Българска Политическа Партия HOWTO

февруари 18th, 2019
Сатира. Или не съвсем. 

Ползата от Българска политическа партия е безспорна. Тя основно се върти около икономическите облаги. Присвояването на държавни пари е май единствената все още работеща златна мина в България. Така че е хубаво да си имаш партия.

Трудното е как да си проимаш. И в духа на истинския опън сорс реших да напиша едно HOWTO:

Стъпка първа: Намерете си спонсор

Учередяването на партия е скъпо удоволствие. И, освен ако нямате отнякъде едни пари за изпиране, пардон, инвестиране, ще се наложи да намерите някой който иска да инвестира във вас. За радост или за съжаление желаещи не е трудно да се намерят. Има офшорни инвеститори. Има и други държави които са готови да доят и (понякога и без това обеднелите си) граждани в името на (мухлясали) имперски идеали. Или просто корпорации които си имат държави. Или нямат балами. Избора е голям. Имате и какво да им предложите: 8 (хм, май вече по-малко) милиона наивници. И малко територия. Ама на важно място. Локейшън. Локейшън. Локейшън ! Но за жалост и предлагането не е малко. Комбинаторите в тази територия с лопата (или със ски) да ги ринеш. Затова успеха на тази стъпка зависи от търговските ви умения.

Така че слагайте най-добрия си костюм и най-добрата си усмивка, грабвайте тези библи..пардон, проспекти и тръгвайте да продавате. И не забравяте: ABC ! Always Be Closing !

Да предположим че намерите спонсор. Следва

Стъпка втора: Намерете си кауза

Трябва да се позиционирате някъде. Обикновено това би била стъпка първа. Ама понеже зависи от спонсора го слагам като втора стъпка. Сега трябва да увиете лайн..изненадата която сте приготвили на избирателите в нещо по-приемливо и немиришещо. Тук е мястото където ако сте били апаратчик ще имате предимство. Може да е спасете късокракия горски езерен бегач. Особено ако имате амбиции в строителството и курортното дело. Може да е да направим Европейски Път на Югоизток. Това пък ви позицонира в бизнеса с цигари и лекарства. Или пък да направим от София първокласен австралийски град. Това върви ако сте в АйТито и ви трябват сгради. А пък ако съвсем блокирате може винаги да метнете един юмурлук, да си татурирате някой национален герой на бицата и да викате България юбер алес. Това издава амбиции към посланнически или евродепутатски пост. А пък ако и това ви се струва сложно заложете на евъргрийна “не на корупията”. ДА БЕ !

Можете (ако спонсора се навие) да направите една “конференция” в някой от хотелите му за да “представите” програмата на случайни минувачи. Които да примамите с обещание за напиване и оргия след това ъф корц.

След като изтрезнеете минаваме към

Стъпка трета: регистрирайте се

Това може да стане по два начина. Първия начин е моно-спектакъла: отивате при някой овчар…влиятелен човек и искате нужните подписи. Примерно мешерето. Или синдикатите. Или някоя църква. Или някакви протестъри.

Втория начин е по-класически. Наемате едни пенсионери да седят на будка по оживени места по градовете със списъци. И с кебабчета и/или шапки. А ако бързате добавете и червено вино.

И в двата случая работата става много много бързо. Та докато се усетите стигате и до

Стъпка четвърта: рекламирайте

Привличайте души. Рекламирайте. Харчете пари. Наемайте селските читалища и говорете глупости. Плащайте на телевизии и говорете глупости. Плашете хората. Очерняйте конкуренцията. Ако сте пиян или друсан ще помогне. Защото кой нормален човек може да го изтърпи това ?!

И така, докато дойде време за избори. Тогава преминавате към

Последната стъпка: Бай Ганьо прави избори

Запазете телефоните на пенсионерите с кебабчетата и ги направете членове на избирателни комисии. За по-сигурно ги заведете на “обучение” (виж по-горе за оргии..конференциите по-горе). И ги инструктирайте да прецакват бюлетините на хората които не са гласували за вас по време на броенето. А пък вие отидете пак при овчар..влиятелния човек и си купете малко гласове. Или много. Това пак зависи от спонсора.

И стискайте палци !

Късче от рая в Брюксел

февруари 7th, 2019
Гара Брюксел Север

Искам да ви разкажа за това как намерих място на абсолютно щастие на най-неочакваното място: в центъра на Брюксел.

И не, това не е разказ за евро-нещо си. А за града. И хората в него.

