседното село (държава) на лимоните не им трябвал този сертификат. Тръгнал стопанина да обикаля по канторите на агрономите. Най-накрая намерил един агроном (Контракс) който “приятелски” му казал че дори и да си беше запазил сертификата за произход това нямало да му помогне и пак щял да си плати за услугите по почистването. Не било много, ама стопанина си спомнил за ябълката и му станало тъжно.

Вярно че ябълката струвала по-скъпо, но давала плод дълги години и когато на стопанина му трябвала помощ винаги и навреме я имало.

Каква е поуката ?

Ами не знам. Просто бях в плодово настроение 🙂