Коментарите обратно на сайта

декември 11th, 2018

Преди известно време бях забранил коментарите защото имаше много спам и това беше единствения начин да се справя.
Но сега открих (мисля) по-добър начин. Разреших коментарите за регистрираните потребители. 

Какво означава да се регистрирате ? 

Ами просто трябва да си създадете име и парола и да изчакате да ви одобря. И тогава ще можете да добавяте коментари.

Добавяне на 2nd factor authentication към wordpress

декември 11th, 2018
  • Защо трябва да го направите ? Ето заради това. И то веднага. 
  • Какво ви трябва ? Телефон с Андроид и google authenticator.
  • Работи ли на wordpress 5.0: да
  • Какво да инсталирате ? Ето този плъгин.

Минаха години и т.н. 2-ри фактор (поне 2 от някое от тези три: нещо което си, нещо което знаеш и нещо което имаш) си е вече де-факто стандарт при повечето инсталации. Използвам го почти навсякъде за данните които са ми важни. Като основно е нещо което знам (парола) и нещо което имам (андроид телефон). Работи много добре с приложението на гугъл: то си генерира кодовете и само трябва да се въведат на съответното място. Не съм имал грижи засега. А и е стандартен интерфейс и се поддържа от много други сайтове.

Ето че настана време да инсталирам това и на моя блог. Ако и вие сте изправени пред същото горещо препоръчвам плъгина по-горе. Работи супер ! Единственото нещо което няма в сравнение с примерно гугъл е т.н. кодове за възстановяване (нещо което използвате ако сте си загубили телефона примерно). Но пък има начин да врътнеш малко базата данни и ефекта е същия (надявам се че няма да ми трябва де, но знам какво да правя).

Така че не мислете: инсталирайте и активирайте. Безплантно е.

И оставете ревю на автора на плъгина. Това е най-малкото което може да направите.

Историята в графичен вид

ноември 22nd, 2018

Страхотна графика ако сте любител на историята, благодарение на http://www.visualcapitalist.com/histomap/

За пастира народен и пастира божий

ноември 9th, 2018

Искам да ви разкажа за 2 срещи със случайни хора които имах в един следобед на връщане от летището които ме накараха да се чеша по главата през целия път до в къщи.

И да ви оставя сами да отсъдите защо и какво. И кой крив. И кой прав. И каква е връзката с хала на който сме.

Та ето:

Народните пастири

Значи, връщах се от командировка във Франкфурт. Реших да мина да оставя нещо на някого в София преди да дръпна към къщи по магистралата. Не познавам целия град, та си пуснах GPS-а и заследвах тънката синя линия. По едно време, малко преди целта ми, в малките квартални улички, чух зад себе си сирена. Погледнах в огледалото: полицейска кола. ОоооК. Спрях. Дойде полицая: “офицер еди кой си, рутинна проверка”. Дадох документи. Провери как са ми документите. И започна да обяснява: на улица н’нам каква си не съм отстъпил предимство и “замалко съм щял да ги смачкам”. Мачкам каскета и муча нещо. След това ме попита дали имам неплатени глоби. Ами нямам. Пауза. Попита ме какво работя. След като получа този въпрос обикновено ми е ясно какво следва. Заопипвах банкнотите в джоба и измрънках ” ‘ми … с компютри”. Попита ме къде живея. Ами в Пловдив. И взе да ми обяснява: “то, сега, трява да напишем акт, ще ти вземат точки”. Пак мачкам каскета и муча. Примирявам се със съдбата демек. Пак обяснения: “ще трябва да пратят талона по вътрешна поща … знаеш как се бави …”. Знам, да. Чакал съм го да си дойде и преди …. Пак пауза. И пак обяснения “Ама то днес е празника на полицията. Така че внимавай друг път…” Пак пауза … и надежда в очите … аз пак мрънкам нещо … Даде ми документите и вика “това е от нас”. Тръгнах си по пътя. Внимателно. С мигач и т.н.

