Тест драйв на Great Wall Steed 5

15.05.2012

В процес на търсене на нова кола съм. И след вярната „дамска“ BMW 1 серия която карах близо 4 години ми се стори че е време за пълната й противоположност.

Затова, а и защото ми се искаше да „избера българското“ се насочих към great wall steed 5. Е, и цената помогна. С моята нужда от автомобил (максимум 10000 км на година) не мисля че каквато и да е скъпа кола си заслужава. Опитах с баварката и загубих повече от спадане на стойността й отколкото да си купя една нова кола среден клас.

И затова изтичах в събота в офиса на местния дилър на завода от Ловеч. Една изключително любезна кака ме записа за тест драйв в понеделник, защото тест драйвера го нямало, и ми разпечата погасителен план. Въобще : свястно първо ниво на обслужване.
Основната ми цел на тест драйва беше да видя каква е возията на пикапа, че се бях наплашил от писаниците по мрежата за това че много друсал без товар. За двигателя бях чел достатъчно за да знам че искам бензиновия вариант и че няма как да сбъркам там.

И ето ме в понеделник в 9:05 (срещата ми беше в 9:00, но не исках да изглеждам отчаян ;) в офиса на дилъра на среща с тест драйвера. Оказа се че имат само дизелов вариант. Но това не противоречеше на целите ми така че тръгнахме. Бяха качили машината на една рампа за да изглежда ефектно. Човека ми я свали от стойката и я изкара от двора. Докато го правеше се заслушах в шумовете в кабината (щях да напиша купе, но се сетих че не е подходящо). Звука беше по-слаб от този който се чуваше от дизела във vw caddy-то на жена ми. Но не беше много по-силен от дизела в единичката. Имаше още нещо обаче което не бях срещал досега. Не можех да определя какво е в момента, а и човека спря колата и ме покани да се сменим, така че го оставих за после.
Понеже исках да тествам возията на неравен път го помолих да минем на паваж някъде. И направихме план да я кача за няколко километъра на магистралата и след това да влезем обратно в града през едно близко село. На магистралата пикапчето се държеше много добре. Лесно стигна 130. И ги държеше с достойнство. Е, не наемаше така лесно от нисък оборот както caddy-то. И особено като баварката. Но не ме и дразнеше. Естествено нямаше и нищо общо с отскокливостта на баварката. Така че ако ще се правите на Шумахер по магистралата това определено не е колата за вас. Но след всички тези отнети точки и глоби заради отскокливостта на баварката точно това търсех.

Докато карах по магистралата успях да разбера какво ми беше направило впечатление по-рано. Имаше вибрации : не много, но достатъчно микровибрации за да те тормозят на едно подсъзнателно ниво. Най-много се усещаха като човек стиска пръта на кормилото. Човека ми каза че било от дизела. Пробвах да увелича и намаля оборота и вибрациите се влияеха от това наистина. Съгласих се, след като си спомних дизелите от преди 10-на години. До колкото си спомням това при старите бензинови го нямаше. Не знам чия разработка е дизела, но е технология на поне 10-на години. Е, сигурно това е цената на ниската цена :)

Само едно нещо делеше пикапа от изпълване на всичките ми изисквания за магистрална кола : нямаше круз контрол. Дори и като опция. Но за сметка на това близо 2 тонното шаси возеше като лодка през дупките. Нави ме.

След това дойде ред да излезем от магистралата. Дупките веднага започнаха. Дойде и паважа. И усетих така сериозно разясненото по форумите друсане. Е, в сравнение с окачването на баварката дори не бяха силни :) Така че по субективно усещане не е по-лошо от спортна кола. Предполагам че ако му кача един тон сламени бали в товарната част (бях написал багажник, но го поправих ;) ще вози като лимузина :)

Трябваше да държа двигателя на ниските скорости на малко по-висок оборот от колкото бях свикнал с модерните дизели. Но веднъж като му свикне човек сигурно е поносимо.
А и аз исках бензин, така че не обърнах внимание на това.

Дори и на паважа не усетих някакви особени шумове от купето. Явно е направено добре.

