Улиците на Ню Йорк

new_york_planeОтдаде ми се възможност да посетя този велик град за един уикенд. Направих си така полетите от Калифорния че вместо да прехвърля веднага си оставих два дена. От много време мислех да дойда в този град, преди няколко години дори бях го и почти уредил но пътуването пропадна.

Както може би знаете града е толкова голям че има 3 големи летища. Първия ми досег с града беше на летището в Нюарк. Обикновено резервирам предварително някакъв транспорт от и до летището, но реших този път да опитам обществения транспорт. Това си беше малко рисковано начинание имайки предвид огромния куфар с който пътувах.

За няколко долара влакчето между терминалите на летището ме докара до специалната ЖП гара. От там взех градския влак (PATH) до Penn Station New Jersey. И от там (понеже в Jersey City няма метро) взех PATH до спирката която беше най-близко до квартирата ми.

Та: квартирата. Обикновено резервирам през booking.com. Но сега реших да направя нещо различно. Така че реших да пробвам квартирите през airbnb.com. Бях чувал само добри неща за този сайт. Е, и лоши, но не за пътниците :) Бях си резервирал няколко месеца предварително „луксозно студио на минути от Манхатън“ при домакиня с полско звучщо име. От сайта ми взеха данните на картата и обещаха да вземат парите преди да пристигна и да ги дадат на домакина след като си тръгна. Лесно и ясно. Освен това сайта е пълен с информация за нещата които квартирата предлага и какви са правилата които трябва да се спазват. Друга особеност е че това не е точно резервация. Ти кандидатстваш и домакина трябва да те одобри. И явно услугата е доста популярна. Гледах едно интервю с директора им по Comedy Central. Човека каза че голяма част от запалянковците на световното в Бразилия са резервирали през тях. Оказа се че дори google now на телефона ми засече email-а с потвърждението от сайта и ми даде карта с указания как да стигна дотам и телефона на домакина.

Та, слязох аз на спирката на PATH и си помъкнах куфара през махалата към квартирата. Бях чувал не много възторжени отзиви за Jersey City. Така че се движех в режим на повишено внимание. Но тревогата ми беше напразна. Стигнах до къщата. Типична американска къща на 2 етажа с миниатюрна градинчица пред нея. Домакинята ме посрещна и ми показа стаята която беше точно до входната врата. Стаята се заключваше, имаше достъп до баня. За достъп до кухня се плащаше допълнително, но пък аз и не смятах :) Стаята беше много уютна, с много книги (на полски за жалост), малко бюро и фотьойл. Беше се постарала жената да го направи уютно ! Почувствах се като на гости у приятел. За съжаление, като всички източноевропейци и домакинята не беше от най-приказливите, така че и аз гледах да се придържам към минимално общуване. Мааалко бях нервен за багажа, че имах 2 компютъра в чантата, но реших да не си позволявам да се тревожа.

miss_liberty_nycЗа другия ден имах резервация за корабчето до статуята на свободата в 10:00. Ама бях сглупил и вместо от кея на Jersey City го бях викнал от Battery Park в Manhattan. Така че се налагаше да стана рано, да се добера до Down Town и да съм там навреме за корабчето. PATH има две линии които пресичат реката между Manhattan и New Jersey. Едната е от моята квартира до световния търговски център. А другата е до MidTown (Times Square). Но се оказа (както дочух по-късно) че след трагедията от 11 септември тунела до световния търговски център нещо се е засегнал и от тогава работят върху него, но не успяват напълно да го оправят. И затова затварят тунела през уикендите. Така че избора беше: PATH до Mid Town и метро от там до Down Town или ферибот. Реших да опитам ферибота. Излюпих се в 6:00 и хванах рейса до пристанището (нямах точно пари, но човека ми даде билет за стотинките които имах за да не ми вземе банкнотата от 5 долара). Оказа се че фериботите тръгват в 8:00. Та имах време за типична американска закуска: геврек с крема сирене и кафе в Старбъкса до пристанището. Дори ти дават и отделно опакован пластмасов нож да си размажеш сиренето :)

Ферито пътуваше със скоростта на катер. Което беше жалко понеже гледката към DownTown и небостъргачите беше величествена. За жалост малко обаци се бяха събрали. Но пак си беше красиво.