Божия пастир

Аз обичам да качвам стопаджии. Пътувам сам през доста от времето. А и навремето съм се возил и аз. Та обикновено гледам и ако има някой който не изглежда че ще ми забие шило във врата го качвам. На Църна маца обикновено има хора да чакат та винаги гледам. И този път така. Гледам един отец маха. С монашески одежди и брата. И доста слаб. Виждал съм го и друг път да чака. Но сега никой не спираше та реших че е мой ред. Спрях. Човека остави относително нова чанта за лаптоп и сакче на задната седалка. Представи се: отец Х (не помня имена). Извиних се за разхвърляната кола. Тупна ме по главата и каза “важното е тук да е оправено”. Засмях се. Имаше смисъл в това което каза. Попита ме дали искам да ме благослови. Щял само 100 лв да ми вземе. И после вика “майтап бе”. И икони бил рисувал. Не проявих интерес и измрънках нещо че имам само карти в джоба. Редовния ми трик като искам да се отърва от нежелан сейлс пич. Но той спомена че имало банкомат на близката бензиностанция, извади шишенце с вода (надявам се светена), поръси ме и започна да чете благословия. Прекръстих се когато ми каза и целунах кръста. Даде ми и иконка. Ламинирана. 2х2 см. Бръкнах в джоба и дадох 20-те евро които ми бяха останали от командировката. Не че нямах лева. Имах. Ама вече бях смутолевил че имам само карти. Попита ме дали ги давам от сърце. Заявих че да. То и така си и беше. Слезе след около км, преди разклона за едно от баровските софийски предградия. Като не забрави да ми напомни да го изчакам да си вземе чантата. Явно и той ми вярваше толкова колкото и аз на него.

До Цариград и назад … с влак

октомври 30th, 2018

Истанбул. Цариград. Константинопул. Изберете си име. Аз ще се придържам към сегашното 🙂

Харесва ли ви или не но това е Града в нашия край на света. И съм сигурен че много от предците ви са предприемали това пътуване. Или са искали да го предприемат.

Аз летя относително често. И понеже Турските авиолинии са голяма и развиваща се авиокомпания често се намират много добри полети от Истанбул. И, макар че понякога е по-евтино да се лети от София през Истанбул, сега (явно с евтината турска лира) е по-евтино да се лети от Истанбул без да се минава през София.

Лети се от летището в европейската част на града: Ататюрк. Мога да се похваля че само пеша не съм ходил до това летище: ходил съм с кола и с автобус и съм летял през София.

Но в този случай реших да пробвам линията която дори и премиера похвали и да пътувам с влак. Единствената ми база за сравнение на по-дългите пътувания с влак със спални вагони е едно пътуване от Москва до Ижевск през 2012.

Билети се купуват от гарата. Онлайн продажби няма. Продажбите на билети започват най-рано 1 месец преди пътуването. Трябва да си носите валиден международен паспорт. Поне на гишето в централна гара Пловдив взимаха банкови карти. И ми дадоха билет 2-ра класа с место в първа класа. Обадих се отново да питам но грешка нямаше. Струваше към 140 лв.

В уречената петъчна вечер (влака тръгва от гара Пловдив в 23:40) си стегнах куфара и отидох до гарата. Оказва се че по това време на гарата нищо не работи: няма кафенета, няма НИЩО за хапване и дори няма и вода. Само машините за кафе работеха без грешка.

По някаква причина назначиха влака на 3-ти коловоз. До там се стига като си изтътриш куфара по едни доста стръмни стълби и след това го затътриш обратно нагоре пак по също толкова стръмни стълби. Ескалатор има. Но не работи. И от другата страна на същата платформа имаше влак за Варна. Защо не го вкараха на празния 1-ви коловоз (със директен достъп от гарата) така и не разбрах.

Както и да е, затътрих си куфара и седнах и зачаках. Пристигна един турски локомотив и няколко турски спални вагона. Български състав нямаше. Или имаше отзад от старите конски вагони 2-ра класа: не знам.

За разлика от БДЖ-то и 2-ра класа всеки от спалните вагони си имаше шафнер: по един турчин с бяла риза и вратовръзка. Шафнера е като стюард на вагона: има задължение да те буди, да ти провери билета, да ти носи неща от които имаш нужда и да ти пази багажа докато си извън купето. Много полезни, а и много любезни хора. Та, шафнера ми провери билета и ме изпроводи до купето ми. Оказа се че ще ползвам сам купе което е за двама. Купето е доста прилично: има 2 сгъваеми койки (достатъчно широки дори и за мен), чемичка до която имаше и диспенсер за течен сапун (дори имаше и сапун в нея), дупка за боклуци (с найлонов чувал с нея), бюро с две чекмедженца, контакт, етажерка и закачалки и огледало и навес на багаж. На пода е постлано с много мек и чист килим: може да се ходи по чорапи. Чисто перденце на прозореца (защото все пак спиш вътре и колкото и да са затъмнени стъклата все пак като свети лампа от вътре отвън се вижда). Има 3 лампи (силна, слаба, дежурно остветление) и контрол на температурата (от 1 до 5: мисля че от 20 до 25 градуса беше). Вратата на купето е непрозрачна.

