Довиждане, airbg.info !

ноември 28th, 2019

Днес е деня в който размонтирах и изхвърлих двете ми станции работещи в този проект.

Началото беше страхотно. Истинска народна инициатива. На доброволци. С голямо удоволствие поръчах по интернет и сглобих две станции. Заради geekappeal-а ! И за да помогна на хората.

След това обаче нещата тръгнаха надолу. Нямаше друг начин за координация с хората освен по фейса. А аз съм избрал да ме няма там. Но това не пречи да получавам едни гадни автоматизирани мейли: “тока на сензор този и този е спрял”. Като можеш да ги генерираш тези колко му е да сложиш и един лист сървър !

Но това беше горе долу ок, сравнено с последните развития. “Доброволците” зад проекта започнаха да се опитват да правят политическа кариера. И да се продават на известни спамъри като вайбър примерно.

Та се запитах: ок, това са нормални амбиции на нормални хора. Но защо с моите станции ?! И така.

И в гийк пространството се подвизават същите хора както и в нормалното публично пространство се оказва.

Та мислете добре !

Новите “небанкови” дигитални карти: струва ли си ? Епизод 1: Phyre.

ноември 6th, 2019

Аз съм в постоянно търсене на нови технологично/финансови продукти. Просто защото обичам технологията и ми е интересно. Но за жалост съм запазил здравия си разум и след известен период на “пиянска” еуфория от новичкото прагматизма надделява и следва безславно отстраняване.

Така се случи навремето с “дигиталните” карти на ПИБ (първата банка в България която предложи токенизирани кредитни карти за през телефон (през NFC). Няма да забравя трепетите на първото плащане с телефон и колко и досега е трудно да обясня на касиера че искам да платя безконтактно ама не с карта. След като еуфорията на това отмина остана сложното за използване приложение (трябва да е отключен телефона, да е отворено приложението и да се натисне бутон за да платиш. И всичко това като не знаеш дали ще сработи под неодобрителните погледи на останалите от опашката) и никавите предимства пред използването на “нормална” безконтактна карта.

Така че БАМ с теслата и приключихме там.

Намерих идеалния заместител: купих си калъфче за телфона с джобче за безконтактната карта на гърба ! Хем си плащам щастливо навсякъде “с телефона” хем не ми се налага да го ръчкам преди да платя. А и бонюс точките се трупат.

Добре ама желанието за нещо новичко не ме напусна така.

Та реших да опитам новите небанкови финансови карти.

Започнах с phyre.

Това е една българска услуга, която “храниш” (зареждаш пари демек) от кредитна карта и след това може да я ползваш през NFC-то на телефона. Да плащаш. Не е особена далавера, защото банката не само не ти дава бонюс точки за “захранването” но и удържа комисионна. Така хем губиш бонюса при плащане (повечето кредитни карти на БГ пазара го дават и той при някои банки не е за подминаване) а и плащаш и пари за “удоволствието”. Не, благодаря !

Остава тегленето на кеш. Повечето банки удържат зверски такси като теглиш кеш от кредитна карта. Не знам каква е логиката да ти дават пари за да плащаш на POS а да те дърварят като теглиш кеш. Лихвата която прибират е същата. Сигурно е заради тези проценти които удържат на търговците при плащане с карта.

А е удобно да слагаш всички разходи на едно място за да може лесно да следиш бюджета. Така че ако имате идея как да се заобиколят тези такси при теглене, давайте насам 🙂

Естествено че опитах с NFC на телефона и с phyre да изтегля пари от банкомат на Булбанката. Каза ми да се махам от там с тоз’ телефон 🙂

След кратък разговор с чата на Phyre (странно че е само чат: няма телефон за поддръжка. Ама поне отговарят бързо) дадох 10 лв за пластмасова карта към Phyre сметката. С нея можеше да се тегли. От всеки банкомат.

Та стана доста удобна система: “+” на Phyre на път към банкомата и след това теглене с картата.

Добре ама след това се оказа че имало лимит за теглене от картата. Дневен, седмичен, лунноцикълен и не знам какъв си. Пак си чатих със съпорта. Махнаха го.