След кратка разходка покрай брега на Хъдсън (и внимаване да не ме удари някой от стотиците хора бягащи покрай реката) стигнах до специалния кей с корабчетата до статуята на свободата. Бях забравил да си разпечатам билета, но нямаше проблем: просто си показах билета на екрана на телефона и ми дадоха хартиено копие. Имаше проверка за сигурност преди да се качим на корабчето. В стила на летищата. След това корабчето тръгна към Liberty Island. На слизане от корабчето валеше като из ведро. Но ни вкараха в постамента на статуята. И пак ни провериха в стил „летище“. След това ни дадоха по един аудио гайд. И ни пуснаха да се разхождаме из музея на постамента. Оказа се че статуята е куха. И вътре има торби пясък за да я крепят. И че са я направили и сглобили в Париж, преди да я разглобят и превозят до Америка. Интересно си беше. Постамента много ми заприлича на паметника на Шипка. Е, малко по-голям, но уредбата беше подобна. За жалост валеше много силно и не успях да видя нищо като от терасата на горния край на постамента.

ellis_island_nycСлед това обратно на корабчето и беж към града. Корабчето мина покрай Елис Айлънд. Това е било мястото където са държали под карантина новопристигналите имигранти. Нещо като бежански лагер. Но много по-голямо. И много хора бяха горди че предците им са минали от там. Това ме накара да се замисля за Америка и за хората които живеят там. Значи явно има начин да претопиш, или дори и не съвсем да претопиш, а да прегърнеш културата на всички тези имигранти, да я фокусираш в единно културно пространство и да позволиш на всички тези хора да допринесат за това общество спред максимума на възможностите си. Това е една задачка закачка която и на нас българите вече ни се налага да решаваме. И може би трябва да се поучим от държавите които са я решили вече.

bull_balls_nycС тези мисли стигнах обратно до Манхатън. Отидох естествено да почеша топките на бика на Broadway. Аз и стотиците китайски и френски туристи. И на Wall Street. И да се снимам пред NYSE (борсата). И пред American Express (заедно с картата ми естествено).

money_dust_nycНо понеже валеше като из ведро се шмугнах в музея на банковото дело. Мндааа, старата любов ръжда не хваща :) Там видях прах от пари. И научих че в Америка има тонове злато на други държави. И че правят златен сетълмент като просто местят кюлчетата от една клетка в друга. И че обезпечаването на валутата с ценни метали било зле за икономиката. И че дълга на Америка е някаква астрономическа сума. Само не разбрах на кого ги дължи тези пари. Струваше си.

След това тръгнах по Broadway. Поразходих се още малко. Последната ми цел за деня беше Times Square. Беше поспряло да вали. Стигнах до там с метрото. Самия „площад“ е образуван от пресичането под ъгъл на 2 улици. Както знаете улиците в американските градове са прави и се пресичат под прав ъгъл. Да, ама не и Broadway. Тя се вие през мрежата от прави и перпендикулярни улици и внася смут в системата. И част от този смут е Times Square. Там Broadway се пресича под много малък ъгъл с една от улиците от мрежата. Готино беше. Имаше възможност да се поседне на площада. Имаше я и топката на шиша с която отбелязват Нова Година. И хилядите магазини и неонови табла наоколо. И странните хора в различни костюми с които туристите се снимат. И станцията за набиране на новобранци на американската армия. Абе точно както е по филмите.

След площада понеже бях подгизнал а и вече беше късен следобед реших да се прибирам към квартирата. Хванах PATH понеже не ми се ходеше обратно до корабчето.

Прогнозата за следващия ден беше слънце. Плана ми беше Mid-Town. Първо Central Park, после 5-то авеню. И за следобеда Empire State Building. Не трябваше да бързам, така че се наспах и тръгнах по светло. Наистина имаше много слънце и никакви облаци, но пък беше доста студено. Пак ми трябваше якето. Лесно стигнах до Central Park. Там ВСИЧКИ алеи бяха пълни с бягащи хора. От всякакви възрасти, раси и форми. Сетих се как един бивш колега се опитваше да регистрира бягането като религиозна секта. Според мен най-истинския храм на тази секта трябва да се обособи в Central Park. Наистина беше изумително как тези хора по фанелки и къси гащи бягаха в (според мен) 10-15 градусовия студ. Дори имаше и някакъв организиран пробег: затворени алеи, доброволци подвикващи на участниците, маси с картонени чаши с вода, номера на гърдите на всички. Абе както си трябва. Дори видях един човек с апмутиран крак който тичаше с една от тези пружиниращи протези. И това ми се стори много нормално на фона на другите хора. Чак и на мен ми се прибяга ! Ама не бях с маратонки а и беше студено за мен.