Има и тоалетни в двата края на вагона. Имаше и помещение за баня, но то не работеше и го използваха за склад.

Шафнера даде пакет с горен, долен чаршаф и калъфка за възглавница. И всяка койка си има на нея одеало и възглавница на която да ги сложиш. Освен това пак шафнера даде и пакет бисквитки, сокче и водичка. Каквото се полага. За жалост нямаше нищо да се продава във влака: нямаше вагон ресторант или нещо такова. Така че добре че си бях направил сандвичи: масло със салам. Много обичам !

Влака седя около 10-на минути на гарата и потегли. Веднага си постлах на долната койка, легнах, загасих лампите и се загледах в преминаващите светлини. Има нещо много особено в лежането във влак: лежиш си, гледаш си светлинките а влака те клати на всички посоки. И трака приспивно. Аз по принцип не мога да спя в транспорт. Но бях отнесъл плувката 15-минути след качването. Купето се заключва отвътре така че само шафнера със специален ключ може да го отвори. Така че спете спокойно.

До границата са 3-4 часа. Влака караше с към 90 км/ч и спря на 2-3 гари преди границата: Димитровград и Свиленград мисля. От време на време придърпваше: явно са закачвали и откачвали вагони. Не си направих труда да стана да видя.

На границата първо се спира на Капитан Андреево (от българска страна). Шафнера мина и ни събуди 10-на минути преди това с чукане на вратата.

Имаше огради с бодлива тел около коловоза. Явно тези хора живеят още с идеята че желязната завеса е още там. На тази гара минават полицаи по купетата и проверяват паспортите. Много мило. И много ретро. Сигурно така са проверявали и Поаро в Ориент експрес ! И те първо чукат на вратата ! Самата проверка не отнема много време и ако няма насрещен влак след 15-20 минути се поема към друга подобна гаричка но от турска страна: Капъкуле.

Тука историята е друга: взимаш си паспортчето, слизаш и се редиш на опашка с другите пътници на едно гишенце в специална зала за паспортен контрол. Отмятат те по списък който шафнера попълва със всеки пътник при качване. И седиш и чакаш на гарата докато всички минат през контрола. След това се качи митничар. Накара ме да си отворя куфара. Защото беше в купето. Не се сети да провери чекмедженцата където си бях прибрал компютърната чанта.

Сума сумарум отне около час цялата церемнония. Изхрупах солените бисквитки и изпих водичката докато чаках. И влака се понесе покрай Одрин към Истанбул. Затворих вратата и перденцето и пак отмърках. В просъница помня че май спираше тук и там влака. Мисля че дори спря на Чаталджа. Ама не ми се ставаше.

Събудих се на разсъмване. Беше преди Истанбул някъде. Изядох си сандвичите и изпих сокчето. Вишни ! Облякох се и затворих койката за да може да седна на седалките които бяха под нея. Спряхме на още няколко малки гарички в някакви предградия преди да стигнем гара Халкали.

Гара Халкали е може би най-неприятната част от пътуването. Намира се в един от кварталите на Истанбул. Точно до огромен строеж на (до колкото разбрах) метрото. И изглежда като кръстоска между сточна гара и селска гара: има някакви рампи в процес на строеж, поне 6 коловоза от които се ползват само 2-3. Слизах от влака и си тътрузиш куфара поне 500 м през мостчета над недействащите коловози по чакъла покрай някакъв склад до дупка в оградата която се води врата. До дупката чака “сервис”: бусче което е безплатно за пътуващите с влака (не че ми провериха билета де, явно им е по-лесно да качат всички вместо да се занимават с проверки) и (до колкото разбрах) пътува до Ширкечи (ценралната гара на Истанбул).

Обаче аз не исках да ходя то Ширкечи. То е в центъра на града и е далече и от Халкали и от летището. А от Халкали до летището гугъл мапс каза че е около 5-6 км ! Но пак гугъл мапс каза че няма обществен транспорт от Халкали до летището. Огледах се за таксита и алтернативен транспорт, но освен някаква автобусна спирка в далечината друго не видях. Така че се качих на сервиза с идеята да попитам дали могат да ме оставят до летището и ако не да му мисля като стигнем Ширкечи. Имах време до полета : 4 часа така че не бързах.

Сервиза тръгна по градските магистрали. Гледах знаците и видях че се насочваме към летището. И наистина сервиза мина точно пред входа на летището. Мислех че ще спрат, но те продължиха около летището. Отидох да попитам шофьора и те помърмориха малко, но ме спряха на един паркинг до морето (близо до някакво яхтено пристанище) с идеята че мога да хвана такси от стоянката отсреща до летището.