Горе долу добре. Като за нормална дебитна карта 🙂 Със скъпи трансфери между сметката и картата. И без да има къде да отидеш да се оплачеш на някого.

Фалшивите новини като глобални избори

октомври 15th, 2019

‘If I’d lived in Roman times, I’d have lived in Rome. Today, America is the Roman empire, and New York is Rome itself. New York is the center of the earth.’

John Lennon

Може би защото е изборно време това горното ме накара да се замисля.

Ако Ню Йорк наистина е съвременната римска империя (приемам го като символ на глобализма) то тогава ние всички трябва да сме граждани на тази империя. И е естествено да се стремим да имаме нормални граждански права в нея.

Да, дори и по времето на римската империя не всички поданници са били граждани на Рим. Но пък всички са се стремели да бъдат. И провинциите са участвали в решенията на римското правителство.

Очевидно това не е разрешено от закона в съвременната римска империя. Но пък не съм първия който се сеща че може би е добра идея. Дори бях видял някъде сайт който приемаше “гласове” от хората по света за американските избори.

Та явно нуждата я има.

И, както е казал поета, където има нужда има и решение.

Примерно това: да платиш на хората които имат право да гласуват да гласуват в твой интерес.

Или пък това: да манипулираш същите тези хора да гласуват в твой интерес. Т.е. пак да им платиш, но в щастие и сигурност.

Напоследък се наслушах на много гласовити хора които да се изказват как горните два начина били “лоши” и трябвало било да се борим с тях.

Но “лошо” и “добро” са морални понятия. А морала не е абсолютно понятие. И има различни морални системи. Така че “лошо” за кого ?

И дали няма да е “по-добре” да се разреши основния проблем (който изглежда дори и преди 2 хиляди години са успели да разрешат): правото на глас на глобалните поданници ?

Помислете !

Цената на мечтите

септември 4th, 2019
Имате ли си мечта ?

Това беше реторичен въпрос ! Знам че имате. Може да е малка мечтичка. Примерно да вечеряте нещо топло довечера. Може и да е голяяямо мечтище. Световен мир примерно. Ако сте манекенка де. Ако сте, обадете се ! 🙂

Мечтите са чудесно нещо. Карат те да се чувстваш добре. Откъсват те от понякога гадната реалност. Щастие ! Директно в главата ви ! В тях вие сте всеможещ, всезнаещ, истински златен бог !

И трябва толкова малко за да мечтаете. Само малко свободно време.

И тук БААААААААААММММ ! Идва реалността. Великия писател Николай Хайтов написа в “Диви Разкази”: едно е да искаш, друго е да можеш и ТРЕТО И ЧЕТВЪРТО е да го направиш !

Това е лошото на мечтите. Че те покриват само една четвърт от всяко начинание. И обкновено, понеже е толкова лесно да мечтаеш, пречат за изминаването на другите три четвърти от пътя.

Затова и всички вие (сигурен съм) имате много добри извинения защо не осъществявате мечтите си. Обикновено се започва с “нямам време”. Което после прераства в “нямам възможност”. Забележете: не се уточнява каква възможност. Дали е финансова. Или незавършеност на характера.

И така. Седииите си в настоящето което няма нищо общо с мечтите ви. И си мечтаете за да не ви е гадно.

Добре, а какво става като ви свършат извиненията ?!

“Нямам възможност”. Тряяяс ! Получавате купчина пари от някъде ! И при все това вие и всички около вас за здрави като скали !

“Нямам време”. Бууум ! Парите които получавате ви позволяват да не губите време с нищо друго.

И сега какво ?!

Ще постигнем ли този световен мир ?! (И, напомням, ако сте манекенка, звъннете !)

И как човек преминава нататък от фаза 1 ?

И дали, дори и да се насили да изостави розовите облаци и да премине, това всъщност е фаза 2 ? Или е фаза -1 ?

И колко струва неуспешния опит ?

И, и, и ….

Много въпроси.

А отговорите са у всеки един от вас.

