Имам си и twitter вече.
Смятам засега да пиша основно на английски в него, че да ме разбират всички приятели и колеги.
Ще видим по-нататък как ще е. Идеята е да пращам някъде всички тез линкове и неща които не си струва труда да блогвам.
Та, ако ви се четат бързи коментари от моя милост : gkodinov съм в Twitter.
Нали си смених адреса, та това означава че и адреса на календарите които поддържам е различен.
Ето адресите (от предната записка) :
Значи за да получите пълния Православен календар насложете календари 1-3 (като 2 и 3 ги оцветете в червено при наслагането).
За тези които нямат iCal сложих един web разлиствач на календарите (може да се четат с обикновен browser). Вижте стария пост за това какви iCal клиенти има.
Аз обичам „табовете“ в Safari. Струва ми се по-естествено да имам един прозорец за browser-а вместо няколко. Така ми изглежда по-подредено.
Да де, ама понякога забравям да държа Command докато кликвам върху връзките.
Firefox имат опция на менюто как да се отварят връзките по подразбиране. При Safari за жалост това е само опция в конфигурационния файл.
Ето командата за Terminal с която се разрешава отваряне на новите връзки в подпрозорци по подразбиране :
defaults write com.apple.Safari TargetedClicksCreateTabs -bool trueАко не ви хареса как работи така и искате да се върнете към държанието по подразбиране можете да изключите този режим със следната команда :
defaults delete com.apple.Safari TargetedClicksCreateTabsА, и не забравяйте да рестартирате Safari след всяка от горните команди.
Ето от къде го научих това.
Имам си нов домейн ! Реших че е крайно време да си махна блога от http://progem.bg/kgeorge и да го сложа на мой си личен домейн.
Та така се появи http://georgi.kodinov.net. Моля обновете си отметките 
Днес четох в новините за http://www.jailbreakme.com. Реших да пробвам. И не се усетих как си jailbreak-нах телефона ! Мамка му. След това преинсталиране, възстановяване от backup. И всичко това за 2-3 клика в browser-а. Тези неща трябва да са по-трудни. Иначе хората не се усещат какво правят. Като мен
Ето че всеки монопол си има край. Американския съд реши че jailbreak-ването (което позволява да се качват приложения различни от тези в AppStore) и Carrier unlock (процес, позволяващ да се изпозват SIM карти на всякакви оператори) на iPhone са законни. Явно Elecronic Fronteer Foundation са успели да се преборят !
Оригиналната новина тук. На печелившите честито !
Мамка му : всеки път когато се замисля да мина на Android все нещо липсва.
Предния път беше skype. Сега е CalDAV поддръжка.
За жалост служебния ми календар може да се отвори само през CalDAV. И това е единственото нещо което ме спря да пробвам Androdid. Не е сериозно такава голяма компания като Гугъл да не може да го добави това. Значи имат нещо друго на ум. Аз мисля че се сещам какво е то, но така няма да стане. Дори и Apple пиха по една студена вода и добавиха Exchange поддръжка. Забележете : протокол от Microsoft. Ама хората го използват. И няма начин.
нескопосан опит за автопортрет.
Днес енергото реши да прави планов ремонт. Това означаваше да спре тока за цял ден. Ей така : без да му мисли какво ще правим ние на които им трябва ток за да работят. И за жалост (също като Артър Дент) го разбрах това в последната минута : сутринта на деня в който е планиран ремонта.
Когато живота ти поднесе лимон, направи си лимонада.
Нямах много време за реакция и затова направих първото което ми дойде на ум : метнах едно яке в колата и отпраших към Бачковския манастир. Знаех че там започва една туристическа пътека. А деня беше идеален за планинарство.
Стигнах до паркинга на Бачковския манастир. Оставих там колата. Препасах якето на кръста и се понесох по пътеката под учудените погледи на продавачите на близалки, троянска керамика, шарена сол и рачел (и каквото там още се сетите).
Пътеката се оказа че води към х. Марциганица. Нямаше означение колко часа е. Затова си направих една сметка до колко часа мога да вървя нагоре, та след това да ми остане същото време за връщане и да се прибера в Пловдив когато дойде тока. В началото пътеката беше от първо ниво : полегата и лесна за вървене. Амбицирах се. Добре ама след това явно минах първо ниво, защото пътеката се вдяна в едно сухо корито на планинска река. Само камъни, покрити с хлъзгав мъх и сериозна денивелация. С лазене и внимателно пристъпване минах и това ниво. Но след това започна същинската част на изкачването : за 100-на метра се изкачих сигурно с над 70 надморска височина. Сериозен наклон. С няколко почивки се справих и с това ниво. От там нататък пътеката беше относително приятна, но на места минаваше над едни големи склонове и не ми беше много приятно заради страха ми от високото. На около 1/2 час покрай пътеката имаше сковани дървени беседки. Една от тях ми заприлича на идеалния офис, та затова я снимах. За жалост ток наблизо отново нямаше 
.