И да, наистина стана работата след като примъкнах куфара по една рампа над магистралата за да стигна до обратната посока. Такиста взе 20 и малко лири до летището. Дадох му до 30 бакшиш. Човека ми даде бележка за разхода !

По принцип Истанбулските таксита не взимат карти, така че освен ако не искате да хванете Убер (и да платите близо 6 лв/мб руминг на мтел) си вземете някоя и друга лира. Аз обмених 100 лв и ми дадоха 330 лири !

На връщане излязох от митницата на летището в понеделник към 16:00. Влака тръгваше в 22:40. Имах време. Но, знаейки че Халкали е една гола поляна, се запасих със сандвичи и айран от Симит Сарай будката в зала пристигащи. Според WikiTravel всичко в летището е по-скъпо, но реших да не рискувам и да ходя до града за да не си изпусна влака. Така че платих 40 лири за 2 айрана, един сандвич, един цигар бюрек и едно шишенце с водица. Понеже бяха ми останали лири плана беше да хвана такси от летището до Халкали. Отидох до опашката, стоварих куфара в едно такси и като седнах вътре и колата тръгна се оказа че “Халкали Гари” (като се казва на турски гара Халакали според wikipedia) не говори абсолютно нищо на шофьора. Той тръгна в движение (!) да се обажда на някакъв авер да го пита къде е. С видео разговор (!). Добре че се бях сетил да забия един пин на гугъл мапс на мястото където хванах сервиза на идване. Въздъхнах, включих данните и пуснах гугъл мапс да рутира до пина. За жалост гугъл говореше на български, та не можеше да оставя апарата на шофьора директно. Ама то дори и да бях успял да го завъртя на английски нямаше много полза: според мен шофьора не рабираше нищо на английски освен напред, наляво и надясно. Така че се направих на каката от телефона и му казвах накъде да кара. А и показвах с ръка. Човека караше бавно и ме слушаше. За да съм честен се постара доста въпреки ситуацията и в крайна сметка ме закара. Поиска 30 и няколко лири. Дадох му 50 за усилието. И пак взех бележка за разходите. Добре че поназнайвам малко турски думички та като ме пита дали да ме остави “бурда” казах да 🙂

Един интересен факт за Истанбулските таксита: таксиметрите им са в огледалата. Много удобно ! И освен това няма като едно време да не ги включват: качваш се и цифричките тръгват !

Както и да е: оказах се на безумната гара Халкали в 19:00. Нямаше кой да ме спре, та стигнах до перона без грижи ако не броим мъките с пълния куфар по лабиринта. На перона имаше няколко служители с различни на цвят светлоотразителни жилетки. Питах дали тук ще дойде влака на английски. Казаха “бурда”. И аз седнах на пейката и зачаках. Пейките са на открито: добре че не валеше че няма къде да се скрие човек там. И никакъв вендинг ! Един от жилеткаджиите донесе чайче от някъде но с 20 кг куфар не ми се разглеждаше около гарата. По едно време като се скри слънцето започна да духа един тънък студен вятър. Та се наложи да извадя от куфара яке и шапка. Добре поне че перона беше осветен и относително чист. По едно време дойде един комютър трейн (демек електричка по нашенски). Изсипаха се едни местни люде с чанти и кашони. Изядох си всичките сандвичи, изпих си всичките течности и изхабих батерията на лаптопа докато си играех на игра да убия времето. И все пак седях и си общувах със себе си около час преди към 22:00 да дойдат шафнерите и да отворят вагоните.

Пак бях сам в купе. И пак получих същия пакет: бисквитки, водичка и сок от вишни. До колкото разбрах в 3 вагона имаше 10-на човека общо. Минаха пак и ни записаха имената на списъка за границата. Интересното беше че в моя край на вагона тоалетната беше с дупка. Нямаше трон. Само желязна дупка с клапа. И място за краката. Е, и бутон за клапата като този в тоалетните в самолета. Влака тръгна в 22:40 и в 22:50 парното бумтеше, часовника беше навит за границата според разписанието и аз бях завит и заспивах 🙂

Като звънна часовника (към 2:00) се оказа че не сме на Капъкуле ами някъде из пътя. Захрупах бисквитките и сокчето. След около 30 мин стигнахме на гарата в Капъкуле. Познатата процедура: слизане, паспорт контрол и качване обратно. Оказа се че имало и фришоп на гаричката. Бях го пропуснал на отиване.