Попитах човека дали може да включим 4х4. Отказа ми : нямало било смисъл на асфалт. Абе сигурно, ама малко ме притесни това. Но пък отзивите за кутията в нета бяха добри, така че не настоях.

Влезнахме в града. На острите улични ъгли пикапа си завиваше доста добре. Има опция и за парктроник. Така че става и за сити кар :)

След това в офиса на дилъра попълних 3-те страници на анкетата с позитивни отзиви. И бях искрен. Хареса ми. Само да си подготвя документите и ще викна един.

Синхронизирани мечти с ябълков привкус

07.05.2012

От доста време използвам Nike+ да си засичам времената докато бягам. Имам 900 км в него. Пристрастяващо като електронна игра е.

Наскоро ме ъпгрейднаха на iPod Nano 6g. Машинката е жестока и не й трябва Nike+ сензора. Така че край на забравянията на сензора като тръгвам да бягам !

Но все още „иска“ да се върже към компютър за да се синхронизира. И то не кой да е компютър ! Точно определен. Наясно съм че няма как само да си се синхронизира : няма кьорав мрежов адаптер в него. Но да искаш непременно точно определен компютър е държание на примадона. Ами ако пътувам без да си мъкна 17″-вия компютър и реша да побягам ??!

А колко добре би било да може човек да върже iPodчето за iPad-а и да си го синхронизира …

Ееееех, мечти !

Приказка за държавата formerly known as Македония

15.04.2012

Предупреждение: това е една измислена приказка и всички герои в нея са напълно имагинерни. Всяка прилика с реални стопански субекти и събития, колкото и да е желана от автора, е напълно случайна и плод на вашето разпалено въображение и апетити.

Ще ви разкажа една приказка. За една чудно красива мома. Очите й огън, снагата и тънка. Ще я наречем Биляна, за да спазим традицията. Родила се Биляна във време на разцвет за селото. От любяща майка живееща на изток и от баща идващ от далечно село от северозапад. Добре ама заради могъщия си съсед от изток бащата нямал достачно смелост да вземе отрочето при себе си веднага след раждането и изоставил Биляна самичка. Майка й и тя много я искала, но имала много дългове към всички съседи, а и имала да се бори и за другото си чедо. Та и тя не могла да се погрижи за Биляна. И така Биляна расла самичка и в много лишения. Лоши съседи я биели до кръв. Нямала с какво да се изхранва. Но най-лоша била мъката по изгубените родители, която прераснала в озлобление. Станала Биляна за женене. Но поради това че родителите й я били изоставили не могла да отвори сърцето си към никого. Много опитали. И един жених от юг. И един от югоизток. Най накрая дошъл един хромав момък от север. Куц, но със силен роднина. Той насилил Биляна и заживял с нея „на семейни начала“. Без брак, само с комсумация. Добре, но от това нищо не се родило. А и недъгавия момък се споминал без време от лоша болест. И пак останала Биляна сама. Но времето си било казало думата. Не била вече същата огън мома. И се оказало че никой не я иска. Едновремешните й ухажори отдавна били дебели и женени. Някои дори си били кръстили щерките на нея и се сърдели като Биляна излезела на хорото заради това че хората я викали по име. Майка й още била жива, но все така слаба и затънала в дългове. И пак нямала сили а вече и желание да я прибере. А баща й си имал ново семейство : понеже му отнели повечето от имотите се бил се оженил по сметка за богатата си съседка вдовица. И мащехата на Биляна казала че ще я вземе само ако живее в килера и се храни с остатъците от трапезата. Не стига това ами и самата Биляна се разболяла. Едни странни вируси с бели шапчици я разяждали тихо отвътре. Сила не й оставала от тях. Старост нерадост. Нямала друга радост Биляна освен да си спомня славните дни на своята младост. Колко красива била. И как всички я искали. Но и това спряло да й доставя радост. И след като прочела една много стара легенда за една силна жена живяла преди много години в нейното село си въобразила че това е прабаба й. Но колкото и да искал мозъка й да вдигне тежките доспехи като тази силна жена от миналото това не било по силите на измършавялото й дребно тяло. И мозъка й, осъзнавайки това, се давел в самоунищожителна злоба. Точно колкото Биляна да се изпокара с всички роднини и познати. И да продължи да живее сама.