Слизате на гара Брюксел Север. Излизате от гарата. Вървите малко в посока наляво. И стигате до място където улицата по която вървите се пресича под кос ъгъл с една друга. И ето: точно на правилното място сте.

Сега погледнете назад към двете улици.

Улицата по която дойдохте води към т.н. квартал на червените фенери. Интересното на този е че закона в Белгия не разрешава проституцията. Но са си намерили вратичка хората. Както и да е: стандартното северно-европейско “оборудване”: каки по гащи на столчета зад витрини. За 25 или за 50 евро.

Я сега погледнете към другата улица: пазар. Но не някакъв скъп пазар. Боклуци: пластмасови неща, ярки безвкусни дрехи за по 10-на евро, нарглиета, ползатена ламарина и дюнерджийници. Стандартен близкоизточен уличен базар.

А щастието къде е ?

Ами точно където сте застанали.

Представете си че сте семейство емигранти. Бъхтате се здраво в чуждата студена държава. Карате такси или чистите тоалетни. Всичко в името на децата. А тези деца в чието име го правите са при бабите им на хиляди километри. Виждате ги само на скайпа. Делите си наема (че скъпо) и пестите всяко евро. Интимноста помежду ви отдавна си е отишла, някъде между нощните смени, немотията, тъгата и умората. Как се издържа така ?!

Ами не се издържа.

И тогава идва тази пресечка на двете улици. Хващате влака. Заедно. Всеки стиснал по едни 50 евра в ръка. И заставате на тази пресечна точка. Единия поема към пазара. А другия … по другата улица. Уговяряте се да се видите след час. С по 50 евро по-бедни. Но много по-щастливи ! С нови сили да звъните по скайпа, да чистите тоалетните и да карате такси. Да бъдете семейство и отговорни родители.

Ето това е рай !

Живота ни е web сайт

януари 31st, 2019

Днес се замислих кое е било последното нещо което не съм направил през web сайт. Не, не таксито. Не и хотела в който съм. Не и самолетния билет … хммм.

За всяко нещо си има сайт.

Ремонти в къщи: цък. Напредък в кариерата на кинорежисьора: цък. Място където да се похвалиш ако се роди дете в семейството: цък. Любов: цък ! Да видиш какво прави онзи съученик който не си виждал от 20 години: цък ! Да видиш новия сериал: цък !

Изглежда да живеем за да храним тези сайтове. С проблемите си. С парите си. С радостите си. И най-вече с времето си. Според мен отдавна отмина времето когато семействата се събираха в хола за да правят нещо заедно. Сега всеки е залепен за неговия си екран. Храни сайтовете. Дори и по заведенията и в градския транспорт. Дори и докато си на среща с някого. Сайта иска. Настоява. Зове те. И не може да чака. ЦЪК !

Интересното е че и “новата” икономика го насърчава. Никой който произвежда старомоден физически продукт не печели толкова колкото производителите на битове и байтове. А пък собствениците на тези сайтове са новата аристокрация. И знаменитости. И новите богаташи. Хората към които гледаме за съвет и насока.

Помислете върху това ! Офлайн ! С главата си ! И отидете и кажете на важния човек в живота си че го обичате. Лично. В очите !

Благодаря на бардовете от Ъпсурт за идеята !

Не бързайте с е-винетките. Още не работят !

януари 21st, 2019

Днес реших да скоча в дълбокото и да си купя винетка. Реших да използвам сайта. Въведох си данните за колата и за картата и заявих едногодишна винетка. Плащането мина бързо и получих обратна информация.
Обаче какъв беше ужаса ми като видях че съм ударил една допълнителна цифра в номера на автомобила !

Започнах да търся на сайта как да го оправя. НЯМА ИНФОРМАЦИЯ.  Не може и да се откажете от покупката си !

Реших да звънна: 0700 номера който е даден за връзка ме води до едно съобщение “кол центъра е в процес на изграждане” и затваря. Има и 2 софийски номера, но там никой не вдига.

Опитах да звънна и на НАПИ на кол центъра. Казаха ми добродушно да им се махам от главата. Като че ли не те издават винетките !

Писах на всички email-и. Чакаме отговор. От единия препратиха на другия с молба за “съдействие”.

Хаоса е пълен !

Да не говорим че и закона е нарушен. Чл. 50 от закона за защита на потребителите гласи:

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на: 1. сключване на договора – при договор за услуги;

А да виждате на сайта на НАПИ възможност да се откажете от сделката ?!?