Дотук добре. Ама след това ни разкачиха вагончетата (тока в контакта на кабината спря) и така един час. Легнах да погледам малко нетфликс (вече се хващаха бг мобилните оператори). И така един час. По едно време дойде един много сърдит униформен. Не разбрах митничар ли беше или полицай. Пак ми провери паспорта. И ме пита какво работя. Казах му. Поне говореше английски. След малко вагоните притракаха (явно ни закачиха на локомотив), тока дойде и потеглихме към гарата в Капитан Андреево. Докато се движеше влака мина един с пуловер “Митница”. На Български. И ме попита какво имам в куфара. Казах: дрехи. Попита дали имам нещо да за деклариране: “цигари, нещо от фришопа”. Казах че нямам и че не пуша. Дори не ме накара да отворя куфара.

След това, на гарата, мина една женица с карта БДЖ и ми провери билета. Защо и аз не разбрах. Говореше ми на “ти” и ми каза че щяла да ме събуди на Пловдив. Минаха и полицаите и ми провериха паспорта. На гарата пред влака имаше един с яке “жандармерия” на пост. Пак се зачудих дали минавам от една натовска държава в друга или през чекпойнт чарли.

Този път изкарахме повече от 2 часа на границата общо ! Досадно !

След това турския шафнер ми каза че може да се спи и че ще ме събуди на Пловдив. И аз загасих лампите и се отнесох. И така 3 часа докато човека действително дойде да ме събуди на влизане в града. Беше по пижама !

Слязох на гарата и установих че ескалатора на платформата е включен, но на обратната посока. И пак трябваше да си мъкна куфара по стълбите. А и таксита нямаше. Та трябваше да се обаждам да поръчвам.

Като обобщение:

Пътуването с влак изисква доста инфраструктура: таксита и услуги по гарите главно. Докато това го няма дори и привлекателността да можеш да спиш нормално докато пътуваш не може да оправдае мъките на отиване и връщане от/до гарата. Цената е ок: с около 30-на лв по-скъпо от автобуса. И горе долу колкото горивото за колата. И услугата във влака е ОК (е, можеше да има кафе или поне вода за чай както в Русия).  Но това недоразумение гара Халкали проваля цялата идея. Може би ако бях хванал сервиза до Ширкечи шеше да е друга работата. Ама как може да не се сетиш че хората ще искат да отидат до летището от гарата и обратно !

Така че, освен ако не сте от типа хипарлив авантюрист-магаре (да си носите всичко в раница и да можете да ходите и търпите като камила) изживяването Халкали не е нещо което бих препоръчал дори на враговете си ! Особено ако не сте привилегирован бял мъж на средна възраст като мен а, не дай си боже, жена или човек с ограничени възможности за придвижване или мъкнене на тежки предмети през лабиринт.

Гордо мога да кажа че съм ходил до летище Истанбул с всички възможни видове транспорт: влак, кола, рейс и самолет. От тези аз лично избирам колата или рейса. Влака си има чар, но виж по-горе за инфраструктурата. А пък със самолета е много анонимно: седиш в летището и не разбираш нищо за града през който минаваш.

Струваше ли си изживяването ? ОПРЕДЕЛЕНО !

Ще го направя ли пак: не и ако не е за изживяването !

Кога ставаш “кестен” ?

октомври 19th, 2018

Чудите се защо “кестен” ?

Има един анекдот за Гай Юлий Цезар. Та този римски император като прочел за живота на Александър Велики и се разплакал. Приятелите му го попитали защо реве. А той казал че на неговата възраст Александър бил постигнал ТОЛКОВА МНОГО ПОВЕЧЕ !

Та ето това е да се чувстваш (или да си си) кестен !

Познато ли ви е ?

Хайде, не се срамувайте !

Интересното е че не само хората могат да са кестени. И нациите могат. Само си помислете за този момент в който гордите римляни са станали италианци !
Вторачени в миналото като единствен повод за гордост и радост.

А това да ви е познато ?!

Аз лично в този момент се сещам за всичките тези възстановки на битки от преди 1000г. Или пък “крепостите” от итонг. И “мъжкото хоро” в зимната река.

И забележете че всичкото това се прави от хора които всъщност нямат нищо друго да покажат за себе си.

Кестени ?

Интересното е че да закестенееш не е задължително. Вижте китайците примерно ! От няколко хиляди години си се борят мъжката и мислят напред !
А се наблюдават и процеси на откестеняване ! Примерно японците са се били покрили с доста зелени бодли преди да дойде външния дразнител под формата на кораба на комодор Пери. И след това какво ?! Изстрелване в орбита ! Мейджи ресторация !

Та това ме навежда на мисълта че всъщност тези външни опасности са катализатор който изважда една нация от летаргията. Или я доубива.