Цената твърда ли е ?

10.04.2012

Продавам си колата. Защото ми омръзна. Но това не е важното.

Искам да споделя разочарованието си от човешкия материал, който се обажда.

От 4-мата човека които се обадиха досега всички без изключение попитаха „цената твърда ли е ?“. Като че ли в сайта в който съм пуснал обявата не съм написал че ТОВА е цената !

Един от тези четирима дори ми каза : „Хайде, няма ли да сваляш“. На въпроса ми „защо да го правя“ отговори : „Ами всички така правят“.

Полудях !

А съм дал добра цена : с доста под средното за този тип кола в това състояние. Но не ! Понеже всички така правят хората смятат за свой дълг да ми се обадят, да ми изгубят времето с 2 часа оглед със „завойчета“ само за да ми кажат че:

  1. нямат парите в момента и съгласен ли съм бил на лизинг
  2. ако ти дам Х лева по-малко веднага в брой ще я дадеш ли

Защо ?!?

Кому е нужно това ?!

Пазаруването на кола не е панаир. И аз не съм професионален продавач на когото му се плаща да продава. Кой печели от това взаимно губене на време ?!

Като искаш да се пазариш, ей го къде е Капалъ чарши ! Ходи там и се пазари !

Бате Бойко ще излезе прав за „мат’ряла“.

Как да спрем Visual Studio компилацията при грешка

02.04.2012

MS Visual Studio е прекрасна среда за разработка. Но като всеки програмист идващ от Makefile средите навика на Visual Studio да продължава да компилира останалите проекти в някое решение дори и когато някой от предишните проекти е завършил с грешка е направо влудяващ. Затова хватката описана в този блоге радост за очите ми. Мога да кажа че я пробвах на VS2010 и си работи идеално. Ето как да накараме Visual Studio да спре след първия неуспешно компилиран проект :

  1. Отивате в менюто Tools/Macros/Macro Explorer.
  2. От появилия се прозорец отваряте MyMacros и след чукате 2 пъти с мишката на модула „Module1″.
  3. След това избирате Environment от Project Explorer, Build Events от първото комбо и след това OnBuildProjConfigDone от второто комбо. И въвеждате текста :
     If Success = False Then 'The build failed...cancel any further builds.
       DTE.ExecuteCommand("Build.Cancel")
     Endif

както е показано на картинката.

И Готово !

Хак за камерите за скорост на КАТ !

23.03.2012

Това ме накара да се замисля за старата приказка че закона е бариера в полето. И за това как лъвовете прескачат над него, мишките минават под него, а телетата се блъскат.

Значи ето я простата сметка : караш си като нормален гражданин. Решаваш да „понатиснеш малко педала“. Хваща те камера. 100 лв. И нагоре.

Инвестираш малко парици в стъпково моторче, прекъсвач и преградка върху задния номер. Глоба 50 лв. Максимално !

После иди кажи че закона поощрява телетата :)

Отчет за приходите и разходите на сайта

06.02.2012

Преди време реших да си направя един социален експеримент. Сложих google реклами на блога и на календарите с надеждата те да покрият разходите за хостинга на блога.

Оказа се че успявам ! Затова искам да ви се отчета :) Нали е края на Януари, та реших че е подходящо. ;)

Цената която плащам за блога на Суперхостинг (3.75 лв/месец) е напълно покрита от приходите от реклами (средно по 2.16 евро/месец за миналата година според Google AdSense) ! Да, знам че изглежда да е и малко отгоре, но всъщност не е по две причини: досега не съм видял нито лев от Google, защото те изпращат пари само когато натрупаната сума надмине 70 евро, а и сигурно ще има и банкови разходи по превода.