Пресякох парка и тръгнах по т.н. Миля на музеите на 5-то авеню. Нямах време да разглеждам музеите, понеже един бивш колега който живее в Ню Йорк видял снимките ми от предния ден в фейсбук и решил да ми се обади. Та се бяхме разбрали да се видим на обед с него. Така че просто повърях по 5-то авеню (и да, покрай всичките богаташки сгради там) и си купих хот дог от една от стотиците колички по милята на музеите.

Този богаташки квартал ми остави много добро впечатление. Там явно живееха много богати хора. Но за разлика от Москва или София примерно техните сгради не бяха оградени с 2 ката огради, кучета и въоръжени пазачи. Най-много по един портиер и едно въженце. Което казва много неща според мен. В Москва и у нас явно богатите хора се страхуват от народа и се опитват да се опазят от народната любов. И същевременно се опитват неистово да навират богатството си в очите на същия този народ под формата на невъзможно скъпи коли и изчанчена архитектура. Това не го видях в Ню Йорк. Там всичко е много дискретно. Да, удобно за живеещите сигурно. Но не бутафорно и парадно. Просто удобно. Има един израз който използват в английския за да опишат тези хора, който според мен казва много. Наричат ги „captains of our industry“. Капитаните на индустрията ни. Нашата индустрия. Нищо че сигурно тази същата индустрия се притежава от тези капитани. Тя е нашата индустрия. И тези хора са водачите й. Ами според мен това не са просто празни фрази. Наистина го почувствах това на тази улица !

След това се върнах при бика за да се срещна с този колега. Той е единствения човек със зелена карта който не смята да подава документи за американски паспорт когото познавам :)

miss_poland_nycОбядвахме в мексикански ресторант на Times Square. И след това се запътихме към Empire State Building. Оказа се че и той не беше ходил там. Така че се получи добре. По пътя се натъкнахме на парад на поляците в Америка. Бяха блокирали няколко големи улици. Имаше полски знамена навсякъде, мис Полша Манхатън в открита кола, икони на прътове, много мазурка, и важни джентълмени препасани с ленти с полския флаг. Точно като италианския парад в „Кръстника“. Само дето не гръмнаха никого. Или поне аз не чух ;)

empire_state_nycМалко си променихме маршрута да избегнем парада. Но все пак стигнахме в ранния следобед до Empire State Building. Имаше 2 опции за публичен достъп : 86-тия етаж или на върха на иглата на 102 етаж. Решихме да не рискуваме и взехме билети за 86-тия. Понеже това е много полулярна сграда очаквах повече опашки. Но не беше толкова зле. Качиха ни на скоростния асансьор който не спира на всички етажи а само на някои. И с него до 80-тия етаж. Можех да почувствам как ми пукат тъпанчетата на ушите :) Но явно бяха много добре направени асансьорите понеже не усетих ускорение или забавяне. От там ни качиха на локален асансьор до 86-тия етаж. И се озовахме на откритата платформа за наблюдение. Понеже бяхме на сграда която седеше стабилно и нямаше възможност да погледна директно надолу страха ми от високото не се отключи и успях наистина да се насладя на невероятната гледка към града, залива и небостъргачите. А и беше прекрасен ясен слънчев следобед, който много допринесе за ясната видимост. Въобще това е място което наистина всеки трябва да посети !

С това и този ден завърши. Изпратих колегата до терминала на феритата и след това отидох пеша до кея за ферито към Джърси. Вече се беше стъмнило, така че имах възможността да се полюбувам на осветените небостъргачи на Down Town и шантавите сгради на Mid Town на фона на нощното небе.

Приключих вечерта в един махленски бар който бях намерил предната вечер. От тоя тип в който човек му се иска да си е сложил бронежилетката :) С татуиран барман. И само с бар, без масички. Въобще идеалното място за 1-2 Samuel Adams. Ако нещо ще ми липсва от това пътуване то е този тип барове. Ние все някак ги израждаме в ресторанти. Или механи. С масички и сепарета … пфу !

Та това е. Днес си стягам багажа и беж към летището и към дома.Както винаги към края на всяко пътуване дома започва много да ми липсва !