Наскоро и аз имах такъв епизод. Имах си една мечта. И в нея бях наистина златен бог. И да, свършиха ми извиненията защо не я осъществявам. И тръгнах по пътя към фаза 2. И установих че това ме прави нещастен. Защото мечтата спря да бъде мечта. И стана задължение което не обичам и не искам да правя. Добре че го осъзнах навреме. Цената за да установя всичко това беше един уикенд. И 150 лв. Според мен си струваше.

Та, кое е по-важно ? Щастието или мечтите ?

Национален Събор “Guilt Trip 2019”

юли 20th, 2019

ФЕЙЛЕТОН !

Фейлетон (на френски feuilleton, от feuille -лист) – жанр на публицистиката и на документалистиката. Основава се на актуални събития, прояви и теми, отличава се с критика и въздействен език, насочен предимно към интересите и вълненията на градското население. Фейлетонът има за цел да заклейми даден обществен проблем със средствата на сатирата.

Днес в слезката на Родопа планина започна националния събор Guilt Trip 2019. Програмата на събора е публикувана в сайта на село Долно Уйно и във вестник Пустиняшки Глас. Но феновете имат и всякакви версии в официалните си фейсбук страници.

Министерството на масовите безредици създаде специална организация на движение. Автомобилите ще се отбиват през специален шпалир от отдела за борба с честните граждани в пълно бойно снаряжение: ски шапки, кенове с лют спрей и свирки. Освен 20-годишните мергели: те ще се насочват директно към сцената. През тълпата. Посетителите ще преминават през специално обособени КПП-та на който ще им се раздават противогази за да се пазят от гъстия мазен дим който се стеле от сутринта.

Създаден е и Палатков Лагер със всички удобства: вомитории, закътани храсти с мека трева за страдащите от диария, 3-тонни чугунени барбекюта, тонколони от по 3000 вата и рибарски пръти за закачване на знамената.

ХЕИ организира и фуд корт, където различните видове е.коли са внимателно селектирани и изложени в пластмасови тарелки.

А пък местни бизнесмени от джамбазкия бизнес в съдружие с нощните приватизатори на дървесина поддържат несъразмерно големи скари от които се носят гъсти облаци мазен дим.

Програмата ще се открие с надсвирване на 1001 диджеридута, които всъщност са само 376 и половината само надуват без да вадят звук.

След това Националния укулеле ансамбъл към читалището в село Кочово ще изнесе 15-часов концерт докато хората плюскат, пият и повръщат.

Според данните публикувани от НАП се очаква събора да бъде посетен от 12 242 12334 българи. Пардон: БЪЛГАРИ ! Като поне половината ще носят одежди на тракийски авиатори, а другата част ще са облечени като близкоизточни чалъмбашии. И двете носии включват официалните анцузи и оставят оголени мръвки за да се виждат татуировките на народни будители по тях.

На неудобно място ще има и цяла кавалкада от сергии на които ще се продават продукти на народното творчество и занаяти. Ама на китайския народ.

Ще се проведе и фестивал на народните мурафети: бабите от кулТУРНИЯ клуб към село Горно Уйно ще обучават внучките от Италия как се вдига … самолета на самотни дядовци за които полагаме медицински грижи иначе. А пък дедовците от кръчмата ще обясняват как се пие ракия без да се гримасничи на бабаити от селата по южната граница.

А вечерта, като изтрезнее, популярен български майстор-шеф на кремвирши ще вари 300 кила традиционно имам баялдъ по провансалски. С шафран. И след това ще го зестне !

Всичко това е един чудесен начин да се запази българщината по строежите в Германия и Англия, по полята на Андалусия и Апенините и в малките улички с големите витрини по цяла Европа. И да се стимулира най-големия инвеститор в държавата да инвестира още малко в парите за оцеляване на старите си родители.