За сведение : в момента съм натрупал 54.53 евро по сметката си в Google AdWords. Силно се надявам скоро да станат 70 :)

Радвам се че нещата в тук са ви интересни и ще се постарая и за в бъдеще да е така. Силно се надявам че съм успял да намеря правилния микс от реклами и съдържание те не ви дразнят, и дори напротив : помагат ви да намирате интересни продукти.

Каква голяма патерица за хората които имат какво да кажат са Google AdSense ! Какви странни странични ефекти има частното предприемачество ! :)

И още веднъж благодаря за подкрепата !

Как да се отървем от досадното рестартиране на отворените прозорци в MacOSX Lion

06.02.2012

Минахте на MacOSX Lion ?
Свикнали сте на предишните версии ?
Значи сте меко казано раздразнени от досадната добавка към Shutdown/Restart прозореца която ще ви се наложи да цъкате всеки път като искате да си рестартирате компютъра !
И няма начин да промените стойността на този чекбокс по подразбиране !
Поне видим начин няма :)

По мрежата се намират разни рецепти за премахването на този диалог. Но те включват инсталирането на разни скриптове и премахването на разни неща. Не бих ви посъветвал освен ако не сте приключенски настроени.
Оказва се че има много лесен начин, който просто променя една стойност по подразбиране от командната линия.

defaults write com.apple.loginwindow LoginwindowLaunchesRelaunchApps -bool false

И сте готови. Можете да престанете да обръщате внимание на чекбокса. И по-важното да го изключвате всеки път. Сега той просто няма значение.
Ако искате да си възстановите неразумното поведение по подразбиране просто напишете

defaults write com.apple.loginwindow LoginwindowLaunchesRelaunchApps -bool true

Ето източника на информацията.

iCal за православния календар, именните дни и официалните празници обновени за 2012

17.01.2012

Обнових църковните календари в iCal формат (и именните дни и официалните празници) за 2012. Това е вече шеста година : от 2007 досега :) .

Няма нови адреси : обнових и разширих вече съществуващите (така че ако сте се абонирали просто си запазете и обновете абонамента). Там където имаше повтарямост която може да се опише в iCal я добавих. Останалите данни въведох наново в 2012.

Ето пак адресите (от предната записка) :

  1. Официални църковни празници: съдържа всички големи църковни празници които не са в неделя
  2. Църковни недели : Празниците в неделите (понеже в печатното издание са с червено, т.е. празници).
  3. Църковни празници : съдържа всички събития от календара които не са в горните категории.
  4. Именни дни : Това е самостоятелен календар, който слага по-често срещаните именни дни в календара.
  5. Официални държавни празници : това са официалните неработни дни от сайта на Парламента.

Значи за да получите пълния Православен календар насложете календари 1-3 (като 2 и 3 ги оцветете в червено при наслагането).

За тези които нямат iCal сложих един web разлиствач на календарите (може да се четат с обикновен browser). Вижте стария пост за това какви iCal клиенти има.

Преписал съм (доста внимателно според мен) целия Православен календар за 2007/2008/2009/2010/2011/2012 на Светия Синод на Българската Православна Църква.
Естествено ако намерите грешки просто ми напишете в кой календар са и къде точно и аз ще ги оправя.

И не на последно място : МОЛЯ НАПРАВЕТЕ ДАРЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИЛИ СИ КУПЕТЕ И ПРАВОСЛАВНИЯ КАЛЕНДАР НА КНИЖКА КОГАТО ПОЛЗВАТЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ !
Да не забравяме че това е едно перо за приходи на църквата и целта ми не е да го затрия.