Но Ню Йорк е място което всеки трябва да посети. И не заради туристическите места. А за да усети духа на Америка. И да се почувства у дома в тази невероятна бърканица от нации и култури. И да почувства как няма ограничение на това което може да се постигне с труд и талант. Ако има такова нещо като световна столица то Ню Йорк определено е тази столица !

Още снимки тук.

През живота вместо на война

Снощи гледах филма „Taking Chance„. И плаках. Да, наистина. Понякога плача на филми.

Филма ме накара да се замисля. Явно вътре някъде в себе си винаги съм искал да стана военен. Да служа на някаква кауза. Да защитавам идеалите и честта. Да знам кое е черно и кое е бяло.

Така явно са ме възпитали. С дядовците ми участвали в последната голяма война. И с цялата соц. система насочена срещу нещо и опитваща се да покаже „врага“.

Да, ама не. Точно бях готов да се боря срещу враговете и се оказа че те не били врагове. Казаха ми че всъщност било ок да приемам хората които се разпореждат с държавата като с бащиния. Че трябвало даже да им помагам да го правят. Иначе нямало да отцелея физически. И че не може да вярвам на никого. Защото всички ми били врагове. И трябвало да се боря и с тях.

Забелязахте ли как първото нещо което „новото време“ направи беше да превърне армията в поредната фирма ? И да я отдели напълно от народа. Да я направи за посмешище. Така че дори и някой да иска да се жертва за тази държава еднственото което да получи е присмех.

И затова сублимираме. Бием се за футболни отбори. Или по митинги. Разказваме истории от работата като истории от бойното поле. Четем Сън Цу като бизнес помагало. Въобще: опитваме се да удовлетворим някак си копнежа си да побеждаваме и да отдаваме себе си. И се ядосваме още повече понеже усещаме че е ерзац !

Казват че на война всеки войник има абсолютно доверие в другарите си от бойната част. И в командването си. Абсолютно. С живота си. И много бивши войници имат много трудности да се адаптират към цивилния живот заради липсата на някого, достоен за абсолютно доверие.

Явно и при латентните войници е така.

Цената на една грешка. Или как банките вземат 844% такси за превод

Имам корпоративна карта AMEX.

Мога да я ползвам да плащам за неща когато съм в командировка. Фирмата дори има политика че трябва да опитвам първо с нея.

До тук добре. Ама AMEX-a ми се води по сметка в Америка. И при най-малката грешка (загубих си бележката за $4.79 които платих като пътна такса в Сърбия) се налага да се прави превод към тази американска сметка. За моя сметка.

Значи за превода на $4.79 (6.89 лв) от виртуалния клон на ПИБ ми взеха следните такси:

  • ПИБ ми взе 19.56 лв за SWIFT съобщение
  • ПИБ ми взе 3.92 лв за превод през виртуалния клон
  •  STANDARD CHARTERED BANK ми взе 35.48 лв за да пусне превода по сметката си

Общо: 58.96 лв ! Или 844% такса !!! Като ПИБ взе 340%.

И това в 21-ви век в който обработката на информацията трябва да е автоматизирана (аз попълних формичка във виртуалния клон) и много евтина !

Сещам се за един цитат от „Пътеводителя на Галактическия стопаджия“:

The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy defines the marketing division of the Sirius Cybernetics Corporation as „a bunch of mindless jerks who’ll be the first against the wall when the revolution comes,“ with a footnote to the effect that the editors would welcome applications from anyone interested in taking over the post of robotics correspondent.
Curiously enough, an edition of the Encyclopedia Galactica that had the good fortune to fall through a time warp from a thousand years in the future defined the marketing division of the Sirius Cybernetics Corporation as „a bunch of mindless jerks who were the first against the wall when the revolution came

До Дубровник и назад: панорамна обиколка на бивша Югославия

Това е пътепис за пътуването ми с кола до и от Дубровник.

Отвори ми се малко работа в Дубровник. Погледнах полетите: през Виена и след това с малко самолетче до летището в Дубровник. Нищо запомнящо се. И реших : road triiip ! Малко далечко е. Ама никога не бях ходил по западните Балкани.