Тоест държавата не спазва собствените си закони ! Подадох жалба в КЗП. Чакам отговор. Можете и вие да следите статуса на жалбата от линка.

ICAL за православния календар, именните дни и официалните празници обновени за 2019

януари 7th, 2019

За 13 поредна година (от 2007) обнових iCal календарите. Сега съдържат и данни за 2019.

Както обикновено няма нови адреси. Така че ако сте се абонирали за календара просто си запазете абонамента. И не забравяйте да обновите и локалните копия ако имате !

Ето пак адресите (от предната записка) :

  1. Официални църковни празници: съдържа всички големи църковни празници които не са в неделя
  2. Църковни недели : Празниците в неделите (понеже в печатното издание са с червено, т.е. празници).
  3. Църковни празници : съдържа всички събития от календара които не са в горните категории.
  4. Именни дни : Това е самостоятелен календар, който слага по-често срещаните именни дни в календара.
  5. Официални държавни празници : това са официалните неработни дни от сайта на Парламента плюс отработваниците за всяка година от сайта на правителството.

Значи за да получите пълния Православен календар насложете календари 1-3 (като 2 и 3 ги оцветете в червено при наслагането).

За тези които нямат iCal сложих един web разлиствач на календарите (може да се четат с обикновен browser). Вижте стария пост за това какви iCal клиенти има.

Преписал съм (доста внимателно според мен) целия Православен календар за 2007-2019 на Светия Синод на Българската Православна Църква.
Естествено ако намерите грешки просто ми напишете в кой календар са и къде точно и аз ще ги оправя.

И не на последно място: МОЛЯ НАПРАВЕТЕ ДАРЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИЛИ СИ КУПЕТЕ И ПРАВОСЛАВНИЯ КАЛЕНДАР НА КНИЖКА КОГАТО ПОЛЗВАТЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ !
Да не забравяме че това е едно перо за приходи на църквата и целта ми не е да го затрия.

Моето решение за безконтактни плащания с телефон

декември 26th, 2018

Аз съм привърженик на новите технологии. Това включва и използването на телефона ми като кредитна карта. Но за жалост ние живеем в един от краищата на света където естественото решение за това (Google Pay) не се поддържа.

Сигурно по-постоянните читатели ще се сетят че опитвах наличните заместители: по специално дигиталните карти на ПИБ. Но това не винаги работи както го очаквах: телефона трябва да се отключи за да работи NFC, не всички ПОС устройства го поддържат, могат да се правят само 5 транзакции без да има връзка с интернет (а и аз така и не успях да направя плащане по този начин) и освен това е малко трудно да се обясни на касиера че искаш да плащаш с телефон.

Но въпреки всичко това държах дигиталната карта на телефона за резервен вариант. Но наскоро си смених телефона. И се оказа че дигиталните карти трябва да се преиздават (!) като се смени апарата. А и списъка на MasterCard от поддържаните апарати не е обновяван от пролетта на 2017 !

Това се оказа камъчето което обърна тази кола.

И ето го моето “нискотехнологично” решение (на снимката): калъфче с джоб за кредитна карта. Безконтактна кредитна карта.

Не страда от нито един от изброените проблеми с дигиталните карти и освен това има и допълнителен бонюс: може да се използва и като нормална кредитна карта 🙂

И калъфчето ми струва 4 лв. Еднократно. Не като дигиталните карти на ПИБ 5 лв/година.

Коментарите обратно на сайта

декември 11th, 2018

Преди известно време бях забранил коментарите защото имаше много спам и това беше единствения начин да се справя.
Но сега открих (мисля) по-добър начин. Разреших коментарите за регистрираните потребители. 

Какво означава да се регистрирате ? 

Ами просто трябва да си създадете име и парола и да изчакате да ви одобря. И тогава ще можете да добавяте коментари.

Добавяне на 2nd factor authentication към wordpress

декември 11th, 2018
  • Защо трябва да го направите ? Ето заради това. И то веднага. 
  • Какво ви трябва ? Телефон с Андроид и google authenticator.
  • Работи ли на wordpress 5.0: да
  • Какво да инсталирате ? Ето този плъгин.

Минаха години и т.н. 2-ри фактор (поне 2 от някое от тези три: нещо което си, нещо което знаеш и нещо което имаш) си е вече де-факто стандарт при повечето инсталации. Използвам го почти навсякъде за данните които са ми важни. Като основно е нещо което знам (парола) и нещо което имам (андроид телефон). Работи много добре с приложението на гугъл: то си генерира кодовете и само трябва да се въведат на съответното място. Не съм имал грижи засега. А и е стандартен интерфейс и се поддържа от много други сайтове.