Хмм. Ама аз исках да пиша за закестеняването по хората. Когато започваш да търкаш билетчета от лотарията защото това ти е единствената надежда !

А то какво се получи ?!

Благодаря ви ! Отново приходи от гугъл реклами.

октомври 2nd, 2018

Отново получих малко пари от рекламите на този сайт. И исках да кажа: БЛАГОДАРЯ ВИ !

Последното плащане от гугъл беше преди 5 години. Т.е. горе долу се падат по 25 лв/година.

Знам че това не е пълната цена на хостинга. Но все пак е нещо и е интересен социален експеримент. Така че благодаря отново че не си изключвате рекламите за този сайт и така ми помагате малко с хостването.

Много неща се промениха с рекламите. Ето малко статистика как изглеждат приходите от тях:

Това са приходите от реклами и импресиите по месеци за последните 8 години.

До преди началото на тази година използвах рекламни карета. Може да видите как развитието на адблокерите по същество изяде този вид реклами. Затова в началото на тази година превключих на “умните” реклами от Гугъл които изглежда успяват да обърнат малко нещата с блокирането.
Интересното е че, с малки изключения, трафика си седи горе долу същия. Но пък “кликванията” (отварянето на връзки от реклами) стабилно вървят надолу.

Ето и още една интересна графика: по тип устройства по месеци.

Червеното са компютри, синьото е смартфони а жълтото таблети.

До към 2015 трафика е основно от компютри. И след това трафика от смартфони задминава този от компютри. А пък таблетите замират.

Как ви е читаемостта на сайта през телефон ? Нещо да ви дразни там ?

Честно да кажа нямам стратегия да изкарвам пари от този блог. Просто ми е интересно как опитите за писане на неща които допадат на вас се отразяват на рекламите.

Още веднъж: благодаря за търпението и се надявам че съм допринесъл поне малко да намерите нещо интересно в потока реклами които ни заливат от всякъде.

На моята Муза

септември 14th, 2018

Ти си болката в сърцето ми,
но и радостта в сълзите.
Ти си мига на утехата
че могъл съм да обичам.

Ти си миналото бъдеще.
Но и бъдещото минало.
Розата в ръцете ми
до душата ми изстинала.

Как и защо се махнах от Feedly. И с какво го замених.

септември 4th, 2018

Аз чета новините си като RSS потоци. Защото не обичам някой освен източниците на новини да ми казва какво е новина и какво си струва да чета. А и обичам сам да си подбирам източниците на новини. Че в този свят не знае човек на кого да вярва вече.

Има един проблем с RSS потоците. Трябва ти четец. А и е добре да знаеш какво си прочел и какво още не. Четеца иди дойди: не е толкова трудно. Но това със знаенето до къде си стигнал е проблем.

Особено когато искаш да можеш да четеш новините си от всичките си устройства: таблет, телефон, лаптоп и т.н. Тогава четец на новини който си записва докъде си стигнал локално не върши много работа. Трябва такъв който записва в мрежата и синхронизира (тегаво: трябват версии за всички устройства които имаш и ще имаш). Или web услуга която само отваряш в браузър от всякъде.

Аз лично сметнах че последното е по-добре. И затова бях много радостен когато Google пуснаха Google Reader. Да си ме анализрат колкото искат. Те така или иначе сигурно го правят през браузера ми (Google Chrome). Аз си четях новините и ми беше добре.

Добре ама без много обяснения Google решиха да опитат да ми казват какво да чета. И понеже това в RSS потоците няма как да стане просто спряха Google Reader услугата и от тогава се опитват да пуснат какви ли не заместители с редактирано съдържание. То не беше google news, google inbox, google now и т.н.

И затова аз нямах друга алтерантива тогава освен да търся заместители на Google Reader. Доброто нещо с RSS потоците е че е лесно да се “изнесеш”. Има специален формат за описване на списъци с RSS потоци, който се нарича OPML. И всички четци го поддържат и за четене и за писане. Ако видите че четеца ви не го поддържа, бягайте от там. Това е т.н. хотел за хлебарки: тоест място където искат да си сложите данните и да ви държат заложник с тях след това.

Но обратно към спирането на Google Reader. По това време много хора като мен търсеха къде да мигрират. Google Reader беше популярна услуга с много потребители. И се нароиха нещо като 100-ци алтернативни услуги които се бореха да поемат потребителите. След малко време по-странните замряха и останаха няколко. И накрая само една: feedly.com. Тогава по новините ги представяха като рицар на бяла броня. Който с опън сорс технологии ще спаси хората от големия лош гугъл. И то без пари. И хората, аз включително, си взеха OPML файловете и мигрираха към feedly.