Gooogle Maps предложи 2 маршрута:

  • през Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватска
  • през Скопие, Косово, Албания, Черна Гора и Хърватска

Този през Албания изглежда да беше по-къс. Ама малко се уплаших от многото граници. А и от Косово също. Така че реших да не рискувам на отиване и тръгнах през Сърбия. Ама за всеки случай сложих и спалния чувал в колата ;)

През Сърбия

dubrovnik_otivaneТръгнах към 5:00. Бях пътувал до Виена преди 1-2 години, та пътя към Белград не ми беше чужд. Магистралата до София, след това южната дъга, гоним Калотина. Минах лесно на границата. Сръбските митничари се зачудиха на Great Wall-а ми. Ама си минах като лека кола.

На сръбската митница гледам се наредили 4-ма митничаря. Единия вика: ще качиш ли 4 човека до Ниш ? Обаче аз имах багаж на задната седалка и нямаше къде да го сложа (идеята за куфара ми в каросерията на камиончето не ми хареса). Казах им че имам много багаж. Намалиха на 1 човек. Съгласих се: кой ще откаже малко компания на път ? Качи се една млада митничарка. Униформена. Говореше английски горе долу. Приказвахме си за пътуване, ваканции и Северна Гърция. Много бързо мина пътя до магистралата в Ниш.

От Ниш е лесно, качих се на магистралата за Белград и газ, газ …

GPS-а ми даваше да изляза от магистралата до Крагуевац. Преди да сляза реших да допълня резервоара че ме чакаха планини и не ми се рискуваше. Спрях на една бензиностанция на магистралата. Имаше wifi. И Кафе. И взимаха VISA и AMEX.  Културна работа.

На излизане от магистралата имаше патарина.. взеха ми еквивалента на 5 USD. Взимаха VISA и AMEX. След това минах през Крагуевац. И покрай заводите „Застава“. Или каквото е останало от тях. Сериозно изглеждаща сграда от соц. модернизма. Нахлуха спомени.

Заводите "Застава"

От там се започна една безкрайна поредица от планински пътища и малки селца и градчета. Ако сте карали из Родопите ще се почувствате у дома. Само дето това беше над 500 км. Караше се с 80-90. И падаше до 50 в някои места. Спазвах ограниченията за да си нямам ядове с полицията. Не спрях никъде. Нямах сръбски пари а и не исках да имам.

Преди границата с Босна и Херцеговина явно беше някакъв парк или нещо такова. Имаше автобуси с туристи спрели по градчетата. На мен не ми направи много впечатление. Бях се нагледал на планина вече.

Границата с Босна и Херцеговина (Мокра Гора) беше една будка с бариера. Взеха ми 1 евро (добре че имах монети) еко такса. Дадоха ми бележка.

Минава се през Вишеград. Има много красив мост там.

IMG_20140424_134408

От там се започнаха едни тунели. Тунел от тунел. Представете си Триградското ждрело. Ама 40-50 км. Много красиво беше. Снимал съм. Дори и панорама има.

IMG_20140424_135307

След като се мине планината следват много километри хълмиста местност. Гони се Trebinje. Преди него има едно езеро което също беше красиво. След Trebinje започва слизането от баира в посока Дубровник. Едни каменисти баири и големи пропасти покрай пътя. Гледах само осовата линия че имам страх от високото :)

Границата с Хърватия беше една будка с бариера. Чичото ми погледна паспорта и установи че нямам печат от влизане. А и аз не помнех името на пункта през който влязох. Махна с ръка и ме пусна :)

Морето се показа. Но още пропасти край пътя. Пак гледах осовтата линия. Спрях на една отбивка да снимам Дубровник от високото.

IMG_20140424_175039

Като пристигнах беше 20:00 българско време.

kilometraj otivane

Дубровник

 

Самия град е разположен на баира над морето. Денивелацията е сериозна. Ама това пък предлага много добри гледки и изглежда много живописно. Улиците са добри. Ама работата с паркинга е малко тегава. Добре че имаше паркинг пред хотела.

Няма да разказвам за самия Дубровник. Много е красиво. Стария град е много много живописен. Обиколката на градските стени за ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ! Има и много добри ястия от морски продукти : риби, миди, каламари. Малко е скъпичко. Ама зависи как караш. Според мен обаче за повече от 1-2 дена не си струва. Няма кой знае колко много за обикаляне.

А, и ако сте фенове на Game of Thrones : там са снимани повечето от сцените от King’s Landing. Започнали са в Малта, но после са дошли в Дубровник.

Наобратно през Албания

dubrovnik_vrushtane

Започнах да се чудя как да се прибирам. Говорих с един колега от Солун който също беше дошъл с кола. Той каза че пътищата през Албания били МНОГО зле.