Един ден с Samsung galaxy tab 10.1

13.01.2012

Днес си направих експеримент. След близо 2 месеца използване на таблета като устройство за четене на новини и гледане на филми в къщи реших да опитам да изкарам един пълен работен ден с него.
Естествено че и дума не става за писане на програми. Това ми е ясно че няма как да се случи. Но днес ми беше ден за четене, така че реших да опитам.
При работа в разпределен екип комуникацията е всичко. Ако не си на фирмения jabber не си на работа. Или ако не отговаряш на  емайли. Или на Skype.
Дори и само това поставя пред горкия android повече отколкото може да преглътне. Няколко програми едновременно, бълващи събития. Имах невероятно неприятно преживяване опитвайки се да говоря с някого през jabiru докато друг ми пишеше в Skype. Горкия android постоянно и без предупреждение превключваше към екрана на скайпа, като ми оставяше да напиша само по една две букви в jabiru-то.
Освен това не видях начин да накарам jabiru-то да генерира нотификации когато някой ме спомене в group chat. А и да вляза едновременно в повече от един групов чат. Ще кажете има и други jabber клиенти. Да, опитах повечето от тях и само jabiru успя да се логне в сървъра ни.
След това опитах да попиша малко email. Дори и не помислих да ползвам вградения клиент. Толкова е лош. Няма дори и да си правя труда да обяснявам защо. По всеобщо мнение k9mail е най доброто. Затова опитах него. Господи колко е грозен ! И неинтуитивен ! Има поне сто опции наврени на най-невероятни места (включая натискане и задържане върху списъка с папки). Но няма просто действие като създаване и изтриване на imap папка ! А как само ще ви вбеси необходимостта да натискате клавиша за опции в екрана за писане на писма за да можете да си изпратите писмото ! Като че ли изпращането на писмото е едно наистина рядко явление ! Или може би програмата ви дава възможност да размислите !?!? Бляяях ! А дори не ме карайте да започвам да говоря по липсата на търсене в ldap на кореспондентите. Ще кажете: ами добави си ги в адресната книга. Но не знаете простичкия факт че в нашата фирма работят повече от 30000 човека. От тях в нашия отдел над 300. И постоянно идват и си отиват. Дори не съм си и помислял да направя нещо такова с горкичката адресна книга на таблетчето. А да не говорим че не е и редно поради съображения за сигурност. Можете да си представите какво удоволствие изпитах пишейки адресите на ръка.
Разочарован реших да изгледам една презентация в YouTube. Казах си : какво може да се обърка ? Има специален клиент. Той трябва да работи добре ! Та смело чукнах на връзката от пощата в k9mail. Дотук добре ! Клиента си се отвори и изглеждаше дори красиво на екрана.
Но в този момент получих нотификация за един важен емейл който чаках. Викам си : ще чукна набързо в нотификацията, ще прочета емейла и обратно в останалите 15 мин. на презентацията. Емейла прочетох. Но това с обратното не страна много. Оказа се че понеже съм бил стартирал YouTube клиента чрез чукане на връзка в емейл клиента четенето на новопостъпилия емайл е накарало андроида да забрави до къде съм стигнал с презентацията. И ми се наложи да изгубя време да търся ръчно до къде бях стигнал. Загледах се пак. Пристигна още един емейл. Но аз устоях на изкушението да го прочета :)
След това ми се наложи да използвам flash поддръжката. Заради една система за   webcast-и която използваме. Работния флаш екран показваше webcast-а. Но нищо повече. Нито бутоните в него работеха, нито беше там където трябва да е в останалата web страница. Но пък съдържанието се виждаше. Заех поза лотус и с медитация наум не посмях да шавна за да не разваля магията и да си догледам webcast-а.
И всичко това гарнирано с неприятния навик на swype ту да ми яде последните 3 букви от всяка дума, ту да покрива текста който пиша когато го превключих в мини режим за да не търкам с пръст по целите 10 инча на екрана. Не че имах кой знае какъв избор с клавиатурите де : системната не поддържа кирилица (благодаря ти самсунг !), а нямах нерви за повече екперименти като swiftkey !

Може и да е заради петък 13-ти. Може и да е заради миналогодишния сняг. Факта е че android таблетите не стават за нищо друго освен за четене на прости интернет страници и за гледане на видео. И това ме кара да разбирам защо толкова много хора си купиха kindle fire за $199. А не Samsung galaxy tab за $499. И да съжалявам че аз го направих. Когато купувах таблета от BestBuy девойката от щанда на епъл ме изгледа доста учудено като настоях че не искам iPad 2. „На същата цена е”, казва. Но аз подминах. Сега започвам да се чудя защо.