Догберт за блоговете

април 30th, 2019

Не знам дали следите Дилберт. Но днешния комикс е много верен. И за подкастите и за блоговете 🙂

Dogbert Starts A Podcast - Dilbert by Scott Adams
https://dilbert.com/strip/2019-04-29

Типове офиси … и аз

април 16th, 2019

От близо 20 години работя “от къщи”. Поне доколкото работодателя ми знае. По другите държави това може да значи различни неща, но в България, за жителите на градовете, това означава че са готови да плащат известна сума за свободата да избират да не ходят всеки ден до офиса на работодателя.

Работата ми изисква съсредоточаване. И понякога (напоследък доста често за жалост) и многочасови телефонни разговори.

И затова напоследък работя от една къща в едно село: пълно спокойствие и изолираност.

Но това си има и своите лоши страни. Първо: зависим съм от средството си за придвижване (колата). Инфраструктурата ни е такава че да разчиташ на градски транспорт с моето работно време си е авантюризъм. И второ: не виждам никого. Може да звучи и като предимство, но ви уверявам че е така само в първите 2-3 месеца.

Наскоро поради причина номер едно ми се наложи да търся алтернативи докато бях “в бокса”. Можех да си работя наистина от къщи: седнал в хола с крака на масата и лаптоп в скута. Правил съм го, но домашните трябва да пазят абсолютна тишина. Сложно.

За радост напоследък има така наречените офис хотели или коуъркинг спейсове. Идеята е че плащаш на ден една сума (може и на по-големи периоди, но тогава си е офис) и ползваш офис под наем.

В моя град има няколко такива и преди време ги бях опитвал. С не-голям успех 🙂 Ама като се наложи и се налага.

За радост освен изброените в предишния пост имаше и един нов coworking space: Котка и Мишка. Не знам дали сте запознати със Пловдивските потайности, но това е в един от най-интересните квартали на града (Капана) и вечер е бирария за специализирани бири. А през деня кафене. В частта с кафето свири музика. А в т.н. коуъркинг: не. Това е основната разлика между двете. Иначе има маси, пак се използват същите столове и пак едни хора гледат в едни екрани 🙂

Абе интересно. Особено за т.н. лаптопаджии (Legion Etrangere) които се скитат немили недраги. От всякъде гонени и навсякъде приети … и т.н. И искат да се почувстват като майстори от “еснафа” на улицата на занаятите.

Това добре. А сега лошите страни. Не знам кой е измислил т.н. open plan офиси (всъщност знам, слушах planet Money серия за този умник) ама само мога да кажа че не е направил добре. Може и да работи за екстровертите. Ама за доказан интроверт като мен (а и повечето от колегите ми) това изглежда като ада на земята. Защото екстровертите си говорят. Показват си снимки на деца и/или кучета. Въртят се, протягат се. И въобще те разсейват. Големите “кофи” (слушалки закриващи ушите) и гледането лошо помагат донякъде. Ама само донякъде. Защото визуалните стимули остават. А и ти се запотяват ушите от цял ден държане на слушалките 🙂

Освен това за надяващите се на социални контакти: другите хора в това място не са дошли за това обикновено. Така че и това пропада като идея.

Добре че ми направиха колата бързо. Ама реших да споделя изживяването защото беше интересно. И повдига въпроси.

И накрая: ако наистина ви трябва коуъркинг спейс в Пловдив ГОРЕЩО препоръчвам Котка и мишка. Особено ако не сте с кола (паркирането в Капана е невъзможно). Но атмосферата е много добра. А и имат един безплатен пробен ден ако резервираш през coworker.com. Дори и след това цените според мен са поносими и съвместими с това да си наемеш гараж под някоя кооперация на П си М.

Навигация с виртуална реалност с Google Maps

март 7th, 2019

Едно от предимствата да имаш телефон от производителя на операционната му система е че получаваш всички обновления веднага и те са пробвани на твоя апарат. Реших да пробвам навигацията с вирутална реалност през google maps на моя пиксел. Това не е първия опит на гугъл в това отношение. Преди също имаше един вариант който показваше срелки върху изображението на камерата. Но нека да видим дали новия е по-добър.

Засега това работи само с пешеходна навигация. Така че реших да се разходя из града и да видя дали ще работи.