Та реших да почета форуми. В един от българските форуми имаше описание на минаване през този маршрут. Споменаваха че Косово не приемало зелените карти на автомобилите и те карали да си купиш застраховка за 30 евра на границата. Ама пък пътя бил по-къс и нямало пропасти край него. А и имало и магистрала Косово-Алабания. Прекарах цяла вечер в чудене. Ама реших да опитам. Кога пак ще се върна там с кола ?!

Хапнах добре в хотела на сутринта, взех си партакешите и газ на юг. Пътя до границата с Черна гора беше добър : 90-100-110. През равното. Спрях да заредя на първата бензиностанция след като излезнах от Дубровник. Вземаха AMEX. На границата с Черна гора ми провериха зелената карта. И ме питаха каква е марката на колата. Нямали я в компютъра. От границата имаше много селца и паланки, та не се караше бързо. Много надписи на руски навсякъде. Явно е много популярно място за руснаците да си купуват имоти. Стигнах до морето. Кара се малко покрай него. До Каменари. От там се хваща фери за 15-на минути. Иначе много се обикаля. Феритата са малки, но много редовни. Взеха 4.5 евра. Платих с евро. Нямаше грижи.

IMG_20140427_092238

От там се кара покрай морето : Будва и до Бар. Преди Бар имаше едни табели за някакъв тунел и митница. Не завих натам. Може би трябваше ?!

В Бар започнаха да се виждат албански номера. Добре. От Бар GPS-а ме изкара от главния път и ме покрара през едни вилни зони и едни еднопосочни пътища през баира. Албанските номера изчезнаха. Реших да се върна. Тръгнах на обратно към главния път. Стигнах до един разклон и там имаше едни люде които продаваха зеленчук. Питам ги за Албания. Сочат ми планинския път от който се бях върнал. Викам си „ДА, ЕЙ СЕГА СЕ ВЪРЩАМ !“ и продължих надолу към главния път. Спрях на една отбивка и огледах картата.

Пътя който GPS-а ми препоръчваше беше напряко през планината. Но главния път обикаляше планината от юг. И беше малко по-дълъг. Ама пък беше главен път. Реших да карам по него. Стигнах Ulchinj.Там питах на една бензиностанция и ми махнаха напред към Vladimir. Пътя премина в селски, но пък поне не беше през баира. Пак се появиха коли с албански номера. И дори в един от завоите срещнах автобус с български номер от Пловдив :) ДОБРЕ !

Стигнах КПП-то с Албания. Имаше опашка. Ама се мина лесно. От албанската страна на границата имаше цигански катун.

Тръгнах да гоня Шкодра. Пътищата бяха селски, но пък през равното и нямаше много дупки. 80-90. От Шкодра се следват табелите за Тирана. И се гони Lezhe. От него се гони началото на магистралата за Косово. Има табели. Пък и GPS-а си го знаеше.

Магистралата е разкошна ! Имаше табела в началото й че е правена от Австрийски компании. През тези баири се кара с 130. Сериозна работа ! Има много стопаджии. Реших да кача едно момче. Нищо не говореше : само албански. А пък аз дума не разбирам. Махахме с ръце. И му сочех имената в GPS-а. Вози се към 50 км. с мен. И слезе на една отбивка в средата на нищото.

Много лесно стигнах до края на магистралата.  Припи ми се кафе а пък и други неща ми се правеха. Спрях на едно крайпътно кафе. Очаквах да ме порежат, но ми взеха 70 евроцента за кафе с мляко. И тоалетната беше безплатна ! На касовата бележка която ми дадоха имаше цени и в леки и в евро ! После кой бил изостанал !?

Стигнах Косовската граница. Бях чел че сърбите се мръщели като видели Косовски печат в паспорт и затова прибрах паспорта и приготвих личната карта. Нямаше грижи с нея. Както и очаквах ме накараха да сляза да си купя застраховка от една будка на 30-на метра от пункта. Оказа се че еврата които трябваше да платя са 77 а не 30. Понеже пишело truck в талона ! Изпсувах и платих в брой. Добре че имах евра в мен.

През самото Косово няма как да се обърка човек. Кара се по магистралата до някъде и след това се слиза за Stimle. Навсякъде по градовете има албански знамена. Тая държава няма да я бъде дълго. Имаше централа на Нато в един от градовете. Те са и полицията по улиците. Има БТР-и вместо патрулки. Странно.