Добре, но както пее Жоро Минчев (лека му пръст), “ето минаха години и рокенрола не умря. Само струва ми се малко остаря”. Та и feedly така: събраха ни много хора с обещание за безплатен хостинг и след това се сетиха че това струва пари: сървъри, трафик, място за съхранение и т.н. И явно колкото и да са продавали данните ни в един момент шведската маса е свършила. И затова малко по малко feedly се опитват да започват да “монетизират” (т.е. да изкарват пари от) потребителите си.

Добре де, ама то стана малко като във вица за митничаря и контрабандиста (който се опитвал да прави икономии и решил да намали подкупа който давал всеки път на митничаря): Защо с нашите пари ?!

Т.е. много е трудно да дадеш нещо безплатно и след това да се опитваш да искаш пари за него. По-лесно е като добавиш нови опции. Тогава има психологическото чувство че се купуват някакви екстри. Но да се опитваш да намаляваш досега безплатната програма или да искаш пари за нея е изгубена кауза.

Та и feedly така: първо започнаха да предлагат платен абонамент с няколко допълнителни неща. Но като им е достатъчна на повечето хора безплатната услуга (явно, щом сме мигрирали в нея) е трудно да се продават екстрите.

И явно законите на икономиката са ги накарали да посегнат и на безплатната услуга. И да започнат с ограниченията.

Аз съм голям фен на google signals: това е услуга на гугъл която периодично търси в интернет по критериите които сте й задали и ви добавя новите неща които намери в RSS поток. Тоест ако се интересувате примерно от марионетки от месо може да си добавите сигнал “марионетки от месо” и всеки път когато се появи нова страница за тези марионетки ви се добавя новина в RSS потока. И понеже няма много новини за марионетки от месо всяка секунда ще получавате новина в четеца си всеки път когато гугъл открие нова статия за тях. Тоест може да ви върши прекрасна работа ако се задали конретно условие което не ви показва хиляди нови страници на ден.

Имам няколко сигнала и ми вършат чудесна работа. Забележете че всъщност Google върши работата по тях: търсенето, съпоставянето кое е ново и връщането на RSS потока. За четеца това е просто поредния RSS поток.

Наскоро се опитах да добавя четвърти такъв към feedly. Ами имам си интереси ! 🙂

И каква беше изненадата ми да открия че, въпреки че това са обикновени RSS потоци, feedly са им сложили отделно ограничение: позволяват само 3 в безплатната услуга. Сравнете със ограничението за потоци: 100. И това при положение че за тях и двете са потоци. Няма допълнителна работа или кой знае каква разлика.

Не се прави така !

И ето че бях изправен пред алтернативите:

  • Да дам 6 долара на месец за feedly без лимит на сигналите
  • Да си намеря друг начин да ги чета.

Реших че не получавам услуга струваща 6 долара на месец. И затърсих алтернативи.

Не ми се пробваше още някой такъв доставчик. Не се знае след 6 месеца дали камилата или камиларя.

Затова реших да подходя радикално и да се “преместя” на моя сайт (от който четете това). Т.е. да инсталирам някакъв web четец и да си го чета него вместо feedly.

Това ще ми струва само малко време и нерви. Хостинга на този сайт така или иначе го плащам. Трафика не се очаква да е голям. И не е трудно да се качват web приложения, нали ?

Речено сторено. За радост доставчика ми има “каталог” на web приложения които те могат да качат за мен с натискане на бутон. Там имаше секция RSS четци ! Гледах, четох, сравнявах и се спрях на tiny tiny RSS. Проект с отворен код, активна общност на потребители и разработчици, не товари много хостинга. Въобще: нирвана.

Качих от tt-RSS каталога на моя доставчик и .. почти тръгна. Интерфейса си работеше, само където не искаше да ходи и да смуче новини от RSS потоците. Не много добре.

На този етап реших да се заема сериозно. И в такива случаи обикновено гледам първо да взема най-новата версия. За радост обновяването не беше трудно: просто слагаш новите файлове на уеб сървъра и то си се сеща че трябва да обнови базата следващия път като го отвориш с браузер. И си я обновява правилно.

Научих се и плъгини да слагам: имаше един който го прави да изглежда като feedly !

Имаше и андроид приложение. И това успях да го пусна.

Само да идваха новиничките ! 🙂

Проблема се оказа че е неправилен път и версия на PHP в cron задачата. Като го поправих това и всичко тръгна.