След като изберете посока има един нов бутон който стартира новия режим:

Като го натиснете апарата включва камерата и се опитва да се ориентира по сградите:

Както пише трябва да го насочите към нещо характерно. Дървета и храсти го объркват, но контури на сгради помагат много. Включва се режим подобен на google lens: т.е. разпознаването на образи. И така явно се разпознава контура и се (предполагам) търси в базата данни със снимки от google maps. На моя пиксел това упражнение отне по-малко от 2 секунди и след това ме вкара в режим навигация:

Излиза точица която показва накъде да се върви.
Много е готино със завоите: излиза една голяма поредица от стрелки която мига. не може да го объркаш.
Табелките с указания. Много е смешно, очаквам скоро време и реклами така.
Дава и имената на улиците. При нашата липса на истински табелки с тази информация това е супер !

Има и интересни моменти:

Докато вървите ако свалите телефона да е хоризонтално (както нормално се държи) и навигацията през камерата изчезва. И си се връщате към нормалия навигационен екран през карти. Това е добре измислено за да не хаби батерия и интернет предполагам.

А пък ако упорствате и държите телефона вертикално с екрана към вас излиза ето такава подкана:

Гениално !

Тоест нормалния режим на навигация е ходите по правите с екран надолу или с телефона в джоба и като наближите завой или като се объркате вдигате апарата, той вижда къде сте и ви казва със големи мигащи знаци как да продължите.

Аз често ползвам пешеходна навигация като пътувам. Обичам да ходя пеша и така намирам неща. Но досега държах апарата в джоба и слушах на слушалки инструкциите. И като се омотам вадех апарата и се опитвах да разбера къде съм. С този нов режим това става значително по-лесно и е много по-забавно.

Не знам колко данни хаби това, но в ЕС това няма особено значение в наши дни. Така че със сигурност ще го ползвам !

Българска Политическа Партия HOWTO

февруари 18th, 2019
Сатира. Или не съвсем. 

Ползата от Българска политическа партия е безспорна. Тя основно се върти около икономическите облаги. Присвояването на държавни пари е май единствената все още работеща златна мина в България. Така че е хубаво да си имаш партия.

Трудното е как да си проимаш. И в духа на истинския опън сорс реших да напиша едно HOWTO:

Стъпка първа: Намерете си спонсор

Учередяването на партия е скъпо удоволствие. И, освен ако нямате отнякъде едни пари за изпиране, пардон, инвестиране, ще се наложи да намерите някой който иска да инвестира във вас. За радост или за съжаление желаещи не е трудно да се намерят. Има офшорни инвеститори. Има и други държави които са готови да доят и (понякога и без това обеднелите си) граждани в името на (мухлясали) имперски идеали. Или просто корпорации които си имат държави. Или нямат балами. Избора е голям. Имате и какво да им предложите: 8 (хм, май вече по-малко) милиона наивници. И малко територия. Ама на важно място. Локейшън. Локейшън. Локейшън ! Но за жалост и предлагането не е малко. Комбинаторите в тази територия с лопата (или със ски) да ги ринеш. Затова успеха на тази стъпка зависи от търговските ви умения.

Така че слагайте най-добрия си костюм и най-добрата си усмивка, грабвайте тези библи..пардон, проспекти и тръгвайте да продавате. И не забравяте: ABC ! Always Be Closing !

Да предположим че намерите спонсор. Следва

Стъпка втора: Намерете си кауза

Трябва да се позиционирате някъде. Обикновено това би била стъпка първа. Ама понеже зависи от спонсора го слагам като втора стъпка. Сега трябва да увиете лайн..изненадата която сте приготвили на избирателите в нещо по-приемливо и немиришещо. Тук е мястото където ако сте били апаратчик ще имате предимство. Може да е спасете късокракия горски езерен бегач. Особено ако имате амбиции в строителството и курортното дело. Може да е да направим Европейски Път на Югоизток. Това пък ви позицонира в бизнеса с цигари и лекарства. Или пък да направим от София първокласен австралийски град. Това върви ако сте в АйТито и ви трябват сгради. А пък ако съвсем блокирате може винаги да метнете един юмурлук, да си татурирате някой национален герой на бицата и да викате България юбер алес. Това издава амбиции към посланнически или евродепутатски пост. А пък ако и това ви се струва сложно заложете на евъргрийна “не на корупията”. ДА БЕ !