От там се гони Качаник. И „Македония“. Спирах няколко пъти да питам. Лесно ме насочиха.

Пътя към Македония действително е хубав. В ниското е и няма завои. Стигнах на Македонското КПП по залез. Питаха ме накъде съм тръгнал. Викам в къщи. Лесно минах :)

От КПП-то до магистралата в около Скопие е 30-на км. От там е ясно. Патарини през 30-на км и плащане на малки суми. Още имам македонски денари, които ми върнаха от 5-те евро на първата патарина. Имаше избори в Македония този ден. Много се смях на местното радио :) Не мога да не се смея на македонския. Думите са същите но имат малко по-друг смисъл. И звучат много смешно с нашия си смисъл :)

Заредих на околовърстното в София. И се добрах до дома към 10:00 местно време.

kilometraj vrushtane

Вместо заключение

Кой от двата маршрута препоръчвам ?

И двата са интересни. Разстоянието е горе-долу едно и също. И има какво да се види и по двата.

Косово се оказа много ключово място на Балканите. От там се стига до всички места много лесно. Сега разбирам защо войната беше за него.

Пътя през Албания е по равното, по-лесен е, но пък има много граници за минаване. А и тази застраховка в Косово сериозно накопонява везните срещу него.

През Сърбия няма изненади, но пък е планински път и се кара бавно.

Иначе разстоянието е горе долу едно и също.

Така че ги минете и двата ! :)

Ето още снимки.

Облаци от думи

joro-wordcloud

Не знам дали сте виждали облаци от думи. Но според мен те са много интересен начин да се анализира дадена (голяма) текстова информация. Идеята е че думата в облака е толкова по-голяма колкото повече се използва.

Това което виждате на картинката е облака от думи за този блог.

А ето как да си генерирате сами облаци:

  1. Отивате на http://www.wordle.net/
  2. Избирате „create“ и си изсипвате си текста в поленцето
  3. Натискате „go“.

Готово. Трябва ви правилно функционираща java.

А пък ако искате да правите по-сложни неща с облаците от думи отваряте този блог и следвате инструкциите.

Как да направим чукването с два пръста да работи като десен бутон на Synaptics Touchpad

Ако имате лаптоп с Windows има много голяма вероятност той да е оборудван с тъчпад Synaptics.

Драйвера на тази фирма е много много добър. Но той не предлага включване на една възможност с която много съм свикнал от Mac-овете : тапване с един пръст е ляв клавиш, а с два пръста : десен.

Левия ясно. Ама десния … го няма в менютата. Но за радост устройството всъщност поддържа това. Просто трябва да се бръкне в Registry и да се промени една стойност.

  1. Стартирате regedit
  2. Отваряте HKEY_CURRENT_USER\Software\Synaptics\SynTP\TouchPadPS2. Ако нямате такава папка я създавате. Ако не знаете как се създава папка спрете тук. Може папката TouchPadPS2 да има някакъв суфикс към името. Примерно моята беше TouchPadPS_1.
  3. В панела със стойностите намирате 2FingerTapAction и чуквате върху него. Сменяте стойността от 1 на 2.
  4. Рестартирате или се разлогвате и се логвате пак
снимка на екрана на regedit

Благодаря на Amit за трика. Това работи на Windows 7 и 8. Версията на драйвера ми е 13.2.2

 

UPM : отговора на всичките ми нужди за пазене на пароли

Имам много пароли. Като всеки напоследък. И не ми се ще да ги помня всичките. Или да използвам една и съща парола. Затова започнах да използвам 1password. Всичко вървеше добре : windows и mac приложения, четец за Android и за iOS. А и уеб базиран четец. И синхронизация през dropbox. Работеше идеално.

НО !

1password за android така си и остана четец. Без изгледи за развитие. Смърт за идеята ми да използвам таблета като основно устройство.

DropBox (а и другите облаци) не ме кефи вече. Искам аз да си управлявам данните. Особено в тази пост-Сноуден ера. Не вярвай на никого (Trust No One).

Така че пак съм на пазара. Какво ли не мислех. Да си напиша сам нещо дори :)

До преди малко.