Сега не съм отварял feedly от няколко седмици. И си работи чудесно tiny tiny RSS-а !

Затова реших да използвам формата за дарения и да им пратя някой лев !

Препоръчвам го и на вас това: особено ако си имате хостинг някъде. Майната му на feedly ! Да живее опен-сорса ! И направи си сам ! 😉

Между другото има и още една екстра на tt-RSS: поддържа много потребители. Т.е. ако реша да дам услуга на някого само с цъкане по интерфейса става 🙂

И още по-между другото: този блог също има RSS потоци: примерно за статиите. Не че нещо: ама защо не се абонирате ? 🙂

Как да спрем скимирането на банкови карти ?

август 18th, 2018

Ако четете това сигурно имате или смятате да си вземете банкова карта. И се притеснявате да не ви оберат.

Ще се опитам да обясня че да прекратим това веднъж завинаги зависи само от нас.

Най-често ви плашат с така наречените “скимери”. Това са устроства които се закрепят на банкомата и четат “данните на картата”. Но трябва и пина. И затова или има и камера която заснема какво въвеждате или има двойна клавиатура на която без да се усетите да си напишете пина.

Дори днес по телевизията имаше “журналистическо разследване”: една кака снимаше един милиционер през блър филтър който показваше как се закрепва скимер. Готинко ! Страхуват електората. И зрителската аудитория расте !

Но нека да започнем отначало.

Банковите карти.

Когато въведоха първите карти от БОРИКА навремето те бяха само с магнитни карти. Т.е. имаше само една черна лента отзад на картата и това беше единствения елемент с компютърно четима информация. По същество тази магнитна лента е подобна на лентите на касетофоните или магнетофоните и съдъжа много малко информация, обикновено номера на картата.

Затова като слагате карта в банкомата има едно моторче което я поема и я придвижва с постоянна скорост спрямо четящата глава.

Тогава и ПОС устройствата четяха тази лента. Само че там моторче нямаше и се “плъзгаше” картата в един улей. И след това или се въвеждаше пин (който го няма записан на магнитната карта и се проверява с платежната система) или просто ви караха да подпишете бележката.

Тоест имайки данните от магнитната лента и пина има 100% гаранция че можете да запишете нова магнитна лента и да отидете да изтеглите пари.

Точно това всъщност и правят т.н. скимери.

Но всъщност проблема не е че има скимери, а че цялата информация на картата е лесно четима.

Начина по който кредитните компании решиха да поправят това е с т.н. смарт карти. Или карти с чипове. Ей това нещо:

Идеята на чипа е че данните записани в него не са необходими за да мине транзакцията. И те не напускат чипа. А четящото устройство обикновено подава малко данни към чипа и очаква чипа да ги “подпише” (обработи) използвайки машинен шифър който после банкомата проверява.

Т.е. теоретично е невъзможно да ти “скимират”(или копират) картата ако плащаш с чип.

Затова след въвеждането на тези чипове кражбите по магазините чрез карти са намалели с 25% според статистика на картовите компании. Мисля че този процент не е 100, понеже скимирането в магазините е било такъв процент от другите начини да се краде.

Затова и няма смисъл да ви събират подписа на бележките вече: смята се че обработената от чипа информация е достатъчно сигурна и напълно ви идентифицира като наредител на операцията.

И затова в наши дни повечето ПОС устройства вече са чип. Дори има и голям процент безконтактни. И за двата вида (и чиповете и безконтактните) “скимиране” (т.е. копиране на карти) няма как да стане.

Но пък почти всички банкомати са твърдо в епохата на магнитните ленти.

И затова и въпроса ми: ДОКОГА ?!?!!?

Защото докато те са там ще има повод разни милицонери да ви страхуват по телевизията. И да ви обясняват как трябва да бутате и ритате банкоматите за да разгоните скимерите и как да застанете в стойка “лотос” за да може вътрешното ви “аз” съвсем тайно да въведе пина без да го види никоя от камерите около банкоматора.

АМАН ! Това не е решение ! Независимо от позата в която сте застанали ! 🙂

Решението е да се смени технологията която банкоматите използват ! И най-накрая да се пенсионира магнитната лента на картата !

Мисля че можем и да помогнем на процеса малко.

Предлагам ви да се обадите на банката ви, да им обясните това по-горе и да ги попитате кога смятат да сменят технологията която банкоматите им използват !

Или, ако някой ви “източи” картата и знаете през кой банкомат е станало, да си помислите да осъдите банката собственик на банкомата за сумата която са ви откраднали благодарение на старата технология която банкоматите им използват !

Във всеки случай: пишете как е минало !