Можете (ако спонсора се навие) да направите една “конференция” в някой от хотелите му за да “представите” програмата на случайни минувачи. Които да примамите с обещание за напиване и оргия след това ъф корц.

След като изтрезнеете минаваме към

Стъпка трета: регистрирайте се

Това може да стане по два начина. Първия начин е моно-спектакъла: отивате при някой овчар…влиятелен човек и искате нужните подписи. Примерно мешерето. Или синдикатите. Или някоя църква. Или някакви протестъри.

Втория начин е по-класически. Наемате едни пенсионери да седят на будка по оживени места по градовете със списъци. И с кебабчета и/или шапки. А ако бързате добавете и червено вино.

И в двата случая работата става много много бързо. Та докато се усетите стигате и до

Стъпка четвърта: рекламирайте

Привличайте души. Рекламирайте. Харчете пари. Наемайте селските читалища и говорете глупости. Плащайте на телевизии и говорете глупости. Плашете хората. Очерняйте конкуренцията. Ако сте пиян или друсан ще помогне. Защото кой нормален човек може да го изтърпи това ?!

И така, докато дойде време за избори. Тогава преминавате към

Последната стъпка: Бай Ганьо прави избори

Запазете телефоните на пенсионерите с кебабчетата и ги направете членове на избирателни комисии. За по-сигурно ги заведете на “обучение” (виж по-горе за оргии..конференциите по-горе). И ги инструктирайте да прецакват бюлетините на хората които не са гласували за вас по време на броенето. А пък вие отидете пак при овчар..влиятелния човек и си купете малко гласове. Или много. Това пак зависи от спонсора.

И стискайте палци !

Късче от рая в Брюксел

февруари 7th, 2019
Гара Брюксел Север

Искам да ви разкажа за това как намерих място на абсолютно щастие на най-неочакваното място: в центъра на Брюксел.

И не, това не е разказ за евро-нещо си. А за града. И хората в него.

Слизате на гара Брюксел Север. Излизате от гарата. Вървите малко в посока наляво. И стигате до място където улицата по която вървите се пресича под кос ъгъл с една друга. И ето: точно на правилното място сте.

Сега погледнете назад към двете улици.

Улицата по която дойдохте води към т.н. квартал на червените фенери. Интересното на този е че закона в Белгия не разрешава проституцията. Но са си намерили вратичка хората. Както и да е: стандартното северно-европейско “оборудване”: каки по гащи на столчета зад витрини. За 25 или за 50 евро.

Я сега погледнете към другата улица: пазар. Но не някакъв скъп пазар. Боклуци: пластмасови неща, ярки безвкусни дрехи за по 10-на евро, нарглиета, ползатена ламарина и дюнерджийници. Стандартен близкоизточен уличен базар.

А щастието къде е ?

Ами точно където сте застанали.

Представете си че сте семейство емигранти. Бъхтате се здраво в чуждата студена държава. Карате такси или чистите тоалетни. Всичко в името на децата. А тези деца в чието име го правите са при бабите им на хиляди километри. Виждате ги само на скайпа. Делите си наема (че скъпо) и пестите всяко евро. Интимноста помежду ви отдавна си е отишла, някъде между нощните смени, немотията, тъгата и умората. Как се издържа така ?!

Ами не се издържа.

И тогава идва тази пресечка на двете улици. Хващате влака. Заедно. Всеки стиснал по едни 50 евра в ръка. И заставате на тази пресечна точка. Единия поема към пазара. А другия … по другата улица. Уговяряте се да се видите след час. С по 50 евро по-бедни. Но много по-щастливи ! С нови сили да звъните по скайпа, да чистите тоалетните и да карате такси. Да бъдете семейство и отговорни родители.

Ето това е рай !