Намерих идеалния проект за мен : UPM. Това е проект с отворен код. Който има реализация за Android и на чиста java.Базата е един файл. И може да се синхронизира през коя да е облачна услуга (ако сте фенове). Или през http към частен сървър. Познайте кое избрах :)

Та нещото клати на телефона и таблета ми. И имам копие на jar-а на компютъра си. Досега е супер. Ще трябва да измисля как да мигрирам от 1password само. Ама може и ръчно и малко по малко :)

Има трески за дялане. Интерфейса оставя какво да се желае. А и някои от нещата не работят както очаквам. Но понеже е отворен код и мога да го чета имам опцията да си отговоря сам на въпросите или да си реша сам проблемите :) И това без да се налага да бъхтя върху цялостен проект.

Пратих на човека $10 дарение. Защото смятам че open source не значи аванта !

Вижте го и вие проектчето ! Горещо го препоръчвам. И не забравяйте горния абзац !

Официално доказателство че ВСИЧКИ в Бангалор разбират Java

india-java

Това е снимка от официалната страница на летището на Бангалор.

Постига се лесно. Избира се авиокомпания която в момента не лети до това летище и се натиска жълтото бутонче за търсене.

До тук добре.

Но вместо да се изпише очевидното съобщение за грешка (няма намерени полети) се появява мило модално диалогово прозорче с очевидно ясния за всички използващи сайта текст java.lang.NullPointerExeption !

Чувал бях че Бангалор е „силиконовата долина“ на Индия. Знам също че там живеят мнооооого програмисти. Но тази страница е официално доказателство че всички в този град се чувстват комфортно и разбират както означава java.lang.NullPointerException :)

(Не много) добре дошли в България ! История за Български визи. И глупости !

Мислех да поканя колегите в България вместо да пътувам аз. Правил съм го и преди (преди около 10-на години). Отидох в кметството, взех една бланка, попълних я с данните на колегата, заверих я на място и му я пратих. После като пристигна го заведох в районното за заверка. И готово.

Обаче нещата са се променили драстично от тогава.

Според МНвР сега за да поканя някого трябва :

  1. Да взема бланка от МВР (?)
  2. Да я попълня
  3. Да я заверя пред нотариус
  4. Да я заверя в МВР, преди което
    1. Да взема служебна бележка за доходите си от работодателя ми
    2. Да попълня декларация за доходите си
    3. Да взема удостоверение за актуалното ми състояние от агенцията по вписванията
  5. Да изпратя поканата в ОРИГИНАЛ на колегата ми, който да кандидатства с нея

Това си е около седмица тичане по гишета. И поне 100-на лв. разходи. По наивно-оптимистичната ми оценка.

Доооообрееее.

Нека сравним това с изискванията за издаване на Шенгенска виза за колегата ми от посолството на Финландия в Индия :

  1. Оригинално писмо в свободен текст от контрагента в съответната страна.
  2. Валидни индийски лични документи
  3. Потвърждение от местна Индийска компания
  4. Доказателство за достатъчно средства

Забележете точка 1 :) СВОБОДЕН ТЕКСТ !!!!!!!!!!!!!!!!

Сега да погледнем пак началото на документа с който започнах :

Безвизов режим за притежателите на шенгенски визи за престой до 90 дни

От 25 януари 2012 г. Министерският съвет на Република България при решение, съгласно което до датата на пълното си присъединяване към Шенгенското пространство България едностранно ще прилага безвизов режим спрямо притежателите на валидни шенгенски визи. Те ще имат право да влизат и пребивават на територията на Република България за период от не повече от три месеца в рамките на всеки шестмесечен период, считано от датата на първото влизане, без да е необходимо да притежават българска виза за краткосрочно пребиваване. Решението влезе в сила от 31.01.2012 г.

И сега какво излиза ??!! Че е в пъти по-лесно да вземе човек шенгенска виза и с нея да пътува до София отколкото да вземе Българска :)

И че в нашата мила държава МНвР не вярва нито на МВР (иска нотариална заверка в допълнение към заверката на МВР) нито на Съда (иска заверка от МВР върху нотариалната заверка).

Но чакайте, има и още !

В този същия документ има връзка към списък на страните за които не е нужна българска виза. Правят впечатление следните държави : Албания, Бахамски Острови, Бразилия, Венецуела, Гватемала, Коста Рика, Мавриций, Малайзия, Никарагуа, Пуерто Рико, Хондурас !!!! WTF ?!?!

Не знам дори как да започна да го коментирам този документ. Не защото не знам какво да кажа. Ами защото той няма никакъв смисъл !! Единственото което ми идва на ум е What The F….

за нещата такива, каквито ги виждам