Идеалния офис
Настана време да се връщам.
Много се чудех дали да не го „пиша дъждовен“ и да стигна до х. Марциганица, но разума надделя и се заспуках надолу. Спускането по голямата денивелация не беше чак толкова зле : само едно падане. Но каменната река се оказа голям проблем за маратонките ми : наложи се доста да лазя и си поокалях якето. Важното е обаче че се измъкнах без контузии.
Стигнах една чешмичка и се поприведох във вид доколкото може (фанелката беше абсолютно мокра). Влязох и запалих една свещичка в църквата на манастира и след това с чиста съвест се запътих към „Джамура“, този храм на добрия вкус.
„Джамурките“ бяха на ниво както винаги, а и салатата си я биваше. Гледах да седна далече от другите да не им воня на пот.
След това се яхнах на колата и беж обратно към Пловдив и жегата.
Да си призная знам че цялата история звучи малко налудничаво, но пък алтернативите бяха къде по-зле. А така успях да свърша нещо полезно : заредих „батериите“ и направих нещо здравословно, а не да се чудя и да се мая какво да правя цял ден.
Можеше и по-добре да се организирам ако знаех предварително, но какво очакваш от държава в която параклисите се строят насред улицата
Параклис в средата на улицата
Не ме питайте как, но наскоро попаднах на сайта на българския клон на (преполагам) уважаваща себе си PR агенция. Реших да видя какво точно прави една такава организация. За целта реших да почета т.н. case studies (т.е. описания на реални проблеми и решаването им).
Можете да си представите какво беше удивлението ми да открия синтактична грешка в едното от двете такива описания. СИНТАКТИЧНА ГРЕШКА ! И то в рекламните материали на агенция която би трябвало да е толкова добра и професионална в изготвянето на рекламни материали, че други фирми й плащат за това !
Тъжно.
Това означава че или никой не ги е чел „тез’нища“; или те не са нужни никому; или че хората които ги ползват са дори по-неграмотни от хората които ги изготвят.
Обикновенно не се заяждам за синтактични грешки : на всеки се случва. Ама в този случай не мисля че е простимо.
Гледам записите от WWDC. Да, знам че е lame така, ама не съм го докарал още до етапа в който ще мога да си позволя $5-6к да отида до Сан Франциско за една седмица и да го гледам на живо.
И нещичко много интересно ми направи впечатление (след като го сравних с MySQL Users конференциите на които съм бил):
Apple са пределно наясно че хората са мързеливи. Или заети. И затова дори не разчитат че могат успешно да ги заинтересуват като просто публикуват програмата на конференцията (както беше на MySQL конференциите). Аз (макар и вътрешен човек на MySQL конференцията) винаги се триумях къде точно да отида. До толкова че в последните дни ми писна и ходих на малко лекции. Затова Apple са направили нещичко много просто : дървовидна структура на презентациите.
Всички отиват на keynote-овете (това са презентациите на откриването). Това е защото това е началото на конференцията, хората не са изморени и преситени, любопитни са още и освен това ги изнасят интересни хора (Steve Jobs в случая).
Това което направи Steve Jobs е да представи обзор на новите неща (с по 2-3 думи за всяко) и да посочи списък от 10-на лекции (с дни, зали и часове) по темите за които говори ако искате да знаете повече за това или онова.
След това на тези лекции от „второ ниво“ : по-долните нива менидржъри направиха същото : примерно мениджъра на Xcode показа всички новини в Xcode с по 2-3 думи и след това даде списък от 10-на лекции (пак с дни, зали и часове) които задълбават още повече в нещата.
На повечето от лекциите от 3-то ниво вече имаше чисто технически неща. Но и там имаше списък от лекции на теми свързани с това което слуша човек : и чисто технически и от по-горно „ниво“.
Схаващате ли ?
Ако вярваш достатъчно на лектора чиято лекция си отишъл да слушаш (а това със сигурност е така ако си останал до края, където тези списъци обикновенно се показват) ще му вярваш и на съветите кои други лекции може да са ти интересни. И може да разчиташ че всяка лекция която ти е била интересна ще те „заведе“ на други такива. Така дори и да не си гледал сложната и обръкваща програма седмици предварително може да намериш нещо интересно което да слушаш. И няма да е нужно да помниш или предварително да обработваш информация. Просто. И гениално. Явно Apple го бяха направили задължително : дори и слайдовете с препоръки на всички лектори имаха един и същи формат.
За тези които са свикнали на традиционната организация на тези конференции сигурно има програми и списъци и табели да те насочват кое къде е. Но важното е че на повечето посетители тези неща дори няма и да им трябват. И ще са много доволни и догодина пак ще дойдат. Ето, така се показва уважение към времето на клиента. Защото посетителите на конференции са клиентите в този случай и те имат право на специално отношение. А не, като в някои други случаи, конференциите да се правят за да си начешат егото лекторите.
.