Ето че настана време да инсталирам това и на моя блог. Ако и вие сте изправени пред същото горещо препоръчвам плъгина по-горе. Работи супер ! Единственото нещо което няма в сравнение с примерно гугъл е т.н. кодове за възстановяване (нещо което използвате ако сте си загубили телефона примерно). Но пък има начин да врътнеш малко базата данни и ефекта е същия (надявам се че няма да ми трябва де, но знам какво да правя).

Така че не мислете: инсталирайте и активирайте. Безплантно е.

И оставете ревю на автора на плъгина. Това е най-малкото което може да направите.

Историята в графичен вид

ноември 22nd, 2018

Страхотна графика ако сте любител на историята, благодарение на http://www.visualcapitalist.com/histomap/

За пастира народен и пастира божий

ноември 9th, 2018

Искам да ви разкажа за 2 срещи със случайни хора които имах в един следобед на връщане от летището които ме накараха да се чеша по главата през целия път до в къщи.

И да ви оставя сами да отсъдите защо и какво. И кой крив. И кой прав. И каква е връзката с хала на който сме.

Та ето:

Народните пастири

Значи, връщах се от командировка във Франкфурт. Реших да мина да оставя нещо на някого в София преди да дръпна към къщи по магистралата. Не познавам целия град, та си пуснах GPS-а и заследвах тънката синя линия. По едно време, малко преди целта ми, в малките квартални улички, чух зад себе си сирена. Погледнах в огледалото: полицейска кола. ОоооК. Спрях. Дойде полицая: “офицер еди кой си, рутинна проверка”. Дадох документи. Провери как са ми документите. И започна да обяснява: на улица н’нам каква си не съм отстъпил предимство и “замалко съм щял да ги смачкам”. Мачкам каскета и муча нещо. След това ме попита дали имам неплатени глоби. Ами нямам. Пауза. Попита ме какво работя. След като получа този въпрос обикновено ми е ясно какво следва. Заопипвах банкнотите в джоба и измрънках ” ‘ми … с компютри”. Попита ме къде живея. Ами в Пловдив. И взе да ми обяснява: “то, сега, трява да напишем акт, ще ти вземат точки”. Пак мачкам каскета и муча. Примирявам се със съдбата демек. Пак обяснения: “ще трябва да пратят талона по вътрешна поща … знаеш как се бави …”. Знам, да. Чакал съм го да си дойде и преди …. Пак пауза. И пак обяснения “Ама то днес е празника на полицията. Така че внимавай друг път…” Пак пауза … и надежда в очите … аз пак мрънкам нещо … Даде ми документите и вика “това е от нас”. Тръгнах си по пътя. Внимателно. С мигач и т.н.

Божия пастир

Аз обичам да качвам стопаджии. Пътувам сам през доста от времето. А и навремето съм се возил и аз. Та обикновено гледам и ако има някой който не изглежда че ще ми забие шило във врата го качвам. На Църна маца обикновено има хора да чакат та винаги гледам. И този път така. Гледам един отец маха. С монашески одежди и брата. И доста слаб. Виждал съм го и друг път да чака. Но сега никой не спираше та реших че е мой ред. Спрях. Човека остави относително нова чанта за лаптоп и сакче на задната седалка. Представи се: отец Х (не помня имена). Извиних се за разхвърляната кола. Тупна ме по главата и каза “важното е тук да е оправено”. Засмях се. Имаше смисъл в това което каза. Попита ме дали искам да ме благослови. Щял само 100 лв да ми вземе. И после вика “майтап бе”. И икони бил рисувал. Не проявих интерес и измрънках нещо че имам само карти в джоба. Редовния ми трик като искам да се отърва от нежелан сейлс пич. Но той спомена че имало банкомат на близката бензиностанция, извади шишенце с вода (надявам се светена), поръси ме и започна да чете благословия. Прекръстих се когато ми каза и целунах кръста. Даде ми и иконка. Ламинирана. 2х2 см. Бръкнах в джоба и дадох 20-те евро които ми бяха останали от командировката. Не че нямах лева. Имах. Ама вече бях смутолевил че имам само карти. Попита ме дали ги давам от сърце. Заявих че да. То и така си и беше. Слезе след около км, преди разклона за едно от баровските софийски предградия. Като не забрави да ми напомни да го изчакам да си вземе чантата. Явно и той ми вярваше толкова колкото и аз на него.